Определение по дело №10/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 435 и сл ГПК и е образувано по жалба на М. Р. Ю. от с.Л., О. – взискател по изп.д. № 283/2012г. по описа на ДСИ при РС -Кърджали, насочена против Постановление от 01.06.2015г. на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд -Кърджали, с което е прекратено изпълнителното дело.

В жалбата се сочи, че по образуваното изпълнително дело съдебният изпълнител не предприел никакви действия. Иска да се отмени обжалваното постановление.

Длъжникът по изпълнителното дело „Я. Д.” ЕООД, Г. е депозирал молба, в която сочи, че изпълнителното дело е прекратено законосъобразно и моли прекратителното постановление да се потвърди..

В мотивите си по реда на чл. 436, ал.3 от ГПК ДСИ изразява становище, че жалбата е неоснователна и обжалваните действия са правилни и законосъобразни. Сочи, че последното изпълнително действие, извършено по процесното дело е на 16.01.2013г. и от тогава до прекратяването на делото били изминали две години и пет месеца – бил изтекъл предвидения в закона срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Кърджалийският окръжен съд, като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по изпълнително дело № 283/2012г. по описа на ДСИ при РС -Кърджали, намира следното:

Жалбата, инициирала настоящето производство е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 436 ГПК от лице, имащо правен интерес от обжалване на посоченото действие на ДСИ – взискателят по изпълнителното дело.

Разгледана по същество същата е и основателна, по следните съображения:

Изпълнителното производство по изп.д. № 283/2012г. по описа на ДСИ при РС -Кърджали е образувано по молба от жалбоподателя М. Р. Ю. от с.Л., О., въз основа на издаден изпълнителен лист от 21.09.2004г. на РС - Кърджали, в полза на същия, срещу длъжника „Я. Д.” ЕООД, Г., за сумата от 5 265лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.07.2003г. до окончателното й изплащане, мораторна лихва в размер на 2 187,02лв., и разноски в размер на 686,83лв.

В писмена молба – искане с вх.№1304/30.11.2012г. /л.4/ взискателят М. Р. Ю. е изброил 10 начина на изпълнение, като т.1 – „да бъде извършено пълно проучване на имущественото състояние на длъжника” е подчертано с химикал, а в т.9 – „да бъде наложен запор на вземанията на длъжника от ….” липсва посочване на вземанията. В края на това изброяване е положен подпис от взискателя. Искането представлява напечатана бланка, като довписванията с химикал са само в посочените две точки.

ДСИ е предприел изпълнителни действия като е изпратил до длъжника покана за доброволно изпълнение /л.34/; извършил е пълно проучване на имущественото му състояние; уведомил е взискателя да заплати ДТ за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника и върху МПС. Установява се, че своевременно жалбодателят е внесъл тези такси, и на 16.01.2013г. са били изпратени съответните запорни съобщения. След тази дата, на 04.02.2013г. ДСИ е изискал от отдел МДТ при община Кърджали копия от подадените данъчни декларации на длъжника, и на 15.02.2013г. при ДСИ са постъпили 19бр. копия на декларации по чл.14 от ЗМДТ за имоти, собственост на длъжника „Я. Д.” ЕООД, Г.. Установява се, че последният е декларирал, че е собственик на множество недвижими имоти. На 21.03.2013г. взискателят е получил съобщение от ДСИ, че по делото е постъпила информация за длъжника /л.207/ ; на 26.03.2013г. ДСИ е изготвил протокол, в който е посочил, че взискателят се е запознал със справка за имотното състояние на длъжника и допълнително ще посочи способи за събиране на вземането си. На 01.06.2015г. с атакуваното постановление изпълнителното дело е прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради това, че „взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия повече от две години”.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна настоящият съдебен състав намира следното:

Разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК предвижда прекратяване на изпълнителното производство, настъпващо по силата на самия закон - ex lege.

Последното настъпва тогава, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело в продължение на повече от две години.

Съдебният изпълнител в този случай действа при обвързана компетентност, която касае единствено правомощията му да провери дали е налице някоя от визираните в закона предпоставки, след което формално да я обяви, посредством постановеното постановление за прекратяване на изпълнителното производство.

Посочения в закона срок е преклузивен, а постановлението на съдебния изпълÝител има декларативно, а не конститутивно действие, поради което се приема от съдебната практика, че същото е последица, а не предпоставка за издаването му.

В конкретния казус основното оплакване, направено от взискателя е за бездействие на съдебния изпълнител при поискани от него запор върху банкови сметки на длъжника и извършване на продажба на наличните му недвижими имоти.

Както бе посочено по-горе, взискателят е очертал с молбата си различни начини на принудително изпълнение, включително в т.5 – „ да бъде вписана възбрана в АВп на недвижимите имоти, собственост на длъжника, като за целта се изиска съответна справка от НАП-ТД-Кърджали и от АВп, след което да бъде насрочен опис и извършена публична продажба на същите”.

Макар да не се излагат доводи от ДСИ в тази посока, съдът намира, че несъмнено взискателят е посочил всички, изброени в искането му способи, а не само подчертаното в т.1 „да бъде извършено пълно проучване на имущественото състояние на длъжника”, поради което за съдебният изпълнител е било налице задължение да предприеме всички необходими действия. Като не е сторил това, доколкото доказателства в тази насока липсват по изпълнителното дело, съдът приема, че е налице бездействие от страна на съдебния изпълнител по отношение на изпълняемото право, като поискания от взискателя изпълнителен способ - продажба на недвижими имоти, собственост на длъжника, не е извършен и до настоящия момент.

От друга страна липсва постановен от съдия изпълнителят с постановление и по установения от закона ред и отказ да извърши поисканото изпълнително действие. Така взискателят е бил поставен в невъзможност да се защити по съдебен ред при отказ на съдебния изпълнител да предприеме поисканите от него действия по изпълнителното дело.

Възприето е от съдебната практика, че преклузивния срок по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, започва да тече от последното предприето изпълнително действие на съдия изпълнителя, но няма съмнение, че същият не би могъл да започне да тече, след като е налице неизпълнение на изрично поискано от взискателя изпълнително действие, за което няма постановен изричен отказ за извършване от съдебния изпълнител.

В този случай взискателя не би могъл да бъде санкциониран съобразно идеята на закона за проявена незаинтересованост или бездействие по образуваното изпълнително дело, тъй като същият е бил в очакване за изпълнение на едно поискано от него изпълнително действие, за което не му е било отказано по установения от закона процесуален ред.

След като срока по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, не е започнал да тече, то същият не е изтекъл и не са били налице основанията на закона за прекратяване на изпълнителното производство на това основание.

По изложените съображения, жалбата е основателна и атакуваното постановление за прекратяване на изпълнителното дело следва да се отмени, а делото да се върне за продължаване на действията на съдебния изпълнител, съобразно исканията на взискателя.

Мотивиран от горното и на посоченото правно основание Кърджалийският окръжен съд,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Постановление от 01.06.2015г. на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд -Кърджали, с което е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК изпълнително дело № 283/2012г. по описа на ДСИ при РС -Кърджали.

ВРЪЩА изпълнително дело № 283/2012г. по описа на ДСИ при РС -Кърджали, за продължаване на действията на съдебния изпълнител по осъществяване на принудително изпълнение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.