Решение по дело №253/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 130
Дата: 13 август 2020 г.
Съдия: Христо Иванов Крачолов
Дело: 20205000000253
Тип на делото: Касационно частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 130

 

гр. Пловдив, 13.08.2020 год.,

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

         ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи наказателен състав, на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО  КРАЧОЛОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  РАНЧЕВ

                                                                                       ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

                                                                  

с участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора ИВАН ДАСКАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО КРАЧОЛОВ, НД/В/№ 253 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производство по реда на глава 33 НПК.

          

С присъда № 1/15.01.2020 г. Велинградският районен съд по НОХД 388/2019 г. е ПРИЗНАЛ подс. Н.А.К., със снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 06.07.2019 г. в гр. Р., обл. П., си служил с табела (предна и задна) с регистрационен номер № …, поставени на лек автомобил марка О., модел „Т.“, издадени за друго моторно превозно средство, а именно за лек автомобил марка Р. модел „М.“, поради което и на основание чл. 345 ал. 1 НК го е  ОСЪДИЛ на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

 

На основание чл. 66 ал. 1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

 

Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подс. Н.А.К. за ВИНОВЕН в това, че на 06.07.2019 г. в гр. Р., обл. П., управлявал МПС - лек автомобил марка О., модел „Т.“ с поставен peг. № .., без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние с наказателно постановление на Началник РУ МВР гр. В., влязло в законна сила на 22.05.2019 година, поради което и на основание чл. 343в ал. 2 НК го е  ОСЪДИЛ на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и на  ГЛОБА в размер на  ШЕСТСТОТИН ЛЕВА, като на основание чл. 66 ал. 1 НК е ОТЛОЖИЛ изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от  ЧЕТИРИ  ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

  

На основание чл. 23 ал. 1 и ал. 3 НК съдът е НАЛОЖИЛ на подс. Н.А.К. най-тежкото от тях, ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, като е присъединил и наказанието   ГЛОБА  в размер на  ШЕСТСТОТИН ЛЕВА.

 

На основание чл. 66 ал. 1 НК е ОТЛОЖИЛ  изпълнението на наложеното най-тежко наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ  ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

  

Съдът, на основание чл. 59 ал. 1 НК, е постановил ДА СЕ ПРИСПАДНЕ и времето от 1 /един/ ден, през което  подсъдимият К. е бил задържан със Заповед за задържане на лице  по ЗМВР.

  Със същата присъда съдът се е произнесъл за направените по делото разноски.

  Недоволен от така постановената присъда на РС Велинград е останал подс. Н.К., който, чрез своя защитник – адв. С.М., я обжалва с искане същата да бъде отменена, а подсъдимият да бъде изцяло оправдан.

         С решение № 27/16.03.2020 г. Окръжен съд Пазарджик по ВНОХД 58/2020 г. е потвърдил присъда № 1/15.01.2020 г. по НОХД № 388/2019 г. на РС Велинград.

 

В Апелативен съд Пловдив е депозирано искане за възобновяване на НОХД 388/2019 г. по описа на РС Велинград от осъдения Н.А.К., чрез неговия защитник адв. М. /пълномощно на л. 6/.

 

Иска се отмяна на така постановената присъда и връщане на делото за ново разлеждане от фазата на разпоредителното заседание или алтернативно - намаляване размера на изпитателния срок и наложеното наказание ГЛОБА. 

Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно.

 

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено следното:

 

ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.

 

За да постановят атакуваните съдебни актове, Велинградският районен и Пазарджишкият окръжен съд са обсъдили внимателно и задълбочено събраните по делото доказателства и са приели за безспорно установена фактическата обстановка, която накратко се изразява в следното:

На 15.03.2019 г. на Н.К. е съставен АУАН № 312, бл. № 852217 за това, че управлява МПС, без да има съответната правоспособност. Същият не притежава свидетелство за управление на МПС. Въз основа на този посочения акт е издадено наказателно постановление № 19-0367-0000372, с което, за нарушение на чл. 150 ЗДвП, на основание чл. 177 ал. 1 т. 2 ЗДвП, на осъдения е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

Наказателното постановление му е връчено на 14.05.2019 год., респ. влязло в сила на 22.05.2019 г.

Видно от съдебно-почерковата експертиза, подписът върху разписката за получаване на наказателното постановление и саморъчно изписаното име „Н.К.” са положени от същото лице.

 Със заповед № 19-0367-000045 на Началника на РУ В.е наложена на А. Б. принудителна административна мярка по чл. 171 т.2 а б. ”а” ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца - на лек автомобил „О. Т.” с № .. Допуснато е предварително изпълнение и са отнети свидетелство за регистрация на МПС и 2 бр. регистрационни табели.

На 06.07.2019 г. в гр. Р. Н.К. управлявал лек автомобил  „О. Т.”  с рег. № .. Около 14:50 ч. бил спрян за проверка на ул. ”Р. К.” от полицейските служители – свид. Ц. Б. и В. К.. По време на проверката полицейските служители изискали от водача документи, но той не представил такива. При справка в ОДЧ на РУ В. е установено, че осъденият не притежава свидетелство за управление на МПС, а така също и че регистрационните табели с номера .. са издадени за друго МПС - лек автомобил марка "Р." модел „М.“ с рама № ... От показанията на свид. Д. Т. – собственик на този лек автомобил, е установено, че го е продал на братовчед си Д. К. и не познава Н.К..

Според техническата експертиза, регистрационните табели с .. са оригинални, издадени са по сътоветния ред за лек автомобил марка "Р." модел „М.“ с рама № ...

От приложената справка от сектор  ПП при ОД МВР П. е видно, че Н.К. не притежава свидетелство за управление на МПС.  Налагани са му административни наказания за нарушение по чл. 150 ЗДвП и за нарушение на чл. 137а ал. 1 ЗДвП – с две наказателни постановления и един фиш.

Описаната и приета фактическа обстановка съдилищата са приели за безспорно установена, след внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства

 

При така установената фактическа обстановка напълно законосъобразни са и изводите, според които Н.К. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци по чл. 345 ал. 1 НК , понеже на 06.07.2019 г. в гр. Р., обл. П., си е служил с табела (предна и задна) с регистрационен номер № .., поставени на лек автомобил марка О., модел „Т.“, издадени за друго моторно превозно средство, а именно за лек автомобил марка Р. модел „М.“.

 

Осъденият Н.К. е осъществил и съставомерните признаци на деянието по чл. 343в ал. 2 НК, понеже на 06.07.2019 г. в гр. Р., обл. П., управлявал МПС - лек автомобил марка О. модел „Т.“, с поставен peг. № .., без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние с наказателно постановление на Началник РУ МВР гр. В.., влязло в законна сила на 22.05.2019 г.

  

Неоснователен е доводът, който се поддържа в искането за възобновяване, според който е допуснато съществено процесуално нарушение, понеже в мотивите си първоинстанционният съд изложил мотиви за съставомерността на деянието по чл. 345 ал. 1 НК, а в същите мотиви е анализирал и нормата на чл. 345 ал. 2 НК.

Действително в мотивите си Велинградският районен съд е цитирал текста на чл. 342 ал. 2 НК /л. 37 НОХД/. Както правилно е отбелязала въззивната инстанция, в случая се касае за досадна техническа грешка. В тази част съдебният акт е ясен и недвусмислен. Първостепенният съд е изложил достатъчно и убедителни съображения досежно съставомерността на деянието, предмет на обвинението именно по чл. 345 ал. 1 НК. Техническата грешка е допусната при обсъждане довода на защитата за несъставомерност на изпълнителното деяние. Поради това и категорично не може да се приеме, че в случая е нарушено по някакъв начин правото на защита на осъдения. Никъде в мотивите към атакуваната присъда не е отразено, че се обсъжда деяние, свързано с управление на МПС по надлежния ред, за да се обсъжда изобщо възможност за приложимостта на хипотезата на чл. 342 ал. 2 НК.

 

Неоснователно е и възражението, че първоинстанционният  съд не е обсъдил на кого да се възложат възпитателните мерки при условното осъждане. Това е правна възможност и в случая също не може да се приеме, че е допуснато съществено процесуално нарушение. Такова изискване пред решаващите съдилища би било необходимо, ако с присъдата действително са възложени възпитателни мерки спрямо осъденото лице. Отделно от това, въззивното производство е било образувано единствено по жалба на подсъдимия и е процесуално недопустимо да се влошава положението му, пък макар и по искане на самата защита.

Пазарджишкият окръжен съд екзатно е отбелязал нарушената хролонология на приложението на чл. 301 ал. 1 т. 3 и т. 5 НПК, които настоящата инстанция напълно споделя. С основание е прието, че това нарушение, за което не се акцентира в искането за възобновяване, не е от категорията на съществените и само е маркирано, за да не се допуска в бъдеще.

 

Неоснователен е и доводът за необходимост от намляване на изпитателния срок на наложеното наказание лишаване от свобода, поддържан като алтернативна позиция. Наложените санкции са напълно справедливо определени. Те изцяло съответстват на целите на наказанието, регламентирани в чл. 36 НК, и ще постигнат в максимална степен както специалната, така и генералната превенция. Същото се отнася и до определения изпитателен срок. Поради това и настоящата инстанция счита, че няма причини за намаляване размера на наложените санкции и определения изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, за който е отложено изпълнението на наложеното общо най-тежко наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 

          С оглед на изложеното по-горе, Пловдивският апелативен съд и

 

Р   Е   Ш   И:

 

      ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н.А.К., депозирано чрез неговия защитник, за възобновавяване на ВНОХД 58/2020 г. с решение № 27/16.03.2020 г. на Окръжен съд Пазарджик и НОХД № 388/2019 г. с присъда № 1/15.01.2020 г. на РС Велинград.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и неподлежи на обжалване или протест.

 

                                              

 

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       

 

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:1.                          

 

 

 

                                                                                                  2.