Р Е Ш Е Н И Е № 181
гр. Сливен, 27.09.2021
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на тринадесети септември
през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при
секретаря Николинка Йорданова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 273 по описа за 2021 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл.172 ал.5 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Х.С.А. ***, подадена чрез адв.
С.Б. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
(ЗППАМ) № 21-0804-000308 от 21.05.2021 г., издадена от Началник сектор към ОД
на МВР Сливен, сектор „ПП“, с която на Х.С.А. е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно
отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца, считано от 12:00 часа, на 21.05.2021 г..
В жалбата се твърди, че
оспорената заповед противоречи на материалния закон и е издадена при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Моли съда да постанови решение, с
което отмени оспорената заповед.
В с.з. оспорващият, чрез
пълномощника си адв. С.Б. *** поддържа жалбата. Моли
заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата -
Началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР – Сливен не изпраща
представител, в писмено становище счита жалбата за неоснователна. Моли съда да
я остави без уважение.
От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
На 21.05.2021 г. около 12:00 часа в гр.Сливен, ул.Керамика до Пенелопа груп, посока изток
оспорващият управлявал товарен автомобил Форд с рег.номер ………., когато бил
спрян за проверка от контролните органи на МВР. При предложена проверка за
употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510
ARNJ 0096, водача не издишал достатъчно въздух в уреда за да бъде извършена качествена
проверка, с което осуетил същата. Водачът видимо не отговаря на медицинските
изисквания за управление на МПС (имал нужда от п. п. на к., като к. б. била в
купето на автомобила, д. т. и на зададените въпроси по ЗДвП не отговарял
адекватно. В 12.30 ч на същия ден бил издаден талон за медицинско изследване №
0055881, но водача не е дал кръвна проба за анализ. За констатираното нарушение
на чл.174, ал. 3, пр.първо от ЗДвП е съставен АУАН GA384074/21.05.2021 г..
Въз основа на съставения АУАН е издадена заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0804-000308 от 21.05.2021 г., издадена
от Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Сливен, с която по отношение
на Х.С.А. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, Б.Б от ЗДвП – „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца”.
Издадено е и Наказателно
постановление № 21-0804-001733 от 01.06.2021 г, с което за описаното в АУАН
нарушение, на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в
размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца,
на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Горната фактическа
обстановка е установена от събраните по делото писмени доказателства.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима за
разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. министърът на
вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват
контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция
"Национална полиция"; 2. Главна дирекция "Гранична
полиция"-в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична
дирекция на вътрешните работи. Със своя Заповед № 343з-86/20.01.2017 г.
директорът на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка
с горецитираната
заповед е оправомощил различни служители при ОДМВР – Сливен да прилагат
принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП, като в т. 1.5 от заповедта е посочен
началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Сливен. Следователно
оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Същата е в изискуемата
писмена форма, като съдържа фактическите и правни основания за нейното
издаване, вкл. чрез препращането към констатациите от извършената проверка на 21.05.2021
г. на жалбоподателя. Не се установява да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт.
Съгласно чл.171, т.1, б.
"б" от ЗДвП за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач,
който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Принудителната
административна мярка се налага със заповед, която има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на
Глава пета, Раздел втори от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б"
от ЗДвП е извършено от водача на моторното превозно средство на нарушение на чл.174
от същия закон, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН),
съставен от компетентните длъжностни лица.
При тази законова
регламентация, пренесено към настоящият казус, необходимата материалноправна
предпоставка за прилагане на мярката е водач, да откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване.
По делото се установи, че
по отношение на оспорващия контролните
органи са направили опит за извършване на проверка на водача за употреба на
алкохол с техническо средство Дрегер 7510 ARNJ 0096,
но същият не е издишал достатъчно количество въздух за да може уреда да отчете
пробата. Бил издаден талон за медицинско изследване № 0055881, но водача не е
дал кръвна проба за анализ. Нарушението е констатирано със съставен акт за
административно нарушение, който, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща
доказателствена сила. По своята правна същност актът за установяване на
административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в
предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо
положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв,
той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на
удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в
документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно
нарушение представлява фактически оборима презумпция
за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата
на акта. Ако адресатът на акта не стори това съдът е длъжен, с оглед на
обвързващата го материална доказателствена сила на акта за установяване на
административно нарушение, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта
начин. (Решение № 10583 от 16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7811/2017 г., VII
о., Решение № 9096 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13837/2017 г., VII о.,)
Предназначението на
принудителните административни мерки с превантивен характер е да осуети
възможността на лицето да извърши други подобни нарушения, като тази мярка
безспорно не съставлява вид административно наказание или санкция.
Процесната принудителна
административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети
лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигне правно
определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване
и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и
ранените при пътни инциденти участници в движението. Това въздействие върху
субекта, е преценено от законодателят като превенция срещу извършването на
определен вид правонарушения.
В този смисъл оспореният
административен акт се явява постановен при правилно приложение на материалния
закон, като прилагането на обжалваната ПАМ, освен че е фактически обосновано и
доказано от гледна точка на наличието на материалноправната
предпоставка по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, се основава и на необходимост от
налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед, като
издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, постановена в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на
административно производствените правила и съобразяване с целта на закона, е
правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото разноски на оспорващия не се следват. В полза на
ответника разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са
поискани.
Във връзка с гореизложеното
на основание чл.172, ал.2, предл. посл.
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.С.А., ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез адв. С.Б. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 21-0804-000308 от 21.05.2021 г., издадена от Началник сектор към ОД на МВР Сливен, сектор „ПП“, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: