Решение по дело №872/2018 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 ноември 2019 г. (в сила от 28 декември 2019 г.)
Съдия: Доротея Петкова Янкова
Дело: 20182310100872
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

  Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 100                                            26.11.2019 година                             Град Елхово

 

         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Елховският       Районен      съд                                           четвърти граждански състав

на  четвърти септември две хиляди и деветнадесета  година 

в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Доротея ЯНКОВА

 

при секретаря Т.В, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 872  по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството е  с правно основание чл.422 ал.1 във вр.с чл.415 ал.1 от ГПК във вр.124 от ГПК,  вр.чл.79 от  ЗЗД,  вр. чл.240 от ЗЗД, вр.чл.92 от  ЗЗД и вр. чл.86 от ЗЗД.

Образувано е въз основа на депозирана в канцеларията на съда искова молба от „***"ЕАД, ЕИК ***,  със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р П Д" №25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от М ДД, действащ чрез пълномощник П.Г.Б. -  юрисконсулт на „***" ЕАД, със съдебен адрес по чл.39, ал.1 от ГПК гр. София, бул. "Д-р П Д" №25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2,офис 4, срещу М.А.Г., ЕГН **********,***, с която по реда на чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК се претендира установяване вземане на  ищеца по издадена заповед за изпълнение  по чл.410 от  ГПК по ч. гр. дело № 591/2018 година на РС – Елхово, за следните суми: 800.00 лв. (осемстотин лева), представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем №2794963 от 24.04.2017 г.; 83.62 лв. (осемдесет и три лева и шестдесет и две стотинки), представляваща договорна лихва от 27.05.2017 г. до 24.10.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска); 45.00 лв. (четиридесет и петък лева), представляваща такса разходи; 401.82 лв. (четиристотин и един лева и осемдесет и две стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 27.05.2017 г. до 24.10.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска); 75.91 лв. (седемдесет и пет лева и деветдесет и една стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 28.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда; ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата подаване на заявлението в съда  -  01.08.2018г.  до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че е цесионер по Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 година, сключен между „***" АД и „***" ООД и подписано на 01.11.2017 г. Приложение 1  към Договора по силата на което вземанията на „***" АД, произтичащо от Договор за паричен заем № 2794963/24.04.2017г. сключен  между „***" АД и ответника М.А.Г., ЕГН **********,  са му били прехвърлени в собственост, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Сочи, че договора за паричен заем № 2794963/24.04.2017 г. съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица, както и че „***" АД /понастоящем „***" ЕАД/, ЕИК *** е правоприемник на „***" ООД, ЕИК ***.

В исковата си молба ищецът излага, че Договорът за паричен заем с № 2794963 е сключен на 24.04.2017г. между „***" АД, в качеството на заемодател и М.А.Г., в качеството на заемател в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя. С подписването на договора заемодателят се е задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 800 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които кредиторът е отпуснал кредита на кредитополучателя, се били уредени от Договора и Общите условия към него. Предоставянето в собственост на посочената в договора сума от заемодателя на заемателя, съставлява изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и създава задължение на заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Погасителните вноски, които заемателят се е задължил да изплаща на заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е бил фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е била договорена в размер на 883.62 лв. Договорната лихва по кредита е била уговорена от страните в размер на 83.62 лв. Съгласно разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 24.10.2017 г. на 6 равни месечни погасителни вноски, в размер на 147.27 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е бил на дата 27.05.2017 г., а падежът на последната погасителна вноска на 24.10.2017 г. С подписването на договора за заем заемателят е  удостоверил, че заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях и  желае договорът да бъде сключен.

На основание сключения Договор за паричен заем заемателят е заявил, че е запознат и е съгласен с Тарифа за таксите на *** АД, актуална към датата на сключване на посочения договор. Съгласно същата, в случай че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9.00 лв. Таксата за направени разходи е било договорено да се начислява при всяка забава в плащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45.00 лв. На основание цитираните по-горе разпоредби на ответника е била  начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45.00 лв.

Ищецът сочи, че съгласно клаузите на договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „***" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен", като поръчителите подписват договор за поръчителство; или банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 401.82 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 6 равни вноски, всяка в размер на 66.97 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която е следвало да заплаща заемателят е в размер на 214.24 лева.

На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 28.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда в общият размер 75.91 лева, която е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.

Ищецът твърди,  че ответникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем към дружеството. Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно на 24.10.2017 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.

Във връзка със сключването на договора за цесия се твърди, че „***" АД е упълномощило „***" АД, понастоящем „***" ЕАД, в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.

По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е било изпратено от страна на „***" АД чрез „***" ЕАД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2794963 от 07.11.2017 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес на ответника като пратката е била получена от съпругата на длъжника със задължение да му я предаде,  съгласно известие за доставяне с баркод PSSDTS007S007GV3S.

Дружеството ищец пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд Елхово за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника М.А.Г., въз  основа на която съдът е издал заповед  за изпълнение по ч.гр.д. №591/2018 г. по описа на PC- Елхово, ГО, I състав, за следните суми: главница в размер на 800.00 лв., договорна лихва в размер на 83.62 лв. ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение в размер на 401.82 лв., обезщетение за забава в размер на 75.91 лв. и такса разходи в размер на 45.00 лв. или обща сума в размер на 1406.35 лв. Тъй като длъжникът не е бил намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Иска се, съдът да признае за установено по отношение на длъжника М.А.Г., ЕГН **********,***, че същият дължи на „***" ЕАД следните  сумите:

-        800.00 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем №2794963 от 24.04.2017 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата подаване на заявлението в Районен съд до окончателното изплащане на задължението.

-        83.62 лв., представляваща договорна лихва от 27.05.2017 г. до 24.10.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска);

-        45.00 лв.,  представляваща такса разходи;

-        401.82 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 27.05.2017 г. до 24.10.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска);

-        75.91 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 28.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда;

Ищецът претендира и присъждане на направени в хода на исковото и на заповедното производство разноски. С исковата молба са представени писмени доказателства и заявени доказателствени искания.

Съдът е разпоредил препис от исковата молба и приложенията към нея да се изпратят на ответника. Ответникът не е бил  намерен  на посочения в исковата молба  негов адрес,  явяващ се и негов постоянен  и настоящ  адрес по извършена служебна справка от  съда, поради което с определение № 418/18.03.2019 година съдът  на основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1, във вр. с чл.21, т.3 от ЗПП, във вр. с чл.47, ал.6 от ГПК му е предоставил правна помощ, чрез процесуално представителство и му е назначил  особен  представител  в лицето на определения от АК-гр.*** адвокат - адв.М.К.  от  ЯАК.

В дадения  му едномесечен срок по чл.131 от ГПК особеният представител на ответника не  се е възползвал от правото си на отговор на исковата молба, поради което  не е взел становище по предявените искове, не е направил възражения, не е оспорил истинността на представен документ и не упражнил права по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 от  ГПК.

В съдебно заседание за ищеца, редовно призован не се явява представител. С депозирано писмено становище ищецът, чрез процесуалният си представител – юрисконсулт Б. е направил искане за даване ход на делото в отсъствие на представител на ищцовото дружество. Искът се поддържа. Иска се постановяване на позитивно за ищцовото дружество решение, като се претендира и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски, както и тези направени в заповедното производство, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът М.А.Г., редовно призован чрез особен  представител  адв. М.К., не се явява, в с.з. се представлява от  особения си представил  адв.К.. В хода по същество особеният представител поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена,  с доводи да не е настъпила предсрочна изискуемост на ищовото вземане,  поради необявяване на същата на длъжника. Твърди  и че в договора е налице неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП, която е довела до значително неравноправие между страните. В тази връзка сочи, че с  Директива № 93/13 на ЕИО на съвета от 05.04.1993 година е регламентирано, че ако условията са предварително определени от страна на ищеца и не са уговорени индивидуално, то тези клаузи са нищожни.  Според  особения представител условията на договора не са били уговорени индивидуално, сключения Договор за паричен заем е бланков, и в него са били  попълнени  имената на заемополучателя и другите съществени клаузи от договора, а всички останали клаузи от този договор не са договаряни индивидуално и поради това същите са нищожни. Твърди клаузата за уговорена лихва в размер на 35%  да е нищожна и на друго основание, а именно поради прекомерност на същата. Особения представител твърди и че ответникът не е бил надлежно уведомен за цедирането на дълга му, тъй като не е получил уведомление за цесията, като връчването на уведомлението на трето лице, сочено като съпруга на ответника е нередовно.

Иска съдът да отхвърли всички искови претенции и присъди в полза на ответника направените по делото разноски.

СЪДЪТ като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представения Договор за паричен заем с № 2794963 от 24.04.2017 г., между „***" АД - заемодател и М.А.Г. - заемател е сключен Договор за паричен заем с горепосочения номер, по силата на чл.2 от  който  Заемодателят се е задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 800 лева, като е уговорено да бъде върната сума в общ размер на 883.62 лв. за период от 6 месеца, на шест равни месечни погасителни вноски от по 147.27 лв. Посочен е фиксиран лихвен процент на заема - 35 %, както и годишен процент на разходите – 40.47 %.  Неразделна част от  договора съгласно клаузите му -  чл.2  от  същия е  погасителен  план, съставляващ приложение № 1 от  договора. Съгласно договора условията на получения паричен  заем,  броя периодичността и датите на плащане  на всяка вноска  са изложени в  погасителния план и за същия заемополучателят е декларирал, че го е получил  с подписване на договора.  Погасителния план не е  приложен  към договора.

В чл.4, ал.1 от договора заемателят е поел задължение в срок до три дни от подписването му заемателят да предостави обезпечение или чрез банкова гаранция, или с поръчителството на две физически лица, отговарящи на определени условия. В случай, че не бъде предоставено такова обезпечение между страните е предвидена дължимост на неустойка в размер на 401.82 лева, платима разсрочено с месечните погасителни вноски, като към всяка от тях се добавя сумата от 66.44 лева.

В чл.8  от  договора страните са уговорили при забава в плащането на някоя от  погасителните вноски заемателя да заплаща на заемодателя лихва върху забавената сума за всеки ден забава. 

С подписването на договора заемателят се е съгласил да получава от заемодателя кратки напомнителни тестови съобщения на посочен от него мобилен номер, както и е заявил, че е  запознат с тарифа за таксите на „***“ АД и е съгласен с нея.

Освен това в чл. 1 от договора заемодателят е декларирал, че му е връчен Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните и общи условия на договора, а в чл. 3, ал. 1 и т. 2 е уговорено начинът на предаване на сумата, както и че договорът има силата на разписка. Предвидено е правото на заемодателя по всяко време да прехвърли правата си по договора на трето лице /чл.10 от Договора/ .

Видно от декларация №  2794963/24.04.2017  година  ответникът  е декларирал, че посочената от  него информация в електронно предложение за сключване на договор  за паричен заем №  2794963, въведена в електронната форма е вярна пълна и точна  и преди подписването й е получил  стандартен европейски формуляр,  посочващ индивидуалните условия по бъдещия паричен  заем.

С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. "***"АД е прехвърлил на купувача "АСВ" ООД всички станали ликвидни и изискуеми вземания произхождащи от договори за потребителски кредит сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания се индивидуализират в Приложение №1, неразделна част от договора. От приетия препис-извлечение от Приложение №1 с рег. №  Д – 17-00222-1 от 1.11.2017 г. е видно, че едно от прехвърлените вземания е това на ответника. Общо дължимата по договора сума към момента на подписването на Приложение №  1 по Договора  за  паричен  заем  № 2794963/24.04.2017 година е  в размер на 1339,79 лв.  От същото се установява и че общо дължимата сума по кредита е била 1285.44лв., главницата по кредита е 800 лв., а лихвите се 17.36 лв.

Извършената цесия на вземанията съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. е потвърдена от "***" АД, за което са приети писмени доказателства по делото. Цедентът "***"АД е упълномощил цесионера "АСВ" АД да уведоми от негово име всички длъжници, поръчители и трети задължени лица по всички вземания на дружеството възникнали по силата на договори за кредити, които дружеството е цедирало с договора за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 година /пълномощно от 09.09.2015  година  на изп.директор на „***“АД/.

С уведомително писмо изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2794963 от 07.11.2017г. цедентът, чрез цесионера е известил  длъжника М.А.Г. за цедирането на вземането му, като го е поканил в срок от 5 дни от получаването да погаси съответната дължима сума. Уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2794963 от 07.11.2017 г. за станалата продажба е изпратено, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес на ответника. Пратката, съгласно известие за доставяне с баркод PSSDTS007S007GV3S, е била получена на 10.11.2017  година от лицето М А,  за която е посочено, че е съпруга на адресата -  ответника със задължение да му я предаде.

Тарифата на „***“ АД,  видно от представеното копие от последната, предвижда  заплащането на следните такси за направени разходи:  разходи за събиране на вземането при забава в плащането на вноска повече от 30 дни – 9 лева;  такса за издаване на удостоверение за липса на задължения по всички продукти, с изключение на „Изи Инкредо“ – 12 лв. с ДДС;  такса за издаване на удостоверение за липса на задължения по продукт „Изи Инкредо“ -  20 лв. с ДДС.  В същата е посочено, че разходите за събиране на вземането се изразяват в изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения,  провеждането на телефонни разговори, посещението на адрес на Потребителя и се начисляват за всички продукти, с изключение на „Изи Инкредо“,  при всяка забава в плащането на погасителна вноска с повече от  30 дни, като общият  размер  на разходите не може да надвишава сумата от 45 лв.  Липсват  доказателства дали посочената тарифа е била приложима в периода на срока на действие на договора. 

От приложеното ч. гр. д. № 591/2018 година на РС – Елхово е видно, че по  заявление на  "***" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл.410 от ГПК пред  РС – Елхово е било образувано  ч.гр.дело №591/2018 по описа на РС-Елхово, по което е издадена Заповед № 1091/02.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против длъжникът М.Г.. Със същата на длъжника е било разпоредено да заплати на кредитора „***“ ЕАД, с ЕИК ***, сума в общ размер на 1406.35 лева, от които: сумата от 800.00 лева– главница, договорна лихва в размер на 83.62 лева за периода от 27.05.2017 година до 24.10.2017 година (падеж на последната погасителна вноска), такса разходи в размер на 45.00 лева, неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 401.82 лева за периода от 27.05.2017 година до 24.10.2017 година (падеж на последната погасителна вноска), обезщетение за забава в размер на 75.91 лева за периода от 28.05.2017 година до датата на подаване на заявлението - 01.08.2018 година, заедно със законната лихва върху главницата от 800.00 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.08.2018 година до окончателното изплащане, както и направените в заповедното производство разноски в общ размер на 103.13 лева, включващи заплатена държавна такса в размер на 28.13 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 75.00 лева.

Така издадената Заповед за изпълнение е била връчена на длъжника М.Г. по реда на чл. 47, ал.5  от ГПК. С Разпореждане № 1494 от 18.10.2018 година по същото ч.гр.д. № 591/18г. на ЕхРС, ЕхРС е предоставил на кредитора – ищец в настоящото производство, предвидената в ГПК възможност да предяви иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК против М.Г. за установяване на вземането си, от която същият се е възползвал, образувайки настоящото гражданско производство в даденият от съда едномесечен срок предмет на което е установяване дължимостта на сумата от  общо 1406.35 лв. присъдена в заповедното производство, за която е била издадена Заповедта.

По делото по искане на ищеца е изслушана съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, заключението, по която е изготвено от вещото лице С.Д. икономист -  счетоводител от гр.***. Същото не бе оспорено от страните по делото. С оглед на възложените му задачи и въз основа на извършеното от експерта проучване на документите, приложени по делото и проверени документи в информационната система на „***“ АД в ищцовото дружество, вещото лице Д. е дало заключение, поддържано и в съдебно заседание, провело се на 04.09.2019г., че по Договора за паричен заем № 2794963/24.04.2017г. е извършено едно плащане в размер на 8.01лв.  на дата 24.04.2017г. /датата на сключване на договора/, с което е погасена част от дължимата неустойка по чл.4, ал.2.

Видно от експертизата в хода на проучването по делото на вещото лице са били предоставени погасителен план към договора и справка за извършени плащания от информационната система на „***“ АД и тази на ищеца по делото,  като погасителния план е обективиран в експертизата.

Видно от заключението,  по погасителен план ответникът е следвало да заплати на кредитора по договора сума в общ размер  1285.44лв., формиран  от  главница в размер  на 800 лв., договорна лихва в размер  на 83.62 лв. и неустойка в размер  на 401.82 лв., платима посредством  шест месечни вноски,  всяка в размер на по 214.24 лв.,  на следните падежни дати:  първата месечна вноска е с  падеж -  27.05.2017 година и е формирана от  главница -  123.94 лв., договорна лихва – 23.33 лв. и неустойка - 66,67 лв.; втората месечна вноска е с падеж  -  26.06.2017г. и е формирана от  главница  -  127.55 лв., договорна лихва –  19.72 лв. и  неустойка - 66.97 лв.; третата месечна вноска  е с  падеж -  26.07.2017г. и е   формирана от  главница - 131.27 лв., договорна лихва -  16.00 лв. и неустойка -  66.97 лв.; четвъртата месечна вноска е с  падеж - 25.08.2017г. и е  формирана от  главница - 135.10 лв., договорна лихва -  12.17 лв.; неустойка 66.97 лв.;  петата месечна вноска  е с  падеж -  24.09.2017г. и е  формирана от главница - 139.04 лв., договорна лихва -  8.23 лв. и неустойка 66.97 лв.; шестата месечна вноска е с падеж – 24.10.2017 година и е  формирана от  главница -  143. 10 лв., договорна лихва - 4.17 лв. и неустойка - 66.97 лв.

От заключението се установява и че кредиторът е начислил такси разходи в общо размер 45 лв., като сумата е формирана от пет такси по 9.00 лв., начислени на дати: 27.06.2017г., 27.07.2017г.,27.08.2017г., 27.09.2017г., и 27.10.2017г.

Експертизата установява още, че дължимата сума по Договор за паричен заем № 2794963/24.04.2017г. към 01.08.2018г. -  датата на подаване на заявлението е в размер на 1418.22 лева, от които главница в размер на 800.00 лева, договорна лихва за периода 27.05.2017 - 24.10.2017г. – 83.62 лева, неустойка за периода 27.05.2017 - 24.10.2017г. – 393.81 лева, такса разходи за извънсъдебно събиране на вземането – 45.00 лева, и лихва за забава за периода 28.05.2017 - 01.08.2018г., възлизаща според изчисленията на вещото лице на сумата 95.79 лева.

 Извършеното по договора плащане в размер на сумата 8,01 лв. вещото лице е приспаднало от дължимата неустойка 66,97 лв. - платима с първата месечна вноска, след направеното приспадане общо дължимата по договора неустойка от  401.82  лв. е намалена на 393.81 лв.

Заключението по експертизата съдът не кредитира в частта на прихващане на сумата от  8,01 лв.  от дължимата неустойка и  в частта на законната лихва, тъй като в тази си част е неправилно, извършеното прихващане на сумата 8,01 лв. не съответства на поредността определена в чл.76, ал.2 от ЗЗД, а лихвата за забава върху главницата  е изчислена от 28.05.2017г. върху цялата сума  800 лв., а не като сбор от лихвите за всяка падежирала вноска,  без  да е било отчетено, че  се касае за месечни вноски,  платими на пет падежни дати, като само за първата вноска забавата е настъпила на 28.05.2017г.,

В останалата част заключението се кредитира от съда като обективно и компетентно.

Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума на същата, съдът е квалифицирал предявения от ищеца по предявените по реда на чл.422, ал.1 във вр.чл.415, ал.1 от  ГПК кумулативно съединени установителни  искове за установяване парично вземане на кредитора ищец по издадена заповед  за изпълнение по чл.410 от  ГПК по ч. гр. дело №  591/2018 година на РС – Елхово по следния  начин:

Иск с правно основание чл.124 от ГПК във  вр. чл.79 от ЗЗД, вр.  чл. 240 от ЗЗД  и вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата  800.00 лв. (осемстотин лева), представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем №2794963 от 24.04.2017 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата подаване на заявлението в Районен съд до окончателното изплащане на задължението.

Иск с правно основание чл.124 от ГПК във  вр. чл.79 от ЗЗД и  вр.  чл. 240 от ЗЗД  за сумата  - 83.62 лв. (осемдесет и три лева и шестдесет и две стотинки), представляваща договорна лихва от 27.05.2017 г. до 24.10.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска).

Иск с правно основание чл.124 от ГПК във  вр. чл.79 от ЗЗД и  вр.  чл. 240 от ЗЗД  за сумата  - 45.00 лв. (четиридесет и пет лева), представляваща такса разходи.

Иск с правно основание чл.124 от ГПК във  вр. чл.92 от ЗЗД за сумата  - 401.82 лв. (четиристотин и един лева и осемдесет и две стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 27.05.2017 г. до 24.10.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска).

Иск с правно основание чл.124 от ГПК във  чл. 86 от ЗЗД за сумата  - 75.91 лв. (седемдесет и пет лева и деветдесет и една стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 28.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

Установителният иск, основаващ се на чл. 422 ГПК, е допустим, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника М.Г. по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, и в законоустановения едномесечен срок по общата относима за заповедите по чл.410 от ГПК разпоредба на чл.415 ал.1 от ГПК /съобщението по чл.415 от ГПК е получено от ищеца на 02.11.2018г., а исковата молба по настоящото производство за установяване на вземането на ищеца е изпратена на 28.11.2018 по „Лео Експрес“ и  входирана в канцеларията на съда на  03.12.2018г./.

Разгледан по същество искът се явява частично основателен, поради следните съображения:

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже съществуване на облигационно правоотношение между своя праводател „***“ АД и ответника, че е предоставена в заем договорената сума, задължението на ответника по договора по вид и размер, изкупуването на вземанията на кредитора по договора, както и че е съобщил на ответника за цесията, че е проведено заповедно производство, а в тежест на ответника е да докаже наличие на  плащане на претендираните суми при наличие на такова.

От приетите доказателства се установява по безспорен  начин наличието на облигационно правоотношение възникнало  между заемодателя "***" АД и заемополучателя М.А.Г., основано на договор за паричен заем от 24.04.2017 година, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 800 лева срещу задължението на заемателя да я върне на 6 равни месечни вноски по 147.27 лева всяка ведно с договорна лихва, представляваща печалба за заемат. Годишният процент на разходите 40,47 %, а годишният фиксиран лихвен процент 35.00 %. Погасителните вноски по договора 6 на брой, а крайният срок на договора – 24.10.2017 г. От договора безспорно се установява, че сумата, предмет на договора е реално предадена по начина уговорен в същия - за рефинансиране на предходен заем, а останалата част на заемателя, като полагайки подписа си под договора, което обстоятелство не е оспорено в срока за отговор на исковата молба,  ответникът е заявил, че същият има сила на разписка. Безспорно, а и видно от материалите по делото е, че заявлението по чл. 410 ГПК е подадено след настъпване на крайния уговорен в договора падеж, т.е. след 24.10.2017 год.

Договорът между страните, който е за паричен заем, е сключен в писмен вид, по ясен и разбираем начин. В договора ясно е посочен общия размер на заема, годишния лихвен процент, посочен е годишния процент на разходите на заема и общата дължима от ответника сума, посочен е срока за издължаване на кредита и условията за издължаване. Доколкото ответникът е декларирал, че подписвайки договора е получил и погасителен план, неразделна част от договора,  съдът приема, че договора съдържа и посочване размера  на  погасителните вноски. Следва да се има предвид, че с полагане на подпис под договора ответникът е заявил, че е получил съответния Стандартен европейски формуляр, както и дал своето съгласие да получава на електронната си поща всякакви документи и изявления от заемателя, погасителен план, писма за забава и др.

Ищецът е носител на вземанията по договор за паричен заем от 24.04.2017 година по силата на сключен между него и "***" АД Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. и Приложение №1 от 01.11.2017 г. към него, по силата на който вземането на заемодателя "***" АД срещу М.Г. е продадено на ищцовото дружество, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви.

Относно легитимацията на кредитора:

Ищецът е носител на вземанията по договор за паричен заем от 24.04.2017 година по силата на сключен между него и "***" АД Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. и Приложение №1 от 1.11.2017 г. към него, по силата на който вземането на заемодателя "***" АД срещу М.Г. е продадено на ищцовото дружество, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви.

Под № 571 в Приложението е посочен номер на договора, датата на договора и името и ЕГН-то на кредитополучателя. Т. е. посочен е номерът на процесния договор и е индивидуализиран кредитополучателят. В договора за цесия е посочено, че приложенията са неразделна част от договора, а с общите условия към договора за кредит заемополучателят се е съгласил, че заемодателят може по всяко време да прехвърля правата си по договора на трети лица

С договора за цесия кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е необходимо съгласие на длъжника, нужно е само постигнато съгласие между кредитора и третото лице. За да произведе действието си спрямо длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същия да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В случая е налице валиден договор за цесия потвърден от цедента, с който вземането на цедента спрямо длъжника е прехвърлено възмездно на цесионера, ищец по настоящото производство. Законът изисква уведомяването на длъжника да се извърши от стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се извърши от новия кредитор, ако е налице представителна власт за това. /В този смисъл Решение № 137 от 02.06.2015 год. по гр.д. № 5759/2014 год., III г.о. на ВКС./ Видно от съдържанието на приложените пълномощни цедентът е упълномощил цесионера да извърши уведомяване от негово име на всички длъжници за цедираните вземания, което не противоречи на чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД, доколкото изпълнява целите на посочените разпоредби. Към приложенията на исковата молба е представено Уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2794963 от 07.11.2017 г. по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението  е достигнало до длъжника на 10.11.2017 година видно от известие за доставяне с баркод PSSDTS007S007GV3S, получено от  лице посочено като съпруга на ответника - М А.

Тъй като уведомяването е станало на адреса на ответника, независимо, че от  обратната разписка удостоверяваща получаването на уведомлението, се установява, че  уведомлението е получено от друго лице ответникът следва да се счита за редовно уведомен. В случая единственото условие, което поставя законът в разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД е предишния кредитор да уведоми длъжника си, но това уведомяване може да стане и чрез  връчване на друго лице, поело задължение да предаде пратката.

Предвид горното съдът намира възраженията на особения представител на ответника за нередовно уведомяване на длъжника за неоснователни.

Следователно на 10.11.2017г. е изпълнена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и извършеното прехвърляне на вземането е съобщено на длъжника , с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Предвид изложеното съдът намира, че по производството се установява, наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем, както и договор за цесия сключен между ищеца и „***“ АД, по който е цедирано вземането, произтичащо от процесния договор за заем, за което прехвърляне ответникът е надлежно уведомен.

Относно главницата:

Претендира се неплатена главница в размер на 800 лева.  От неоспорената ССчЕ се установява, че размерът на непогасената главница по договора за посочения период е 800 лева, като крайният срок на договора е изтекъл на 24.10.2017г. В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума. Подобни твърдения липсват от  страна на ответника, нито са ангажирани доказателства от страна на ответника за това, поради което искът за главница е основателен в  пълния му размер от 800.00 лева. Като законна последица ще се присъди и законна лихва върху сумата 800.00 лева от датата на подаване на заявлението 01.08.2018 г.  до окончателното й изплащане.

Ищецът претендира на основание чл.86 от  ЗЗД и присъждане на законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение  по чл.410 от ГПК  -  01.08.2018 година.  Предвид основателността на главния иск, допусната забава и паричния характер на вземането на кредитора искането е основателно и  следва да бъде уважено.

По иска за договорна лихва:

Уговореният по договора ГПР е 40.47 %, а фиксираният годишен лихвен процент е 35.00 %. Договорът е сключен за 6 месеца, като общият размер на договорната лихва е 83,62 лева, като няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от законната лихва. Ето защо съдът намира, че така уговореният ГЛП не противоречи на добрите нрави.

Възраженията на ответника, свързани с нищожност на договора поради наличие в същият на  неравноправни клаузи по отношение на определените в него  лихвени проценти съдът намира за неоснователни. По договора е договорен  годишния лихвен  процент по заема  в размер на 35 %  и годишния процент на разходите по заема, определен  в договора на 40.47 % .

Няма основание да се счете, че е налице неравноправие и нарушаване на добрите нрави, при положение, че няма предвидено нормативно ограничение за размер на възнаградителната лихва. Такова има за годишния процент на разходите. Според чл.19, ал.4 от ЗЗП годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Въпросното постановление (Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения) определя годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. В настоящия казус годишният процент на разходите е определен към максималната допустима стойност – 50%, съгласно законовите разпоредби, но не я надвишава.

По делото е извършено плащане на сумата 8,01 лв. По делото  липсват  данни ответникът да е посочил кое свое задължение погасява, поради което на основание чл.76, ал.2  от  ЗЗД същото следва да бъде отнесено към договорната лихва съгласно визираната в 76, ал.2 от  ЗЗД поредност. В цитирания текст е предвидено,  че когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Ето защо претенцията за възнаградителна лихва се явява основателна  за сумата 75,61 лв. /83,62 лв. – 8,01 =75,61 лв./, ще се уважи до тази сума.

По иска за неустойка:

Настоящият съдебен състав намира, че предвидената в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение  противоречи на добрите нрави.

Неустойката обезпечава изпълнението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно да се доказват по размер. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на естеството и размера на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.

Съда, разглеждащ иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на договорна неустойка по договор за търговска продажба е длъжен служебно да следи за евентуална нищожност на съдържащите се в договора уговорки за неустойка, поради противоречието и с добрите нрави (закона).

В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 401,82 лв. Така предвидения размер е 50,23% от цялата заета сума. Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно  чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.

Съдът намира и че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на  сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. В конкретния случай уговорената в договора неустойка по своя характер е санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението. Предвидена е да се кумулира към погасителните вноски като по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита.

Така уговорена неустойката би довела до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, поради увеличаване на подлежаща на връщане сума  допълнително с още 50,23 % от предоставената главница.

Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по договора.

Поради горното претенциите за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение следва да се отхвърли изцяло, поради противоречието й с добрите нрави.

Относно иска за таксата за разходи.

Ищецът не е доказал извършването на такива разходи, представляващи   такси  и разноски за напомнителни писма, ел. съобщения, телефонни разговори и посещения на адреси, във  връзка със събиране на вземането си, поради което искът като недоказан, следва да се отхвърли.

Относно претенцията за законна лихва.

Както се посочи и по - горе заключението на вещото лице в  частта относно размера на лихвата за забава върху непогасената главница за периода 28.05.2017 - 01.08.2018г. изчислена на 95.79 лева  не се възприема от съда. В случая падежът на шестте вноски е настъпил по различно време, поради което лихвата се дължи от  датата следваща датата на падежа на всяка вноска до датата на подаване на заявлението в съда - 01.08.2018 година.  Поради горното съдът  изчисли законната лихва,  считано от  датата на падежиране на всяка вноска по главницата с електронен калкулатор на НАП, публикуван на интернет страницата на НАП /http://nraapp03.nra.bg/web_interest /start_int.jsp/, на сумата 78.56 лв., от която: лихва върху главницата по първа падежирала вноска - 14.84 лв. /изчислена върху сумата 123.94 лв. за периода от 28.05.2017г. до 01.08.2018г./, лихва върху главницата по втора падежирала вноска - 14.21 лв. /изчислена върху сумата 127.55 лв. за периода от 27.06.2017г. до 01.08.2018г./;  лихва върху главницата по трета падежирала вноска - 13.53 лв. /изчислена  върху сумата 131.27 лв.за периода 27.07.2017г. до 01.08.2018 г./;  лихва върху главницата по четвърта падежирала вноска - 12.80 лв., /изчислена върху сумата 135.10 лв. за периода от 26.08.2017 г. до 01.08.2018г./;  лихва върху  главницата по пета падежирала вноска – 12.01 лв. /изчислена върху сумата 139.04 лв. за периода 25.09.2017г. до 01.08.2018г./ и лихва върху главницата по шеста падежирала вноска -  11.17 лв. /изчислена върху сумата 143.10 лв.  за периода  25.10.2017г. до 01.08.2018г./.

С оглед  неизпълнението на паричното задължение, допусната забава в плащанията и паричния характер на дълга длъжникът дължи на основание чл.86 от ЗЗД на кредитора обезщетение в размер на законната лихва считано от деня следващ падежа на всяка  вноска по заема. Исковата претенция на ищеца за законна лихва за периода от  28.05.2017 г. /датата от която ответникът е изпаднал в забава по първата погасителна вноска по договора/ до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед  за  изпълнение  по чл.410 от ГПК – 01.08.2018 г. е за сумата 75,91 лв.,  т.е.  по – малко от  действителната такава.

Предвид горното, исковата претенция за законна лихва за сумата 75, 91 лв. следва да бъде уважена изцяло.

Възраженията на особения представител на ответника за неуведомяване на длъжника за  ненастъпила предсрочна изискуемост са неотносими към конкретния казус, тъй като такива твърдения от страна на ищеца не са налице, напротив, ищецът твърди вземането му да е станало изискуемо с изтичането на срока на договора.

Мотивиран от изложеното съдът приема за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 800 лева непогасена главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 01.08.2018г. до окончателното й изплащане, сумата от 75,61 лева договорна лихва за периода от 27.05.2017 г. до 24.10.2017 г. и сумата от 75.91 лева лихва за забава за периода от 28.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в РС-Елхово - 01.08.2018 г. В частта за договорната  лихва,  за разликата от 75,61 лева до пълния претендиран размер от 83,62 лева иска следва да се отхвърли като неоснователен, поради плащане. В частта, в която се претендира сумата от 401.82 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение и сумата от 45.00 лева такса разходи, исковите претенции са неоснователни и следва да се отхвърлят.

По отношение на разноските в заповедното производство:

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 година от 18.06.2014 година  на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва въз основа на издаден след влизане в сила на решението по установителен иск, изпълнителен лист по реда на чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски  в  размер на 103,13 лв., от които 28.13 лв.  държавна такса за образуване на производството и 75,00 лв.  – юрисконсултско възнаграждение. Предвид на това, ответникът М.Г. следва да бъде осъден да заплати на "***" ЕАД направените в заповедното производство разноски в намален размер, предвид частичното уважаване на иска, а именно 69,99 лева съразмерно на уважената част на иска, включващи заплатена държавна такса за образуване на заповедното производство и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№ 591/2018 г. на ЕхРС,.

По отношение на разноските в настоящото производство:

Ищецът по делото е направил следните разноски в производството: за държавна такса за образуване на настоящото производство - 28.12 лева, внесено възнаграждение за особен представител в размер на 328.44 лева, заплатено възнаграждение за вещо лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза в размер на 200.00 лева. Претендира се на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 25 от НЗПП и заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Последното съдът  на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1 от НЗПП определя на  200.00 лева, като взе предвид, че юрисконсулта не  е взел  участие в открито съдебно заседание по делото и  дейността на юрисконсулта по производството е свързана с депозиране на исковата молба и на други шест молби, три от които подадени във връзка с внасянето на държавна такса, на възнаграждение за особен представител и на вещо лице и други три по даване ход  на делото и съществото на спора. Съдът  намира, че сумата от 200.00 лева е достатъчна за заплащане на юрисконсулта работа и е в рамките на посоченото в чл. 25 от НЗПП възнаграждение - от 100 до 300 лева. Или общо направените от ищеца разноски в производството възлизат на 756.56 лв. Ответникът М.Г. следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 от ГПК съразмерно на уважената част на исковете направени по настоящото производство разноски в размер на 513.47 лв.

С оглед гореизложените съображения, съдът

 

                                                       Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 във вр.с чл.415 ал.1 от ГПК във чл.124 от ГПК във  вр. чл.79 от ЗЗД, вр.  чл. 240 от ЗЗД  и вр. чл. 86 от ЗЗД по отношение на ответника М.А.Г., ЕГН **********,***, че същият дължи на ищеца ***"ЕАД, ЕИК ***,  със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р П Д" №25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от М ДД, действащ чрез пълномощник П.Г.Б. - юрисконсулт на „***" ЕАД, със съдебен адрес по чл.39, ал.1 от ГПК гр. София, бул. "Д-р П Д" №25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2,офис 4, за следните суми : 800.00 лв. /осемстотин лева/ - представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем № 2794963 от 24.04.2017 г.; 75.61 лв. /седемдесет  и пет лева и шейсет и една стотинки/, представляваща договорна лихва от 27.05.2017 г. до 24.10.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска); 75.91 лв. /седемдесет и пет лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 28.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда -  01.08.2018 година, ведно със законна лихва за забава върху главницата от 800.00 лв. от датата подаване на заявлението в Районен съд - 01.08.2018 година до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №1091/02.08.2018 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр.дело № 591/2018 г. на РС – Елхово.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените по реда на чл.422 ал.1 във вр.с чл.415 ал.1 от ГПК от ***"ЕАД, ЕИК ***, против М.А.Г., ЕГН ********** искове по  чл.124 от ГПК във  вр. чл.79 от ЗЗД, вр. чл.92 от ЗЗД и вр. чл. 240 от ЗЗД за установяване вземане на  ищеца ***"ЕАД, ЕИК *** срещу ответника М.А.Г., ЕГН ********** за следните суми: за сумата 8,01 лв. /осем  лева и една стотинки/ - договорна лихва, представляваща разликата между уважения размер на иска  за договорна лихва - 75.61 лв. и претендирания размер на иска за договорна лихва -  83,62 лв.;  за сумата 401.82 лв. /четиристотин и един лев и осемдесет и две стотинки/ - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 27.05.2017 г.- 24.10.2017 г. и за сумата от 45.00 лв. /четиридесет и пет лева/, представляваща такса разходи, за които суми е била издадена  Заповед №1091/02.08.2018 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр.дело № 591/2018 г. на РС – Елхово.

ОСЪЖДА М.А.Г., ЕГН **********,*** на основание чл.78, ал.1  от  ГПК  да заплати на ищеца „***"ЕАД, ЕИК ***,  със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р П Д" №25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от М ДД, действащ чрез пълномощник П.Г.Б. - юрисконсулт на „***" ЕАД, със съдебен адрес по чл.39, ал.1 от ГПК гр. София, бул. "Д-р П Д" №25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2,офис 4 сторени по заповедното производство по частно гр.д.№ 591/2018 година по описа на РС – Елхово разноски в размер на 69.99 лв. /шейсет  и девет лева и деветдесет  и девет стотинки/, съразмерно на уважената част от предявените искове.

ОСЪЖДА М.А.Г., ЕГН **********,*** на основание чл.78, ал.1 и чл.8 от ГПК да заплати на ищеца „***"ЕАД, ЕИК ***,  със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р П Д" №25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от М ДД, действащ чрез пълномощник П.Г.Б. -  юрисконсулт на „***" ЕАД, със съдебен адрес по чл.39, ал.1 от ГПК гр. София, бул. "Д-р П Д" №25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2,офис 4, сторени по настоящото гр. д.№ 872/2018 година разноски в размер на 513.47 лева/ петстотин и тринадесет лева и четиридесет и седем стотинки/, съразмерно на уважената част на предявените искове.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ***ски окръжен съд чрез Елховски районен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото.

Препис от решението да се изпрати за прилагане по ч.гр. д. № 591/2018 г. по описа на РС- Елхово.

 

 

 

 

                                                      РАЙОНЕН  СЪДИЯ :