МОТИВИ
към присъда
от 11.06.2019г. по НОХД № 1945/2018г. по описа на Варненския районен съд
Производството пред първоинстанционния
съд е образувано по внесен на 26.04.2018г., от Районна прокуратура-Варна,
обвинителен акт, с който са възведени обвинения срещу подсъдимия : И.Й.И. ЕГН: **********, роден на ***г***,
българин, български гражданин, със средно образование, женен, осъждан, не
работи, за престъпление по:
- чл.206,
ал.1 от НК, затова, че на неустановена дата през периода месец януари -
месец февруари 2010г., в гр. Варна, противозаконно присвоил чужда движима вещ -
1бр. DVR, 8 канален, марка "AVTECH" на стойност 1 050 лв./ хиляди и
петдесет / лева, собственост на Б.И.Б. и В.С.Б., която владеел.
- чл.206,
ал.1 от НК, затова, че на неустановена дата през периода месец октомври
2014 година -месец февруари 2015г., в гр. Варна, противозаконно присвоил чужда
движима вещ - 1бр. DVR, 16 канален, марка "AVTECH" на стойност 2 100
лв./ две хиляди и сто / лева, собственост на Б.И.Б. и В.С.Б., която владеел.
Производството по делото се проведе по общия ред, като съдът изслуша
непосредствено част от свидетелите и вещите лица, посочени в списъка на лицата
за призоваване, на двама от посочените свидетели показанията бяха приобщени по
реда на чл.281, ал.5 от НПК. В съдебното производство назначени и повторна трайна
СОЕ и допълнителна повторна трайна СОЕ .
Участващият в производството представител на
ВРП и вносител на ОА срещу подсъдимия не поддържа предявените срещу подсъдимия
обвинения. Счита, че от събрания доказателствен
материал в хода на съдебното следствие не са налице доказателства, които да
водят до безспорния и категоричен извод, че И. е извършил двете деяния, за
които му е повдигнато обвинение с обв. акт. Сочи, че съдъте направил
всичко възможно да осигури явяването на пострадалите лица Б.Б.
и В.Б.. Счита, че поради поведението на пострадалите лица- многократно
призовавани и неявяващи се в съда, са останали неизяснени доста въпроси
най-вече относно марката на инкриминираните вещи, защото в хода на ДП
пострадалия Б. сочи, че въпросните DVR са с марка „Алтех“,
каквато марка видно от назначената тройна съдебно-оценителна експертиза се
установило, че не съществува. Счита, че в приобщените по реда на прочитането им
показания на пострадалите не се съдържат достатъчно доказателства и при
преценката им в съвкупност с останалите доказателства по делото, те не водели
до безспорен и категоричен извод, за да се признае едно лице за виновно.
Прокурорът счита, че не е налице изискуемата от закона степен на доказаност на обвинението, за което е повдигнато обвинение
спрямо подс. И., а именно че е осъществил от
обективна и субективна страна съставите на две престъпления по чл. 206, ал. 1
от НК. В тази връзка, моли съда да признае подс. И.
за невиновен в извършването на посочените престъпления.
В пледоарията си по съществото на делото ,
защитникът на подс.-адв.П.Ч.
се присъединява към казаното от прокурора. Сочи, че по делото не е установено
безспорно и категорично, че подзащитния му е извършил
престъпленията, за които е предаден на съд. Не било установено Б.да са
притежавали 8 канален и 16 канален DVR марка „Алтех“.
Установило се от назначената експертиза, че такава марка DVR не съществува. По
делото не било установено и какви разновидности са - аналогови или цифрови,
доколкото съществували две разновидности на тези устройства. Счита, че е
доказано по безспорен начин Б.да са притежавали 8 канален DVR, тъй като свид. А., който заедно с подс. е
подменял старото устройство заявил, че било подменено 4 канално такова с 16
канално. Тъй като не бил установен модела и вида на устройствата не било
възможно да бъде установена и стойността на тези устройства, което било и съществен
елемент на доказване. Не била установена и каква е точно повредата на 16 каналния
DVR, което било пречка да бъде дадена неговата стойност. Ето защо, моли да бъде
постановен съдебен акт, с който да се признае подзащитния
му за невинен в извършването на престъпленията, които са му вменени във вина.
Подсъдимият И.И.
взе лично участие в производството, като не се признава за виновен. Същият
отказа да даде обяснения пред съдебния състав. Поради това обясненията му
депозирани пред защитник в хода на ДП бяха прочетени по реда на чл.279, ал.2, вр.ал.1, т.4 от НПК. В последната си дума, заяви, че
предпочита да не казва нищо.
След
преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.Й.И. е роден на ***г***. Той
е български гражданин, със средно
образование, женен, осъждан и не работи. Притежава ЕГН: **********. Към 2004г.-2005г. подсъдимият се занимавал с
изграждане на ел.инсталации, като имал дружество, в което работел заедно със
св.А.А., с който бил съдружник. Седалището на
дружеството било в гр.Варна, на ул.“Христо Смирненски“. В дружеството като
ел.техник работел и св.Н.Б..
Във връзка с дейността, с която се занимавали, през
2005г.-2006г. подс.И.
и свидетелите А. и Б. започнали работа
по изграждане на ел.инсталация в недвижим имот - къща, находящ
се в местност "Ален мак", ул."Теодоси Атанасов" № 11, в гр.
Варна. Имотът бил собственост на свидетелите Б.Б. и В.Б.,
които са съпрузи. За изграждането на ел.инсталацията в този имот подс.И. бил потърсен първоначално от св.И.И.-син на св.Б.. Имотът бил в стоеж и бил въведен в
експлоатация през периода 2006г.-2007г.
След въвеждането на имота в
експлоатация, св. Б. решил да постави охранителна система за видеонаблюдение в дома си, като в тази връзка разговарял с подс. И.И., дали може да я
изгради. Подс. И. заявил на св. Б., че може да
изгради охранителната система, като в тази връзка св. Б. дал на подс. И. сумата от 1 500 лв., за закупуване на необходимите
компоненти. Системата за видеонаблюдение включвала
– неустановен брой камери,
DVR /цифров видеорекордер/ , хард диск, рутер, букси, кабели, кутии.
Подс. И.И. закупил необходимите компоненти за изграждане на
системата, в това число и 4-канален DVR с неустановена марка и
модел, които монтирал в имота на съпрузите Б.. За изпълнението на тази услуга
между подс.И. и сем.Б.не били съставени никакви
документи. Впоследствие, в края на 2009г., св. Б. решил в имота му да се
монтират допълнителни охранителни камери. Провел консултация с под.И., който му
обяснил, че за монтирането на допълнителни камери е необходим и по-голям DVR.
Св.Б. се съгласил и това наложило от подс.И. бъдат
закупени допълнителни компоненти за изграждане на системата в това число и 16
канален DVR, неустановена марка и модел. След закупуване на
нужните компоненти, подс.И. ги монтирал в имота на
св.Б., за което св.Б. заплатил сумата от 3 000 лева, като отново за
извършване на услугата не били съставени документи. След монтиране на 16
каналния DVR, със съгласието на св.Б. подс.И.
взел стария 4-канален DVR, за да го ползва в офиса си, на ул.
"Христо Смирненски" в гр.
Варна.
През месец януари 2010г., подс. И.И. преустановил
съвместната си работа със св.А. и напуснал офиса си на горепосочения адрес.
На неустановена в хода на съдебното
следствие дата през периода месец октомври-ноември 2014г., в монтирания от подс. И.И., DVR, 16
канален, възникнала повреда, като в тази връзка св. Б. се обадил на подс. И., за да се извърши ремонт на вещта. На неустановена
дата в този период подс. И. отишъл в имота на св. Б.
и тъй като последният и съпругата му не били в къщи, в присъствието на техен
съсед - св. М.Г.М., взел въпросния DVR, 16 канален, за да го занесе
на ремонт. След известно време подс. И. заявил на св.
Б., че DVR - а не може да бъде поправен, а трябва да бъде
подменен с друг. Св.Б. се съгласил и подс.И. му
монтирал друг цифров видеорекордер.
В началото на месец май 2015г.
св.Б. ***, с твърдение, че подс.И. не му е ремонтирал
и върнал повредения ДВР. След извършена проверка от органите на полицията, с
постановление на ВРП от 03.11.2015г. било образувано ДП срещу виновното лице за
престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
От назначените по делото съдебно-оценителни
експертизи, изготвени от вещото лице Д.Й. е видно, че стойността на 1бр. DVR, 8
канален, марка "Алтех" от
2009г. възлиза на 205, 50 лв., а стойността на 1бр. DVR, 16 канален, марка "Алтех" преди 2015г. възлиза на
259, 20 лв.
Видно от заключението на съдебно-оценителна
експертиза, изготвена от вещото лице С.П. стойността на 1бр. DVR, 8
канален, марка "AVTECH" към момента на извършване
на деянието възлиза на 1 050 лв./ хиляди и петдесет
лева/, а стойността на 1бр. DVR,
16 канален, марка "AVTECH" към момента на извършване
на деянието възлиза на 2 100 лв./ две хиляди и сто
лева/.
В хода на
съдебното следствие съдът назначи и приобщена по делото повторна тройна съдебно-
оценителна експертиза, изготвена от вещите лица А.М.В., А.Н.Я. и В.И.. Съгласно заключението на експертизата системата за видеонаблюдение включва
най-общо - брой камери,
DVR, хард диск,
рутер, букси, кабели, кутии. Всичко това определя първоначалната цена. Абревиатурата DVR (Digital Video Recorder) означава цифров видеорекордер. Представлява
компютър за видеонаблюдение, предназначен да приеме видео сигнал и аудио сигнал
при наличие на такъв, от камери, да го обработи и подсигури изобразяването му на
монитор, да го компресира и осигури записването му на хард диск за последващ преглед. Регистрацията на видеосигнала се
извършва постоянно, по график, само при движение или при алармен сигнал.
Аналогови DVR са най-обикновените и най-разпространените DVR за
широко потребление. Те са с по-слаби процесори, използват се с по-евтини
аналогови камери имащи ниска резолюция. Твърде недостатъчно като качество, но
спестява дисково пространство при запис. Цифрови DVR -
осигуряват всички предимства на аналоговите, като позволяват използването
съвместно на обикновени аналогови камери както и на IP (цифрови ) камери с висока
резолюция. Могат да работят само като чисти аналогови
DVR. чисти NVR (Network Video Recorder - мрежово устройство, за работа с IP
цифрови камери, а видео и аудио сигналите се предават по Интернет) или като
комбинация от двата режима. Качеството на изображението е значително по-добро
от стандартните аналогови DVR. Те позволяват изграждането
на висококачествени системи за видеонаблюдение, като цената е по-висока с около
20-40 % в зависимост от самата конфигурация. А системата за видеонаблюдение включва най-общо - брой камери, DVR, хард диск, рутер, букси, кабели, кутии. Всичко това определя първоначалната цена.
Левова равностойност по пазарни цени на движимата вещ предмет на
обвинението, а именно 1 бр. DVR марка "AVTECH", 8-канален към датата
на деянието, а именно неустановена
дата през периода
месец януари-месец февруари
2010г., при разновидности на посоченото устройство съответно аналогово и
цифрово възлиза на: за Аналогов DVR - 324 лв. , за Цифров DVR-400 лв.
Левовата равностойност по
пазарни цени на движимата вещ предмет на обвинението, а именно 1 бр. DVR марка
"AVTECH", 16-канален - повреден, към датата на деянието описано в обв.акт, а именно неустановена дата през периода месец
октомври 2014г.-месец февруари 2015 г., при разновидности на горепосоченото
устройство съответно аналогово и цифрово не е
възможно да се посочи без да е налице дефектовъчна
спецификация с упомената локализирана повреда на устройството от оторизиран
сервиз .
Според вещите лица, по принцип дефектирали
електронни устройства се подменят с нови, тъй като дефектиралия
компонент на старото у-во (обикновено изработен с по-стара технология)
е неоправдано по-скъп
от ново подобно устройство изработено по нова по
евтина технология .
Вещите лица сочат, че не съществуват DVR устройства с марка "Алтех".
Съществува българската фирма "Алтех"
с предмет на дейност - доставка и поддръжка на компютърна техника. Има онлайн
магазин и предлага асемблиране и продажба на компютърни системи, модули и
периферия .
Не асемблират DVR устройства със собствена марка (бранд),
а само продават такива устройства на определени производители - www.altech.bg
.
Според заключението на назначената и приобщена по делото допълнителна
повторна тройна СОЕ изготвена от вещите лица А.В., А.Я.
и В.И., левова равностойност по пазарни цени на движимата вещ предмет на
обвинението, а именно 1 бр. DVR марка
"AVTECH", 16-канален (неповреден и употребяван) към
датата на деянието, а именно неустановена дата през периода месец октомври 2014
г. - месец февруари 2015 г., при разновидност на устройството съответно
аналогово и цифрово е за аналогов
DVR - 317.00 лева , а за цифров DVR -403.00 лева.
Видно от
справката за съдимост, подс.И. е бил осъждан за
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Съдът кредитира
обясненията на подс.И. дадени в хода на ДП пред
защитник и приобщени към доказателствата по делото с прочитането им по реда на
чл.279, ал.2, вр.ал.1, т.4 от НПК, тъй като същите са
логични, последователни, кореспондират с останалите кредитирани от съда гласни
и писмени доказателства.
В хода на
съдебното следствие, съдът не можа да разпита непосредствено свидетелите Б.Б. и В.Б.. Същите бяха многократно призовавани лично, чрез
връчване на призовки и призовавани по реда на чл.178 от НПК по телефон.
Свидетелите бяха редовно призовани по реда на чл.178 от НПК за с.з. проведено
на 12.06.2018г., но не се явиха. Свидетелите бяха редовно призовани, с призовки
връчени лично на св.В.Б., за с.з. проведено на 10.07.2018г., но не се явиха. В
това съдебно заседание, предвид редовното призоваване на свидетелите и
неявяването им без уважителни причини съдът им наложи глоба в размер на от по
200 лева за всеки един от тях, като им указва, че при последващо
неявяване в с.з. без да са посочили доказателства с наличието на уважителни
причини за това ще бъде постановено принудителното им водене от органите на ОД
„Охрана“ гр. Варна. Съобщението с наложената глоба, ведно с призовката за
следващото съдебно заседание са били връчени лично на двамата свидетели.
Въпреки това свидетелите не се явиха в следващото проведено съдебно заседание
на 23.10.2018г. Предвид това с определение от с.з. на 23.10.2018г. съдът наложи
повторно глоба на всеки един от
свидетелите в размер на от по 300 лв. и постанови принудителното им
довеждане от органите на съдебната охрана. В следващото с.з. на 20.11.2018г.
постъпи докладна записка от органите на РД „Охрана“-гр.Варна, че имотът е
недостъпен, ограден с висока плътна ограда, без видимост към двора , изградена
система за видеонаблюдение, като в часовия диапазон
от 07.00ч. до 09.00ч. не е осъществен контакт със свидетелите. Горното е
наложило поредно отлагане на делото за изслушване на свидетелите за
18.12.2018г., като са изпратени призовки чрез органите на полицията. От
приложената по делото докладна записка от служител при Пето РУ-Варна е видно,
че същият не е успял да връчи призовките за свидетелите, тъй като при звънене и
чукане на входната врата на адреса никой не е отворил. Полицейският служител е
установил телефонен контакт със св.Б., като същият е заявил, че няма да получи
призовките. За това съдебно заседание е
постановено и принудителното довеждане на двамата свидетели от органите на РД
„Охрана“. Въпреки горното в с.з.
проведено на 18.12.2018г. двамата свидетели не се явиха, като по делото постъпи
докладна записка от органите на РД „Охрана“-гр.Варна, че имотът е недостъпен,
ограден с висока плътна ограда, без видимост към двора , с изградена система за
видеонаблюдение, като в часовия диапазон от 07.00ч.
до 09.00ч. не е осъществен контакт със свидетелите, тъй като нямало движение в
имота. Горното наложи в с.з проведено на 18.12.2018г. свидетелите да бъдат
обявени на общодържавно издирване, с мярка „принудително довеждане“. Съдът
проведе и щателното им издирване с оглед призоваването на всички известни по
делото адреси, по седалищата на ЮЛ , в които работят и които управляват, но без
резултат. В проведеното на 22.01.2019г. с.з. бе констатирано, че двамата
свидетели са обявени на ОДИ от органите на Пето РУ-Варна. Уведомени са били по
телефон за съдебното заседание, като на 17.01.2019г. и на 19.01.2019г. същите
са отказали да получат призовките си за делото, а на 22.01.2019г. при опитът за
установяване на контакт с тях, никой не е отворил на адреса им. В това съдебно
заседание отново са наложени глоби от по 300 лева на всеки един от свидетелите
за неявяването им в с.з. В следващото съдебно заседание проведено на
19.02.2019г. двамата свидетели отново не
са се явили, като съдът констатира, като
същите са били призовани по телефон от съдебния секретар и са уведомени за
наложените им глоби. Принудителното довеждане на свидетелите Б. и Б. не е
изпълнено от органите на Пето РУ-Варна. От страна на Началника на Пето РУ-Варна
са изпратени два броя докладни записки изготвени от служители на Пето РУ-Варна,
съответно от дата 28.01.2019г. и 02.02.2019г.. Видно
от докладна записка от 28.01.2019г. при посещение на адреса ул.“Теодосий Атанасов“ №11, лицата не са установени, като
имотът бил с плътна висока ограда, от която няма видимост към къщата. Входната
врата била плътна ролетна щора, от която нямало
видимост към къщата. След справка в ОДЧ бил установен телефон за връзка
0895/418-441, като след позвъняване било установено, че няма връзка с този
номер. Свидетелите Б. и Б. не са
установени на посочените адреси. Видно от докладна записка от 02.02.2019г. при посещение на адреса ул.“Теодосий
Атанасов“ №11, лицата не са установени. В тази докладна също е отразено, че
оградата на къщата е висока над два метра, входната врата също е висока и няма
видимост към къщата. Отразено е , че не е установено лице за връчване на
призовката, не е установен и контакт със съседи.
Това
процесуално поведение на двамата свидетели и очевидният им отказ да се явят в
с.з. и да изпълнят задълженията си визирани в чл.120 от НПК, наложи със
съгласието на страните по делото- подсъдим, защитник и прокурор техните
показания да бъдат приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.5 от НПК- за св.Б. и по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.4 от НПК за св.Б.. Горното действие бе
наложително и с оглед провеждането на наказателното производство в разумен срок,
съгласно изискванията на НПК и ЕСПЧ.
Съдът не
кредитира с доверие показанията на св.Б.Б. депозирани в хода на ДП и приобщени чрез прочитането им
по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.5 от НПК, че е подс.И. е монтирал в
имота му DVR марка „Алтех“ , 8-канален, както и че в последствие е взел този DVR за
временно ползване и не му го е върнал. На първо място по делото бе категорично
установено чрез изготвената и приета от съда повторна тройна СОЕ, че DVR с марка „Алтех“ не
съществува и не се предлага на пазара. На следващо място бе установено чрез
обясненията на подсъдимия и чрез показанията на св.А., които съдът кредитира
изцяло, че 8-канален DVR не е бил монтиран в имота
на подсъдимия. От друга страна от показанията на св.А. е видно, че уговорката
между подс.И. и св.Б. е била това устройство да бъде
изплатено от подс. с труд. Нещо повече, дори в
жалбата си до ВРП, която е инициирала образуването на ДП , св.Б. не сочи такова
устройство да е вземано от подсъдимия. Ето защо съдът прие, че в тази част
показанията на св.Б. не са достоверни, лишени са от всякаква житейска логика,
тъй като безспорно към този момент в имота му е било монтирано устройство с
повече канали, което е обезпечавало изградената система за видеонаблюдение
и на практика устройство с по-малко канали е било непотребно за Б.. Поради това
и съдът прие, че действителната уговорка между двамата е била не подс.И. временно да ползва устройството и да го върне, а
същото му е било дадено срещу престирането на труд от
страна на подсъдимия.
Съдът не кредитира и показанията му в
частта, в която същия сочи, че подс. е монтирал в
имота му DVR марка „Алтех“ , 16-канален. По делото бе категорично установено,
че в края на 2009г. св.Б. е решил да монтира в имота си повече камери за видеонаблюдение, като в тази връзка от страна на подс.И. му бил закупен по-голям DVR , 16-канален, но по делото не бе установено марката и модела
на това устройство, доколкото с категорично бе установено, че същото не „Алтех“. Не намират опора в доказателствата по делото, с
изключение на свидетелските показания на св.Б., твърденията на св.Б., че подс.И. не е върнал и повреденото устройство. Горното е
житейски нелогично, тъй като същото е било сменено с друго, със съгласието на
св.Б., което категорично сочи, че повредата в устройството е била неотстранима
и на практика устройството е било неизползваемо. Така, че няма как да се
приеме, че същото е присвоено от подсъдимия. Косвена индиция,
че събитията не са се случили така както ги е представил св.Б. в хода на ДП е
отказът същия да се яви в с.з. и да даде показания пред съда, който отказ по
настоящото дело бе манифестиран многократно от св.Б..
В останалата им част доколкото
кореспондират с останалите гласни и писмени доказателства, съдът кредитира
показанията на този свидетел.
По отношение на показанията на св.Б.,
приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1,
т.4 от НПК, на първо място съдът ще отбележи, че същите са с подразбиращо се
съмнение в тяхната безпристрастност и достоверност, тъй като свидетелката е
съпруга на св.Б.. Тук следва да се посочи, че няма нито едно гласно
доказателства св.Б. да има нещо общо с изграждането на системата за видеонаблюдение, в частност с договорките за закупуването
на нейните компоненти, в това число и DVR-те.
Всички гласни доказателства сочат, че договореностите са били между св.Б. и подс.И.. В подкрепа на горното е и че свидетелката не сочи
никакви характеристики на въпросните устройства, а само 8, съответно 16-канален
DVR. Съдът в мотивите си по –горе посочи
защо не кредитира показанията, че в имота е бил монтиран 8-канален DVR и не
намира за нужно да ги преповтаря. Не намира за нужно да преповтаря и мотивите
си, защо приема, че действителната уговорка между подс.И.
и св.Б. е била не подсъдимия да ползва временно и да върне по-малкото
устройство, а същото му е дадено срещу престация на
работна сила. По същия начин стои въпросът и с твърденията на Б., че не бил
върнат и повредения DVR. Очевидно е , че в хода на ДП свидетелката е
интерпретирала казаното й от страна на съпруга й, без същата обаче да е взела
участие в събитията. Нещо повече, съдът не приема с достоверност показанията й
и поради обстоятелството, че същата не се яви пред съдебния състав , за да
изложи възприятията си по отношение на събитията от значение за делото. Същата
както и св.Б. манифестира отказа си да се яви по делото, въпреки, че бе
трикратно санкционирана, както и св.Б. с парична глоба. В останалата им част
доколкото кореспондират с останалите гласни и писмени доказателства, съдът
кредитира показанията на св.Б..
Съдът кредитира показанията на свидетелят И.И. , тъй като същите са непротиворечиви и допълващи
останалите гласни и писмени доказателства приобщени по делото, и кредитирани от
съда и съответстват на установената фактическа обстановка. Съдът намира, че
този свидетел е непредубеден, тъй като по делото не са събрани данни за
отношения с подсъдимия от естеството да
хвърлят съмнение върху непредубедеността му, а напротив същият е син на
св.Б. и въпреки това изложи добросъвестно възприятията си по случая.
Съдът кредитира с доверие показанията и
на св.М.Г.М., включително и тези приобщени чрез прочитането им по реда на
чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК, към които
той се придържа в с.з.. За този свидетел съдът
също не установи основания да го счита предубеден или заинтересован от
изхода делото.
Като искрени, логични и житейски
правдоподобни, съдът напълно кредитира
показанията на свидетелят Н.Б.Б., като счита, че
неговите показания напълно кореспондират с останалите гласни доказателства по
делото, с изключение на некредитираната част от показанията на св.Б. и Б..
Съдът кредитира с доверие показанията и
на св.А.Т.А., включително и тези приобщени чрез прочитането им по реда на
чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1и т.2 от НПК, към които той
се придържа в с.з.. За този свидетел съдът
също не установи основания да го счита предубеден или заинтересован от
изхода делото.
Съдът
не кредитира назначените в досъдебното производство СОЕ, изготвени от в.л.Й.. Те
са били възложени само на съдебен оценител, който няма нужната компетентност в оценката
на машини и съоръжения. Нещо повече , в с.з. вещото лице Й. пояснява, че
оценката е направена за DVR марка Алтех съответно 8 и
16 канала, като единият магазин, в който била извършена проверка бил в център
Ян Палах, където имало магазин за такива устройства. Сочи,
че на три места бил проверявал цените, както и в Интернет. Заключенията по тази
експертиза, както и показанията на вещото лице Й. са в пълно противоречие с
назначената от съда повторна тройна СОЕ, изготвена от три вещи лица специалисти
в областта на оценяването на машини и съоръжения. Съгласно последната,
изготвена от три вещи лица -оценители на машини и съоръжения, DVR марка „Алтех“ не съществува и не се предлага на българския пазар.
Ето защо съдът не намери опора да кредитира така изготвените от вещото лице Й.
оценителни експертизи, които са абсолютно необосновани. Няма как да се приеме
за правдоподобно, че вещото лице е дало пазарна оценка на вещ, която не
съществува и не се предлага на пазара, още по-малко след проверка в три
магазина и Интернет, както твърди в показанията си.
Съдът не кредитира назначената в
досъдебното производство СОЕ, изготвена от в.л.П.. Тя отново е била възложена
само на съдебен оценител, който няма нужната компетентност в оценката на машини
и съоръжения. При разпита й в хода на съдебното следствие в.л.П. посочи, че е
установила марката и модела на устройството след телефонен разговор с пострадалия.
Горният подход е абсолютно нелогичен и съответно прави експертизата абсолютно
необоснована, т.к. обективни данни-показания на свидетели, приложени документи
и прочие не са били взети предвид, а се твърди, че марката и модела са
установени на базата на частни разговори с пострадало лице, които освен всичко
друго не са документирани и са в противоречие със самите показания на св.Б.,
приобщени по делото чрез прочитането им, в които той твърди, че марката на
устройствата е „Алтех“. Всъщност горепосоченото
заключението на в.л.П. относно стойността на DVR устройствата се опровергава от
трима експерт оценители, специалисти в областта на оценката на машини и
съоръжения. Нещо повече необосноваността на експертизата на в.л.П. явства не само от обстоятелствата, че не са посочени
съществуващите разновидности на устройствата- цифрово и аналогово, а и от
обстоятелството, че разликата в дадената пазарна оценка е значителна, като
вещите лица по назначената повторна тройна СОЕ, сочат, че такава стойност би могла
да съществува само при положение, че в нея е включена цялата стойност на
системата за видеонаблюдение. Ето защо съдът не кредитира заключението на
вещото лице п. по назначената в ДП и приета от съда СОЕ.
Съдът се доверява изцяло на заключенията
на назначените в хода на съдебното следствие и
изготвени от вещите лица А.В., А.Я.
и В.И. повторна тройна и допълнителна повторна тройна СОЕ като
компетентни и безпристрастни, мотивирани и защитени в с.з.
Съдът изцяло кредитира и останалите
приобщени по делото писмени доказателства, тъй като същите кореспондират с
установената по делото фактическа обстановка и не налагат различни правни
изводи.
Гореописаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства, а
именно – от обясненията на подсъдимия И.И. , показанията на свидетелите Б.Б.
и В.Б. /в кредитирани от съда части/, от показанията на свидетелите И.И., М.М.Н.Б. и А.А., повторната тройна СОЕ и допълнителната повторна тройна
СОЕ, свидетелство за съдимост, ведно с
бюлетин, както и от другите писмени материали, приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК, които в своята
съвкупност очертават идентична фактическа обстановка и не налагат различни
правни изводи.
При
така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на всички
доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК-поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прави следните правни изводи:
И.Й.И. ЕГН: **********, не е осъществил състава
на престъпленията по чл.206, ал.1 от НК,
за които са му били предявени обвинения от ВРП, а именно:
за това на затова, че на неустановена
дата през периода месец януари - месец февруари 2010г., в гр. Варна,
противозаконно присвоил чужда движима вещ - 1бр. DVR, 8 канален, марка
"AVTECH" на стойност 1 050 лв./ хиляди и петдесет / лева, собственост
на Б.И.Б. и В.С.Б., която владеел и
за това, че на неустановена
дата през периода месец октомври 2014 година -месец февруари 2015г., в гр.
Варна, противозаконно присвоил чужда движима вещ - 1бр. DVR, 16 канален, марка
"AVTECH" на стойност 2 100 лв./ две хиляди и сто / лева, собственост
на Б.И.Б. и В.С.Б., която владеел.
До този извод съдът
достигна след като прецени всички събрани по делото доказателства.
От обективна страна за наличието на осъществен
състав на престъплението по чл.206, ал.1 от НК законът изисква да се установи
кумулативно наличието на следните предпоставки : От една страна у дадено лице
трябва да се намира чужда движима вещ. Тази вещ следва да се пази или владее от
това лице, като то следва да съзнава, че няма правото да се разпорежда с вещта
без знанието и съгласието на собственика й. Същевременно вещта следва да се
намира у лицето на някакво правно основание, т.е. владението върху тази вещ
следва да е било законосъобразно придобито. На следващо място следва това лице
да промени отношението си към вещта и да започне да извършва действия с нея,
които би могъл да извършва само собственика, т.е. следва да започне да владее
вещта като своя и да не признава, че вещта е чужда собственост или да се
разпореди с нея в своя или чужда полза. Възможно е също така да се оспорва
собствеността и чрез бездействие, като например да не се връща вещта на
собственика при изрично искане за това.
От субективна страна деянието следва да е
извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, като подс. следва да е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, факта че присвоява една чужда движима вещ и че
започва да я третира като своя.
В конкретния случай прокуратурата е
обосновала своето обвинение за деянието по чл.206, ал.1 от НК с предмет DVR,
марка "AVTECH" 8-канален с фактическо твърдение в
ОА, че подсъдимият взел със себе си горепосочения цифров видеорекордер, „за да
го ползва временно в офиса си, на ул. "Христо Смирненски" № 139, в
гр. Варна, с уговорката да го върне на св. Б. в началото на 2010г., след като
напусне офиса на ул. "Христо Смирненски" № 139, в гр. Варна и се
премести в друг офис, както и че на неустановена дата през периода месец януари
- месец февруари 2010г., подс. И.И.
напуснал офиса си на горепосочения адрес и въпреки че междувременно,
няколкократно св. Б. поискал от него да му върне
DVR - а,
съобразно уговорката, го взел със себе си с намерение да го присвои. В
изпълнение на това свое намерение подс. И. започнал
да третира вещта като своя и не я върнал на собствениците й“ .
За да се приеме че подсъдимият е извършил
на неустановена дата през периода месец януари - месец февруари 2010г., в гр.
Варна престъпление по чл.206, ал.1 от НК с предмет DVR, марка "AVTECH" 8-канален следва на първо място от доказателствата по делото да се
установява, че в този период той е извършила разпоредителни действия с
инкриминираната вещ в свой или в чужд интерес.
По делото липсват доказателства сочещи на
това, че инкриминираното в ОА имущество изобщо е било у подсъдимия. От материалите по делото не бе безспорно
установено на първо място, че вещ DVR, марка "AVTECH" се е намирала във владение
на подсъдимия. В хода на съдебното следствие с допустимите от закона
доказателства не бе установено какво DVR-но устройство е притежавал
св.Б.. Не бе установено каква е марката и моделът на същото , не бе установено
какви са характеристиките на същото /цифрово или аналогово/, доколкото от
заключението на повторната тройна СОЕ е идно, че в такива разновидности същите
се продават на пазара. Бе единствено безспорно установено, че то не е било
марка „Алтех“ и не е било с 8 канала както сочи в
показанията си св.Б.. По делото не бе
безспорно установено и че към момента на предаване на веща за ползване на
подсъдимия, е била налична уговорка за временно ползване и връщане на веща.
Съдът по-горе в мотивите си посочи, защо не кредитира показанията на
свидетелите Б. и Б. в тази част и не намира за нужно да ги преповтаря. На
техните твърдения противостоят обясненията на подсъдимия и показанията на св.А.,
но тъй като свидетелите Б.манифестираха категоричния си отказ да се явят по
делото и да изпълнят задълженията си по чл.120 от НПК, съдът не можа да събере
повече доказателства нито за марката, моделът и характеристиките на цифровия
видеорекордер, нито за уговорките им с подс.И.. Твърденията
на подсъдимия, че веща е следвало да се изплати с труд, подкрепени от
показанията на св.А. не биха могли да бъдат оборени по какъвто и да било начин
от наличните по делото доказателства, още повече, че към момента на възведеното
с ОА обвинение за третиране на веща от подс.И. „като
своя“ , както е посочено в ОА, в имота на Б.е бил монтиран по-голям
видеорекордер, така, че по-малкия е бил на практика непотребен за Б.. Нещо
повече както бе споменато и по-горе в мотивите си в първоначалната жалба до ВРП
Б.Б. не излага никакви твърдения за липса на такъв DVR. По
делото не е установено с категоричност бездействие от страна на подсъдимия след
предоставянето на вещ DVR /неустановена марка и
модел/ от страна на св.Б., нито съзнателно избягване на контакт с него,
укриване и прочие. Напротив, от доказателствата по делото е видно, че и след
посочения в ОА период / неустановена дата през периода месец януари - месец
февруари 2010г./ подс.И. е продължил да извършва
различни услуги в имота на Б., поддържал е монтирания по-голям DVR и
прочие.
По отношение на обвинението за извършено
престъпление по чл.206, ал.1 от НК с предмет
DVR
марка, "AVTECH" 16 канален, извършено на неустановена
дата през периода месец октомври 2014 година -месец февруари 2015г.,
прокуратурата е обосновала обвинителната си теза с фактическо твърдение, че „ през месец октомври 2014г. подс. отишъл в имота на св. И. /очевидно се има предвид Б./
и тъй като последния и съпругата му не били в къщи, в присъствието на техен
съсед - св. М.Г.М., взел въпросния DVR, 16 канален, марка "AVTECH", за да го даде, за ремонт. Няколко дни след това заявил на св. Б., че DVR -
а не може да бъде поправен, но не му го върнал. Въпреки многобройните
настоявания от страна на св. Б., през периода месец октомври 2014 година -
месец февруари 2015г.,И. не му върнал въпросния
DVR, 16
канален, марка "AVTECH", като решил да я присвои. В
изпълнение на взетото решение И. започнал да третира вещта като своя и не я
върнал на собствениците й - св. Б. и св. Б..“
Тук по идентичен начин в хода на
съдебното следствие не бяха събрани доказателства сочещи на това, че
инкриминираната вещ е била у
подсъдимия. От материалите по делото не
бе безспорно установено на първо място, че вещ
DVR, марка "AVTECH" –повреден се е намирала във владение на подсъдимия. В хода на съдебното
следствие с допустимите от закона доказателства не бе установено какво DVR-но
устройство е предадено на подс.И. за да бъде отремонтирано. Не бе установено каква е марката и моделът
на същото, не бе установено устройството подлежало ли е въобще на ремонт, тъй
като видно от заключението на повторната тройна СОЕ по принцип дефектирали електронни устройства се
подменят с нови, тъй като дефектиралия компонент на
старото у-во (обикновено изработен с по-стара технология)
е неоправдано по-скъп
от ново подобно устройство изработено по нова по
евтина технология. Не бе установено с категоричност и че подсъдимият не е
върнал повреденото устройство на свидетелите Б., а е започнал да го третира
като свое. Всъщност ако в действителност повредата не е била отстранима, каквито доказателства се съдържат в показанията
на свидетелите и в обясненията на подсъдимия, то житейски, а и правно е
необяснимо как подсъдимият би могъл да третира една ненужна и изцяло
неизползваема вещ като своя. Третирането на веща като своя предполага действия
по използване на същата, каквито на практика не биха могли да бъдат реализирани
с една повредена вещ.
Наистина изпълнителното деяние –
престъпното своене – може да се реализира, освен чрез
правно действие или акт на фактическо разпореждане на дееца с вещите, така и
чрез бездействие, каквото съставлява отказът да се върнат чуждите вещи. За да
бъде осъществен съставът на обсебването по чл.
206, ал. 1 от НК обаче отказът да се върне вещта следва също да е
противозаконен – поведението на автора трябва да не е съвместимо с възможното и
допустимото съобразно конкретното правно основание за владение или пазене на
вещта, като в резултат на него вещта обективно трябва да премине в полза на
дееца или на другиго. Деецът трябва да съзнава, че в резултат вещта ще премине
в негова или на другиго полза, като поведението му излиза извън допустимото
съобразно правното основание, на което той владее или пази вещта. В случая безспорни
и категорични доказателства, че подсъдимият не е върнал на свидетелите Б. и Б.
вещите описани в ОА, за които му е повдигнато обвинение не са събрани в хода на
съдебното следствие.
Органите на разследването не са положили
елементарни усилия за установяване на марката, модела и вида на DVR-те
устройства, както и за издирване на каквито и да било следи от престъплението.
Така например е било възможно чрез съответните способи за разследване да бъде
установено дали в дома и офисът на подс. са се
съхранявали DVR-ни устройства, какви са били те и на какво
основание са се намирали у подсъдимия. Към датата на съдебното заседание,
повече от три, съответно осем години след деянията извършване на подобни
действия е немислимо.
От друга стана в обясненията си в хода на
ДП, приобщени чрез прочитането им, подс. отрича да
имат нещо общо с деянията в които е обвинен.
Безспорно подсъдимия има интерес да дава
обяснения такива каквито намери за добре, в това число и да твърди, че няма
нищо общо с деянието, за което е предаде на съд. Горното обаче е негово право.
В тежест на държавното обвинение е да докаже авторството на престъплението, а
случая безспорни и категорични
доказателства (било преки, било косвени) в подкрепа на обвинителната теза не
бяха събрани в хода на съдебното следствие.
В изпълнение на задължението си по
чл.107, ал.2 от НПК да събере служебно и други доказателства относно
фактическите положения включени в предмета на доказване, съдът изчерпи всички
процесуални способи за събиране на доказателства за установяване на обективната
истина по делото. Съдът призова и разпита всички свидетели посочени от
държавното обвинение, с изключение на основните свидетели, които въпреки
процесуалните усилия на съдебния състав не се явиха по делото, като останаха неоткриваеми както за органите на полицията, така и за
органите на съдебната охрана. Съдът изслуша и заключенията на назначените в
хода на ДП СОЕ, назначи повторна и допълнителна повторна СОЕ. Въпреки това,
други преки или косвени доказателства, които да подкрепят обвинителната теза не
се събраха.
Съдът като изпълни задължението си да
изясни обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото прецени, че
по делото липсват безспорни и категорични доказателства по смисъла на чл.303,
ал.2, които да установят, че подсъдимият
И.Й.И. е извършител на престъпленията, за които е предаден на съд,
поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда по възведените му
обвинения за извършени две престъпления по 206, ал.1 от НК.
Тъй като подсъдимият бе признат за
невинен на осн. чл. 190 от НПК, съдът
остави съдебните и деловодни разноски в тежест на органите, които са
ги направили, за сметка на Държавата.
Мотивиран от горното и по изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :