Р Е Ш Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО,
І-9 състав, в публично съдебно заседание на седми юни, две хиляди и осемнадесета
седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното
от съдията М. Кузманова гр. д. № 8133 по описа на СГС за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 55,
ал.1, пр. 3 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД.
В ИМ ищцата твърди, че е титуляр на вземане
по силата на Договор за прехвърляне на вземания от 01.11.2014г., сключен между последната
и „Ш.“ АД, регистрирано в ТР - Лихтенщайн на 25.05.1995 г., представлявано от П.Х..
Придобитото вземане е за сумата от 30 000 евро, равняващи се на 58 674.90
лева, представляващи сума, с която ответника се е обогатил доколкото е получил
паричната сума с оглед неосъществено основание. Претендира осъждане на
ответника да заплати исковата сума, ведно със законна лихва и направените
разноски по делото.
В отговора на ИМ ответника, чрез назначения
служебен защитник- адв. Е.П. оспорва иска като
недопустим, с оглед липса на активна процесуална легитимация от страна на
ищеца, тъй като счита представеният договор за цесия за нищожен, поради липса
на предмет. Оспорва иска като неоснователен, поради липса на доказателства за
възникнало облигационно правоотношение между
ТД „Ш.“ АД и Д.И.Н. във връзка с договора за поръчка, а в случай, че е
налице такова, оспорва същото да не е изпълнено от ответника своевременно и в
пълен обем.
Съдът като обсъди доказателствата по делото, становищата
и доводите на страните приема за установено от фактическа страна следното:
На
09.12.2004г. търговско дружество „Ш.“ АД (регистрирано в Търговския регистър на
Лихтенщайн на 25.05.1995 г.) е придобило
правото на собственост върху следния недвижим имот: Апартамент- мезонет № 14, находящ се в сграда
с административен адрес гр. ********. През 2011г. между „Ш.“ АД и ответника
е постигнато споразумение, по силата на което дружеството е възложило на
ответника да извърши строителни и ремонтни дейности в посочения по-горе апартамент,
съобразно конкретни изисквания на възложителя. От представените по делото
доказателства- 2 броя преводни нареждания и извлечения от движението по банкова
сметка ***, се установи, че за извършване на възложените от „Ш.“ АД работи,
последното предварително е превело на Д.Н. сумата от 30 000.00 евро на два
транша: първи транш от 04.07.2011г. в размер на 20 000.00 евро и втори транш от
23.09.2011г. в размер на 10 000.00 евро. Преводите са извършени с основание „Превод за ремонтни
дейности в жилище № 14, булевард *****“, по банкова сметка ***: ***.
На 01.11.2014г.
е сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който „Ш.“
АД е прехвърлило на ищеца Т.Т.З. описаното по- горе вземане
от Д.И.Н. в размер на 30 000 евро.
За извършеното прехвърляне на вземането цедентът е
издал нарочно писмо, с което е потвърдил цесията. По силата на т. 7 от Договора
за прехвърляне на вземания, цедентът изрично е
упълномощил и е възложил на цесионера да уведоми
длъжника за извършеното прехвърляне. Изпратено е Уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД
от цедента, за което обаче не са представени
доказателства да е връчено на длъжника. Впоследствие е изпратена нотариална
покана до длъжника към която са приложени договора за цесия и потвръждение за
извършената цесия чрез нотариус В.В.с отбелязване че същата е връчена на 27.06.2016 г.от адресата -
Д.Н. получена лично „срещу разписка“.
От
показанията на свидетеля Б.Т.се установи, че „Ш.“ АД е възложило строително-
ремонтни дейности с конкретни изисквания към ответника. От същите показания,
както и от твърденията на ищеца се установи, че до реално изпълнение на
възложените строителни и ремонтни дейности в жилището не се е стигнало. Поради
това договора бил развален с оглед пълното неизпълнение на възложената работа. Въпреки
това получената сума не е била върната от ответника.
При така изложената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Искът е предявен от активно легитимирана
страна, при наличие на правен интерес от предявяването му, поради което е
допустим. По делото се установи, че
прехвърленото, по силата на Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.11.2014г.
(сключен между „Ш.“ АД и Т.Т.З.), вземане е
действително възникнало и е съществувало в патримониума
на „Ш.“ АД към датата на сключване на договора за цесия, съответно то е и
валидно прехвърлено.
Възражението на особеният представител на
ответника за неоснователност на иска, поради отсъствие на валидно уведомяване на
длъжника от страна на цедента за извършената цесия,
чието е задължението за това, съдът счита за неоснователно, същото не намира
опора в закона и се опровергава от събрания доказателствен материал.
Съгласно чл.
99, ал. 3 и 4 ЗЗД, цесията следва да бъде съобщена на длъжника. Правната
последица на съобщаването до длъжника е в това той да се уведоми спрямо кое
лице е задължен от този момент. Изискването да се извърши уведомяването от цедента не препятства прехвърлителят
да натовари чрез упълномощителна сделка друго лице с
тези задължения, включително това да е и цесионера,
тъй като задължението за уведомяване не е нито лично, нито непрехвърлимо.
С оглед на това, възражението на длъжника за ненадлежно уведомяване има
значение само ако е съединено с възражение за изпълнение към стария кредитор. В
настоящия случай изпълнение отсъства, а уведомяването от цесионера
е извършено надлежно, с оглед клаузата на т. 7 от Договора за прехвърляне на
вземания, съгласно която цедентът изрично с
упълномощил и е възложил на цесионера да уведоми
длъжника за извършеното прехвърляне. Изпратено е уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД
от цедента, за което обаче не са представени
доказателства да е връчено на длъжника. Впоследствие е изпратена нотариална
покана от цесионера ведно с приложенията към нея:
договора за цесията и потвръждение - уведомление до
длъжника, чрез нотариус В.В., която освен покана за
доброволно изпълнение има характера и на уведомление по чл. 99, ал.3 ЗЗД.
Нотариусът е отбелязал, че на 27.06.2016 г. нотариалната покана е получена
лично от адреса на Д.Н. „срещу разписка“.
За да бъде уважен иск
по чл. 55, ал.1, предл.3 ЗЗД трябва да се установи,
че е престирано от ищеца на ответника при налично
основание, което в последствие е отпаднало с обратна сила, поради унищожаемост, разваляне или настъпване на прекратително условие на договора.
Договорът, с
който довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените
му от последния правни действия е договор за поръчка (чл. 280 ЗЗД). Този
договор по правило е едностранен, но може да прерасне в несъвършен двустранен
(чл. 285 ЗЗД) или да бъде сключен като двустранен (чл. 286 ЗЗД); безвъзмезден,
но е възможно да се сключи и като възмезден; консенсуален;
каузален; с оглед личността и на двете страни; по правило комутативен, но може
и да се съдържат елементи на алеаторност. Освен това
договорът за поръчка е уреден в закона като неформален, изключението е, когато
е сключен за придобиване на вещни права върху недвижим имот. Настоящият случай,
обаче, не е такъв.
С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема, че между
страните е бил сключен договор за поръчка, по силата на който ТД „Ш.“ АД е
възложило на ответницата да извърши строителни и ремонтни дейности в
собственият на „Ш.“ АД имот, а именно: Апартамент-
мезонет № 14, находящ се в сграда с административен
адрес гр. София, ул. „********. Ответницата
е получила в пълен размер (на две вноски) уговорените по договора суми
за извършване на поетата поръчка, по нейната банкова сметка *** „Ш.“ АД е
преведена сумата от 30 000.00 евро на два транша: първи транш от 04.07.2011г. в
размер на 20 000.00 евро и втори транш от 23.09.2011г. в размер на 10 000.00
евро. Основанието за плащането на тази сума е изрично посочено в самото
платежно нареждане – „Плащане по сметка за ремонтни дейности в жилище № 14, бл.
„*****, София“. Ето защо, съдът намира, че процесната
сума е внесена от „Ш.“ АД по банковата сметка на ответника (в качеството му довереник),
както изрично е посочено в платежния документ, на основание за ремонтни
дейности в жилище № 14, бл. „*****, София.
Указаното основание за превеждане на процесната
сума, доказва наличието на сключен между страните договор за поръчка по смисъла
на чл. 280 и сл ЗЗД, за който договор не се изисква специална форма за
валидност.
По делото се
установи, че в края на 2011 г.- началото на 2012 г. договорът е бил развален от
страна на „Ш.“ АД, поради пълно неизпълнение на възложената работа. Това се
доказа от показанията на св. Т.. Правното действие на волеизявлението за
разваляне на договора може да настъпи само в случаите, когато са били налице
законовите предпоставки на правото на изправната страна по чл. 87 ЗЗД, а
именно: виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което
последният носи отговорност и изправност на кредитора. В настоящият случай тези
предпоставки са били налице, поради което договорът е бил развален, а
полученото подлежи на връщане поради отпаднало основание.
При
положение,че основанието за задържане на
полученото и липсата за възстановяването му от страна на ответника са отпаднали
съдът приема че са налице предпоставките на чл. 55 ал.1 пр.3 ЗЗД за неоснователно обогатяване. Ето защо
предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Върху
главното вземане се дължи и законната лихва от датата на подаване ИМ –
01.07.2016 г.
С
оглед изхода по делото на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски в размер на 8640.25 лв.
По изложените съображения съдът
ОСЪЖДА Д.И.Н., с ЕГН **********, с
адрес: *** на основание чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД да заплати на Т.Т.З., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 30 000 евро, равняващи се на 58 674.90 лв., на осн. чл. 55 ал.1
пр.3 ЗЗД ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаването на ИМ - 01.07.2016 г. до окончателното й
изплащане,като УВАЖАВА изцяло
предявения иск.
ОСЪЖДА
Д.И.Н., с ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.78, ал.1 от ГПК да
заплати на Т.Т.З., с ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 8640.25 лева- направени
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.