Определение по дело №126/2018 на Окръжен съд - Кюстендил

  О    П    Р    Е   Д    Е    Л    Е    Н   И    Е

 

гр. Кюстендил, 07.02.2020 г.

 

 

            Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав :

                                                             

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РОСИЦА САВОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Савова в.гр.д. № 126 по описа за 2019 г. на КнОС и за да се произнесе взе предвид:

           

            Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

 

            Образувано е по постъпила молба с правно основание чл.248, ал.1 ГКП, инкорпорирана в депозирана чрез Окръжен съд – Кюстендил до Софийски апелативен съд въззивна жалба   вх.№7315/23.10.2019 г. от Н.Е.К., действащ чрез адв. Р.С. от САК, за изменение на  Решение №226 от 05.08.2019 г. по гр.д.№126/2018 г. по описа на ОС – Кюстендил в частта за разноските.

            С определение от 16.01.2010 г., постановено по гр.д. №39/2020 г. по описа на САС,  делото е изпратено на КнОС за произнасяне по реда на чл.248 от ГПК по молбата за изменение на решението в частта за разноските.

            Молителят иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 вр. чл.36 от ЗА с оглед уважения размер на иска. Счита, че не е необходимо изрично посочване в адвокатското пълномощно, че същото е при условията на чл.38 от ЗА, доколкото в производството ищецът е освободен по реда на чл.83, ал.2 ГПК от заплащане на такси и разноски.

            В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор по молбата от насрещната страна.

След преценка изложените в молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК доводи и приложените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

            Искането за допълване на решението в частта за разноските е допустимо, доколкото същото е направено от легитимна страна и в срока по  чл. 248, ал.1 от ГПК – в срока за обжалване на решението.

            Разгледано по същество, съдът го намира за неоснователно по следните съображения:

            При договора за правна помощ писмената форма не е такава за действителност, нито липсата на писмен договор между адвокат и клиент препятства упражняване на правото по чл. 36, ал. 2 от ЗА чрез искане до съда, ако безплатна правна помощ е осъществена по делото и заедно с искането по чл. 36, ал. 2 ЗА това обстоятелство е заявено от адвоката, но  и от страната с посочване на някое от основанията по ал. 1 на същия текст  /сравни Определение № 731 от 9.10.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5256/2014 г., III г. о., ГК  /.

По делото е представено пълномощно-л.18, по силата на което ищеца Н.Е.К. е упълномощил адв. Р.Г.С. от САК да го защитава и представлява във връзка с водени от него съдебни дела, но в същото липсва отразяване, че процесуалното представителство е по реда на чл.38 ЗА, съответно в конкретната хипотеза на кой текст е. Изводът за осъществена правна помощ следва да се направи от данните по делото с оглед на нейния обем, а това, че същата е безплатна, може да се установи от приложен по делото договор, подписан от двете страни – какъвто липсва. При липса на такъв договор изводът, че е предоставена безплатна правна помощ може да се направи и от декларацията на представлявания- каквато към момента не е налице. Такъв извод обаче не може да се презумира от съда дори и при наличието на данни за липса на доходи на лицето, респ. при освобождаването му от заплащането на такси и разноски в производството по реда на чл.83, ал.2 ГПК. В определение №612/12.08.2010г. на ВКС по ч.т.д.№564/2010г., е прието, че по молба за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, като обстоятелството, че заявителят е ангажирал адвокатска защита и е внесъл адвокатско възнаграждение в договорения размер не е основание за отказ да му се признае правото за освобождаване от внасяне на държавна такса- респ.това е въпрос извън преценката по чл.83 ГПК.

Предвид изложеното и при липса на доказателства за осъществена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА, съдът счита, че не следва да се присъжда такова възнаграждение.

 

Така мотивиран съдът

 

                                                               О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с правно основание чл.248, ал.1 ГКП, инкорпорирана в депозирана чрез Окръжен съд – Кюстендил до Софийски апелативен съд въззивна жалба   вх.№7315/23.10.2019 г. от Н.Е.К., действащ чрез адв. Р.С. от САК, за изменение на  Решение №226 от 05.08.2019 г. по гр.д.№126/2018 г. по описа на ОС – Кюстендил в частта за разноските.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в 7-дневен срок от връчването на препис от същото.

 

 

 

                                     Окръжен съдия: