О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.........
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V-ти състав,
в закрито заседание на осемнадесети февруари 2019г
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
в.гр.дело
№ 267 по описа за 2019г,
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 4946/22.01.2019 от
Л.Й.П. против решението на ВРС-ХХХІс-в № 37/4.01.2019 по гр.д. № 8421/2018г в частта
му, с която са отхвърлени исковете му срещу П.Д.П. ЕГН ********** *** м-ст
„Траката“ ул.“7-ма“ № 29 иск за приемане за установено, че ответницата дължи на
ищеца суми от по 350лв. наемно
възнаграждение за м.септември и октомври
2017г поради извършено прихващане със сумата от 350лв, недължимо заплатена
от нея на ищеца на 18.05.2017г като месечен наем за м.април 2017г, и със сумата
от 350лв, внесена като депозит по наемния договор на 6.03.2015г, присъдени по
ч.гр.д.№2419/18г на ВРС-ІХс-в, и искът му за приемане
за установено, че ответницата дължи на ищеца суми от по 350лв. наемно възнаграждение за всеки от месеците от м.ноември 2017г до м.март 2018г,
присъдени по ч.гр.д.№ 2419/2018г на ВРС-ІХс-в, както
и е осъден да заплати на П.Д.П. сумата от 450лв.
сторените от нея разноски в исковото съразмерно на уважената част;
По отношение прекратителната част на решението досежно
иска да се приеме за установено, че на ищеца се дължи наем за м.март 2018г, няма подадена жалба и
решението в тази част /имаща характера на определение/ е влязло в законна сила.
В жалбата си Л.Й. излага, че счита решението за неправилно
и незаконосъобразно поради неправилен анализ на
събрания доказателствен материал и затова е формирал погрешни правни изводи.
Моли за отмяната на решението на РС и вместо него да бъде постановено друго за уважаване изцяло
претенциите му като доказани по основание и размер.
Претендира присъждането на разноски за двете инстанции.
С жалбата не са заявени доказателствени искания.
В депозирания в срока по чл.263 ГПК писмен отговор от П.Д.П. се изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване решението на
ВРС.
Моли за присъждането на направените разноски за настоящата инстанция.
Отправено е
искане за събиране на гласни доказателства чрез разпита на още един свидетел,
като се излагат следните доводи: РС е оставил без уважение искането на
ответника за допускане до разпит на един свидетел при условията на водене за
установяване начина на прекратяване на договора за наем, намеренията на
страните, причината и инициативата за прекратяването на наемното
правоотношение, от кога, каква договорна е била постигната между страните.
СЪДЪТ по отправеното искания съобрази следното:
Въззивната жалба е депозирана в срок от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Не са налице хипотезите на т.1, 2 и 3 от ТР № 1/2013г на
ОСГТК, налагащи даване указания на страните по правната квалификация на иска,
разпределение на доказателствената тежест и възможност за ангажиране на
доказателства, респ. служебно събиране на такива.
Заявените с въззивната жалба оплаквания касаят анализа на
събрания доказателствен материал. Не се съдържат такива за допуснати
процесуални нарушения от РС, нито са констатирани от въззивния съд.
Няма отправени доказателствени искания от страна на
въззивника.
В правомощията на въззивната инстанция е да направи свои
самостоятелни фактически и правни изводи въз основа на събраните доказателства.
Що се отнася до отправеното от въззиваемата страна доказателствено искане за разпита на едни свидетел
за установяване начина на прекратяване на договора за наем, намеренията
на страните, причината и инициативата за прекратяването на наемното
правоотношение, от кога, каква договорка е била постигната между страните.
Същото е във връзка са наведените още с писмения отговор правоизключващи възражения на ответницата за прекратяване
на наемното правоотношение по взаимно съгласие на страните още през м.ноември
2017г, без да е било оформено в писмен вид. Предсрочното прекратяване се наложило поради сериозни
здравословни проблеми с детето на ответницата, налагащи извършване на
консултации в различни болнични заведения. Излага, че още в началото на
м.ноември 2017г опразнила наетото помещение и предала държанието му на ищеца,
както и ключовете за същото. Спрямо тези действия ищецът не показал несъгласие
и не се противопоставил, а предприел такива за обявяване офиса за свободен и за
отдаващ се под наем.
Възраженията на
ответницата са, че е била изправна страна, тъй като е изпълнила всички
задължения към ищеца до м.окт.2017г вкл.
Твърди се, че още
през м.април 2017г била извършила плащане на наемната цена общо от 700лв, с
уговорката част от тази сума да бъде приспадната от някоя дължимите месечни
вноски. Впоследствие страните договорили, че извършеното плащане от 350лв над
дължимата месечна наемна цена за м.април 2017г, ще послужи за плащането на
наема за м.септ.2017г.
Освен това, в
изпълнение на задължението си по първия договор за наем, заплатила депозит от
350лв, преведен на ищеца с пощенски запис, като уговорката била да послужи като
заплащане на наема за м.окт.2017г.
Въз основа на
горното е направила две възражения за
прихващане :
1/ с неоснователно получената през м.април 2017г от ищеца
сума от 350лв и дължимата от нея към него сума за месечна наемна вноска от 350лв
за м.септ.2017г;
2/ с предоставения от нея и подлежащ на връщане от ищеца депозит
по договор за наем от 4.03.2015г, послужил и като такъв по договора за наем от
25.03.2015г, в размер на 350лв и дължимата от ответницата месечна наемна вноска
от 350лв за м.окт.2017г.
Въз основа на горното съдът съобразява:
Въззиваемата страна – ответницата в първата инстанция е
навела с ПО правоизключващи и правопогасяващи
възражения, по отношение на които тежестта за доказване лежи върху нея.
В тази връзка с ПО е било направено искане за допускане
до разпит на четирима свидетели /без посочени имена/, всеки от които е за
установяването на различни групи факти.
В изготвения проекто-доклад РС
е посочил, че ответницата не носи доказателствена тежест и че същата е
ангажирала достатъчно доказателства, като същевременно липсват конкретни
указания за разпределянето на доказателствената тежест, както и произнасяне по
искането за гласни доказателства.
В с.з. на 30.10.2018 процесуалният представител на
ответницата е поддържал искането си за разпит на свидетел, който да установи начина на
прекратяване на договора за наем, намеренията на страните, причината и
инициативата за прекратяването на наемното правоотношение, от кога, каква
договорка е била постигната между страните.
С протоколното си определение от с.з. РС е утвърдил проекто - доклада и е указал на ответната страна, че
свидетели могат да бъдат допуснати само за установяване опразването на наетото
помещение и предаването на ключа. Липсват изложени мотиви и изричен отказ за
разпита на свидетел за конкретните факти, но може да се направи извод, че такъв
имплицитно се съдържа.
Събирането на гласни доказателства за установяването на
сочените от ответната страна факти с оглед ограниченията, въведени с нормата на
чл.164 ал.1 т.4 и т.5 ГПК е недопустимо за установяване погасяването на
установени с писмен акт парични задължения, както и за установяване изменението
на писмено съглашение, в което страната, която иска разпит на свидетел, е
участвала. При това, за същите факти по делото са представени писмени
доказателства вносна бележка за банков превод с наредител
ответницата, която като допустимо и относимо доказателство следва да бъде
ценена от въззивния съд наред с всичките останали събрани.
Предвид изложеното РС не е допуснал процесуално
нарушение. Ето защо, не следва да бъде уважавано искането за гласни
доказателства на въззиваемата страна.
Воден от горното, производството по делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито с.з., и затова СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
о.с.з. на 26.03.2018г от 14.00ч, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: