РЕШЕНИЕ №

                                         гр.Русе, 31.07.2020 г.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският районен съд…..Х наказателен състав…….в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и  двадесета  година в състав:

                                                                   Председател: Ралица Русева

При  секретаря Олга П. и в присъствието на прокурора……., като разгледа докладваното от съдията  АНД №  132 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

      Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

      Постъпила е жалба от Б.Т.А. ***, против Наказателно постановление № 19- 1085- 003631 от 08.01.2020 г. на Началник Сектор ПП ОДМВР Русе, с което за административно нарушение по чл.104 Б т.2 от ЗДвП, на основание чл.175 А ал.І пр.3 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно, поради недоказаност на нарушението.

      Ответникът по жалбата не се ангажира със становище по същество.

      Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема становище по жалбата.

      Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:

       Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС от м.септември 2018 г., като няма данни да е наказван за нарушения по ЗДвП.

       На 11.11.2019 г., в гр.Русе, около 22.50 часа, жалбоподателят управлявал л.а. „Фиат пунто” 1.2 с рег. № Р 6665  КА, собственост на А. А.. В посоченият час, навлизайки в  кръстовище от  бул.”Гоце Делчев”  към ул.”Генерал Кутузов”, водачът подал газ, при  което превозното средство нарушило устойчивостта на движението си и поднесло в дясно.Действията на жалбоподателя били възприети от полицейски патрул- свидетелите Д.А. и П.П., служители на Първо РУ ОДМВР Русе. След спиране за проверка, на лицето бил съставен АУАН № 19-1085- 003631/11.11.2019 г., сочещ осъществено административно такова по чл.104 б т.2 от ЗДвП.Актът бил предявен и подписан с възражения.Жалбоподателят твърдял, че автомобила губел обороти, което наложило превключване на първа предавка с повече газ, като превозното средство не било „поднасяло” при движението си на пътното платно.Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление с наложените административни наказания- глоба и лишаване от право да се управлява МПС.Във въззивното производство са разпитани Д.А. и П.П., които твърдят, че лично възприели поведението на соченото като нарушител лице при управлението на автомобила, като не са констатирали видим технически проблем.Твърди се също така, че водачът се опитал да избегне проверка първоначално.От страна на жалбоподателя се поддържат доводите за незаконосъобразност поради недоказаност на нарушението.

       Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН № 19- 1085- 003631 от 11.11.2019 г., докладна записка, декларация по чл.188 от НК, собственоръчни обяснения от Б.А., П. Д. и С. П., ЗПАМ, справка за нарушител, показанията на свидетелите Д.А. и П.П., които следва да бъдат кредитирани изцяло като достоверни поради логическата им кореспонденция с останалите доказателства, приобщени в производството.

       Правни изводи:

       Жалбата е допустима, като изхождаща от лице с процесуална легитимация.По същество същата се явява неоснователна.

        В производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения.Съставеният акт за нарушение и издаденото наказателно постановление притежават всички изискуеми от закона реквизити и са постановени при спазване  на процесуалните правила. Налице е редовно съставен акт, който се ползва с презумптивна доказателствена сила според разпоредбите на ЗДвП, като съдът намира, че фактическите констатации не са опровергани.

       На жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл.104 б ал.ІІ от ЗДвП.Според този текст, на водачите на моторно превозно средство е забранено да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

       Очевидно в случая напълно умишлено жалбоподателят е нарушил тази разпоредба, като в качеството си на участник в движението и водач на МПС, е предприел и осъществил действия, при които е извършил маневра, типична за автомобилно спортно състезание, без да се намира при такива надлежно установени  обективни условия.Съдът не приема изградената защитна версия, че други фактори-  техническа неизправност на автомобила, са довели до резултат, приет като нарушение по ЗДвП. От установените фактически обстоятелства става ясно, че причината за поднасянето на превозното средство при навлизането в кръстовището е било подаването на газ, което не се оспорва и от жалбоподателя.Твърденията, че това било свързано с техническа неизправност, не се доказват, още повече- според гласните доказателства, соченото като нарушител лице ускорило движението на лекия автомобил с цел да избегне полицейска проверка.Ако се кредитира недоказаната теза на водача, че леката кола е губела мощност, реално е да се приеме, че след форсирането на двигателя отново ще се появи подобен проблем, което не е констатирано от свидетелите- очевидци П. и А., на които се наложило с патрулен автомобил да догонят нарушителя за проверка. Налице са напълно умишлени действия, които като поведение на пътя не са съвместими с обичайното ползване на платното за движение.Извършената маневра се явява опасна, доколкото същата е характерна за спортно автомобилно управление, каквито умения не са доказани у А. и каквато демонстрация е направена от него в реални пътни условия, а не при създадена организация  на конкретно определено, обозначено и обезопасено  място за спортна проява.Това обстоятелство създава подчертана опасност за абсолютно всички участници в движението- водачи и пешеходци, доколкото подобно поведение е сигурна предпоставка за транспортно произшествие. Наложените административни наказания- глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца, са правилно и законосъобразно индивидуализирани.Тези наказания се налагат на водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Не са налице правни възможности за изменение на размера на така предвидените по вид административни наказания, като очевидно волята на законодателя е  била да защити максимално съответния вид обществени отношения при адекватната оценка, че се касае до изключително опасни по естеството си нарушения, които граничат и с престъпления от общ характер.

       С тези мотиви и на основание чл.63 от ЗАНН съдът

                                                     РЕШИ:           

        ПОТВЪРЖДАВА НП № 19- 1085- 0003631 от 08.01.2020 г. на Началник Сектор ПП ОДМВР Русе, с което на Б.Т.А. с ЕГН **********,***, на основание чл.175  а ал.1 пр.3 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца.

        РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.

                                                 Районен съдия: