№ 225
гр. Пловдив, 30.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. С.
като разгледа докладваното от Николай К. С. Въззивно частно гражданско
дело № 20235300500164 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 274 и следващите от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 1858/20.01.2023 г., депозирана от „Ес груп
хюмън кепитъл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Младост 2, бл. 237, вх.А, ап. 12, чрез адвокат Ч., против разпореждане
№26393/21.11.2022 г. по гр. д. № 9012/2021 г. по описа на ПдРС, с което исковата молба е
оставена без движение, като на ищеца – К. Н. П. са дадени указания в едноседмичен срок да
отстрани констатираните от съда нередосности на исковата си молба.
Жалбоподателят счита, че районният съд неправилно е оставил исковата молба без
движение, тъй като вече по делото били проведени девет открити съдебни заседания. Моли
за отмяна на обжалваното разпореждане.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – ищец К.
Н. П., чрез пълномощника си адвокат С., в който оспорва жалбата като недопустима и
неоснователна.
Съдът след като се запозна с изложеното в жалбата, както и материалите по
делото, намира от фактическа страна следното:
Гр. Дело № 9012/21 г. по описа на ПдРС първоначално е било разпределено на
съдия-докладчик- Павел Павлов. По делото има проведени девет открити съдебни
заседания, като на последното проведено на 17.11.2022 г. съдията – докладчик, на основание
чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, се отвежда от разглеждане на делото. В последствие делото е
разпределено на нов съдия –докладчик, който с разпореждане №26393/21.11.2022 г. е
оставил исковата молба без движение.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи относно допустимостта на частната жалба:
Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК предвижда, че на обжалване с частна жалба
подлежат две групи определения. Първата група включва определенията, с които се
прегражда по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, а втората група - определенията, чието
обжалване е изрично предвидено в закона /т. 2/.
1
От инстанционен контрол са изключени определенията по въпроси, които са
предоставени на свободната преценка на съда, тъй като нямат отношение към правилността
на крайния съдебен акт /напр. за съединяване и разделяне на дела; за продължаване на срок
за извършване на съдопроизводствени действия; за провеждане на съдебното заседание при
закрити врата и пр. /, както и определенията, подлежащи на проверка ведно с обжалваното
решение. Така, при инстанционния контрол на обжалваното решение се извършва служебна
проверка на определенията, имащи отношение към валидността и допустимостта на
решението, а при въведено от жалбоподателя оплакване се извършва проверка и на
определенията, имащи отношение към правилността му - определение по доклада на делото;
определенията по допускане и събиране на доказателства; определения с указания за
подлежащите на доказване факти и др., свързани с изводите на съда по съществото на
гражданскоправния спор. В този смисъл – вж. мотивите към т. І на Тълкувателно решение
№ 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 5/2015 г., ОСГТК.
С чл. 279 ГПК е предвидено, че разпоредбите на чл. 274 – чл. 278 ГПК се прилагат
съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на съда. Разпореждането, с което се
оставя исковата молба без движение нито прегражда по-нататъшното развитие на делото,
нито в изрична разпоредба на ГПК е предвидено неговото самостоятелно обжалване.
Същото е от категорията на актовете по движение на делото, които подготвят
постановяването на съдебния акт. Правилността на посоченото разпореждане се проверява
от съда по повод на жалба против връщането на исковата молба. Първоинстанционният съд
има задължение сам да извърши проверка на редовността на исковата молба, като ако счете,
че е нередовна, да даде ясни указания за отстраняване на нередовността й. По принцип това
става с подаването на исковата молба, но няма пречка това да стане и по късно, в случай че
нередовностите в исковата молба се забележат по време на производството- арг. Чл. 129, ал.
4 ГПК.
Ето защо предвид изложеното частната жалба се явява процесуално недопустима и
следва да се остави без разглеждане, а настоящото производство, като недопустимо, следва
да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 1858/20.01.2023 г., депозирана
от „Ес груп хюмън кепитъл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Младост 2, бл. 237, вх.А, ап. 12, чрез адвокат Ч., против разпореждане
№26393/21.11.2022 г. по гр. д. № 9012/2021 г. по описа на ПдРС, с което исковата молба на
К. Н. П. е оставена без движение, като ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. №
164/2023 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-
Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3