Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12.12.2019
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на дванадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при секретаря Елеонора Г.а,
като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 8863 по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С
решение №54574 от 01.03.2019 г.
Софийският районен съд, ГО, 77-ми състав, е осъдил на основание чл.79, ал.1 ЗЗД
„П.- К“ ЕООД, ЕИК********да заплати на „Г.Г.Б.“ ЕООД, ЕИК********сумата от 16
441,88 лв., представляваща главница по Споразумение от 10.10.2017г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска - 21.12.2017г. до
плащането, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК направените по делото разноски
в размер на 1 841,31 лв.
С
решение №114222 от 14.05.2019год. е допусната поправка на очевидна фактическа
грешка в решението от 01.03.2019год. по отношение ЕИК на дружеството ищец,
който да се чете ЕИК ********.
В
законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от „П.- К“ ЕООД,
чрез адв.Ц., в която се правят оплаквания, че неправилно първоинстанционният
съд е уважил предявения иск, след като
не се доказва мандат на лицето В.В.Д. за сключване на спогодби, поради което
споразумението от 10.10.2017год. е недействително, което се отнася и до
протокол за рекламация от 31.08.2017год. в частта, в която е постигнато
споразумение да се погасяват определени суми, чрез пълномощника Д. поради липса
на изрично упълномощаване в тази насока. Независимо, че по сметка на ищеца е
преведена сума в размер на 1960лв. от В.В.Д., който разполага с пълномощно за
банкови сметки, но от посоченото основание не става ясно, че се дължат
допълнителни суми по рекламация между страните и това плащане е извън предмета
на делото. Сочи, че няма индивидуализиране, плащането да е частично или вноска
по някакво споразумение и не отговаря на посочените в споразумението от
10.10.2017год.суми. Посочва, че момент
на узнаването за споразумението е връчване на книжата по делото и с оглед
липсата на специално пълномощно по смисъла на чл.34, ал.3 ГПК и ТР №5/2016год.
липсва прадставителна власт. Смята, че неправилно първоинстанционният съд се е
позовал на чл.301 от ТЗ, тъй като за фактически действия на лице без
представителна власт, при което се излага съгласие, подлежат на потвърждаване
от търговеца. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго,
с което искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски, включително и адвокатско
възнаграждение за двете инстанции. Възразява за прекомерност на разноските на
въззиваемия и моли същите да бъдат намалени. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на
въззивната жалба, такъв не е постъпил от „Г.Г.Б.“ ЕООД и от третото лице
помагач на ищеца В.В.Д.. В съдебно заседание пред въззивния съд представителят
на въззиваемия адв. П. е заявил, че оспорва въззивната жалба и смята, че
първоинстанционното решение като правилно следва да бъде потвърдено. Претендира
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция и
представя списък на разноските.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на въззиваемата страна, намира за установено следното:
СРС е сезиран с предявен
иск от „Г.Г.Б.“ ЕООД, против „П. - К“
ЕООД, с правно основание чл. 79 ал.1 ЗЗД, вр. с чл.365 ЗЗД за сумата от общо 16 441,88 лв., представляваща
главница по Споразумение от 10.10.2017г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от предявяване на иска - 21.12.2017г. до плащането. В исковата молба ищецът излага, че на 10.10.2017г.
страните сключили Споразумение, с което ответникът признал свои задължения към
ищеца, произтичащи от Протокол за рекламация от 31.08.2017г., в размер на
левовата равностойност на 9 408,74евро, като задълженията следвало да
бъдат платени разсрочено на 8 вноски, считано от 12.10.2017г. до 14.12.2017г. Посочва,
че ответникът извършил само едно плащане, с което частично погасил вноската с
падеж 12.10.2017г. - на 16.10.2017г. като заплатил сумата от 1 960лв., но други
плащания не извършил.
В срока за отговор по чл.
131 ГПК е подаден писмен такъв от ответника „П. - К“ ЕООД, в който оспорва
основателността и размера на иска, както и представеното Споразумение от
10.10.2017г. в частта относно представителната власт на В.В.Д., за който сочи,
че не разполага с пълномощия да представлява ответното дружество при сключване на
споразумения.
На основание чл. 219 ГПК
като трето лице-помагач на страната на ищеца е конституиран В.В.Д., който е
заявил, че при подписване на споразумението от 10.10.2017год. е представил
пълномощно от 25.04.2016год., с рег.№3575, нотариално заверено, в което е виден
обема на представителната му власт.
За да уважи предявения иск първоинстанционният съд е
приел, че между страните е налице подписан протокол за рекламация от 31.08.2017г.,
подписан от управителя на ищцовото дружество „Г.Г.Б.“ ЕООД и представител на
ответника „П.“ ЕООД - В.В.Д., с който страните се споразумели щетите,
претърпени от „Г.Г.Б.“ ЕООД, в качеството му на изпращач по договор за
международен превоз на товари и
товарителница от 16.08.2017г., изразяващи се в загубата на стоката по време на
превоза по вина на превозвача - ответникът „П.“ ЕООД и равняващи се на сумата
от 12 408.74 евро, да бъдат възстановени в пълен размер от последния в 7 дневен
срок от подписване на протокола, както и е налице подписано споразумение от
10.10.2017год., с което страните са се споразумели остатъкът от задължението по
протокола за рекламации и в размер на равностойността на 9 408,74 евро да
бъде погасено на вноски с посочена дата и размер на вноската.
Първоинстанционният съд е приел, че
както при подписване на протокола за рекламация от 31.08.2017год., така
и на споразумението от 10.10.2017год. В.В.Д. е действал като пълномощник по пълномощно от 25.04.2016год., с нот.
заверка, с което е упълномощен от управителя на дружеството ответник К.Г. Х. да
извършва всякакви действия, свързани с дейността и управлението на фирмата по
предмета на дейност, вкл. да го представлява като подписва, подава и получава
всякакви документи, удостоверения, протоколи, актове, ревизионни доклади, суми
и други документи, сключва договори и ангажира пред всички органи и институции
и др. и след като е налице валидна
представителна власт за третото лице, което е действало от името и за сметка на
представляваното дружество ответник, подписаното споразумение и поетите с него
задължения обвързват ответника и същия дължи изпълнение по тях и в случая
заплащане на претендираната сума от
16 441,88лв., поради което е уважен предявени иск. Изложени са
съображения и, че в случая след като
процесната сделка е търговска и в
предвид извършеното частично плащане по нея във връзка с рекламацията следва да
се приеме, че ответникът е узнал за нея и за протокола за рекламация най-късно
на 16.10.2017год., когато е извършено частичното плащане на задължението и няма
данни по делото да се е противопоставил веднага след узнаването на предприетите
от представителя действия, поради което приложение следва да намери чл.301 ТЗ
за потвърждаване на действията.
По
делото не се спори, че управителят на
ответното дружество „П.“ ЕООД К.Г. Х. е
упълномощил В.В.Д. с пълномощно с нотариална заверка на подписа на управителя
от 25.04.2016год. и с което го е упълномощил, видно от съдържанието на
пълномощното да извършва всякакви действия, свързани с дейността и управлението на фирмата по предмета й на дейност, като представлява, подписва,
подава и документи, сключва договори, представлява го пред физически и
юридически лица и фирми във връзка с дейността на дружеството и др., подробно
описани действия. С оглед на така приложеното пълномощно упълномощения В.В.Д. от името на
дружеството ответник е подписал протокол за рекламация от 31.08.2017год. и в който страните по договор за превоз са се
споразумели щетите, претърпени от „Г.Г.Б.“ ЕООД, в качеството му на изпращач по
договор за международен превоз на товари
и товарителница от 16.08.2017г., изразяващи се в повредата на стоката по
време на превоза от България за Германия по вина на превозвача - ответникът „П.“ ЕООД и
равняващи се на сумата от 12 408.74 евро, да бъдат възстановени в пълен размер
от последния в 7 дневен срок от подписване на протокола. При подписване и на
приложеното споразумение от 10.10.2017год., с което страните са се споразумели
остатъкът от задължението по протокола за рекламация от 31.08.2017год. и в
размер на равностойността на 9 408,74 евро да бъде погасено на вноски с
посочена дата и размер на вноската, ответното дружество е представлявано от
пълномощника В.В.Д., изрично посочено в пълномощното.
Не
се оспорва по делото, че на 16.10.2018год. е постъпило плащане на сумата от
1 960лв. от сметка на ответното дружество по сметка в банка ДСК, посочена
в споразумението от 10.10.2017год. в полза на ищцовото дружество с посочено
основание по ракламация за транспорт от България за Германия.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Настоящият
въззивен състав счита, че същото е правилно като споделя мотивите му, поради
което и на осн. чл. 272 ГПК, препраща към тях, като в допълнение и с оглед на
доводите във въззивната жалба намира следното:
Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния
съд, че във връзка с договорните отношения между страните по договор за
международен превоз на стоки от България за Германия, по който дружеството ищец
„Г.Г.Б.“ ЕООД е изпращач и възложител на превоза, а дружеството ответник „П.“
ЕООД е превозвач и след като при превоза е настъпила повреда на товара по вина на превозвача, след като стоката не е
съхранявана при предписаната температура, при което ищцовото дружество е
претърпяло финансова загуба от 1 2408,74 евро и страните по договора за превоз са подписали протокол за
рекламация от 31.08.2017год. с посочване на констатациите за качеството на
превозвания товар, размера на щетите, които е претърпял изпращача след като
стоката не е била годна за консумация и
е предвидено заплащането им в уговорения срок. Във връзка с протокола за
рекламация от 31.08.2017год. страните са подписали споразумението от
10.10.2017год., в което са предвиди остатъкът
от задължението на превозвача да заплати щетите, установени в протокола
за рекламации в размер на равностойността на 9 408,74 евро да бъде
заплащана на осем вноски с посочени сума
по всяка вноска до 14.12.2017год. При подписването както на протокола за
рекламация, така и на споразумението
дружеството ответник, превозвач по договора за
международен превоз е представлявано от упълномощения за това В.В.Д.,
упълномощен от управителя на ответното дружество с пълномощно с нотариална
заверка на подписа от от 25.04.2016год.
От текста на приложеното пълномощно се установява, че пълномощникът
В.В.Д. е надлежно упълномощен от управителя и едноличен собственик на
дружеството ответник П. ЕООД да извършва всякакви действия, свързани с предмета
на дейността и управлението на дружеството, като представлява, подписва, подава
и получава всякакви документи, сключва договори и др. действия, представлява
дружеството освен пред посочените институции и пред физически и юридически лица
и фирми, във връзка с дейността на дружеството и е ясно изразена волята на
упълномощителя да упълномощи
пълномощника за извършване на всички действия именно във връзка с предмета на
дейност на дружеството. В случая няма спор, че именно във връзка с извършен
международен превоз на стоки и който изрично е посочен в предмета на дейност на
дружеството ответник след като са констатирани
щети и повреждане на превозваната стока от името на ответното дружество
–превозвач като пълномощник на
ответника третото лице помагач е подписал протокола за рекламация с посочване
на повредената стока и размера на щетите
и поемане на задължението на превозвача да заплати щетите от повредената
стока и определена като равностойността на 12 408,74 евро. След като е
налице изрично пълномощно, с което е
упълномощен пълномощникът Д. да извършва всички действия, свързани с
обикновената търговска дейност на дружеството ответник, същия именно въз основа
на предоставената му представителна власт и в рамките на предмета на дейност на
дружеството е подписал протокола за рекламация във връзка възстановяване на
вредите от осъществения от ответника международен превоз на стоки от България
до Германия и в тази връзка и
последващото споразумение от 10.10.2017год., с което е признато, че е останал
незаплатен остатък от задължението да се заплатят щетите от погиване на
стоката, поради което извършените от
пълномощника действия обвързват дружеството упълномощител. Неоснователни са
възраженията във въззивната жалба, че независимо от приложеното по делото
пълномощно от 25.04.2016год. и посочените в него действия за които е
упълномощено третото лице, същото не е могло да обвърже дружеството след като
не е предоставена представителна власт
да подписва протоколи за рекламация и споразумение, с признаване на задължения
по протокола за рекламация, тъй като ясно от съдържанието на пълномощното е
обективирано волеизявланието на упълномощителя да учреди представителна власт
за извършване на всички действия, свързани с обикновената търговска дейност на
дружеството и предмета на неговата дейност и каквито са и тези след
извършен международен превоз на стоки да се констатират щети по
превозвания товар и размера на същите и отговорността за превозвача за
повреждане на товара и срока за заплащане на щетите. При действията на
пълномощника при подписване на протокола за рекламация и на споразумението, същия е разполагал с надлежна представителна
власт и не се е отклонил от нея и нейния обем, пряко свързан с обикновената
търговска дейност на дружеството, поради което констатациите в протокола за
рекламация от 31.08.2016год. и поетите задължения в споразумението от
10.10.2017год. следва да обвържат дружеството упълномощител. В тази връзка
ответникът не е доказал, че е погасил претендираната от него сума, съгласно
споразумението от 10.10.2017год. и общо от
равностойността на 9 408,74 евро/18 401,89лв./ и след като е
признато, че е погасена част от първата вноска с плащане на 16.10.2017год. на
сумата от 1960лв., поради което
предявения иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 16 441,88лв.е
основателен и доказан.
Независимо, че е цитирано ТР №5/2014год. на ОСГТК на
ВКС, постановките в него, които са задължителни за съда имат в предвид и където в т.1 от същото е посочено, че за упълномощаване с последиците по чл. 36,
ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно
е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на
пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в
пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или
действия на разпореждане, нито техни елементи - определено имущество, цена
(стойност) и т.н., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане.
Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за
разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в
пълномощното.
Неоснователно
се явява и оплакването, че неправилно първоинстанционният съд се е позовал и на
чл.301 ТЗ и което е направил като допълнителен довод след като е приел, че е
налице валидно упълномощаване при подписване на протокол за рекламация и
споразумение, но е налице и частично плащане на задължение по споразумението от
16.10.2017год. при което дружеството ответник е узнало тогава най-късно за
извършените действия от пълномощника и няма данни по делото да се е
противопоставило веднага. Съгласно чл. 301 от ТЗ, когато представляваният е
търговец, потвърждаването на действията без представителна власт се презюмира
оборимо, когато търговецът не се противопостави веднага след узнаването, като в
тежест на ответника е при условията на пълно обратно доказване да обори
презумпцията. Разпоредбата е приложима както при извършване на правни действия,
така и при извършване на фактически действия, чрез които се обективира
съгласие. В конкретния случай липсват каквито и да било доказателства за
противопоставяне от страна на управителя, като от представените по делото
доказателства, , се установява, че същият е узнал за сключената сделка и не й
се е противопоставил, напротив, заплатена
е част от , който има потвърдителна функция.
При съвпадение на крайните изводи на въззивния с
тези на първоинстанционния съд решението е правилно и следва да бъде потвърдено
изцяло.
С
оглед изхода на спора на въззиваемия на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, се дължат
разноски, но заявената претенция за заплащане на разноски за адвокатско
възнаграждение, с оглед на липсата на писмения отговор на въззивната жалба, но
явяването на адв. П. в съдебно заседание пред въззивна инстанция, е
неоснователна доколкото в представения договор за правна защита и съдействие №
********** на лист 22, е посочено, че договореното възнаграждение в размер на
1100 лв. е платимо по банкова сметка, ***е не е представено. С оглед
задължителните указания дадени в т. 1 от ТР 6/2012 г. на ОСГТК, само когато е доказано
извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата
на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида
на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането
да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в
случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането. За пълнота следва да се отбележи, че възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заявено от процесуалния представител на въззивника
е неоснователно, доколкото минимално
дължимото възнаграждение с оглед цената на иска, изчислено съгласно чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 1023,26лв., поради което
претенцията от 1100 лв. не надвишава прекомерно и необосновано минимума.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №54574 от 01.03.2019
г., поправено с решение №114222/14.05.2019год. на Софийския районен съд, ГО, 77-ми състав, постановени по гр.дело №89009/2017 год.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна „Г.Г.Б.“ ЕООД за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението е постановено при участие на трето лице
помагач В.В.Д. на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.