Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Враца, 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, V-ти наказателен състав в публично заседание на деветнадесети април, две хиляди двадесет и първа година в състав :
Председател : СТЕЛА КОЛЧЕВА
При секретаря Б.Стефанова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 268
по описа за
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Пласека”ЕООД-Враца чрез законния представител П.И.Т. против Електронен фиш серия Г №0026681, издаден от ОДМВР-Враца, с който за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 КЗ, на основание чл.638, ал.4, вр.ал.1,т.2, вр.чл.461,т.1 КЗ, е наложено административно наказание –имуществена санкция в размер на 2000.00 лв. В жалбата и в съдебно заседание се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания електронен фиш, поради допуснати при издаването му нарушения на материалния и процесуален закон. На това основание се иска и отмяната му.
Въззиваемата страна – ОДМВР Враца, редовно призована, не изпраща представител. В писмото, с което е изпратена административно-наказателната преписка, наказващият орган изразява становище за неоснователност на жалбата и формулира искане за потвърждаване на атакувания електронен фиш.
Като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, Врачански районен съд приема за установено от фактическа страна следното:
На 29.01.2021 г., около 16:13 часа, на път I-
Съгласно Удостоверение №17.09.5126 издадено от Председателя на БИМ, АТСС е мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата тип ARH CAM S1 и е одобрен тип средство вписано под №5126, като срокът на валидност на одобряване на типа е до 07.09.2027 г. В протокол за проверка №71-С-ИСИС/15.10.2020 г. е посочено, че техническото средство от горепосочения тип и с Ф№11743bc е преминало последваща проверка и отговаря на метрологичните изисквания.
Изложената фактическа обстановка се установява от приложените по делото процесен електронен фиш, снимковия материал от заснетото нарушение и разпечатка от техническото средство за същото, както и от останалите събрани по делото материали – цитираните удостоверение на БИМ за одобрен тип средство за измерване, протокол за последваща проверка, справка удостоверяваща собствеността на процесния автомобил и др. Всички тези материали са заверени с печат, дата и подпис за „Вярно с оригинала”, поради което и в противовес на възраженията на жалбоподателя, съдът ги кредитира и цени като напълно годни писмени доказателства, съответно -доказателствени средства /за снимковия материал/, съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП, вр. чл.39, ал.4 и чл.85”а” от ЗАНН.
От така посочения доказателствен материал безспорно се установява датата на извършване на нарушението, обстоятелствата при които същото е извършено и съответно констатирано, както и това, че заснетия с техническото средство автомобил е собственост на дружеството-жалбоподател и за което МПС няма сключена застраховка. Доколкото доказателствената маса е безпротиворечива по отношение на релевантните за доказване факти /и върху които ще се акцентира по-долу в мотивите/, съдът намира по-подробното й обсъждане за не необходимо и обременяващо съдебния акт.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от легитимирана страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу акт от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима.
Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:
Процесният електронен фиш е издаден в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец. Същият съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението; мястото, датата и точния час на извършване на нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство; собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби и съответно размерът на административното наказание. При това съдът приема, че електронният фиш е редовен от външна страна.
На следващо място, по делото от фактическа страна
еднозначно и безпротиворечиво се установи, че на посочената в електронния фиш
дата и час собственикът на процесния автомобил не е изпълнил задължението си
като притежател на моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, да
сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. При това от обективна страна е осъществен състава по чл.483, ал.1, т.1 КЗ,
съгласно която норма „Договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, което: 1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение”.
Въпросът за субективната страна на нарушението не трябва да бъде обсъждан, тъй като в случая се касае за ангажиране на отговорност на юридическо лице, която отговорност е обективна и безвиновна, чрез налагане на имуществена санкция по чл.83 ЗАНН. От това следва и изводът, че при реализирането й не следва да се анализира липсата, респективно наличието на вина у представляващия търговеца или у други лица, свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната форма.
Правилно и законосъобразно е приложена и санкционната норма на чл.638, ал.4 КЗ. В коментираната разпоредба е предвидено, че „Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1“, а именно имуществена санкция от 2000 лв. Жалбоподателят е санкциониран именно за неизпълнение на задължението си като лице по чл.483, ал.1, т.1 КЗ, установено с АТСС, като наложената му имуществена санкция е в абсолютно определения размер от 2000,00 лв.
Съдът не възприема изложените в хода по същество възражения
на жалбоподателя, свързани изцяло със самото управление на МПС-то и
констатирането на това управление с наличния доказателствен материал, като в
тази насока подчертава следното: предмет на настоящето производство е ел.фиш за
нарушение на КЗ, а не втория издаден на жалбоподателя ел.фиш за превишена
скорост по ЗДвП със същото МПС. Както вече се посочи по-горе, съгласно приложената
в случая разпоредба на чл.483, ал.1, т.1 КЗ, договор
за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно
да сключи всяко лице, което притежава регистрирано на територията на Р България
и неспряно от движение моторно превозно средство. При неизпълнение на това
задължение, на въпросното лице, съгласно чл.638, ал.1 КЗ се налага
административно наказание. Същевременно в чл.647 ал.3 от КЗ е предвидено, че: „Когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при
условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с
препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от
получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4
и 6. Член 189, ал. 5 от
Закона за движение по пътищата не се
прилага”. В чл.638, ал.4 КЗ законодателят също
само уточнява кога и как може да се установи нарушението по ал.1 - по време на
управление на МПС чрез автоматизирано техническо средство или система. Така
разписаното в коментираните разпоредби води до категоричен извод, че волята на
законодателя е санкционирането да е за самото несключване на застраховка (за което отговорността ще е винаги на собственика на
автомобила и в случая като факт не се оспорва),
а не за самото управление на автомобила,
което е относимо само към установяването с АТСС и приложимата процедура за
санкциониране с ел.фиш, вместо обикновената по ЗАНН с НП. С други думи
управлението на МПС-то не е съставомерен елемент от обективна страна на
конкретно вмененото нарушение, поради което и не е от кръга преки факти,
включени в предмета на доказване по смисъла на чл.102 НПК, вр.чл.84 ЗАНН.
По изложените доводи ВрРС приема, че атакувания електронен фиш като правилен и законосъобразен следва да се потвърди, а жалбата като неоснователна трябва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия Г №0026681, издаден от ОДМВР Враца, с който за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 КЗ, на основание чл.638, ал.4, вр. ал.1, вр.чл.461,т.1 КЗ, на „Пласека”ЕООД-Враца, с ЕИК:*********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: