РЕШЕНИЕ
№ 2480
гр. София, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20221110204984 по описа за 2022
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито
заседание на седми март две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е.Илиева като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 4984 по описа
за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „България Травъл“ ЕООД срещу Наказателно постановление
(НП) № К-040434/07.08.2019 г., издадено от директор на Регионална дирекция към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията на защита на потребителите, с което на
основание чл. 194, ал.1 от Закон за туризма /ЗТ/ на жалбоподателя са наложени три отделни
имуществени санкции, всяка в размер от по 500 лв. за извършени административни
нарушения съответно на чл. 82, ал.1 хипотеза 2 от ЗТ, чл. 82, ал.1, хипотеза 3 от ЗТ и чл. 84,
ал. 1 от ЗТ.
1
Жалбоподателят счита, че не са налице процесуалните и материалните предпоставки за
издаване на НП, поради което се иска отмяната на НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител иска НП да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 15.05.2019 г. И.К. – главен инспектор в КЗП, след извършена проверка, съставил
срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършени на 06.02.2019 г. три отделни нарушения на ЗТ, в присъствие на един свидетел. В
АУАН е посочено, че нарушителят отказва да подпише АУАН, като актът е предявен на
представител на дружеството, но на адрес, различен от посочения в АУАН като седалище на
дружеството.
Въз основа на АУАН на 07.08.2019 г. Е.Гунчева–директор в ГД на "Контрол на
пазара" в КЗП издал НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 232, ал. 1 и ал. 2 от
ЗТ и представените по делото заповеди, в предвидените от закона срокове за съставянето и
издаването им – чл. 34 от ЗАНН.
В хода на административнонаказателното производство обаче е допуснато
съществено процесуално нарушение, като не е спазена предвидената в чл. 40 от ЗАНН
процедура по съставяне на АУАН, което е довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН допуска акт за установяване на
административно нарушение, да се състави в отсъствие на нарушителя, когато той е
известен, но не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставяне на акта. За
реализирането на тази процесуална възможност е необходимо и достатъчно да е отправена
покана, която да е надлежно връчена (съобщена), а нарушителят да не се яви. В конкретния
случай е съставена покана до управителя на „България Травъл“ ЕООД, с която същият е
поканен да се яви на 15.05.2019 г. в сградата на РД – София на КЗП, като е посочено, че
явяването му е във връзка съставяне и връчване на АУАН. Видно е, че поканата е изпратена
на адрес различен от посочения в АУАН и НП адрес. Отделно от това в същата липсва
изрично предупреждение, че в случай на неявяване на представител АУАН ще бъде
съставен по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. По делото се твърди, че АУАН е връчен на
управителя при негов отказ, но с оглед смъртта на същия липсва яснота кое е било лицето,
което според въззиваемата страна е било намерено на посочения в поканата адрес и защо
същото не е търсено на актуалния към онзи момент адрес на дружеството.
Връчването на акта за административно нарушение има съществено значение в
административнонаказателното производство, защото с него се „повдига обвинение“ в
извършване на административно нарушение. Лицето, срещу което е започнало
административнонаказателното производство, се запознава с фактите и доказателствата, въз
основа на които производството е започнало. Затова невръчването на акта за установяване
на административно нарушение съставлява съществено процесуално нарушение, което не
може да бъде преодоляно нито с издаване на наказателното постановление, арг. чл. 53, ал. 2
от ЗАНН, нито в хода на съдебното производство.
По така изложените съображения, жалбата се явява основателна и процесното НП
2
следва да бъде отменено, като постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила. В този смисъл е и съдебната практика на АССГ по идентични дела със същите
страни - Решение № 3290 от 18.05.2023 г. по адм.д. № 1793/2023 г. на І кас.състав, Решение
№ 2012 от 29.03.2023 г. по адм.д. № 1166/2023 г. на ХХІ кас.състав, Решение № 2493 от
11.04.2023 г. по адм.д. № 651/2023 г. на ХVІ кас.състав и др. С оглед така формираната
съдебна практика по неправилното приложение на процесуалния закон от страна на
въззиваемата страна в случая, според настоящата инстанция е безпредметно да се обсъжда
относимата към предмета на делото фактическа обстановка и правилното приложение на
материалния закон спрямо нея.
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски и своевременно
претендира такива, като на основание чл. 63д от ЗАНН въззиваемата страна следва да
заплати на жалбоподателя сумата от 500 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № К-040434/07.08.2019 г., издадено от
директор на Регионална дирекция към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията
на защита на потребителите, с което на основание чл. 194, ал.1 от Закон за туризма /ЗТ/ на
„България Травъл“ ЕООД са наложени три отделни имуществени санкции, всяка в размер от
по 500 лв. за извършени административни нарушения съответно на чл. 82, ал.1 хипотеза 2 от
ЗТ, чл. 82, ал.1, хипотеза 3 от ЗТ и чл. 84, ал. 1 от ЗТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН КЗП да заплати на "България травъл"
ЕООД, ЕИК сумата от 500 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3