Решение по дело №2744/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5282
Дата: 17 ноември 2023 г.
Съдия: Петър Ненчев Славчев
Дело: 20231110202744
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 5282
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ Административно
наказателно дело № 20231110202744 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Д. Б. А.
против Наказателно постановление №BG26052022/1000/P8-1329 от
07.11.2022г. на Директора на Национално тол управление към Агенция пътна
инфраструктура гр.София, с което му е наложено административно наказание
в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева за нарушение на чл. 179, ал. 3а
от ЗДвП.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното наказателно
постановление. Твърди, че същото било е нищожно, а при алтернативност
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Отбелязва, че актът за
установяване на административно нарушение бил съставен от служител на
ТД в отдел МП Капитан Андреево, ТД Митница Бургас, а наказателното
постановление от лице, заемащо длъжност във ведомствена институция,
която е различна от тази, в чиито състав попада актосъставителя. Актът за
установяване на административно нарушение е бил съставен срещу Д. Б. А.,
докато съгласно пътния лист за периода, водач на превозното средство е
друго лице. Прави възражение за неясно посочване на мястото на извършване
на нарушението, доколкото според соченото „км 60+705“ не могло да се
определи за кой участък от Списъка на републиканските пътища, за които се
1
събира такса за изминато разстояние става въпрос. Изтъква, че дружеството-
ползвател на въпросното пътно превозно средство „Мемо лог“ ЕООД
разполагало с бордово устройство, монтирано в пътното превозно средство за
предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база изминато
разстояние с последващо плащане, като в тази връзка доставчикът на услугата
за електронно събиране на пътни такси „Диджитол смарт инфраструктура“
АД не били уведомили собственика/ползвателя на пътното превозно средство
за недекларирана пътна такса своевременно – преди започване на
административнонаказателното производство, за което счита че е налице
нарушение на чл. 2, ал. 7 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на
Комисията от 28.11.2019г. относно подробните задължения на доставчиците
на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното
съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно
пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните
елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
№2009/750/ЕО. Посочва, че водачът на процесното пътно превозно средство
бил заплатил такса Евро V /К1/ в размер на 133 лв., съгласно квитанция от
26.05.2022г. Твърди, че дружеството-ползвател на въпросното пътно превозно
средство „Мемо лог“ ЕООД веднага било уведомило „Диджитол смарт
инфраструктура“ АД за преустановяването на подаване на данни от
бордовото устройство, но не било получило логовете на дейността на
устройството. Алтернативно излага доводи за маловажност на нарушението.
Твърди, че в акта и наказателното постановление не била посочена
нарушената разпоредба, доколкото разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП се
явявала санкционна разпоредба, а задължението за заплащане на ТОЛ такса
се извличало от разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП. Желае да се изключат
от доказателствения материал по делото изготвените снимки, тъй като
същите били неясни и не носили необходимата информация. Претендира
деловодни разноски.
Въззиваемата страна иска да бъде потвърдено обжалваното наказателно
постановление.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
2
На 26.05.2022г. в 00:38 часа в направление излизане от територията на
страната на ГКПП Капитан Андреево пристигнало моторно превозно
средство с рег. №*** с обща техническа допустима маса над 12 тона с водач
Д. Б. А.. След извършена проверка контролните органи установили, че на
10.05.2022г. в 13:52 часа въпросното пътно превозно средство е засечено по
път А6, км. 60+705, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
същото не е била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата /ЗП/.
За нарушението е бил генериран доказателствен запис от електронната
система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението, посочен в акта и
наказателното постановление и приложени към него статични изображения.
Съгласно писмо от „Диджитол смарт инфраструктура“ АД от
26.10.2022г. поради липса на захранване и изтощена батерия бордовото
устройство, асоциирано с процесното пътно превозно средство е било
изключено от 11:34ч. до 14:04 часа на 10.05.2022г.
Установената фактическа обстановка се доказва от административно-
наказателната преписка, съдържаща акт за установяване на административно
нарушение от 26.05.2022г., възражение срещу акта, Извлечение от
тахографски данни на пътното превозно средство, пътен лист серия Т
№2006456 от 10.05.2022г., Решение №101 от 20.02.2020г. за приемане на
Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато
разстояние – ТОЛ такса на Министерски съвет, отчет за пътуване на
автомобил за 10.05.2022г., квитанция за платени пътни такси от 25.05.2022г.,
фотокопия на свидетелство за регистрация на моторно превозно средство и за
управление на моторно превозно средство, ЕКМТ сертификат за съответствие
на моторно превозно средство с техническите изисквания и изискванията за
безопасност, лиценз за международен автомобилен превоз на товари за чужда
сметка или срещу възнаграждение №*********, писмо от изпълнителния
директор на „Диджитол смарт инфраструктура“ АД от 26.10.2022г.
Видно от пътен лист серия Т №2006456 от 10.05.2022г., на въпросната
дата автомобилът е управляван от водач Георги Цеков.
След анализ на събраните доказателствени материали, разгледани
поотделно и в своята съвкупност, съдът прецени същите за достоверни,
вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и способстващи за установяване на
3
обективната истина по делото.
При установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице – наказаният жалбоподател, срещу обжалваем
наказателен акт в срока на обжалването му и процесуално е допустима, а
разгледана по същество, се явява основателна.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
кръга на компетенциите на длъжностно лице от служба по контрол, съгласно
чл. 189е, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 167, ал. 3б от ЗДвП инспектор в ТД в
отдел МП Капитан Андреево, ТД Митница Бургас. Наказателното
постановление също е издадено в кръга на компетенциите на
административнонаказващия орган Директор на Национално тол управление
към Агенция пътна инфраструктура гр.София, съгласно приложените Заповед
№РД-11-167/08.02.2021г. на председателя на УС на АПИ, Заповед №РД-11-
760/19.08.2022г. на председателя на УС на АПИ и Заповед №ЧР-СП-
622/11.08.2022г. на председателя на УС на АПИ.
Актът за установяване на административно нарушение от 26.05.2022г. е
съставен в присъствието на нарушителя и един свидетел, с което е осигурена
необходимата публичност при съставянето му.
Актът е връчен на нарушителя в деня на съставянето му срещу подпис, а
срещу акта са депозирани възражения, аналогични на доводите в жалбата.
Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като актът е съставен
около две седмици след извършването на твърдяното деяние. Обжалваното
наказателно постановление е издадено в шестмесечния срок след съставяне на
акта за установяване на административно нарушение, предвиден в чл. 34, ал.
3 от ЗАНН.
Сочената за нарушена разпоредба на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП съдържа
фактически състав на нарушение, според който водач, който управлява пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните
задължения за установяване изминато разстояние, съгласно изискванията на
ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
4
започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство.
Неоснователно е възражението за неяснота на мястото на извършване на
нарушението, с оглед посочването на „км 60+705“ на път А6, доколкото по
разбираем начин – с посочването на разстоянието от началото на
автомагистралата, се определя локацията на пътно превозно средство към
момента на нарушението.
Съдът счита за основателно възражението, според което не е посочена
ясно нарушената разпоредба, в съответствие с изискванията на чл. 57, ал. 1, т.
6 от ЗАНН. Това е така, тъй като фактическият състав на чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП съдържа бланкетен елемент, който се запълва от други правни норми. В
този смисъл разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП предвижда задължение за
водача на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП
преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще
ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Така
посочена нарушената разпоредба съдържа неяснота на дължимото правило за
поведение, което затруднява съществено защитата по
административнонаказателното обвинение и поради това представлява
основание за отмяната му.
Въпреки това съдът намира за необходимо да обсъди и материалната
незаконосъобразност на наказателното постановление, която се установява от
събраните доказателства и доказателствени средства. Съгласно обсъдения
пътен лист, на датата на установеното нарушение автомобилът се е
управлявал от лице, различно от жалбоподателя. Това обстоятелство е могло
да бъде установено чрез допълнителна проверка, което не е сторил
контролния орган, съставил акта за установяване на административно
нарушение на лицето, който установил, че жалбоподателят управлявал
автомобила около две седмици след процесната дата. Поради изложеното
наказателното постановление е издадено, като е ангажирана
административнонаказателната отговорност на лице жалбоподателя Д. Б. А.,
което не е имало качество на водач на автомобила на процесната дата
5
10.05.2022г.
Възраженията за маловажност на нарушението също се явяват
основателни. Това следва от заплащането на тол такса около две седмици
след извършването на твърдяното нарушение, а също и от получената
информация от „Диджитол смарт инфраструктура“ АД за причината за
нефункциониране на бордовото устройство, намираща се извън контрола на
жалбоподателя, тъй като касаят техническата поддръжка на работата на
устройството, за която е отговорен доставчикът на услугата за електронно
събиране на пътни такси.
С оглед на изложеното обжалваното наказателно постановление следва
да бъде отменено.
Правната помощ на жалбоподателя е предоставена в хипотезата на чл.
38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата на близък на повереника. В този
случай адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определимо по
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно
чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба за минималните адвокатски
възнаграждения, на повереника на жалбоподателя следва да се определи
адвокатско възнаграждение в минималния допустим размер на 480 лв., тъй
като делото не се отличава с правна и фактическа сложност, като сумата
следва да се възложи за плащане в тежест на СДВР.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №BG26052022/1000/P8-1329 от
07.11.2022г. на Директора на Национално тол управление към Агенция пътна
инфраструктура гр.София, с което е наложено административно наказание в
размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева за нарушение на чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на адв. В. Г. И.
сумата от 480 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София-
град с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението на
страните по реда на АПК.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7