Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, ........2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на двадесет
и осми май, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря К.Лозева, като
разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 9930 по
описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от
12.02.2019г. по гр.д. № 59492 по описа за 2018г. на Софийски районен съд,
156-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 55 , ал.1, пр.1
от ЗЗД, че „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център дължи на Б.Н.И., ЕГН **********,
със съдебен адрес: адв. К.Б.,***, офис „П“ заплащане на сумата от 1007,04лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 29.06.2018г. , до изплащането й, представляваща
платена без основание сума по фактура № **********/21.05.2018г. , издадена по
констативен протокол № 3023312/15.05.2018г.
за корекция на потребено количество електрическа енергия в имот в гр.
София, ул. „*******,клиентски № 210034740793, за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 43306/2018г. на Софийски районен съд, като Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******е осъдено да
заплати на: Б.Н.И., ЕГН ********** съдебни разноски от
130лв., на адв.В.Т. възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в размер от 100лв. за заповедно дело ;
на адв.К. Б. възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в размер от 100лв. за исково дело.
С Решение №
131758/04.06.2019г. по гр.д. № 59492 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 156-ти състав на основание на чл. 247 от ГПК е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение, както и в постановената по
заповедното дело заповед, като е заличен текста „ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 29.06.2018г. , до изплащането й“, отхвърлени са молбите по чл. 248 от ГПК подадени от Ч.Е.Б.“АД, от адв. Б. и
от адв. Т..
Срещу така постановено Решение от 12.02.2019г. въззивна
жалба вх. № 5032784/26.02.2019г. от ответника по исковете - Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******в частта, в
която исковете са уважени. Изложило
е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. В случая били налице
предпоставките на чл. 48, от ПИКЕЕ за ангажиране отговорността на потребителя,
тя била обективна такава. По делото било установено, че е уредена процедура за
уведомяване на корекция по чл. 17, чл. 18 и чл. 49 от ОУ, същата била спазена и
с писмо, уведомили ищеца както за констатации, така и за извършена корекция.
Посочило е, че в случая отговорността на ищеца била обективна, нарушение било
установено, съдът не разполагал с възможност по реда на косвения съдебен
контрол да проверява законосъобразността на ПИКЕЕ, доколкото същите били приети
от КЕВР въз основа на законова делегация. Оспорванията на ищеца за
уведомяването му за корекцията били
неоснователни. В случая установено било че била променена схема на свързване, грешката на
отчитане „-93,50%”, протоколът бил съставен в присъствието на свидетели,
полицай присъствал на констатациите по протокола. ПИКЕЕ били законосъобразни,
не били отменени от ВАС в частта за чл. 48-чл.51 , разпоредбата на чл. 29, ал.
3 от Плавилата за търговия с електрическа енергия предоставяли възможност на
ответника да събира сумите за достъп и пренос на електрическа енергия.
Въззиваемият – ищец Б.Н.И., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Посочил е, че решението
било правилно. Не било установено Ч.Е.Б.“ АД да е изпълнил задълженията си по
чл. 98а, ал.2 от ЗЕ и нямал право да
коригира едностранно сметките. Процесуалният му представител е претендирал –
адв. И. е претендирал възнаграждение на
основание на чл. 38, ал.2 вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв.
Срещу така постановено Решение от 04.06.2019г. са
депозирани:
1.въззивна жалба вх. №
5104623/18.06.2019г. от ответника по исковете - Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******в частта, с която е поправено решението и
заповедта по чл. 247 от ГПК и е отхвърлена молбата му по чл. 248 от ГПК. Изложило
е съображения, че решението е недопустимо в частта по молбата по чл. 247 от ГПК, неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон в частта по чл. 247 от ГПК, както и по молбата по чл. 248 от ГПК на Ч.Е.Б.“АД. Ищецът нямал правен
интерес от молбата по чл. 247 от ГПК и произнасяйки се по такова искане
районният съд постановил недопустим съдебен акт. Отделно недопустимо било с
решението да се поправя заповедта. Поведението
на ищеца било с цел да се открие възможност да се образува друго съдебно
дело за лихвата. Неправилно не била уважена молбата му по чл. 248 от ГПК, оспорил
бил предпоставките за уговаряне на безплатна правна помощ, не било установено
по делото те да съществуват, поради което и неправилно било присъдено
възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв. на адв. Б. и на адв. Т.. Ищецът закупил
процесния имот, отделно плащал наем за
имот с площ от 1270кв.м. в с.Бутан с построени в него жилищна и стопански
сгради, което означавало че не е материално затруднен, не било установено
ищецът и адвокатите да са „близки“ по смисъла на чл. 38 от ЗАдв.
Въззиваемият – ищец Б.Н.И., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Посочил е, че решението
било правилно. Не бил предявил вземане
за законната лихва върху главницата в заповедно и в исково дело и присъждането
на такава било техническа грешка на съда, правилно поправена по реда на чл. 247
от ГПК. Още в заповедното дело с разпореждане от 07.11.2018г. била поправен
заповедта в частта за лихвата и нямало пречка да се поправи решението, исковият
съд можел да поправи грешка в заповедта Процесуалният му представител е
претендирал – адв. Й. е претендирал
възнаграждение на основание на чл. 38,
ал.2 вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв.
адв. К.Б. и от адв. В.Т.
са оспорили жалбата в частта й по чл. 248 от ГПК. Посочили са , че
решението било правилно. Не подлежало на доказване че Б.И. е материално
затруднен, достатъчно било адвокат да декларира това.
2. частна жалба
вх. № 5107206/20.06.2019г. от адв. К.Б.
и от адв. В.Т. в частта, с която са
отхвърлени молбата им по чл. 248 от ГПК. Посочили са че няма основание за
присъждане на възнажраждение под минималните размери по Наредба № 1/2004г.
Процесуалният им представител – адв. И. е претендирал възнаграждение на
основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Ответникът
по жалбата Чез Е.Б.“АД е оспорило жалбата. Посочило е, че в тази част решението било правилно.
Оспорил е претенцията на жалбоподателите за разноски за адвокат, нямало
основание да ангажират такъв по делото.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2025198/10.09.2018г. на Б.Н.И., ЕГН **********
срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, с
която е поискал от съда да признае за
установено, че „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******дължи
на Б.Н.И., ЕГН **********, заплащане
на сумата от 1007,04лв.,
представляваща платена без основание сума по фактура № **********/21.05.2018г.
, издадена по констативен протокол № 3023312/15.05.2018г. за корекция на потребено количество
електрическа енергия в имот в гр.Враца, ул. „*******, клиентски № 210034740793,
за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 43306/2018г. на Софийски районен съд. Навел
е твърдения, че посочената в тази фактура сума не отговаря на потреблението на
енергия в имота, посочен в тази фактура, платил сумата поради заплаха от
преустановяване на електрозахранването в имота, ответникът не разполагал с
право да коригира едностранно сметките. Не бил присъствал на проверката, не бил
уведомен за нея и за резултатите от нея с писмо. Отговорността не била
обективна, не било установено негово неправомерно поведение, не било установен
и периода на неправомерно виновно
поведение. ОУ не предвиждали ред за уведомяването му поради което и ответник не
разполагал с право да коригира едностранно сметки. Процесуалният му
представител – адв. К.Б., е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38,
ал.2 вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв.
Ответникът - Ч.Е.Б.”АД, ЕИК *******, в предоставения му срок е
оспорил иска. Навело е твърдения, че с ищеца са обвързани от валиден договор за
продажба на електрическа енергия за имота, при извършена на 15.05.2018г.
проверка в присъствие на представители на Федерация на потребителите и на
представители на МВР при ненамерен на адреса потребител било установено, че е променена схема на свързване-пломба на
клемния блок е отваряна лепена, направено е присъединяване преди мерене, като
захранващия проводник за електромера и изходящия за абоната ПВІА1-6мм2 са с
премахната изолация и събрани в едно
преди клемния блок, с проверка с еталонен уред е установено измерване с
грешка от „-93,50%“, начислена енергия била съобразно правила на чл. 48 от
ПИКЕЕ приети от ДКЕВР на 14.10.2013г. на
основание на чл. 83, ал.1, т. 6 от ЗЕ и Общи условия, одобрени от ДКЕВР, поради
което и така определеното количество
потребена електроенергия съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал.2, т. 6 от ЗЕ (ДВ
от 17.07.2012г.) било допустимо. ВАС не бил отменил разпоредбите на чл. 48-чл.
51 от ПИКЕЕ. Посочило е, че отговорността на потребителя е обективна, имало
уговорена процедура за уведомяване на корекция по чл. 17, чл. 18 и чл. 49 от
ОУ, същата била спазена и уведомили ищеца както за констатации, така и за
извършена корекция. Претендирало е разноски. Оспорил е претендирано
възнаграждение за адвокат, като е посочил, че
ищецът не е материално затруднен, нито е близък на адвоката. Оспорил е
същото и поради прекомерност.
По делото е приложено заповедно дело № 43306/2018г. по описа на СРС, 156-ти състав, от
което се установява, че по заявление вх. № 3052716/29.06.2018г. съдът е издал заповед по чл. 410 от ГПК, поправена по реда на чл. 247 от ГПК с разпореждане от
07.11.2018г., с която е разпоредил Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК *******да заплати на Б.Н.И.,
ЕГН ********** сумата от 1007,04лв.,
представляваща платена без основание сума по фактура № **********/21.05.2018г.
, издадена по констативен протокол № 3023312/15.05.2018г. за корекция на потребено количество
електрическа енергия в имот в гр.Враца, ул. „*******, клиентски № 210034740793,
съдебни разноски от 325лв., за така издадена заповед длъжникът е
уведомен на 12.07.2018г., на 17.07.2018г. е оспорил заповедта, на 20.08.2018г. заявителят е уведомен за необходимостта от
представяне в едномесечен срок от съобщението на доказателства, че е предявил
установителен иск за вземанията по заповедта и такива е представил на 10.09.2018г.
Приети са Общи условия за продажба на електрическа
енергия на Ч.Е.Б.”АД, Общи условия за договорите за използване на
електроразпределителни мрежи на „ЧЕЗ Разпределение”АД, сертификат от
04.02.2011г., страници от в. Новинар, съгласно които ОУ на ищеца, одобрени от
ДКЕВР на 07.11.2007г. и от 26.04.2010г. и ОУ на ЧЕЗ Р.Б.”АД, одобрени с Решение
на ДКЕВР от 07.11.2007г., са публикувани
във вестник Телеграф, в. Вяра, от 16.11.2007г., в. МонтПрес от 27.11.2007г., в.
Всеки ден от 26.11.2007г., , в. Народен
глас от 26.11.2007г.. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ОУ на ответника , редът за измерване на електрическата
енергия, проверката на средствата за
търговско измерване и т.н. се уреждат от общите условия на ЧЕЗ Р.Б.”АД на
договорите за използването на електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ
Разпределение”АД. Съгласно чл. 19 от тези ОУ потребителят заплаща на продавача
стойността на електроенергията и дължимата сума за извършения пренос на същата.
Съгласно чл. 17, чл. 18 и чл. 49 от ОУ
потребителят се уведомява със съобщение за извършената корекция на адреса,
посочен от потребителя.
По делото е приета фактура № **********/21.05.2018г. с
приложение, съставена от ответника,
съгласно която на ищеца е начислена като стойност на потребена електрическа
енергия в имот с клиентски № 210034740793 в гр. Враца, ул. „******* за
периода от 2 26.02-2018г. до 15.05.2018г. по констативен протокол сумата от 1007,04лв.
Прието е неоспорено от страните платежно нареждане,
съгласно което на 01.06.2018г. ищецът е наредил по сметка на ответника сумата
от 1007,04лв. с посочено основание за плащане фактура **********/21.05.2018г.
Приети са писма от ЧЕЗ Р.Б.”АД до ищеца от 16.05.2018г.,
от ответника до ищеца от 22.05.2018г., известия за доставяне, съгласно които на
16.05.2018г. Чез Разпределение“ЕАД е съставило изявление до ищеца, с което го е
уведомило, че е извършена проверка за отчитане на електроенергия в имота в гр.
Враца, ул. „******* и е съставен констативен протокол на 15.05.2018г., ще бъде
извършена корекция на сметката му, на 22.05.2018г. ответникът е съставил
изявление до ищеца, с което го е уведомил, че по констативния протокол сметката
му е коригирана и дължи допълнително 1007,04лв., в приложение към писмото е
описана фактурата, известията за доставяне са се върнали в цялост.
По делото е приет констативен протокол № 3023312/15.05.2018г., съставен от 2-ма
служители на „ЧЕЗ Р.Б.”АД, подписан и от
2-ма свидетели от Федерацията на потребителите, както и от служител на
РУ-Враца, получил екземпляр, съгласно който е направена проверка на средство за
търговско измерване на електроенергия за имота гр. Враца, ул. „*******,
представляващ офис в гараж, партида за който партида е на ищеца, при която е
констатирано, че ел.табло е в границите на имота, в него има
17 бр. електромера за процесният имот енергия се измерва с електромер с
фабричен номер **********, пломба на
клемния блок е отваряна лепена, променена е схема на свързване, като е
направено присъединяване преди мерене,
като захранващия проводник за електромера и изходящия за абоната ПВ-А1-6мм2 са
с премахната изолация и събрани в едно
преди клемния блок, с проверка с еталонен уред е установено измерване с
грешка от „-93,50%“, които констатации били демонстрирани пред органи на МВР.
Прието е предложение за корекция съгласно които по
правилата на чл. 48, ал.1, т.2, буква „а“ от ПИКЕЕ следва да се начислят 5673 kWh.
Разпитан по делото св.А.А.е
заявил, че работи в отдел нетехнически загуби при ищеца, направил проверка на
15.05. в гр. Враца, ул. „Екзарх Йосиф“ заедно със свой колега и с двама
представители на потребителите, ел.табло било близо до блока имало много
електромери, един от тях бил с нарушена пломба на клемния блок или лепена, с
грешка над „-90%“ се отчитала консумацията, била променена схема като захранващ
и изходящ проводник на абоната били със свалена изолация и присъединени един
към друг, обадили се на 112, дошъл полицай след 2-3 минути пред когото демонстрирали констатациите,
потърсили и потребител, но не го намерели, домоуправител им казал, че гаражът
се отдава под наем и се ползва за офис.
Разпитан по делото св. М.Н.е заявил, че е представител на Федерация на потребителите,
присъствал на проверка на имот в гр. Враца –гараж-офис, при която установили
промяна в схема на свързване довела до неотчитане на потреблението, направен
бил мост, с еталонен уред установили грешката, заедно били с А., А.А.и Й.. Потребителят го търсили, но не
го намерели, полицай дошъл на проверката и техниците му обяснили какво са
установили, подписали констативен протокол.
Разпитан по делото св. Л.Н.е заявил, че проверката
била направена през май 2018г. в гр. Враца, на ул. *******, тогава бил
автопатрул, изпратени били да окажат съдействие на служители на ЧЕЗ при
пристигането им таблото вече било отворено, показали им електромер , за който
служител на ЧЕЗ заявил, че има недействителни стойности, прекомерна употреба на
ел.енергията, винаги когато имало мост им го показвали, но за свидетеля това
били само кабели, не бил технически запознат, възможно било и в този случай да
му е показан, бил съставен констативен протокол и той се бил подписал на него.
С прието по делото заключение по съдебно-техническа
експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото е посочило,
че посочените в приетия протокол
констатации за електромера сочат, че е осъществена промяна в схемата на
свързване, водещо до неотчитане на потреблението в цялост. Това състояние на
електромера не можело да е производствен дефект, а можело да се постигне само чрез
външно целенасочено въздействие. Начислените суми допълнително по предложението
за корекция били коректно изчислени по правилата на чл. 48, ал.1, т.2, буква
„а“ от ПИКЕЕ при съобразяване на точно установената грешка в измерването.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановените по делото решения са
валидни.
Недопустимо е решението от 04.06.2019г. в
частта, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта
за изпълнение. С изрично
разпореждане по заповедното дело постановено на 07.11.2018г. е допусната поправка на фактическата грешка в
заповедта като е заличен текста ведно със законната лихва от– 29.06.2018г. ,
до изплащането й“, поради което и
постановяване на решението от 04.06.2019г. в тази част е недопустимо.
В останалата
част обжалваната част решенията са
допустими. Съдът може да поправи очевидна фактическа грешка в постановеното
решение и служебно, поради което и доводите на Ч.Е.Б.“ЕАД за недопустимост на производството
по реда на чл. 247 от ГПК поради липса на правен интерес у ищеца от такова
съдът приема за неоснователни.
По правилността на решението :
Предявеният иск е с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК
вр. С чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД– иск за
установяване съществуване на вземане за връщане на платена без основание сума,
за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК .
При така
предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че е платил на ответника процесната
сума.
При така предявения иск в тежест на ответника е да
докаже, че основанието, на което ищецът му е платил сумата е съществувало към
плащането, тоест, че за процесния период между
ответника и ищеца е съществувало валидно облигационно правоотношение за
доставка на електрическа енергия, че ответникът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество електроенергия, поради което и за
ищец е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на
същото, че размер на задължението е сумата, за която е предявен иска.
Съгласно чл.
91, ал.1 вр. с чл. 92 , т. 4 и чл. 83, ал.1, т. 6 вр. с ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), които
съдът приема за приложими в случая,
продажбата и преноса на електрическата енергия се извършват със сделки
по регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между страни и на
организиран пазар на електрическа енергия, като страни по тях са общественият
доставчик на електрическа енергия и потребителя.
Доставката на електрическа енергия от обществения
доставчик на битови и небитови крайни клиенти за обекти на ниво ниско
напрежение, които не са избрали друг доставчик съгласно чл. 97 и чл. 98а от ЗЕ
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от доставчика и
одобрени от ДКЕР и по регулирани от комисията цени. Писмена форма на договора
за доставка на електрическа енергия не е предвидена. Не е необходимо и изрично
приемане на Общите условия от потребителите, но при несъгласие от потребителя,
той има право на писмено възражение и предложение до доставчика за специални
условия.
Електрическата енергия съгласно чл. 110, ал.2 от ЗС е
движима вещ и един от индивидуализиращите й белези, при така предявен иск, е количеството й. Това количество се измерва
със средства за търговско измерване и те съгласно чл. 120 от ЗЕ са собственост
на разпределителното или на преносното предприятие. Тази уредба законодателя провежда последователно и с
разпоредбата на чл. 28 и на чл. 29, ал.5 от Наредба №6/2004г. за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи. Само по изключение потребителят може да е
собственик на уредите за търговско измерване. Тези изключения са подробно
уредени в ЗЕ и Наредба №6/2004г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи.
Съдът приема, че доколкото по делото не се спори а и
от събраните по делото доказателства, се
установява, че ответникът е обществен
доставчик на електроенергия и то за територия, в чийто обхват попада процесния
имот, ищецът е потребител на електрическа енергия в него.
Доколкото по делото няма твърдения и доказателства
ищецът в предвидения от закона срок да е заявил, че не е съгласен с Общите условия
на ответника и на ЧЕЗ Р.Б.”АД , да е
внесъл при него заявление, в което да предложи специални условия, то съдът
приема, че ищецът е потребител на електрическа енергия в процесния имот, както
и че ответникът доставя на ищеца електроенергия в него, като страните са обвързани от договор при Общи условия, одобрени от ДКЕВР и
при регулирани цени на електроенергията. Приетите по делото общи условия ,
удостоверения , страници от вестници
установяват публикуването на ОУ на ответника и на ЧЕЗ Р.Б.”АД.
По делото е установено, че ищецът не е собственик на уредите за
търговско измерване на потребената електроенергия. Собственик в случая е „Чез Р.Б.”АД.
Негово е задължението да поддържа същите в изправност съобразно разпоредбите на
гражданския закон, а и в частност на ЗЕ и на ОУ на ответника. Негово задължение
е било и да извършва съответните действия с оглед установяване на конкретно
потребено количество енергия.
По делото не се спори, а и от приетите по делото
фактура, фискален бон, протокол се
установява, че на 01.06.2018г. ищецът е
платил на ответника сумата от 1007,04лв. по фактура № **********/21.05.2018г. ,
издадена по констативен протокол № 3023312/15.05.2018г за имот с клиентски № 210034740793 в гр.
Враца, ул. „******* за периода от 26.02.2018г. до 15.05.2018г.
Съдът приема, че от приетото по делото заключение по
съдебно-техническата експертиза, което в тази част съдът кредитира като вярно и
задълбочено, неопровергано от останалите събрани по делото доказателства,
че така определената сума съответства на
превилата на чл. 48, ал.1, т. 2 буква „а”
от ПИКЕЕ и на цените на електрическата енергия за битови нужди.
Съдът приема за установено от приетия протокол от 15.05.2018г.
и събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира изцяло като
логични, последователни, резултат от личните впечатления на свидетеля,
неопровергани от другите доказателства по делото, че на 15.05.2018г. е
извършена проверка на електромер, измерващ потребление на електрическа енергия
в имот на ул. „*******-гараж, гр.Враца, , проверка е направена от служители на
разпределителното дружество и на 2-ма свидетели, при която е установено че пломба
на клемния блок е отваряна лепена, променена е схема на свързване, като е
направено присъединяване преди мерене,
като захранващия проводник за електромера и изходящия за абоната ПВ-А1-6мм2 са
с премахната изолация и събрани в едно
преди клемния блок, с проверка с еталонен уред е установено измерване с
грешка от „-93,50%“, които констатации били демонстрирани пред органи на МВР.
Същевременно, съдът приема, че по делото не е
установено валидно възникнало задължение на ищеца към ответника за заплащане на
процесната сума. Това е така, защото, за да възникне същото ответникът е
следвало да установи по делото, че в ОУ е предвиден ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекцията, като правила за измерване на количествата
електрическа енергия. По делото не е установено ОУ на ищеца да съдържат такива
условия, а такова е вмененото му задължение по чл. 98а, ал.2, т. 6 от ЗЕ.
Приетите по делото ОУ не съдържат клауза, уреждаща реда за уведомяване при
наличие на основание за корекция. Разпоредбата на чл. 17 и чл. 18 от ОУ съдържа
задължение за ответника да уведоми потребителя, но не сочи реда, по който
следва да се извърши уведомяването.
При така възприето съдът приема, че по делото не е
установено валидно възникнало вземане на ответника към ищеца за заплащане на
процесните суми, поради което иск е основателен и решението на СРС, с което го
е уважил е правилно.
По частните
жалби срещу определението по чл. 248 от ГПК:
Съдът приема, че частните жалби са неоснователни. В
случая ответникът по исковете е оспорил наличието на предпоставките по чл. 38,
ал.1, т. 2 от ЗАдв. при сключване на договорите от ищеца с двамата ангажирани
от него адвокати – съответно по заповедното и по исковото дело. Твърденията му,
обаче, за притежание от ищеца на достатъчно имущество , за да заплати възнаграждение на адвокатите, не са
подкрепени с доказателства. Действително, ответникът е посочил, че ищецът е
собственик на недвижим имот, че е страна по наемно правоотношение на друг имот,
но нее ангажирал доказателства за същото а в негова доказателствена тежест е
установяването на тези обстоятелство. Правилно е определен размер на
възнаграждението за адвокатите, ангажирани от ищеца, сложността на делата не
предпоставя друг размер.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че ответникът
по исковете следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебни разноски по
делото от 25лв. за държавна такса. на адв. И. следва да се присъди
възнаграждение от 100лв. за производство пред СГС. Същото е определено съобразно
сложността на делото и действащите разпоредби на Наредба № 1/2004г.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение
№ 131758/04.06.2019г. по гр.д. № 59492 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 156-ти състав в частта, с която на основание на чл. 247 от ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа
грешка в заповед от 10.07.2018г. , издадена по заповедно дело 43306 по описа за 2018г. на
СРС, като е заличен текста „ведно
със законната лихва от подаване на заявлението – 29.06.2018г. , до изплащането
й“, и ПРЕКРАТЯВА производството
по молба вх. № 5041814/11.03.2019г. в
тази част.
ПОТВЪРЖДАВА С Решение от 12.02.2019г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение №
131758/04.06.2019г. по гр.д. № 59492 по описа за 2018г. на Софийски районен
съд, 156-ти състав в частта, с която е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 55 , ал.1, пр.1 от ЗЗД, че
„Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център дължи на Б.Н.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. К.Б.,***, офис „П“
заплащане на сумата от 1007,04лв.,
представляваща платена без основание сума по фактура № **********/21.05.2018г.
, издадена по констативен протокол № 3023312/15.05.2018г. за корекция на потребено количество
електрическа енергия в имот в гр. София, ул. „*******, клиентски №
210034740793, за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 43306/2018г.
на Софийски районен съд, като Ч.Е.Б.“ АД,
ЕИК *******е осъдено да заплати на: Б.Н.И., ЕГН ********** съдебни
разноски от 130лв., на адв.В.Т. възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в размер от 100лв. за заповедно дело ; на адв.К. Б. възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в размер от 100лв. за исково дело.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, БенчМарк Бизнес Център, да
заплати на Б.Н.И., ЕГН **********,
със съдебен адрес: адв. К.Б.,***, офис „П“ на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата
от 25лв. (двадесет и пет лева), представляващи съдебни разноски по
делото в производството пред СГС.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, БенчМарк Бизнес Център, да
заплати на адвокат Н.И.И., ЕГН ********** ***, офис П основание на чл. 78, ал.1 от ГПК и чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
сумата от 100лв. (сто лева), представляващи съдебни разноски по делото в производството пред
СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.О.М.
2.
Особено
мнение на съдия Станимира Иванова по гр.д. № 9531/2019г. по описа на СГС, ІV-Б състав
Не съм съгласна с мнението на мнозинството на състава ,
че в случая не е установено правото на Ч.Е.Б.“АД да коригира едностранно
начислените суми като стойност на потребена електрическа енергия от ищеца.
В случая Правилата от 14.10.2013г. са приложими
доколкото неточното измерване е констатирано на 15.05.2018г., тоест след влизането им в сила. Разпоредбите на чл.
48 - чл.51 от Правилата са издадени от компетентен орган въз основа на законова
делегация съобразно чл. 83, ал.1 т. 6 от ЗЕ. Тези Правила действат само
занапред, поради което и за периода преди
влизането им в сила, не съществува основание за едностранна корекция на
задълженията за потребена електрическа енергия, освен ако не се установи, че
неточното измерване се дължи на виновно поведение на потребителя. След влизане в сила на Правилата,
обаче, отношенията между страните по договора за продажба на електрическа
енергия се регулират и от тези Правила, като съществува законово основание за
едностранна корекция на задълженията, ако се установи неточно измерване и
доставчикът е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал.2, т. 6 от ЗЕ за предвиждане
на ред за уведомяване на потребителя при извършване на корекцията. Тези
разпоредби уреждат отговорността на потребителя за заплащане на електроенергия
при установено неточно измерване на същата поради промяна на схемата на
свързване или при негодно средство за измерване на енергията като специална
отговорност, съответно при неточно въведени данни за параметри на измервателна
група , която отговорност е в отклонение от общите правила на договорната
отговорност. Тя е въведена от законодателя, делегирал права за същото на ДКЕВР
с разпоредба на чл. 83, ар.1,т. 6 и чл. 21, т. 9 от ЗЕ, като обективна
отговорност, тоест за да се ангажира същата не е нужно за се установи, че
причината за неизмерване на енергията се дължи на неправомерно поведение от
потребителя в определен момент. Това е отговорност, която е основана само на
обективния факт на констатирано неотчитане или неточно отчитане на
потреблението, без да е доказан виновно поведение на потребителя. Този
законодателен подход съответства на разпоредбите на чл. 183 от ЗЗД съобразно
която купувачът дължи заплащане на потребеното количество енергия. За да се
ангажира тази отговорност на потребителя, обаче, законодателят е въвел строги
формални изисквания, които са гаранция за охраняване на правата на потребителя.
Това са гаранциите по раздел ІХ от Правилата, изискващи изрично доказване на
негодност на техническото средство за измерване на енергията чрез метрологична
проверка на електромера по реда на Закона за измерванията, съответно при
промяна на схема на свързване - констатациите за същото следва да са направени
в присъствие на орган на власт -
представители на МВР, който да удостовери наличието на същата. Гаранция е и
изискването по чл. 98 а, ал.2, т. 6 от ЗЕ. Правилата са приложими във всички
хипотеза на разпоредбите на чл. 48-чл.51 от ПИКЕЕ за периода на действие на
тези правила – считано от 16.11.2013г., като периода на едностранната корекция
следва да попада в периода на действие на тези правила. (В този смисъл Решение № 467/28.07.2017г. по
гр.д.№ 609/2017г. по гр.д.№ 609/2017г. на ВКС, І-во Т.О.; Решение №
118:18.09.2017г. по дело № 961/2016г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.).
В конкретния случай по делото е установено, че
средството за търговско измерване е било манипулирано, като е променена
електрическата му схема и измерванета електрическа енергия е била с 100% по-малко
от потеребеното, че определената съобразно правилата на чл. 48 от ПИКЕЕ енергия
е в размер на процесната сума. Разпоредбите на чл. 17, 18, и 48 от ОУ предвиждат ред за уведомяване на
потребителя за същото и той е спазен – изпращане на известие на адреса на
потребителя, посочен от него пред доставчика, поради което по делото е
установено валидно възникнало право на ответника да извърши едностранна
корекция на потреблението на ищеца за процесния период по правилата на чл. 48
от ПИКЕЕ. В случая местоположението на електромера, липсата на доказателства за
неправомерно поведение на ІІІ-ти лица, обосновават извод, че отговорността на
ищеца за заплащане на неотчетена, но потребена енергия, следва да се ангажира.
Тази отговорност е уредена като обективна и възниква само на основание на
установено неточно отчитане на потреблението. В случая причината за неточното
отчитане се дължи на промяна в схемата
на свързване, установена грешката, с която измерва енергия. По делото е
установено, че начислената от ответника на ищеца сума за потребена
електроенергия за процесния период, е изготвена съобразно цените, определение
от Комисията, както и че същата съответства на математически правила, разписани
в чл. 48 от Правилата за измерване на количество електроенергия (Правилата),
приети от ДКЕВР на 14.10.2013г. При така възприето по делото е установено
валидно възникнало вземане на ответника към ищеца за заплащане на процесната
сума като стойност на потребена електрическа енергия в имота за процесния
период.
Съдия:……………………..
(Станимира Иванова)