Решение по дело №174/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба на ЕТ“*-Е.Т.“***, ЕИК **, представляван от Е.М.Т., против Писмо изх. № РР-02-272/18/ от 31.05.2023г. на Директор на Басейнова дирекция “Източнобеломорски район“, издадено относно заявление за преиздаване на разрешително за водовземане от подземни води с вх.№РР-02-272/31.07.2020г. Твърди се, че писмото е административен акт, който засяга законни права и интереси на жалбоподателя, като същият е постановен в нарушение на изискванията за форма, немотивиран, издаден при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон – в случая Закона за водите.

В съдебно заседание жалбоподателят ЕТ“*-Е.Т.“***, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Р. М., който поддържа жалбата по съображения, че писмото представлява административен акт, постановен след влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 211/2022 г. на Административен съд – Ямбол, чиито указания не са били изпълнени.По същество е налице изричен отказ на административния орган да се произнесе по подаденото заявление № РР-02-272/31.07.2020 г. за преиздаване на разрешително за водовземане. Счита, че това е повторен отказ на Директора на Басейнова дирекция, след като вече веднъж съдът се е произнесъл по първия отказ. Има процедура в Закона за водите, в чл. 79 и следващите от закона. Всички писма, включително и това, което обжалват, завършват с предложение, при желание на ЕТ „*-Е.Т.“ да се ползва от водовземното съоръжение да подаде заявление за издаване ново разрешително за водовземане. Органът не желае органа да задейства процедурата за преиздаване на разрешителното, насочва ги към заявление за съществуващи водовземни съоръжения, която считат че жалбоподателят не може да изпълни, тъй като не може да декларира годината на изграждане на водовземното съоръжение. Считат, че най-законовият начин е да се преиздаде разрешителното за водовземане. Представят се писмени бележки и се претендират разноски по производството – за платена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна Директор на Басейнова дирекция “Източнобеломорски район“, гр. Пловдив, редовно призована, се представлява от старши юрисконсулт Г.К., който оспорва жалбата като неоснователна.Счита, че нито чл. 40, ал. 3 от Закона за водите разрешава, когато имаш издаден индивидуален административен акт, да разрешиш трето лице да се ползва от него, нито пък чл. 79 ограничава възможността на едно лице, което е придобило имот, да направи искане разрешителното да се издаде на негово име. В случая тук особеността, за която е уведомен и молителят при подаване на заявлението с въпросното писмо, което е предмет на жалбата е, че има издадено едно разрешително в полза на юридическото лице „Ямболен“ АД. От това разрешително „Ямболен“ АД черпи за 4 шахтови кладенеца и 20 тръби. От страна на Басейнова дирекция е категорично намерението да се приключи тази процедура, никой няма желание да влиза отново в административни дела със съдебен акт, който вече има постановен, евентуално наложена глоба. Законът за водите обаче, няма уредена процедура, при която едно действащо разрешително може да бъде преиздавано частично в полза на друго лице. Това лице е придобило имот, само че придобивайки този имот, ако разрешителното беше по отношение на един кладенец и този кладенец се намираше във въпросния имот, те щяха да направят искане за промяна на титуляра и разрешителното щеше да бъде изменено.Само че в случая имаме общо 24 кладенеца в издаденото разрешително на юридическото лице, което към момента е титуляр по това разрешително и е посочено общо количество вода, което може да се добива от всички тези кладенци. Практически в Закона за водите няма такава процедура, каквато се търси от жалбоподателя в настоящото производство, придобивайки имот, в който се намира шахтов или тръбен кладенец, който е част от общ обем брой кладенци по дадено разрешително, въпросното да им бъде преиздадено на тяхно име за този въпросния кладенец, именно защото чл. 40, ал. 3 от ЗВ изрично го забранява. Има един титуляр, ползвайки правата, те няма как да бъдат прехвърлени на друг титуляр. В чл. 79 са нормативно установените случаи, в които трети лица могат да се ползват от правата. Към настоящия момент обаче „Ямболен“ продължава да се ползва от правата по разрешителното и няма процедура, по която да бъде направено така, че това разрешително, то си е индивидуален административен акт, то си има титуляр, не може да го променят в полза на друго лице, не може да бъде частично променено, не може да бъде отменено, защото няма искане от другата страна. Другият ред е да се прекрати разрешителното, ако евентуално по законовите процедури отпадне необходимостта от използването му. Затова в писмото, което е изпратено, е посочено като заключение, че може да се направи едно искане за издаване на ново разрешително с титуляр ЕТ „*-Е.Т.“ и по този начин да се приключи процеса. Няма нищо преднамерено или нарочно направено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, съдът намира жалбата като за допустима за разглеждане, като подадена срещу неблагоприятстващ административен акт за жалбоподателя в 14-дневен срок от издаването му. Съображенията за това са следните:

С Решение № 224/20.12.2022 г. по адм.д.№211/2022г. Административен съд Ямбол е отменил по жалба на ЕТ „* –Е.Т.“, ЕИК **, изричен отказ на директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ град Пловдив по заявление с вх. № РР-02- 272/31.07.2020г., за откриване на процедура по преиздаване на част от разрешително за водовземане от подземни води, обективиран в писмо с изх. № РР—02-272(5)2020г. от 30.06.2022г. по отношение на шахтов кладенец(ШК-4), находящ се поземлен имот с идентификатор 87374.43.392 по КК на гр. Ямбол и е върнал преписката на Директора на БД „ИБР“-Пловдив за ново произнасяне по заявление с вх. № РР-02- 272/31.07.2020г. на ЕТ „* –Е.Т.“, при спазване на указанията, дадени от съда по тълкуване и прилагане на закона, в 20-дневен срок от влизане в сила на решението. Съдът е изложил мотиви и дал указания по тълкуването и прилагането на закона, както следва:

„Директорът на БД ИБР е сезиран от оспорващия с искане за преиздаване на част от разрешително за водовземане, издадено на Ямболен“ АД , което сочи на приложимост на разпоредбите на чл. 79, ал.1 – ал. 6 от ЗВ, чието систематичното място е в глава четвърта, раздел IV от ЗВ. В този смисъл изцяло неправилен е извода на административния орган орган, че в ЗВ „липсва административна процедура за частична промяна на титуляра на разрешителното.“Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗВ, действието на издадено разрешително се прекратява по решение на органа по чл. 52, ал. 1 при прекратяване на правото на водоползвателя на собственост или ползване върху недвижимия имот, където се осъществява дейността или се намира водовземното съоръжение. Съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗВ, в случаите по ал. 1, т. 1 лицата, придобили правата на собственост или ползване на недвижимия имот, в срок до три месеца уведомяват писмено органа по чл. 52, ал. 1 дали желаят да се ползват от правата по издаденото разрешително. Съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗВ, ако молителите отговарят на условията за издаване на разрешителното и е спазен срокът по ал. 2, органът по чл. 52, ал. 1 в 20-дневен срок прекратява разрешителното и преиздава разрешително на тяхно име. Съгласно чл. 79, ал. 4 от закона, ако молителите не отговарят на условията за издаване на разрешителното, органът отказва преиздаване на разрешителното на тяхно име.“.

Съдебният акт е обжалван пред Върховния административен съд и с Решение № 4085/18.04.2023 г. по адм. д. № 1268/2023г., е оставен в сила.

По молба на ЕТ „* – Е.Т.“***, с която се иска налагане на административно наказание на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ - Пловдив за неизпълнение на влязлото в сила Решение № 224/20.12.2022 г. на ЯАС по адм. д. № 211/2022 г. , е било образувано адм.д.№165/2023г. на Административен съд Ямбол. Делото е приключило с Разпореждане №523/10.07.2023г. за налагане на наказание на В.У. – Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – Пловдив.Съдът е извършил проверка за влизането в сила на съдебния акт по адм.д№211/2022г. на Административен съд Ямбол и за неговото изпълнение.Констатирал е, че с обжалваното в настоящото производство Писмо изх. № РР-02-272/18/ от 31.05.2023г. на Директор на Басейнова дирекция “Източнобеломорски район“ не са изпълнени указанията за ново произнасяне по заявлението на ЕТ „* – Е.Т.“***.07.2020г. в определения от съда 20-дневен срок, съобразно дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Разпореждане №523/10.07.2023г. по адм.д.№165/2023г. на Административен съд Ямбол е оставено в сила с Решение №123/04.08.2023г. по адм.д.№200/2023г. на тричленен състав от същия съд.

При зачитане на горепосочените съдебни актове, настоящият съдебен състав счита, че Писмо изх. № РР-02-272/18/ от 31.05.2023г. на Директора на Басейнова дирекция “Източнобеломорски район“ носи белезите на краен административен акт по заявление с вх.№РР-02-272/31.07.2020г., който е издаден в противоречие с влязлото в сила Решение № 224/20.12.2022 г. на Административен съд Ямбол по адм. д. № 211/2022 г..Съобразно дадените указания от съда, органът дължи произнасяне с изричен акт за преиздаване или отказ за преиздаване на исканото разрешително.Такава разпоредителна част в Писмо изх. № РР-02-272/18/ от 31.05.2023г. не се съдържа, вместо това са дадени указания до заявителя, че ако желае да се ползва от водовземно съоръжение шахтов кладенец ШК 4 на територията на ПИ с идентификатор 87374.43.392, следва да предприеме действия за издаване на разрешително чрез съществуващи водовземни съоръжения, по реда на глава четвърта, раздел II от Закона за водите „Условия и ред за издаване на разрешително“, като за целта подаде Заявление за издаване на ново разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения (чл. 50, ал. 7, т. 2 от ЗВ), ведно с всички изискуеми данни и документи по Закона за водите и подзаконовите нормативни актове към него. Същото указание е било дадено на ЕТ „* – Е.Т.“ и с първото писмо, в което е обективиран отказа по заявление с вх. № РР-02-272/31.07.2020 г., отменено със съдебното решение по адм.д.№211/2022г. на Административен съд Ямбол. Поради изложеното съдът счита, че е в обжалваното писмо е обективиран нов отказ, несъответстващ по съдържание с дадените от съда до органа указания.Налице е основанието по чл.177, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс за обявяване нищожност на обжалвания акт. Изходът на спора обуславя основателност на претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за платена държавна такса в размер 50лв. и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ - 100лв., общо в размер 150лв..

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА нищожност на Писмо изх. № РР-02-272/18/ от 31.05.2023г. на Директора на Басейнова дирекция “Източнобеломорски район“- Пловдив поради противоречието му с влязло в сила Решение № 224/20.12.2022 г. по адм.д.№211/2022г. Административен съд Ямбол.

ВРЪЩА преписката по заявление с вх. № РР-02-272/31.07.2020г. на ЕТ „* –Е.Т.“, ЕИК **, на Директора на Басейнова дирекция “Източнобеломорски район“- Пловдив за произнасяне в 20-дневен срок с изричен акт за преиздаване или отказ за преиздаване на исканото разрешително за водовземане от подземни води.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция “Източнобеломорски район“- Пловдив да заплати на ЕТ“*-Е.Т.“***, ЕИК **, представляван от Е.М.Т., разноски по делото в размер 150(сто и петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд на Република България.

	Съдия:	/п/ не се чете