Р Е
Ш Е Н
И Е
№
17.01.2020
г. град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година
в открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
Съдебен секретар Таня Кемерова,
като разгледа докладваното от съдията
докладчик МАВРОДИЕВА
гражданско дело № 48 по описа за 2019
година, за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от Т.Д.Т. против Прокуратура на Република България - гр. София, с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ, с цена на иска 80 000
лева.
Ищецът твърди в
исковата си молба, че Досъдебното производство №17
/2009г. по описа на ОДМВР Стара Загора /Преписка №901/2008г. на ОП - Стара
Загора/ било образувано с Постановление от 06.01.2009г. на Алексей
Ангелов-Прокурор при ОП - Стара Загора срещу неизвестен автор за това, че в
периода от месец януари 2008 г. до месец декември 2008г. в гр.Стара Загора, в
качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. „б“ НК-служител
при Община Стара Загора, използвал своето служебно положение, за да набави за
себе си и за "Ел Же Груп"ООД гр.Стара Загора противозаконна
облага-престъпление по чл. 283 от НК. С издаденото по същото ДП Постановление
от 15.04.2009 г., ищецът бил привлечен като обвиняем за това, че в периода 21.12.2007г.
- 22.01.2008г. в гр.Стара Загора, в качеството на длъжностно лице по смисъла
на чл.93, т.1, б."б" НК; заемащо отговорно служебно
положение – заместник - кмет на Община Стара Загора в направление
"Транспорт, обществен ред и чистота", нарушил служебните си
задължения и превишил властта си и правата си, като организирал
незаконосъобразното сключване на договор № 44/ 22.01.2008 г. между Община Стара
Загора и "Ел Же Груп"ЕООД Стара Загора, с който било възложено
обслужването на линия № 65 от транспортната схема на Община Стара Загора в
нарушение на разпоредбите на Наредба № 2/15.03.2002 г. на Министерство на
транспорта, с цел да набави за "Ел Же Груп"ООД, Стара Загора
противозаконна облага в размер на 91467,79 лева. Престъпление по чл. 282, ал.2, пр.2, във вр. с ал.1 НК.
Наложена му била мярка за неотклонение „Подписка". От
този момент и в продължение на период повече от осем години, бил подложен на наказателно преследване за
неизвършено от него тежко престъпление. За времето от 15.04.2009г. до 31.10.2016г.
бил многократно привличан в качеството на обвиняемо лице за такова
престъпление и перманентно му била вземана мярка за неотклонение
"Подписка". С поредица
обвинителни актове на прокурор Алексей Ангелов бил многократно предаван на съд
за това тежко престъпление. Най-напред бил предаден на съд за престъпление по
чл. 282, ал.2, пр.2, вр.с ал.1 НК с Обвинителен акт от 12.06.2009 г. на същия
прокурор. По този обвинителен акт било образувано и разгледано НОХД № 484/2009
г. на Окръжен съд Стара Загора. Постановена била Присъда №30/15.02.2010г., с
която бил признат за виновен в това, че в периода 21.12.2007г.- 22.01.2008 г. в
гр.Стара Загора, в качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1,
б."б" от НК, заемащо отговорно служебно положение-заместник кмет на
Община Стара Загора, в направление "Транспорт, обществен ред и чистота“ не изпълнил и нарушил служебните
си задължения по чл.44, ал.1, т.7 и ал.2 от Закона за местното самоуправление
и местната администрация и превишил
властта и правата си, като организирал
незаконосъобразното сключване на Договор №44/22.01.2008 г., с който
било възложено обслужването на линия № 65 от транспортната схема на Община
Стара Загора, в нарушение на
Наредба №2/ 15.03.2002 г. на Министерство на транспорта, с цел да набави за "Ел
Же Груп" ООД гр.Стара Загора противозаконна облага в размер на 91 467, 79
лева и от това могли да настъпят немаловажни вредни последици за Община
гр.Стара Загора. Поради това и на основание чл.282, ал.2, предл.2 , във връзка
с ал.1 от НК и чл.54 от НК бил осъден
на една година и шест месеца „лишаване от свобода“, като
изпълнението било отложено за срок от 3 години на основание чл.66 НК. Така
постановената осъдителна присъда във връзка с негова жалба тя била изцяло
отменената, а делото - върнато за ново разглеждане на Окръжна прокуратура-Стара
Загора с решение №107/12.05.2010г. по ВНОХД № 170 по описа за 2010г. на ПлАС,
поради допуснати нарушения на процесуалните правила относно правото му на
защита като подсъдим, съответно неправомерно санирани от първоинстанционния съд с допуснато в хода на
съдебното разследване незаконосъобразно изменение на обвинението. Това дело било внасяно няколко пъти за
разглеждане в Старозагорския окръжен съд и
многократно било връщано за доразследване на прокуратурата от стадия „действия
на прокурора след приключване на досъдебното производство“, т.е. за отстраняването
на допуснати от прокурора съществени процесуални и материално правни нарушения
в съответните обвинителни актове. Протестираните от прокурора разпореждания на
ОС -Стара Загора по чл.248, ал.2, т.3 НПК,/ред. до изм. в ДВ, бр.63/ 2017 г.
били потвърждавани с Определения на Пловдивския апелативен съд. По Обвинителен
акт от 29.06.2010г. било образувано НОХД №398/2010 г. на СзОС. С разпореждане
на съдия-докладчик от 03.08.2010г. съдебното производство било прекратено и
върнато на ОП-Стара Загора от стадия „действия на прокурора след приключване на
предварителното производство“, за отстраняване на допуснати съществени
процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт. Подаденият от
прокурора протест срещу това Разпореждане на СзОС бил оставен без уважение, а
самото разпореждане било потвърдено като обоснован и законосъобразен съдебен
акт с Определение № 246/23.08.2010 г., постановено по ВЧНД №421 по описа за
2010 г. на Пловдивския апелативен съд. С Обвинителен акт от 16.03.2011г., било
образувано НОХД №213/2011г. на СзОС, съответно прекратено и върнато за
доразследване на ОП -Ст.Загора с Разпореждане №61/ 27.04.2011г. на Окръжния
съд. Частният протест на прокурора и срещу това разпореждане бил отхвърлен
като неоснователен, а самото разпореждане като обосновано и законосъобразно -
потвърдено с Определение №183/25.05.2011г. по ВЧНД № 257 по описа за 2011 г. на
Апелативен съд –Пловдив. С Обвинителен акт от 12.04.2012 г. на ОП -Стара
Загора отново било образуваното НОХД № 213/ 2012 г. на Окръжен съд,Стара
Загора, което отново било прекратено и върнато за отстраняване на допуснати от
прокурора съществени процесуални нарушения в обвинителния акт, с Разпореждане
№84/25.06.2012г. на съдията-докладчик по делото. Частният протест на прокурора,
внесъл обвинителния акт в съда, също бил отхвърлен като неоснователен, а
съответното разпореждане №84/25.06.2012 г. на ОС -Стара Загора - потвърдено с Определение
№200/24.07.2012 г.по ВЧНД №314 по описа за 2012 г. на ПлАС. За пореден път бил
привлечен като обвиняемо лице, а с обвинителен акт от 14.02.2013 г. отново бил
предаден на съд за престъпление по чл.282, ал.2, пр.1 и пр.2, вр. с ал.1, пр.3
и 4 НК, за това, че в периода от
21.12.2007г. до 22.01.2008 г. в гр.Стара Загора, в качеството си на длъжностно
лице по смисъла на чл.93, т.1, б."б" НК, заемащо отговорно служебно
положение Зам. кмет на Община Стара Загора в направление "Обществено
обслужване, ред и чистота" превишил
властта и правата си, произтичащи от Устройствения правилник на
общинска администрация от 2004 г. и прилежащата към него Структура на общинска
администрация, което превишение на властта и правата се състояло в неспазване разпоредбите на чл.чл.
1, 3, 8, ал.1, 3 и 4,чл. 17, ал. 1, т. 1 и ал.3 и чл.29/т.т. 1, 2, 3 и 4 от
Наредба №2 на МТС, с цел да набави за
"Ел Же Груп" ЕООД, Стара Загора противозаконна облага в размер на 91 467,79лв. като организирал сключването на
Договор №44/22.01.2008 г. между Община Стара Загора и "Ел Же
Груп"ЕООД,Стара Загора, с който на последното било възложено обслужването
на линия 65 от транспортната схема на Община Стара Загора и еднолично променил транспортната
схема, утвърдена от Общински съвет,Стара Загора, с Решение №849 по протокол
№47/22.02.2007 г., като от това са настъпили немаловажни вредни последици в размер на 7 291,44 лв., а така
също, могли да настъпят немаловажни
вредни последици за Община Стара Загора, изразяващи се в
създаване на смущения в нормалното функциониране на кметската институция, като
орган на местна власт и управление в Община Стара Загора, компрометирайки
нейния авторитет и разколебавайки доверието на гражданите в нея, както и
създаване на порочна практика по нарушаване на реда за възлагане на обществен
превоз по утвърдени транспортни схеми, уреден в Наредба №2/15.03.2002 г. на
Министерство на транспорта и могло да създаде недоверие у гражданите и
транспортните търговски дружества към общинското управление. По този
обвинителен акт било образувано наказателно дело №98/2013 г. на Старозагорския
окръжен съд. В хода на съдебното разследване и след провеждането на 11 броя
открити съдебни заседания, в съдебното заседание, на 30.06.2014 г. Прокурорът
направил искане за изменение на предявеното му с обвинителния акт обвинение.
Направена била промяна относно датата на извършване на деянието като било
посочено, че на 22.01.2008 г. сключил от името на Кмета на Община - Стара
Загора, без да бил упълномощен за това, анекс /Маршрутно разписание на
автобусна линия № 65 за работни и почивни дни/. Направени били промени, както
относно размера на облагата за "Ел Же Груп"ЕООД- от 91 467,79 лева
на 49 246,25лв., така и относно размера на вредата за Община - Стара Загора -
от 7 291,44лв. на 4 263,73лв. Посочено било, че това представлява стойностния
размер на разликата, произтичаща от завишения брой курсове и общия пробег по
линията, съотнесено към двете маршрутни разписания на "Ел Же Груп"
ЕООД само за периода от 22.01.2008 г. до 07.07.2008 г. Съдът допуснал исканото
от прокурора изменение на обвинението с нарочно определение от 30.06.2014 г.,
а в проведено на 03.10.2014г. съдебно заседание постановил присъда, с която въз
основа на този диспозитив го признал за виновен, в извършване престъпление по чл.282,
ал.2, пр.2, вр.с ал.1, пр.3 НК и го осъдил на една година и шест месеца „лишаване
от свобода“, с приложението на чл.66 от НК. По подадена въззивна жалба от него
срещу тази осъдителна присъда било образувано ВНОХД №146/ 2015 г. на ПлАС.
Присъдата била отменената, а вместо нея постановена Присъда № 12 от
23.11.2015г., с която бил оправдан по вмененото му престъпление по чл.282,
ал.2, пр.2, вр. с ал.1,пр.3 НК. Съответно по протест на прокурор от АП-Пловдив,
оправдателната присъда на Пловдивския апелативен съд също била отменената, а
делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на ПлАС, с Решение на ВКС
на РБ. В ПлАС било образувано и разгледано ВНОХД №309 по описа му за 2016 г.,
по което било постановено решение №195 от 19.07.2016 г., с което за пореден път
била отменена Присъда №41 от 03.10.2014 г. постановена по НОХД №98/2013г. на
Старозагорския окръжен съд, а делото върнато на Окръжна прокуратура -Стара
Загора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. С
Постановление от 31.10.2016 г. бил отново привлечен като обвиняемо лице,
съобразно извършеното изменение на обвинението в съдебна фаза пред
първоинстанционния съд. С Обвинителен акт от 17.11.2016 г., изготвен от
прокурор Станева отново бил предаден на съд за извършено тежко престъпление по чл.282, ал.2, пр.2, вр. с ал.1,пр.3 НК. По
този обвинителен акт от Старозагорския окръжен съд било образувано
НОХД № 567/ 2016 г., след разглеждането на което била постановена присъда
№35/30.06.2017г., с която бил признат за виновен, че извършил посоченото тежко
престъпление. Тази присъда била отменена с Решение №221/19.10.2017г.
постановено по ВНОХД № 468/2017 г. на Пловдивския апелативен съд, а делото за
пореден път върнато за ново разглеждане на ОП-Стара Загора. След поредното
получаване на делото в ОП -Стара Загора, вместо изпълнение задължителните
указания на въззивния съд, прокурор Ю.Станева издала Постановление от
29.11.2017г., с което наказателното производство било прекратено на основание
чл. 243, ал.1, т.1, във вр.с чл.24, ал.1, т.1 и т.3 НПК, влязло в сила на
01.11.2018 г., когато с Определение № 645 от 01.11.2018 г., постановено по ВНЧД
№563/2018г. на Пловдивския апелативен съд било потвърдено постановлението за
прекратяване на наказателното производство, поради липса на състав по
чл.282,ал.2, пр.2 във вр. с ал.1, пр.3 от НК. По този начин бил сложен край на
описаните неправомерни действия и актове на прокурорите от Окръжна
прокуратура-Стара Загора, изразяващи се в това, че в продължение на
повече от осем години бил привличан многократно като обвиняемо лице за тежко
престъпление по служба, перманентно му била вземана мярка за неотклонение
"Подписка" и няколко пъти бил предаван на съд. В резултат на което на
два пъти бил осъждан от Старозагорския окръжен съд за едни и същи недоказани
фактически и правни обстоятелства, квалифицирани като тежко престъпление по
чл.282, ал.2, вр.с ал.1, пр.3 НК. В причинно-следствена връзка с това
незаконосъобразно наказателно преследване претърпял тежки неимуществени вреди.
В резултат на наказателното му преследване, продължило повече от осем години
преживял силен психоемоционален стрес, притеснение, загуба на самочувствие,
чувство на безпомощност и обреченост. Предприеманите срещу него процесуално-
следствени действия и многобройни съдебни заседания с негово участие, го
довеждали до изпадането в тежки стресови ситуации, до загубата на всякакви
социални контакти и до загубата за нормална комуникация с близки и приятели.
Изпитваните силни чувства на отчаяние, безнадеждност и несигурност за бъдещето,
го превърнали в един крайно раздразнителен и сприхав човек. Чувството за
проявявана от органите от прокуратурата явна тенденциозност и несправедливост
към него довело до разрушаването завинаги на душевното му спокойствие и
нормален нощен сън, обективен признак, за което бил факта за преждевременното
побеляване на косите му. Освен с това така повдигнатото и с години поддържано
неоснователно обвинение за извършено от него тежко престъпление по служба,
станало достояние на широк кръг от лица, бил безвъзвратно злепоставен и
компрометиран пред обществеността в града, в който бил роден и израснал - Стара
Загора. Довело и до безвъзвратното съсипване на професионалния му и социален
живот, при което за дълги години бил лишен и продължавал да е лишен от възможността
да започне някаква, отговаряща на образованието и интелекта му работа, както в
обществения, така и в частния сектор на живота в страната. Съответно, в
резултат на реализираното срещу него неправомерно наказателно преследване били
безвъзвратно съсипани животът,
репутацията, честта и личното му достойнство. Претърпял и продължавал да изтърпява изключително тежки душевни болки и морални страдания,
които подлежали на обезщетяване в размер, който далеч надвишавал обичайния такъв по смисъла на
чл.2 ЗОДОВ. Тези морални вреди подлежали на репариране по справедливост в
хипотезата на чл.51, ал. 1 от ЗЗД. Налице били предвидените в чл.2, ал.1, т.3,
пр.2 от ЗОДОВ предпоставки за отговорността на държавата за причинените му
неимуществени вреди, от описаните незаконни действия и актове на Окръжната
прокуратура гр.Стара Загора, за които следвало да отговаря Прокуратурата на
Република България, като единно и централизирано юридическо лице на бюджетна
издръжка.
Моли, на
основание чл.2, ал.1, т.3, пр.2 и 3 ЗОДОВ, съдът да постанови решение, с което
да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от
80 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди от незаконно повдигнатото му обвинение за тежко престъпление по чл.282,
ал.2 НК, ведно със законната лихва считано от 01.11.2018г.- датата на влизане в
сила на Постановление №901/2008 от 29.11.2017 г. на Юлиана Станева - Прокурор
в Окръжна прокуратура - Стара Загора, с което е прекратено наказателното
производство, водено срещу него за престъпление по чл. 282,ал.2, предл.2 вр. с
ал.1, т.1 от НК, до окончателното й плащане.
В съдебно заседание,
чрез пълномощника си адв. Т.Г. поддържа иска и моли да се уважи в претендирания
размер. Излага подробни съображения.
Представя писмена защита от 21.10.2019г.
Ответникът Прокуратурата на Р България,
чрез Маргарита Димитрова – прокурор в ОП – Стара Загора оспорва иска по
основание и размер. Сочи, че тежестта на доказване била на ищеца и той следвало
да представи доказателства в подкрепа на твърденията си, както и за наличие на
причинно – следствена връзка между неимуществените вреди и воденото наказателно
производство. Сочи, че влязлото в сила постановление за прекратяване на
наказателното производство било с основание изтекла давност за престъпление по
чл.283 НК, поради което действията на Прокуратурата преди изтичане на давността
се явявали законосъобразни. Претендираното обезщетение било изключително
завишено и не съответствало на принципа на справедливост, на трайната съдебна
практика, както и на обществено – икономическите условия в страната. Следвало
да се отчете и факта, че за част от претендирания период наказателното
производство било в съдебна фаза, като имало постановена присъда на първа
инстанция. В тежест на ищеца било да докаже, че наказателното производство му
се отразило негативно и това да било в пряка връзка с действията на
Прокуратурата по воденото НП. Исковата молба не била придружена с такива
доказателства за твърдените загуба на доброто име, нарушаване емоционалното му
равновесие, несигурност, чувство на безсилие, загуба на нормална комуникация с
близки и приятели, безвъзвратно съсипан живот, репутация, чест и лично достойнство. Посочените в исковата
молба декларативни твърдения не водили до извода за причинна връзка между
претендираните вреди и действията на Прокуратурата. Дори претенцията да се
счетяла за основателна, следвало да се приложи чл.5, ал.1 ЗОДОВ, тъй като по
делото било установено, че имало извършено престъпление от Т., но същото към
датата на постановяване на прекратяване било погасено по давност. В
представените материали – извадки от статии от различни медии, не се
установявало информацията да била посочена от Прокуратурата на Р България.
В съдебно заседание представителят на
Прокуратурата на РБългария поддържа отговора. Моли да не се уважава иска в
претендирания размер, като завишен и несъобразен с чл.52 ЗЗД и съдебната
практика. Прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение. Представя
писмено становище, в което уточнява възражението си по чл.5 ЗОДОВ, като сочи,
че било доказано извършено престъпление от Т., но за същото била изтекла
погасителната давност за наказателно преследване.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и след преценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл.
235 ГПК намира за установено следното:
Досъдебното
производство №17 /2009г. по описа на ОДМВР Стара Загора /Преписка №901/2008г.
на ОП - Стара Загора/ е образувано с Постановление от 06.01.2009г. на Алексей
Ангелов-Прокурор при ОП - Стара Загора срещу неизвестен извършител за това, че
в периода от месец януари 2008 г. до месец декември 2008г. в гр.Стара Загора, в
качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“б“ НК-служител
при Община Стара Загора е използвал своето служебно положение, за да набави за
себе си и за "Ел Же Груп"ООД гр.Стара Загора противозаконна
облага-престъпление по чл. 283 от НК. С Постановление за привличане на обвиняем
от 15.04.2009 г., ищецът е привлечен като обвиняем за това, че в периода
21.12.2007г. - 22.01.2008г. в гр.Стара Загора, в качеството на длъжностно лице
по смисъла на чл.93, т.1, б."б" НК; заемащо отговорно
служебно положение – заместник - кмет на Община Стара Загора в направление
"Транспорт, обществен ред и чистота", нарушил служебните си
задължения и превишил властта си и правата си, като организирал
незаконосъобразното сключване на договор № 44/ 22.01.2008 г. между Община Стара
Загора и "Ел Же Груп" ЕООД Стара Загора, с който е възложено
обслужването на линия № 65 от транспортната схема на Община Стара Загора в
нарушение на разпоредбите на Наредба № 2/15.03.2002 г. на Министерство на
транспорта, с цел да набави за "Ел Же Груп"ООД, Стара Загора
противозаконна облага в размер на 91467,79 лева. Престъплението е квалифицирано
като такова по чл. 282, ал.2, пр.2, във
вр. с ал.1 НК. Наложена
му е мярка за неотклонение „Подписка". На 23.04.2009г. ДП е изпратено на
ОП с мнение за предаване на съд. По обвинителен акт на Прокурор от ОП – Стара
Загора е образувано НОХД № 484/2009г. по описа на Старозагорския окръжен съд.
Постановена е присъда от 15.02.2010г., с която подсъдимия Т.Д.Т. е признат за
виновен в престъплението, в което е обвинен и е осъден на една година и шест
месеца „лишаване от свобода“. С решение № 107 от 12.05.2010г., по ВНОХД № 179/2010г. на Пловдивския апелативен
съд е отменена присъдата на Старозагорския окръжен съд и делото е върнато на ОП
за ново разглеждане. Следва ново постановление за привличане на обвиняем от
24.06.2010г. по ДП, разпит на обвиняем. По обвинителен акт на ОП – Стара Загора
е образувано НОХД № 398/2010г. по описа на СтОС. С разпореждане на съда от
03.08.2010г., съдебното производство е прекратено и делото върнато на ОП –
Стара Загора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила от стадия„ действия на прокурора след приключване на ДП“. По ДП следва
ново привличане на обвиняемия с постановление от 14.02.2011г. Образувани са НОХД №№ 213/2011г. и 213/2012г.
по обвинителен акт от 16.03.2011г. и от 12.04.2012г., прекратени с
постановления от 27.04.2011г. и от 25.06.2012г. на Старозагорския окръжен съд.
По протест на прокурора са образувани ЧНД № № 421/2010г., 257/2011г. и 314/2012г. по описа на ПАС, с които
разпорежданията на СтОС за прекратяване и връщане на НП са потвърдени. Следва постановление за привличане на обвиняем от
11.02.2013г., разпит на обвиняем и предявяване на разследване. Образувано е
НОХД № 98 /2013г. на СтОС, приключило с Присъда от 03.10.2014г., с която
подсъдимият е признат за виновен и е осъден на „лишаване от свобода“ за срок
от 1 година и 6 месеца, като
изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години. С присъда № 12 от
23.11.2015г. по ВНОХД № 146/2015г. по описа на ПАС е отменена присъдата на СтОС
и подсъдимият е признат за невиновен. С решение от 01.06.2016г. на ВКС по НОХД
241/2016г., оправдателната присъда на ПАС е отменена и делото е върнато за ново
разглеждане на същия съд. По ВНОХД № 309/2016г. на ПАС, с решение от
19.07.2016г. е отменена присъдата на СтОС и делото е върнато на ОП – Стара
Загора за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение. С ново
постановление от 31.10.2016г. за привличане на обвиняем, ищецът отново е
привлечен като такъв по ДП. С
обвинителен акт от 17.11.2016г. е образувано НОХД № 567/2016г., приключило с
осъдителна присъда от 30.06.2017г., която с решение № 221 от 19.10.2017г.,
постановено по ВНОХД № 468/2017г. на ПАС е отново отменена и делото – върнато
на ОП – Стара Загора. Впоследствие с Постановление от 29.11.2017г. на Прокурор
в ОП – Стара Загора наказателното производство, водено срещу Т.Т. е прекратено,
на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1 във вр. чл.24, ал.1, т.1 и т. 3 от НПК,
за престъпление по чл.282, ал.2, предл. второ във връзка с ал. 1, предл. трето
от НК. В постановлението за прекратяване прокурорът е изложил доводи, че обв. Т.
не може да извърши престъпление по чл. 282 от НК, тъй като в правомощията му не
попада ресор „транспорт" и за него не съществуват права, отнасящи се до
транспортната дейност на община Стара Загора. Според прокурора, превишаването
на власт и права е възможно само ако дееца притежава такива, поради което
наказателното производство е прекратено от него на основание чл. 243, ал. 1, т.
1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК - деянието
не съставлява престъпление. С това постановление,
държавният обвинител е приел още, че извършено от обвиняемия деяние съставлява
престъпление по друг състав на НК, а именно по чл. 283 от НК, но тъй като е
налице абсолютна погасителна давност за деянието по чл. 283 НК, същият е приел,
че не следва да се ангажира наказателно преследване за това престъпление и на
осн. чл. чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК е прекратил
наказателното производство водено срещу Т.Т.. В срока по чл.243 от НПК,
обвиняемият Т. е обжалвал горецитираното постановление на Окръжна прокуратура -
Стара Загора за прекратяване на наказателното производство. Иска от съда да
измени процесното постановление за прекратяване на наказателното производство,
като според него основанието за прекратяване следва да бъде единствено чл. 243,
ал. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК. По жалбата на Т.Т. е образувано ЧНД №
673/2017г. по описа на СтОС, по което с определение, съдът е прекратил
производството и е изпратил делото на Специализиран наказателен съд – София по
компетентност. В СпНС е образувано НЧД № 379/2018г., по което съдът с определение
е потвърдил постановлението на прокурор от ОП – Стара Загора от 29.11.2017г. за
прекратяване на наказателното производство срещу Т.Т.. ВСпНС отменя
определението на СпНС и връща делото за повдигане препирня за подсъдност. По
повдигнатия спор за подсъдност е образувано НДЧП № 670/2018г. на ВКС, по което
с определение съдът е приел, че компетентен да се произнесе по жалбата на Т.Т.
е СтОС. С определение от 21.09.2018г., по НД № 331/2018г., СтОС е потвърдил
постановлението на прокуратурата за прекратяване на НП срещу Т.Т.. В мотивите
си, съдът е приел, че не е налице
извършено от обв. Т. престъпление по чл. 282 НК, тъй като обвиняемият в
качеството си на длъжностно лице не е превишил властта или правата си. Съдът е приел,
че с оглед горното, прокурорът законосъобразно е прекратил наказателното
производство водено срещу обв. Т. за извършено от него престъпление по чл. 282,
ал. 2, пр. 2 вр. с ал.1, пр. 3 от НК, като е приел, че престъпление по тази
квалификация не е извършено. Приел е също, че обв. Т. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на чл. 283 от НК, а именно, че последният е
използвал служебното си положение, за да набави за другиго противозаконна
облага, но че по отношение на извършеното от обв. Т. деяние е налице абсолютна
погасителна давност. Определението е влязло в сила на 01.11.2018 г., когато с
Определение № 645 от 01.11.2018 г., постановено по ВНЧД № 563/2018г. на
Пловдивския апелативен съд е потвърдено.
За изясняване на делото от фактическа страна са
допуснати гласни доказателства чрез разпит на свидетели. От показанията на
свидетеля Х.Р.М. – приятел на ищеца, се установява, че в един момент забелязал
промени в ищеца, станал друг човек, сприхав, угнетен, вглъбен в себе си. От него
разбрал, че има проблеми със съда. Душевното му състояние било нарушено. С
течение на времето забелязал физически признаци –започнал да получава тикове.
Това се случило 2010 – 2011г. От него разбрал, че делата много се проточили и продължават. Тиковете му
останали и след това. Цялата ситуация около ищеца се разчула в града и много
хора, променили отношението си към ищеца, правили се, че не го познават. Когато
се движил в града и поздравявал познати, някои от тях си извръщали главите.
Това му се отразило, много го потискало обстоятелството, че има висящи дела
срещу него. Не можел да си намери работа, хората обещавали, но после не му се
обаждали. Това го угнетявало още повече. След приключване на наказателното
дело, чувствал облекчение.
От показанията на
свидетелката Е.М.Н., познаваща ищеца служебно, се установява, че Т. бил човек с
изявена обществена позиция, положителен човек. От медиите разбрала за водените
срещу него дела, казусът бил силно разпространен и имало отзвук в обществото.
От момента на завеждане на делото видяла промяна в него. Преди това бил по –
усмихнат, по –отзивчив, по – амбициозен. Първо забелязала тикове в очите, които
преди това нямал. Споделял й, че след образуване на делото, което продължило доста,
не можел да си намери работа. Оказало му влияние, станал неспокоен, не можел да
спи. Видимо оказало негативно влияние върху него. След делото не можел да си
намери работа, заради обвинението за злоупотреба със служебно положение. Бил
заместник кмет на общината – висока длъжност в сферата на администрацията.
Това, че не можел да спи го правило неспокоен и раздразнителен. Имало
напрежение, което ескалирало. Кандидатствал за работа в транспортни фирми, но
му отказвали заради обвинението.
Съдът намира, че
следва да кредитира с доверие показанията на разпитаните по делото свидетели,
като непротиворечиви, логични и почиващи на непосредствени впечатления на
свидетелите за събитията, за които говорят в по – голямата си част, както и
защото по делото не са събрани по делото други доказателства, които да ги
опровергават.
При така установените факти и обстоятелства по делото,
могат да се направят следните правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите
на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Не
се спори, че на ищецът е било повдигнато обвинение за извършено тежко престъпление,
за което НК предвижда наказание лишаване от свобода до 8 години. Безспорно е
също, че наказателното преследване срещу ищеца е започнало на 15.04.2009 г., с
привличането му като обвиняем в наказателно производство и е приключило на 01.11.2018
г., с влязло в сила определение от тази дата, постановено по ВНЧД
№ 563/2018г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определението
на СтОС и постановлението на прокуратурата за прекратяване на НП срещу Т.Т..
Наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал.1 т. НК,
тъй като извършеното деяние не е
престъпление по чл.282, ал.2 НК.
Съдът намира, че е
налице фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 предл. 3 от ЗОДОВ - незаконно обвинение в извършване на престъпление,
при прекратяване на наказателното производство, поради това, че извършеното
деяние не е престъпление, на основание чл. 24, ал.1 т. НК. Съгласно
разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В хода на
делото се установи от събраните доказателства, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, свързани с воденото срещу него наказателно
производство.
Обществено известно
на страните и на съда е обстоятелството, че към момента на образуване на
наказателното производство, ищецът е бил зам. кмет на Община - Стара Загора. Безспорно
се установи, че периода, в който е започнало и приключило наказателното
производство, с влязъл в сила акт е 15 април 2009г. – 01 ноември 2018г., или 9
години и половина. Наказателното производство срещу ищеца е приключило извън разумния
по смисъла на чл.6 от КЗПЧОС срок. Ищецът не е бил осъждан, съгласно представената
по ДП справка за съдимост в ДП. Безспорно е, че повдигнатото незаконно
обвинение и наказателно производство е причинило на ищеца стрес, дискомфорт,
неудобство, притеснения и негативни
преживявания. Отразило се е на психиката му. Загубил е авторитет сред
приятелите и познатите си, хората са променили отношението си към него.
При определяне размера на обезщетението
за неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства,
които обуславят тези вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди,
които са в пряка причинна връзка с увреждането, и техният размер се определя
според вида и характера на упражняваната процесуална принуда, както и от
тежестта на уврежданията. Задължително се отчита общата продължителност и
предметът на наказателното производство, поведението на страните и на техните
представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните
органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Безспорно се
установи по делото, че Прокуратурата на Република България е извършила
противоправно деяние като незаконно е повдигнала и поддържала обвинение срещу Т.Т.
за извършено престъпление по чл.282, ал.2 НК още с привличането му като
обвиняем по ДП – 15.04.2009г., до приключването му с влязъл в сила съдебен акт,
с който се потвърждава прекратителното постановление на ОП – 01.11.2018г.
Ищецът е обвинен в извършването на тежко престъпление по смисъла на НК. По
отношение на обвиняемия – ищец е наложена най – леката мярка на процесуална
принуда.
От показанията на
разпитаните по делото свидетели се установи по категоричен начин, че
повдигнатото обвинение е оказало негативно въздействие върху личния,
обществения и социалния живот на ищеца Т.. Повдигнатото обвинение е повлияло
върху психическото състояние на ищеца, който е преживял стрес и притеснение за бъдещето си.
Изпитвал е притеснение и неудобство сред познатите си, близките и приятелите си
от повдигнатото му обвинение. Засегнат е бил личния и обществения му авторитет,
честта и доброто му име. В резултат на наказателното
преследване, продължило повече от девет години, ищецът е преживял силен
психоемоционален стрес, притеснение и загуба на самочувствие. Предприетите
срещу него многобройни процесуално-следствени действия и съдебни заседания с
негово участие, са довели до загуба на социални контакти и на нормална комуникация
с близки и приятели. Изпитваните чувства на несигурност за бъдещето, са го
превърнали от спокоен и ведър в раздразнителен и сприхав човек. Всички тези
действия на прокуратурата се довели до увреждане на душевното му спокойствие. Обективен
признак на преживения от него стрес е появата на нервни тикове на лицето, които
са останали и след приключване на наказателното преследване. Освен това, така
повдигнатото и с години поддържано неоснователно обвинение за извършено от
него тежко престъпление по служба е станало достояние на широк кръг от лица, поради
разгласяването му в медиите, бил е злепоставен и компрометиран пред
обществеността в града. Това е довело и до съсипване на професионалната му
репутация и социалния му живот. Дълго време е бил лишен от възможността да
започне отговаряща на образованието и квалификацията му работа. Повдигнатото и
поддържано срещу него неправомерно наказателно преследване е повлияло
негативно върху животът, личната и професионална репутация, честта и
достойнство му.
Съгласно т. II от ППВС № 4 от
23.12.1968 г понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът
следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към
твърдените от ищеца неимуществени вреди - това са продължителността на
проведеното наказателно преследване, наложената принудителна мярка за
неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и
неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е
бил незаконно обвинен. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да
отговаря на критерия за справедливост, с оглед данните по делото и конкретните
обществено-икономически условия в страната. Незаконно повдигнатото обвинение
безспорно се е отразило негативно върху психиката на ищеца. Понятието
неимуществени вреди, съгласно практиката на ВКС включва всички телесни и психически
увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята
цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи
изражение не само по отношение на психиката, но и на социалния дискомфорт в
определен период от време. Критерият за справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства. Видно от доказателствата по делото, ищецът Т. е обвинен в извършването
на тежко престъпление по смисъла на НК, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода до 8 години.
Наказателното производство срещу ищеца е продължило повече от 9 години, като по
отношение на него е взета най – леката мярка за неотклонение „подписка“. От
свидетелските показания става ясно, че ищецът е търпял силни душевни болки и
морални страдания за дълъг период от време. Тези му негативни преживявания са
оставили обективни белези и след приключване на наказателното преследване.
С оглед на така
установеното по делото, като се отчете фактът, че воденото наказателно
производство е започнало и приключило извън разумния срок – 9 години и
половина; повдигнато обвинение е за тежко умишлено престъпление, наложената
мярка за процесуална принуда, макар и най – леката такава „подписка“, е била
наложена за продължително време; многократно извършваните следствени действия с
обвиняемия и многократното внасяне на делото в съда; високото общественото
положение на ищеца в града, настоящия съдебен състав намира, че следва да се
приеме, че доказаните по делото болки и страдания са извън обичайните негативни
чувства и изживявания в такива случаи. Следва да се вземе предвид и, че
пострадалият е преживял тежко последиците от повдигнатото и подържано обвинение,
това е дало сериозно отражение върху здравето и психиката му, служебното му
положение и възможността да работи в професионалната област, за която има
образование и квалификация, авторитета му сред приятели и познати, върху
социалния му кръг. Повдигнатото обвинение е получило широк обществен отзвук в
медиите, който отзвук макар, че не се установява да е предизвикан от преки
действия на прокуратурата е в резултат на действията по повдигане и поддържане
на обвинение срещу ищеца.
Ето защо и с оглед
предназначението на обезщетението да поправи конкретно установените по делото
лични болки и страдания, негативни емоции и преживявания, от незаконното
преследване на Т., като отчете като обусляващ по – голям размер на същото продължителността
на наказателното производство, тежестта на повдигнатото обвинение, взетата
мярка за процесуална принуда, времето и продължителността на следствените и
съдебни действия с обвиняемия, публичното разгласяване на обвинението,
общественото и социално положение на пострадалия, съдът намира, че следва да
бъде определено справедливо обезщетение в размер на 18 000 лв. Моралните вреди
са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства
на необходимото за преодоляването им, и няма да е пряка проява на справедливост,
а ще бъде в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение,
по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят
всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи размера на обезщетението.
При определяне на дължимото обезщетение така също следва да се държи сметка и
за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите
обществено-икономически условия на живот. В този смисъл е решение №
123/23.06.2013 г по гр. дело № 254/14 г. на ВКС, Трето ГО. Ето защо в
посочения размер от 18 000 лв., предявения иск е основателен и доказан, а
в останалата си част до размера на 80 000 лв., предявения иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Възражението
на ответника, че действията на прокуратурата преди изтичане на давността са
били законосъобразни е неоснователно. Прекратяването на наказателното
производство по отношение на престъпление по чл.283 НК е поради изтекла
давност, а обвинението, повдигнато и поддържано срещу ищеца е за престъпление
по чл.282, ал.2 НК и е прекратено поради
обстоятелството, че деянието не съставлява това престъпление. В този
смисъл прокуратурата носи отговорност за причинените на пострадалия от
неоснователно образуваното и поддържано наказателно производство вреди за целия
период, докато делото е висящо.
Възражението на
ответника по чл.
5, ал.1 ЗОДОВ не може да бъде споделено, тъй като същият не ангажира
никакви доказателства в негова подкрепа. В сочената хипотези обезщетението се
изключва, когато пострадалият с действията си по време на наказателното
преследване е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно
обвинение. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г.,
постановено по тълк. д. № 3 по описа за 2004 г. на ВКС, ОСГК, за да се приеме
наличието на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ следва поведението
на пострадалия да е единствен каузален фактор - единствена причина за повдигане
на обвинението. От приетите по делото доказателства не се установява да е
налице поведение на увреденото лице, което да представлява самостоятелно
основание за повдигане на обвинението и следователно да изключва отговорността
на държавата. Твърдението на представителят на прокуратурата, че било доказано
извършено престъпление от Т., но за същото била изтекла погасителната давност
за наказателно преследване във връзка с приложението на чл.5, ал.1 НК, не може
да бъде споделено от съда. Извършването на престъпление от ищеца е доказано
само ако е налице влязла в сила присъда. Доколкото не е налице влязла в сила
присъда за извършено престъпление нито по чл.282, ал.2, нито по чл.283 НК, по
отношение на Т., съдът намира, че това обстоятелство е недоказано, поради което
това твърдение на представителя на прокуратурата е неоснователно.
Обезщетението за обезвреда на причинените неимуществени вреди е дължимо
заедно със законната лихва от датата на влизане в сила на определението на ПАС,
с което се потвърждава определението на СтОС и прекратителното постановление на
ОП – 01.11.2018г.
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
държавна такса изцяло – 10 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от иска – 220 лв. на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ. Възражението на представителя на прокуратурата за прекомерност на адв.
възнаграждение на ищеца, съдът намира за неоснователно, предвид размера на
предявената претенция, поради което не следва да бъде уважено.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, гр.София, бул.Витоша № 2, Булстат ********* да заплати
на Т.Д.Т., ЕГН ********** ***. Отец Паисий № 58, вх.0, ет.4, ап.12 сумата от 18 000
/осемнадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, настъпили в резултат на действията на следствените органи
по повдигане на обвинение против него по досъдебно производство № 17/2009г. по
описа на ОДМВР Стара Загора, Преписка №901/2008г. на
ОП - Стара Загора, за извършено престъпление по чл.282, ал.2 НК, по което
обвинение наказателното производство е прекратено с Постановление от 29.11.2017г.
на Окръжна прокуратура - Стара Загора, потвърдено с Определение от 21.09.2018г.,
постановено по ЧНД № 331/2018г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора и Определение № 645
от 01.11.2018 г., постановено по ВНЧД № 563/2018г. на Пловдивския апелативен
съд, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2018г.,
до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в останалата му част за размера над 18 000 лв. до претендирания
размер 80 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.Витоша № 2, Булстат
********* да заплати на Т.Д.Т., ЕГН ********** ***. Отец Паисий № 58, вх.0,
ет.4, ап.12 сумата 230 лв. /двеста и тридесет лв./, представляващи направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част
от иска и платената по делото държавна такса.
Решението може да
бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен
съд - Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: