РЕШЕНИЕ

                                                              

                                       №…………………./………………2018г.

 

                                   Година 2018                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд                                               двадесет и  седми състав

На двадесет и четвърти април                           Година две хиляди и осемнадесета

 

В публично заседание в следния състав:

 

                               

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 1149 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на М.Х.Щ. ЕГН**********, в качеството му на управител на „Д.Т.“ ЕООД с ЕИК по Булстат *********, против НП № 15-160716/21.08.2015 г.  на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - Варна, с което на дружеството са наложени две административни наказания "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ", вскяко в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС ,за две нарушения по чл. 125, ал.5 от ЗДДС, съответно за неподаване на справка декларация за данъчен период от 01.03.2015г. до 31.03.2015г., в срок до 14.04.2015г. и за неподаване на справка декларация за данъчен период от 01.04.2015г. до 30.04.2015г., в срок до 14.05.2015г..           

            С жалбата не се оспорва фактическата обстановка. Моли се за отмяна на НП, като се изтъкват доводи, че дружеството е прехвърлено без знанието на Щ.. Изтъкват се аргументи, че дружеството не е осъществявало дейност и не не дължи данъци.

            В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява представляващия Щ., който поддържа жалбата. Твърди, че от служители на НАП е разбрал, че има регистрирано дружество, което управлява. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено, тъй като фирмата не била негова и не знаел, че трябва да подава декларации.

        Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт А., която оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП като законосъобразно.

 

        С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

            На 15.05.2015г., св. М.П., на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна, извършила проверка в информационния масив на ТД на НАП-гр.Варна по данъчната сметка на „Д.Т.“ ЕООД . При проверката било установено, че  „Д.Т.“ ЕООД като регистрирано по ЗДДС лице не е изпълнило задължението си да подаде справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 01.03.2015г.-31.03.2015г. в териториалната дирекция по регистрацията си-ТД на НАП-Варна в установения в чл.125,ал.5 от ЗДДС срок до 14.04.2015г. На 18.05.2015г., св.П. извършила нова проверка по данъчната сметка на дружеството и установила, че  „Д.Т.“ ЕООД като регистрирано по ЗДДС лице не е изпълнило задължението си да подаде справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 01.04.2015г.-30.04.2015г. в териториалната дирекция по регистрацията си-ТД на НАП-Варна в установения в чл.125,ал.5 от ЗДДС срок до 14.05.2015г.. Поради това срещу „Д.Т.“ ЕООД бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F166878/12.06.2015 г., в който били описани допуснатите нарушения на чл.125, ал.5 от ЗДДС. На основание чл.40, ал.2 от ЗАНН актът бил съставен в отсъствието на представител на дружеството нарушител, тъй като изпратените две покани до седалището на дружеството се върнали с отбелязване, съответно непотърсена и непознат на адреса. Впоследствие на 17.07.2015г. АУАН бил предявен и връчен на упълномощено от управителя на дружеството/ въз. Щ./ лице- А.И.Л., легитимирало се с пълномощно рег.№19209 от 16.12.2014г. заверено от нотариус К.И.,  което го подписала без възражения. Възражения не били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

         АНО възприел изцяло констатациите в АУАН и въз основа на него на 21.08.2015г. издал  обжалваното  наказателно постановление срещу  „Д.Т.“ ЕООД, в което приел, че въззивното дружество е допуснало две нарушения, квалифицирани  по чл. 125,  ал. 5  ЗДДС. С НП били наложени две имуществени санкции на ЮЛ. НП било връчено на 23.02.2018г., срещу обратна разписка, на управителя на дружеството М.Щ..

          В хода на съдебното следствие бе приобщена справка от ТР, от която  е видно, че от 09.10.2014г. до датата на изготвяне на справката 20.03.2017г. като управител на дружеството е вписан М.Щ..

         От изисканата от РП-Варна справка, съдържаща се в приобщеното по делото писмо от Районна прокуратура – Варна с № И 9/2018г. от 30.03.2018г.  е видно, че от проверката извършена в Унифицираната информационна система на прокуратурата, няма данни за образувани преписки и дела по жалби на Щ..

         От приобщеното по делото заверено за вярност копие от извлечение от Общия регистър на нотариус К.И. е видно, че на 16.12.2014г М.Щ. е упълномощил три лица да представляват дружеството, с три отделни пълномощни, сред които и А.И.Л., упълномощен с пълномощно рег.№19209 от 16.12.2014г. заверено от нотариус К.И.. Видно от извлечението на регистъра на нотариуса съдържанието на пълномощното е идентично със съдържанието на копието от пълномощно приложено по преписката. Пак от регистъра на нотариуса е видно, че в пълномощно рег.№19209 от 16.12.2014г. е бил удостоверен подписът на упълномощителя Щ..

        Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки от регистрите на ТД на НАП,   покани, обратни разписки и известия за доставяне, справки от ТР, справка от РП-Варна, писмо с приложени извадки от общия регистър на нотариус К.И. и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

        Като логични, конкретни и непротиворечиви съдът кредитира и показанията на св.П..

         Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

        Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 27.02.2018г./, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

        Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна – представител на ЮЛ“ „Д.Т.“ ЕООД,  спрямо което е издадено атакуваното НП. Видно от справка в ТР общодостъпен за всички,  от 09.10.2014г. до датата на съдебното заседание по делото като управител на дружеството е вписан М.Щ.

     Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.  

      Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Варна, съгласно заповед № ЗЦУ-28/06.01.2010г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в ТД на НАП –гр.Варна.

   При провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения .        

     АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

     Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита.

     Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от  ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на двете нарушения, датата и мястото на извършването им, както и на обстоятелствата при които са извършени. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя, в случая дружеството „Д.Т.“ ЕООД.

    Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушенията, на обстоятелствата, при които са извършени, на доказателствата, които потвърждават извършените административни нарушения. Спазен е и принципът въведен в разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, за всяко констатирано наршушение да се налага отделно наказание.

      Съдът намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по отношение на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга страна, наличието на мотиви в НП не е сред задължителните реквизити към същото. В ТР №1/12.12.2007г. на ВКС се сочи, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН,  но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Липсата на мотиви обаче по приложението на  чл.28 от ЗАНН не се сочи като нарушение на процесуалните правила.

       Административно-наказващият орган е ангажирал отговорността  на въззивното дружество за извършени две нарушения по чл.125, ал.5 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, като за това е задължено за всеки данъчен период регистрираното лице. Справка-декларация по ал. 1 се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период. Съгласно чл. 87, ал.1 от ЗДДС данъчен период по смисъла на този закон е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период, а в ал.2 на същия член е изрично указано че данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец. В случая по делото няма спор, че въззивното дружество е било регистрирана по ЗДДС през 2015год. Видно от доказателствата по делото, то е ило дерегистрирано по ДДС на 14.04.2015г.Няма спор и по отношение на това, че същото не е подало в предвидения в закона срок справка-декларация за данъчен период месец март 2015год. и справка декларация за данъчен период месец април 2015г. Последната е била дължима независимо, че дружеството е било дерегистрирано преди изтичане на данъчния период.

       И двете нарушения са доказани по несъмнен и безспорен начин от приложените по делото писмени доказателства и показанията на св. М.П.. От същите се установява, че дружеството не е подало двете справки-декларации за визираните в наказателното постановление данъчни периоди в изискуемия от закона срок и от тази гледа точка обективно е налице изпълнителното деяние на вмененото нарушение. Горното се установява от извлечението от ел.регистри на подадените декларации по ЗДДС от 12.06.2015г, видно от които за периодите от 01.03.2015г.-31.03.2015г. и от 01.04.2015г.-30.04.2015г. справки –декларации по ЗДДС не са подадени т.е. и до съставяне на АУАН двете справки декларации не са подадени.

     Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е отнесъл нарушената разпоредба към санкционната такава. Съгласно приложената от АНО санкционна разпоредба лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. В случая двете нарушения, които съдът приема за доказани, като както бе споменато по-горе са индивидуализирани в степен, позволяваща да се формира извод, че дружеството не е изпълнило задълженията си по ЗДДС за два данъчни периода, като не е подало справки декларации. Поради това и правилно АНО е ангажирал неговата административна отговорност за две отделни административни нарушения, стриктно спазвайки императивните разпоредби на чл.18 от ЗАНН. Съгласно последния текст , когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения /какъвто е настоящия случай/, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. С Тълкувателно решение № 77 от 29.XI.1984 г. по н. д. № 68/84 г., ОСНК изрично е приел, че в административнонаказателната отговорност „..не се прилагат разпоредбите на чл. 23-26 от НК и затова, ако са извършени две или повече деяния, за всяко едно от тях ще се наложи отделно административно наказание и няма да се определя общо наказание. Няма пречка обаче нарушенията да се констатират с един акт и да се издаде едно наказателно постановление.“ Наложените санкции са в минимален размер предвиден в чл.179 от ЗДДС, така че съдът ги намира за справедливо определени. Затова и съдът прие, че НП е издадено в унисон със законовите изисквания.

   Доколкото се касае за ангажиране административната отговорност на юридическо лице /нямащо нищо общо с физическото лице управител/, въпросът за причините, довели до настъпване на противоправния резултат, визирани в жалбата на Щерев са ирелевантни. Това е така, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна такава, не се изследва въпросът за виновното поведение на длъжностните лица, ангажирани със същото, доколкото организацията и ръководството на дейността му следва да бъдат осъществявани по начин, който да гарантира спазването на законовите разпоредби.

    За прецизност следва да се отбележи, че останаха недоказани твърденията на управителя Щ., че дружеството е прехвърлено без негово знание. Видно от извадката от общия регистър на нотариуса, на 16.12.2014г. именно нотариус И. е удостоверил, че Щ. упълномощава три други лица да представляват въззивното дружество. Не се доказаха и твърденията на въззивника, че със случая са сигнализирани органите на полицията и че същият е бил на разпит в МВР-Варна, тъй като от приложената по делото справка от Унифицираната система на прокуратурата е видно, че Щ. не е подавал жалби. Интерес представлява и факта, че в жалбата си и в с.з.Щ. твърди, че няма нищо общо с дружеството от една страна, а от друга декларира в жалбата, че дружеството  не извършва дейност, не дължи данъци и оборота й е нулев. Нещо повече и до датата на с.з. Ш. не е предприел действия за заличаването си от ТР, макар да твърди, че няма нищо общо с дружеството. Затова и съдът не прие неговите твърдения за достоверни. По същество същите не се отразяват на отговорността на ЮЛ- въззивното дружество, която в случая е ангажирана. Следва да се подчертае още веднъж, че не е ангажирана личната отговорност на Щ., за да се търси и доказва виновно поведение от негова страна.

      Нарушенията по чл.125, ал.5 от ЗДДС са формални, поради което наличието или липсата на вредни последици не може да се съобразява като основание за квалифициране на нарушението като маловажно. От гледна точка на обществената опасност на деянието и като се съобразят последиците от подаването на справката – декларация по чл.125, ал.5 от ЗДДС, като в случая такива не са подадени изобщо, т.е. информацията за извършените и получените доставки, както и за резултата за периода, не е предоставена на приходната администрация, то обществената опасност на деянието не позволява квалифицирането му като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид косвения и многофазен характер на ДДС, за маловажно може да се приеме само закъснение в рамките на същия данъчен период, какъвто безспорно не е настоящият случай. Именно в СД по ЗДДС дружеството следва да декларира данните за получени и извършени доставки, ако има извършени такива.

Обстоятелството, че по преписката са налице доказателства дружеството да е санкционирано за други идентични нарушения, е относимо единствено към размера на наказанието, което в случая е определено в предвидения от чл.179, ал.3 от ЗДДС минимум.

       С оглед гореизложеното съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. 

 

      

        Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                       Р  Е  Ш  И :

 

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15-160716/21.08.2015 г.  на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - Варна, с което на „Д.Т.“ ЕООД с ЕИК по Булстат *********, представлявано от м.Х.Щ. са наложени две административни наказания "имуществена санкция", както следва:

 

1."имуществена санкция" в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС ,за нарушение по чл. 125, ал.5 от ЗДДС, за неподаване на справка декларация за данъчен период от 01.03.2015г. до 31.03.2015г., в срок до 14.04.2015г.

2. "имуществена санкция" в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС ,за нарушение по чл. 125, ал.5 от ЗДДС за неподаване на справка декларация за данъчен период от 01.04.2015г. до 30.04.2015г., в срок до 14.05.2015г..            .

          

        Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: