РЕШЕНИЕ
№ 1148
гр. Бургас, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20242120107500 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на исковата молба на
„Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище гр. С., против „Елима БГ“
ООД, ЕИК ****, със седалище гр. Бургас, за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 1226,29 лева – главница,
представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.
септември 2020-м. юни 2021 год., потребена в собственото на ответника
топлоснабдено жилище в гр. С., Община ***, ж. к. ***, **** (аб. № ***, инст.
№ ****), и 410,61 лева – обезщетение за забавеното й плащане за периода
15.08.2021-08.08.2024 год.; 2,02 лева – главница за дялово разпределение за
периода 01-31.07.2021 год., и 0,70 лева – обезщетение за забавеното й плащане
за периода 31.08.2021-08.08.2024 год., ведно с обезщетение в размер на
законната лихва за забавено плащане на двете главници, начиная от 12.08.2024
год. до окончателното им изплащане, които вземания са част от предмета на
Заповед № 3346/03.10.2024 год. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 6651/2024 год. на БсРС.
Исковата молба е поправена и допълнена с писмена молба от
09.01.2025 год.
Правното основание на предявените обективно съединени
положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.
1
Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения:
ответното дружество е собственик на топлоснабдено жилище в гр. С., Община
***, ж. к. ***, **** (аб. № ***, инст. № ****), и е потребител на топлинна
енергия за стопански нужди по см. на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ; между страните не
е подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради което
ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца; ответникът не е
изпълнил задълженията си; според чл. 149, ал. 1, т. 3, ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които
се изготвят от ищеца одобряват от КЕВР към МС; за процесния период в сила
са били ОУ, одобрени с Решение № ОУ – 033/08.10.2007 г. на КЕВР; на
основание чл. 139, ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а, ЗЕ; сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот
са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, а след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството,
извършващо дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение; за топлоснабдения имот на
ответника са издадени изравнителни сметки, а процесните суми за топлинна
енергия са начислени по действителен разход; през процесния период ищецът
е остойностявал топлинната енергия за имота по данни предоставяни от
„Н.И.“ ЕООД, по реда на общи условия на договорите между ищеца и
търговец, одобрени с Решение № ОУ – 013/20.06.2005 год. на КЕВР.
По молба на ищеца, с определение рег. № 197/09.01.2025 год. съдът е
конституирал „Н.И.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр. С., в качеството на
трето лице помагач на страната на ищеца.
Ищецът ангажира доказателства, моли за присъждане на деловодните
разноски, направени в заповедното и в исковото производства.
Ответникът-ООД е депозирал писмен отговор, с който е оспорил
редовността на исковата молба, както и исковете, изложил е следните
насрещни твърдения: исковете са неоснователни и недоказани по основание и
размер; ответникът не е потребил претендираното количество топлинна
енергия за цената по исковата молба; ответникът не е клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 151, ал. 1, ЗЕ и няма трайни
облигационни/търговски отношения с ищеца; общите условия на ищеца не са
задължителни за ответника; техническото средство, с което е извършено
отчитането, е било неизправно и не е преминало съответната необходима
метрологична проверка; задълженията за топлинна енергия са периодични
плащания, поради което за тях е изтекла погасителна давност по чл. 111, ЗЗД,
тъй като заявлението за издаване на заповед а изпълнение по чл. 410 от ГПК е
подадено на 12.08.2024 год., след изтичане на 3-годишния срок; мораторните
лихви за забава върху главниците за топлинна енергия и за дялово
2
разпределение не са станали изискуеми, ответникът не е получил покана за
изпълнение, не са изпълнени изискванията по общите условия, няма и
доказателства за това; лихвите са акцесорно задължение, което се погасява с
главното задължение, по см. на чл. 119, ЗЗД; издадената заповед по чл. 410,
ГПК е невалидна, тъй като не е индивидуализиран дългът; представените от
ищеца документи удостоверяващи изгодни за него факти, поради което нямат
материална доказателствена сила; между страните не е имало облигационно
отношение; ответникът не е потребител на топлинни услуги и не е ползвател
по смисъла на ЗЕ и общите условия; претендираната главница е завишена;
данните на топлинния счетоводител не са правилно отразени от ищеца.
Ответникът не е ангажирал доказателства; моли за присъждане на
деловодните разноски.
Третото лице помагач изразява становище за законосъобразно
определяне размера на процесните главници; ангажира писмени
доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и третото лице
помагач, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен
материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за
установено:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 6651/2024 год. на БсРС, ответникът
„Елима БГ“ ООД е посочен като длъжник на ищцовото ЕАД за топлоснабден
обект с адрес гр. С., Община ***, ж. к. ***, **** (аб. № ***, инст. № ****), и в
това си качеството е поканен да заплати на кредитора стойността на
потребените услуги за топлинна енергия за периода м. септември 2020-м. юни
2021 год. – 1226,29 лева, ведно с мораторната лихва за забава – 410,61 лева за
периода 15.08.2021-08.08.2024 год., и за дялово разпределение – 2,02 лева за м.
юли 2021 год. и 0,70 лева мораторна лихва за периода 31.08.2021-08.08.2024
год., както и законната лихва върху главниците, считано от подаване на
заявлението по чл. 410, ГПК – 12.08.2024 год., до окончателното им
изплащане.
Задълженията на ответното ООД са обосновани с твърдения, че между
страните не е бил сключен договор за покупко-продажба на топлинна енергия,
но ответникът е потребил услугите на ищеца в собственото си жилище,
поради което е налице неоснователно обогатяване със стойността на
топлинната енергия и цената за дялово разпределение.
3
Месечните задължения за главници са описани по фактури и са
изброени в извлечение от сметка на ищеца на л. 32 по описа на делото.
Според представения по делото Нотариален акт № **** год., т. **, н. д.
№ *** год. на нотариус рег. № **, от посочената дата „Елима БГ“ ООД е
легитимирано като едноличен собственик на описаното жилище. Дружеството
се е разпоредило с правото си на собственост върху имота, като го е продало
на трето лице с договор, сключен с Нотариален акт № *** год. на нотариус
рег. № **.
По делото не се спори, че за сградата-етажна собственост, в която се
намира описаното жилище, дяловото разпределение се извършва въз основа
на писмен договор от 03.09.2002 год., сключен с третото лице помагач „Н.И.“
ЕООД.
Ищецът твърди, че между страните не е бил сключен договор за
покупко-продажба на топлинна енергия, поради което ответникът се е
обогатил неоснователно с цената на ползваната услуга.
По делото са изготвени и приети експертни заключения по техническа
и икономическа експертизи, неоспорени от страните, и съдът ги кредитира
като обективни и компетентни. Вещото лице по СТЕ сочи, че за процесния
период ищецът е начислявал суми, съобразени с решенията на КЕВР и
законовите и подзаконови правила; до жилището е бил осигурен достъп, а в
топлоснабдения апартамент са отчетени 2 топлинни разпределителя и 1 топъл
водомер; топлинната енергия.
Вещото лице по счетоводната експертиза сочи, че неплатената сума за
топлинна енергия за процесния период възлиза на 1226,29 лева, а на тази за
дялово разпределение – на 2,02 лева; сумите са определени при съобразяване с
действащите за периода цени, утвърдени от КЕВР.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
предявените главни положителни установителни искове за доказани по
основание и размер. Съгласно чл. 153, ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение (такъв е
настоящият казус), са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия. По делото няма ангажирани
4
доказателства за каква цел е било използвано жилището на ответника, поради
което не е установено дали тази страна е клиент на топлинна енергия за
битови или за небитови нужди. И в двете хипотези, обаче, продажбата на
топлинна енергия се извършва въз основа на писмен договор при общи
условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиента на
топлинна енергия за небитови нужди, съотв. клиента в сграда-етажна
собственост – императиви на чл. 149, ал. 1, т. т. 3 и 6, ЗЕ. По делото не се
спори, че такъв писмен договор не е сключен между страните – това
обосновава и правната позиция на ищеца, предявил претенцията си на
основание настъпило неоснователно обогатяване в полза на ответното
дружество.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ЗЗД
включва следните елементи: обогатяване на получателя на облагата,
обедняване на насрещната страна и липса на основание за разместване на
имущественото благо. Обогатяването на единия правен субект може да е
последица на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да
извърши, или да представлява увеличаване на имуществото му или
намаляване на пасивите му. В настоящото дело липсата на сключен писмен
договор за продажбата на топлинна енергия за стопански или битови нужди
налага извода, че не е налице договорно основание за получаване на топлинна
енергия от ответника за процесния имот. Според неоспореното заключение на
вещото лице по СТЕ, такава топлинна енергия е доставена в собственото на
ответника жилище. Чрез незаплащане на цената на услугата ответното ООД е
спестило дължим паричен разход, който е следвало да направи в полза на
ищеца, поради което съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 59,
ЗЗД.
Според чл. 139, ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение,
регламентиран в ЗЕ; топлинната енергия за отопление на сграда-етажна
собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите. Според чл. 145, ал. 1 и чл. 155, ал. 1, т. 2 от
същия закон, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
5
отделните имоти и прогнозни месечни стойности и изравнителни сметки. По
делото е установено, че ответното ООД е потребител на топлоенергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване през исковия период, в качеството на собственик на
топлоснабдения имот в сграда-етажна собственост, като цената на
потребените услуги е установена с представените писмени доказателства и с
приетите две експертни заключения.
По делото липсват доказателства за извършено от ответника частично
или пълно плащане на главниците, или за друг валиден способ за погасяване
на задълженията, поради което исковете за сумите от 1226,29 лева и 2,02 лева
са основателни и следва да бъдат уважени.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
погасяване по давност на главните парични вземания на ищеца. В
разглеждания казус приложение намира общата 5-годишна давност по чл. 110,
ЗЗД, тъй като не са налице валидно възникнали периодични задължения на
страните. Както бе установено по делото, между страните не е бил сключен
договор за покупко-продажба на топлинна енергия, поради което не може да
се приеме, че са налице насрещни месечни престации, за които е приложима
3-годишната давност по чл. 111, б. „в“, предл. трето, ЗЗД. В случая липсва
основният общ правопораждащ факт – валиден писмен договор между
страните, поради което, и с оглед липсата на периодично настъпващ падеж,
процесните главници не следва да бъдат квалифицирани като задължения за
периодични плащания (в този смисъл са задължителните указания на ВКС по
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 год. по тълк. д. № 3/2011 год. на
ОСГТК).
Съдът намира за неоснователни акцесорните искове за обезщетение за
забава върху главниците за периодите преди подаване на заявлението по чл.
410, ГПК. Предвид липсата на облигационно писмено договорно
правоотношение между страните, определящо падежа за плащане на
потребените услуги, забавата на длъжника настъпва след получаване на
покана, съгл. чл. 84, ал. 1, ЗЗД. Делото не съдържа доказателства за връчена на
ответника покана заплащане. Изявление на кредитора с такова съдържание е
обективирано в писмото му до ответника от 22.02.2024 год. – л. 18 по описа на
делото, но не са представени доказателства, че поканата е получена от
6
адресата, и кога. Това мотивира съда да приеме, че ответникът дължи
обезщетение за забава по чл. 86, ЗЗД, но от подаване на заявлението по чл. 410,
ГПК – 12.08.2024 год., а за предходните периоди акцесорните искове за сумите
от 410,61 лева и 0,70 лева са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид частичната основателност на исковете, в тежест на ответника
следва да бъдат възложени деловодните разноски, направени в настоящия
процес, но в съответен размер – общо 886,60 лева (чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 80,
ГПК), която сума е сбор от платените държавна такса и депозити за вещи лица
и юрисконсултско възнаграждение.
В тежест на ответника следва да бъдат възложени и деловодните
разноски от общо 74,57 лева, представляващата съответната дължима част от
разноските по заповедното производство по ч. гр. д. № 6651/2024 год. на
БсРС, за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение (т. 12 от 4/2013-
2013-ОСГТК на ВКС).
Частичното уважаване на исковете налага в полза на ответника да
бъдат присъдени деловодни разноски в съответен размер – 125,43 лева,
направени в настоящото исково производство (чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 80,
ГПК). Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5,
ГПК, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение – 500 лева, не е
прекомерен съобразно действителната фактическа и правна сложност на
делото, а и е съобразен с размера по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 год.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл.
422, ГПК, че ответникът „Елима БГ“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. ***, дължи на ищеца „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. С., Район ***, ул. ****, следните
суми: 1226,29 лева – главница, представляваща стойността на топлинна
енергия за периода м. септември 2020-м. юни 2021 год., потребена в
собственото на ответника топлоснабдено жилище в гр. С., Община ***, ж. к.
***, **** (аб. № ***, инст. № ****), и 2,02 лева – главница за дялово
7
разпределение за периода 01-31.07.2021 год., ведно с обезщетение в размер на
законната лихва за забавено плащане на двете главници, начиная от 12.08.2024
год. до окончателното им изплащане, които вземания са част от предмета на
Заповед № 3346/03.10.2024 год. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 6651/2024 год. на БсРС, И ОТХВЪРЛЯ
акцесорните искове, за сумата от 410,61 лева – обезщетение за забавено
плащане на главницата от 1226,29 лева за периода 15.08.2021-08.08.2024 год.,
и за сумата от 0,70 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата от
2,02 лева за периода 31.08.2021-08.08.2024 год.
Решението е постановено при участие на „Н.И.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., Район ***, в качеството на трето лице
помагач на страната на ищеца – „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ***.
ОСЪЖДА „Елима БГ“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. ***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на
„Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.,
Район ***, ул. ****, деловодни разноски в размер от 886,60 лева, направени по
гр. д. № 7500/2024 год. на БсРС.
ОСЪЖДА „Елима БГ“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. ***, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. С., Район ***, ул. ****,
деловодни разноски в размер от 74,57 лева, направени в заповедното
производство по ч. гр. д. № 6651/2024 год. на БсРС.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., Район ***, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да
заплати на „Елима БГ“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ул. ***, деловодни разноски в размер от 125,43 лева, направени по
гр. д. № 7500/2024 год. на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано от страните и третото лице
помагач по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис
от съдебния акт.
8
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9