№ 47
гр. Дупница, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20221510201035 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д ЗАНН.
Жалбоподателят Д. К. Ф., с ЕГН **********, от гр. Р............ ул............ № ..........
е обжалвал наказателно постановление № 22-0332-000703/16.09.2022 г. на Началник
Група към ОД МВР гр. Кюстендил РУ Рила, с което на основание чл.53 ЗАНН и чл. 175,
ал.3, пр.1 ЗДвП е санкциониран с административно наказание глоба в размер на 200
(двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 (шест) месеца за извършено
нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.
В жалбата е описана подробно фактическата обстановка довела до вземането на
решение жалбоподателят да управлява нерегистриарно по надлежния ред МПС. Освен това
счита, че е налице несъответствие между приложената материалноправна норма със
санкционната такава, като липсва точно описание на твърдяното нарушение, на мястото,
където е извършено, както и на обстоятелствата, при които е било извършено, а в НП и на
доказателствата, които го потвърждават, като счита че са допуснати и съществени
процесуални нарушения, като при съставене на АУАН, така и при издаване на НП, което
според константната съдебна практика представлява съществено процесуално нарушение,
тъй като е довело до ограничаване правото на защита на нарушителя.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Б.. Поддържа жалбата.
Претендира деловодни разноски.
Наказващият орган е взел становище по жалбата в съпроводителното писмо, като
счита, че същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Моли да бъде
потвърдено атакуваното наказателното постановление. Направено е вазражение за
1
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Не претендира разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на жалбоподателя на 19.09.2022г., като
жалбата е депозирана на 29.09.2022 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът,
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 03.07.2022 г., около 14:30 часа, в община Кочериново, на път първи клас № 1, път
107, км 13+400, в посока на движение към Рилски манастир, гр. Дупница жалбоподателят е
управлявал лек автомобил „Л............... с номер на рама .................., като автомобила не е
регистриран по надлежния ред съгласно Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пескане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства еи ремаркета теглени от
тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства без табели с
ргистрационен номер.
За констатираното нарушение, в присъствие на свидетеля Д. Г., актосътавителят –на
длъжност мл. автоконтрольор при ОДМВР Кюстендил Д. А., съставил АУАН серия GА, с
бл. № 719415, в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл.
140, ал.1 ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал, като не е дал обяснения и
не е направил възражения. В законоустановения срок не са депозирани писмени
възражения.
По преписката е приложено Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 29.08.2022 г., от което е видно, че прокурор при РП гр. Кюстендил, ТО-
Дупница е приел, че не е налице извършване на криминално деяние съгласно чл. 345, ал. 2
от НК, тъй като са налице основанията за прилагане на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК,
като е приел, че деянието е малозначително, като препис от същото е изпратено на на
началника на РУ гр. Рила за вземане на отношение по случая съгласно чл. 33 от ЗАНН.
Въз основа на същия АУАН било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, тъй като
водачът е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, поради което и на
основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер
на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. Налице, обаче е
разминаване досежно описанието на нарушението, часът на извършването между АУАН и
НП, като в НП АНО е възприел, че нарушението вмест о в 14/30 ч. е извършено в 111:50ч,
както и не е описал МПС, с което е извършено нарушението. От друга страна и в двата
адинистративни акта не са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
като същите са били известни на АНО хпи съставяне на НП доколкото представителят на
държавното обвинение подробно е описал в постановлението за прекратяване на
2
наказателното производство установената фактическа обстановка, а именно че се касае за
извършване на животоспасяваща акция.
В хода на съдебното следствие са разпитани актосътавителя и свидетеля по акта, които
потвърждават изцяло установенат фактическа обстановка, като актъсотавителят заяви, че на
даденото от нарушителя обяснение, че е необходимо да отиде да докара пострадало лице от
планината, находящо се в м. „Шипочане“, която е трудно достъпна за лек автомобил, до
лечебно заведение, е направил запитване за подаден сигнал на 112 и доколкото такъв не е
имало, съставил АУАН. Необходимостта от управлението на този автомобил е бил
неотложна, тъй като сина на работодателя на жалбоподателя е бил пострадал при падане от
мотор и бил с наранена ръка. В тази връзка е допуснат свидетел при режим на довеждане на
жалбоподателя- св. чавдар Трайков, който е баща на пострадалото момче и собственик на
нерегистрерания амтомобил. Същият заяви, че тръгнал да окаже помощ на сина си, но
джипът с който бил се счупил и помол жалбоподателя да вземе наскоро закупения от него
друг джип, но нерегистриран да окаже съдействие. Св. Трайков не е подавал сигнал на тел.
112, а се обадил на д-р Янис Янков, който е приятел на семейството, но тъй като м.
„Шипочане“ се намира високо в планината до мястото може да се стигне само с джип или
високопроходима техника. Д-р Янков е оказал съдействие на място, като на следващия ден
св. Трайков завел сина си в болнично заведение. В тази връзка с жалбата са приложени и
медицински документи удостоверяващи обстоятелството, че сина на св. Трайков е
претъпрял инцидент на въпросната дата.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на разпитания
свидетел, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Началник Група към ОД МВР гр. Кюстендил РУ Рила, е бил
оправомощен да издава НП, видно от служебно известната на съда Заповед Рег. № 8121з-
1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице мл. автоконтрольор при ОДМВР Кюстендил, който
3
безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата
на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Съгласно Тълкувателно решение № 1от 12.07.2007 г. на тълк. Н.д. № 1/2005 г.на
ВКС, относно приложението на чл. 28 от ЗАНН е прието, че преценката за „маловажен“
случай подлеже на съдебен контрол. В конкретният случай АНО не е изложил мотиви дали
случаят е такъв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбоподателят е
осъществил състава на визираното в НП нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП , тъй
като е управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред. При
извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Независимо от изложеното обаче съдът намира, че са налице основания да се счете,
че случаят е маловажен посмисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да се премине към прилагане
на чл. 28 от ЗАНН следва да е налице „маловажен случай“ на административно нарушение,
при който наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено такова.
Предвид посочената разпоредба преценката относно наличие на основанията на чл.28, б.”а”
от ЗАНН следва да се извърши от административно наказващия орган, като се вземе
предвид тежестта на нарушението, причините, довели до конкретната ситуация и други
смекчаващи вината обстоятелства. Няма спор, че е налице извършено нарушение на
посочената в атакуваното НП правна норма. Без да е налице административно нарушение
въпросът за приложимостта на правилото на чл.28 от ЗАНН въобще не би следвало да бъде
обсъждан, текстът се прилага само при налично противоправно поведение.
В случая нарушението е констатирано на пътен участък на разклона на с. Падала, в
посока Рилски манастир с цел да окаже помощ на лице нуждаещо се от такава, а именно да
го превози от планински трудно проходим с обикновено МПС път до място, на което
медицинско лице да му окаже лекарска помощ. Предвид изложеното настоящият съдебен
състав счита, че случаят е маловажен, тъй като поради своята малозначителност, както
нарушителя, така и нарушението са с изключително ниска степен на обществена опасност.
Като не е обсъдил тези характеристики и не ги е взел предвид при предприемане на
действия по издадения АУАН, в съответствие с правната норма на чл.28 от
ЗАНН, административнонаказващият орган е нарушил процесуалния закон, с което е издал
едно незаконосъобразно наказателно постановление. Съобразявайки се с изложеното,
наказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата на чл. 28 от ЗАНН,
които изключват отговорността или най-малкото да се мотивира, защо не прилага чл. 28 от
ЗАНН. За това го задължава чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, според който наказващият орган издава
наказателно постановление, след като се убеди, че няма основание за прилагане на чл. 28 от
ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият
орган не е изложил мотиви за липсата на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се
4
приложи разпоредбата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде
предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН е
осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава
оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира
чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът приема, че наказателното постановление следва
да бъде отменено.
С оглед изхода на делото съгласно чл. 63д от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК и чл. 18,
ал. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3,
във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 300.00 (триста) лв. на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0332-000703/16.09.2022 г. на Началник
Група към ОД МВР гр. Кюстендил РУ Рила, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП,
на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, на Д. К. Ф., с ЕГН **********, от гр. Р............
ул............ № .......... му е наложено наказание „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, за извършено
нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Кюстендил да заплати на Д. К. Ф., с ЕГН **********, от гр.
Р............ ул............ № .........., сума в размер на 300.00 (триста) лв., представляваща
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Кюстендил, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5