ПРОТОКОЛ
№ 72
гр. Пазарджик, 24.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Иванка Г. Илинова
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
Сложи за разглеждане докладваното от Иванка Г. Илинова Търговско дело №
20235200900119 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищците за днешно съдебно заседание, редовно и своевременно
призовани чрез пълномощника си по делото адв. Р. М. не се явяват.
За всички тях се явява адв. Р. М., редовно упълномощена да ги
представлява.
Ответникът З. "Д. Ж. и З. АД, редовно призован за днешно съдебно
заседание не изпраща законен представител.
Редовно упълномощен да представлява ответното дружество се явява
адв. Д. С., с пълномощно по делото.
Адв. М.: - Да се даде ход на делото.
Адв. С.: - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ констатира, че за днешно съдебно заседание страните са
редовно и своевременно призовани, поради което няма пречка за даване ход
на делото и затова
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. М.: - Поддържам исковите молби от петимата ищци, оспорвам
отговора на ответното дружество, поддържам допълнителните искови молби,
1
направени са доказателствени искания и представените доказателства, водя
четирима от общо петима ни допуснати свидетели за установяване на
неимуществени вреди, които моля да разпитате в днешно съдебно заседание.
Петият свидетел, моля да бъде разпитан в следващо съдебно заседание. Не са
могли да осигурят свидетел, не знам по какви причини.
Адв. С.: - Оспорвам исковата молба по съображения, които съм развил в
отговора. Поддържам възражението за съпричиняване на пострадалия, поради
неизползван предпазен колан. Държа на исканията за комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза. Държа на искането за разпита на
свидетеля Д. И..
Съдът при условията на чл. 146 от ГПК пристъпи към доклад по
делото.
По настоящето дело и по присъединеното към него т. д. № 121/2023 г. е
изготвен проект за доклад в закрито съдебно заседание, който е връчен на
страните с призовките за днешното съдебно заседание.
Адв. М.: - Запозната съм с доклада, нямам възражения по него. Да се
приеме за окончателен.
Адв. С.: - Запознат съм с доклада, нямам възражения по него. Да се
приеме за окончателен.
Съдът счита, че следва да обяви за окончателен съставения по делото и
по присъединеното към него ТД № 121/2023 г. проект за доклад и да
пристъпи към събиране на допуснатите доказателства, а именно разпит на
явилите се в днешно съдебно заседание свидетели.
Водим от горното
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА за окончателни съставените по делото проект за доклади с
Определение на Пазарджишкия окръжен съд № 103/22.03.2024 г. по
присъединеното ТД №121/2023 г. и от 18.03.2024 г. по настоящото дело
проекти за доклади.
ПРИЕМА и приобщава към делото ДП № 1033/2022 г. на РУ –
Пазарджик, пр. пр. № 3149/2022 г. по описа на ОП – Пазарджик.
ПРИСТЪПВА към събиране на допуснатите доказателства -разпита на
2
свидетелите на страните в поредност, както следва – тези на ищцовата
страната, след което тези на ответната страна.
Снема се самоличността на свидетеля, както следва:
С. Р. Б.: - 64 г., българин, български гражданин, женен, неосъждан, без
родствени и служебни връзки със страните. Не познавам ищците по делото,
нямам отношения с тях, нито със З. "Д. Ж. и З. АД. Сегашният ми
автомобилът е застрахован в съответното дружество, не с този, с който стана
катастрофата. Други отношения с компанията ответник нямам.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свид. Б.: - Обещавам да говоря истината.
Катастрофирахме месец ноември 2022 г., аз съм шофьора на автомобил
„С. А.“. С мен пътуваше племенника ми. Името на племенника ми е И., той
седеше до мен, отзад седеше жена му Г., на български не й знам името и
племенника на Г.. Неговото име не го знам. Колата беше „С. А.“, не й помня
номера.
Тръгнахме от Пазарджик да се прибираме в с. Н. с., катастрофата стана
на завой на излизане от Пазарджик в района на с. О.. Аз си карах в моето
платно, наближаваше десен завой и в този момент отсреща една кола, караща
много бързо влезе в моята лента на движение. Неговата кола беше „А.“.
Точно в завоя стана удара в моята лента за движение, след удара „А.“-то
отиде в нивата, обърна се кръгом, не през тавана. Не мога да посоча посоката
на удара, бях в шок, не бях на себе си, моята кола се закова на място.
Момчето, което седеше до мен с ножица успя да среже колана, иначе щях да
се удуша. Не можах да предотвратя удара, защото завоя пречеше и той
веднага в завоя връхлетя върху моята кола. Ударът настъпи в предната дясна
част на моята кола, на вратите беше удара. „А.“-то беше ударено отстрани в
зоната на вратите отдясно.
/Свидетелят изпитва известни затруднения при определяне на посока
ляво и дясно, помага си, сочи с ръцете и с цялото си тяло .
Свидетелят се затруднява да отговори на въпроса на адв. М.,
автомобилът дали е приближавал към него с предната си част или със
страничната част/.
3
Инцидентът стана през деня, беше светло, по обяд, облачно беше,
валеше. Нямаше голямо движение, точно в този момент около нас нямаше
други коли. Много бързо се движеше, не мога да определя скоростта. Като
дойдох на себе си, след като ме извадиха от колата, отидох към „А.“-то и аз
имах 3 счупени ребра, болки в рамото, оперирано ми е рамото. Видях
починалото момче, проснато на земята, до автомобила с отворена врата. Не
знам как се е озовало момчето на земята, дали е изпаднало при отварянето на
вратата на автомобила вследствие на удара, или някой го е извадил от колата
и го е поставил на земята. Освен това момче и шофьора на „А.“-то, в „А.“-то
имаше още 2 момчета. Когато отидох те бяха отвън, шофьорът беше на
кормилото. Когато отидох до „А.“-то не мога да кажа дали имаше други хора,
освен ние от двата автомобила. Не помня колко пъти се превъртя „А.“-то след
удара.
Починалото момчето лежеше на земята по гръб, ръцете и краката му
бяха разтворени, разперени. Не съм забелязал наранявания по тялото. Не знам
дали беше мъртъв, когато го видях до колата, на земята. В болницата разбрах,
че момчето е починало, когато го завиха с чаршаф. Не мога да кажа за
счупени прозорци по „А.“-то, не бях в състояние да възприемам. Не видях и в
купето на автомобила дали има срязани колани и други такива.
Страните поотделно:- Нямаме повече въпроси към свидетеля.
Свидетелят се освободи със съгласието на страните.
Снема се самоличността на свидетеля, както следва:
Ю. А. М.: - 38 г., българин, български гражданин, женен, неосъждан.
Дядо ми със С. са братовчеди. Нямам служебни отношения с ответника.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свид. М.: - Обещавам да говоря истината.
Р. е мой братовчед, бяхме и приятели, той е на възраст близка до моята,
една година е по-голям от мен. Ние живеехме в с. И., Р. беше през 5 - 6 къщи
от нас. Редовно бяхме в една компания. От 17 - 18 години Р. и З. са заедно
като семейство, бяха хубаво семейство, нямаха проблеми, не са се карали,
уважаваха се, обичаха се като млади хора. Децата ги гледаше, караше ги на
училище, взимаше ги от училище. Синът на Р.-А. навърши 17 години, а
момиченцето е 2 - 3 години по-малка от него. Големият вече започна да учи в
4
Пазарджик. Откакто стана това с баща му не му се учи, не му се излиза от
вкъщи, още говори, мисли и плаче за баща си. Ходя да го виждам, той все ми
казва, че като ме види все едно вижда баща си, като ме види се сеща за баща
си, става му тъжно. Момиченцето все плаче и тя не е добре, ходи на училище.
Майката много плаче, особено през първите 5 месеца след инцидента. Сега са
малко по-спокойни. З. си гледа децата, живее със свекъра си и свекърва си в
една къща, двамата й помагат за децата, не я оставят. Много беше щастлив от
раждането на децата. Празнувахме, когато се роди А. и за момичето
празнувахме, плачеше от радост. Р. работеше по нивите, има и собствена
земя, която работеше. Гледахме си нашите ниви, под наем взимахме ниви и ги
гледахме. Р. с това си изкарваше прехраната. З. и децата помагаха на Р.. Той
разхождаше децата, когато бяха по-малки извеждаше ги на разходка, когато
нямаше работа, по паркове и градини ги водеше. Децата много го обичаха,
още страдат за него, още плачат и са тъжни.
Когато стана катастрофата минах през тяхната къща, видях, че децата
плачат, всички бяха заедно. В къщата бяха З. и децата, С. и С. вече бяха в
болницата, двамата ги видях там и аз отидох при тях. Когато отдих там С.
плачеше. От Пазарджик други роднини бяха дошли, започнаха да плачат. Р. с
родителите беше в добри отношения, заедно живееха, сговорно семейство
бяха. Празнуваха, когато имаше празници, събираха се заедно. Р. има брат и
сестра, и двамата живеят отделно, само Р., който е най-малкия живееше с
родителите си, бяха привързани един към друг, не съм чул да се карат за
каквото и да е било, всичко беше мирно и тихо. Цялото семейство ходеха и
работеха на нивата, задружни бяха, нямаше никакви проблеми. Бяха в едно
домакинство, хранеха се общо. Почти денонощно бяха заедно. Р. уважаваше
родителите си, много ги обичаше. Един на друг си помагаха с пари.
Родителите разчитаха на Р. много, големият брат си направи къща и той
остана при тях. Повече се разбираше Р. с тях. Такава е традицията, малкият
остава в къщата, по-мил беше на родителите малкият. С. и С. много тежко
преживяха загубата. Сина на Р., А. от мъка беше ударил стената и си беше
изкълчил ръката. С. сядаше отстрани, все плачеше. С. и тя много страдаше.
Забелязах промяна, когато беше жив празнуваха, по-весели бяха, сега са по-
тъжни, не празнуват. С. и С. добре се разбират със З., няма промяна към нея.
Сега работят, но без него е по-трудно, без желание вършат работата, с него с
желание вършеха работата. Редовно посещават гроба на Р.. Р. беше много
5
авторитетен, приятен човек беше, от малък съм израснал с него, не сме имали
никакви проблеми. Децата са тъжни, но лека полека и след време сигурно ще
се оправят.
Аз присъствах на погребението. Не мога да кажа защо Р. не е сключил
брак със З. и защо по документи не се води баща на децата. Не знам за къде е
пътувал Р. при инцидента. Не е играл хазарт. З. няма нов партньор. След
инцидента не съм разбрал някой от семейството да е ходил на психолог.
Майката на Р. знам, че вдига кръвно, пие лекарства. Това стана след
инцидента.
Р. и З. нямаха брак, но направиха сватба по нашите си ритуали.
Страните поотделно:- Нямаме повече въпроси към свидетеля.
Свидетелят се освободи със съгласието на страните.
Снема се самоличността на свидетеля, както следва:
А. А.А Я.: - 25 г., неомъжена, неосъждана, българка, българска
гражданка. Аз съм дъщеря на брата на Р., Р. ми е чичо.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свид. Я.: Обещавам да говоря истината.
Р. се грижеше за децата си, за жена, за баща си и за майка си. Заедно
гледат нивите, гледат праз, зеле, продават ги, изкарват пари, гледат си децата,
както другите бащи. Те са заедно, много хубаво семейство бяха. При нас няма
кавги, живеем спокойно. Със З. сме близки, след инцидента не е добре, мъчно
й е, плаче, за децата плаче, че нямат баща вече, плаче, защото й е трудно без
мъжа й, все заедно пиеха кафе. След инцидента никъде не излиза, не работи,
живее със свекъра и свекърва си. Видях А. след като Р. почина, още преди
погребението. Той започна да удря в стената от мъка, лошо му беше. С. все
мълчи, не говори и на нея й е мъчно. З. е най-зле след инцидента. В началото
и родителите бяха много тъжни и разстроени и ние роднините също бяхме
тъжни. Виждам промяна в децата. Страдат, че нямат баща, като другите деца,
всеки път говорят за баща си. С. идва при мен споделя като на близък
роднина, че й е мъчно за баща й и на мен чак ми става мъчно. Родителите на
Р. си искат сина, сега гледат З. и децата, като поемат част от работата на Р., за
да помагат на децата и З., защото тя остана без мъж. За здравословни
6
проблеми знам, че баба С. има кръвно, но то всеки има. Дядо С. пуши много
цигари, но алкохол не пие. Сега повече пуши, отколкото преди, той е много
тъжен, липсва му детето и не могат да го забравят. Р. и родителите му си
помагаха с пари, ходеха да работят заедно. Р. беше в много добри отношения
с родителите си, обичаха се, подкрепят се, имат уважение един към друг и
децата, бабата, дядото, така са възпитани от родителите си. Чичо ми Р. беше
добър човек, с никой не се караше, не говореше с висок тон, благ, тих човек
беше. Много добър беше, но не успя да живее.
Страните поотделно: - Нямаме повече въпроси към свидетеля.
Свидетелката излиза, просълзена от съдебната зала.
Снема се самоличността на свидетеля, както следва:
И. А. Я.: - 51 г., българин, български гражданин, женен, неосъждан.
Познавам ищците. С. ми е чичо, с Р. сме втори братовчеди.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свид. Я.: - Обещавам да говоря истината.
Моите лични виждания са, че бяха много добро семейство. Със
земеделие се занимаваха, задружно семейство, Р. беше грижовен към
семейството и родителите си. Празнуваха всички заедно. Много тежко приеха
загубата. З. в момента е в много тежко състояние. Ние живеем близо, гледам,
че е отслабнала, не общува с хората, само с децата се занимава. Сега малко
изостанаха децата. Чичо не може много да работи, с покойния Р. си помагаха.
Сега работата изостава. С. не е добре и преди инцидента, но след инцидента й
по-тежко. Преди два месеца бяхме заедно в болницата. От притеснение
стомаха я боли. Преди инцидента ние с него бяхме си изкарали по една каруца
със зеле пред нивите и продавахме един до друг, след погребението, зелето му
беше останало на самия път. Когато е станал инцидента той е ходил в
Пазарджик, хвалеше се, че е събрал малко пари да купи трактори и други
машини. Родителите на Р. се гордееха с него. Той е най-малкия и най-
задружен беше със семейството. Сега живеят З. с децата и с родителите на Р..
Децата му имат нужда да им се помага. Р. уважаваше родителите си, много
им помагаше. След катастрофата, когато се разбра, че Р. е починал, за първи
път ги видях в болницата. С. беше припаднала, лошо й стана, бяха й дали
успокоителни хапчета. И на С. му беше лошо. З. беше изпаднала, много пъти
7
беше на лекарства, поддържаше се известно време с лекарства. Същият ден,
когато го прибраха от моргата в къщи А. го изведе моя син да го закара в Н.
с., гълъби гледаха, синът ми го залъга, за да се разсее да не види баща. Когато
се върна при влизане в къщата припадна, посегна да удари на вратата, тогава
го качихме на моята кола „З.“ и ги изпратихме долу при гълъбите, за да
можем да го успокоим. Децата присъстваха на погребението, бяха много
тъжни. Някой се занимаваше постоянно с тях. След смъртта на баща си синът
му 4 – 5 месеца не излизаше, излезе за малко на улицата, постои малко и се
прибираше. Ходеше с мен и моя син при гълъбите. Затваряше се, плачеше.
Някой път ходят да помагат на дядо си и баба си, защото няма кой да им
помага. А. поема вече работата като мъж.
При нас половината сме без брак. Не знам защо Р. не е припознал
децата като техен баща. Грижат се за децата, много от нашите хора не
припознават децата, включително и моя син и моя племенник, гледат ги,
грижат се за тях, но не ги припознават.
Страните поотделно:- Нямаме повече въпроси към свидетеля.
Свидетелят се освободи от залата със съгласието на страните.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатия свидетел на ответната страна
при режим на довеждане.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Д. Ю. И.: - 28 г., турчин, български гражданин, неженен, неосъждан.
Познавам Р. и семейството му, нямаме родствени отношения.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свид. И.: - Обещавам да говоря истината.
Спомням си катастрофата през ноември 2022 г. Р. беше в автомобила,
когато стана катастрофата. Шофираше С., аз бях отзад заедно с Р.. До С. беше
И.. Автомобилът беше марка „А.“. Пътувахме към Пазарджик. С Р. отзад си
говорихме за пътуване за Германия, да работим. Към пътя тръгнахме, валеше,
колата се обърна. Валеше дъжд и не видях точно как стана инцидента. Бяхме
тръгнали към Пазарджик за трактори да видим за нивите. С. имаше книжка,
8
не беше пиян. Отзад нямахме колани. Двамата с Р. бяхме отзад без колани. В
автомобила имаше колани отзад, ние просто не ги бяхме сложили. Когато
стана удара на мен ми стана лошо, когато се събудих бях в болницата. Не
знам какво е станало с Р., после разбрах, че е починал. На И. нищо му
нямаше. С. почина от удара, не знам къде се беше ударил. На И. му нямаше
нищо. С. и И. отпред бяха с колани, ние отзад нямахме колани. Не помня
нищо за еърбеци, дали колата беше хлътнала, къде беше хлътнала, нищо не
знам. Аз бях седнал зад шофьора, а Р. зад И..
Нищо не мога да кажа за удара и за движението на автомобила след
удара.
Страните поотделно:- Нямаме повече въпроси към свидетеля.
Свидетелят се освободи от залата със съгласието на страните.
Адв. М.: - Държа на разпитите на свидетелите за неимуществени вреди.
Поддържам искането си за съдебно-психологическа експертиза, каквото
искане съм направила и в исковата молба и съдът се е произнесъл с
определението за насрочване, че след това искане ще се произнесе след
изслушването на свидетелите. В случай, че съдът заличи останалите двама
допуснати свидетели, моля да се допусне съдебно-психологическа
експертиза. Поддържам искането си за разпит на още двама свидетели и за
съдебно-психологическа експертиза.
Въпрос на съда:-Какви различни обстоятелства ще установяват другите
двама свидетели ?
Адв. М.: - Всички свидетели са допуснати за едни и същи обстоятелства
– претърпените болки и страдания от моите доверители. Това са техни лични
впечатления върху живота на доверителите ми.
Адв. С.:-Поддържам изложеното в отговора на исковата молба. Считам,
че е излишно да се изслушва съдебно-психиатрична експертиза или съдебно-
психологическа, тъй като от разпита на свидетелите категорично се
установяват емоционалните страдания на ищците. Отделно от това никой от
тях не каза някой от тях да е търсил психологическа помощ, да е развил
някаква форма на душевно страдание и да има нужда от лечение и помощ.
Смятам, че е излишно, просто се концентрират усилия в една и съща посока.
СЪДЪТ счита, че следва да заличи останалите двама свидетели на
9
ищцовата страна, допуснати от съда с проектите за доклад по двете дела,
първоначално образувани по двете искови молби. Касае се за установяване на
едни и същи обстоятелства. Изявление беше направено изрично в днешното
съдебно заседание от адв. М., а именно установяване на преживени от
ищците болки и страдания, вследствие смъртта на техния родственик, за
които обстоятелства бяха събрани доказателства в днешното съдебно
заседание.
СЛЕДВА да бъде уважено искането на адв. М. за допускане на съдебно-
психологическа експертиза, като възражението на адв. С. ще бъде взето
предвид от съда при кредитиране на експертното заключение, ето защо
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАЛИЧАВА допуснатите на ищцовата страна двама свидетели :Б. Х. и
другия без посочени имена.
ДОПУСКА съдебно-психологическа експертиза, която да отговори на
поставените от ищцовата страна въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по делото М. К. - психолог, чието
възнаграждение ще бъде изплатено от бюджета на съда.
За събиране на доказателства
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 19. 06. 2024 г. от 10:00 часа, за която
дата и час страните са уведомени чрез процесуалните си пълномощници в
днешното съдебно заседание.
Да се призоват вещите лица по допуснатата комплексна съдебно-
медицинска и авто-техническа експертиза Д-р П. М. и инж. В. Ф..
Да се призове вещото лице по допуснатата съдебно-психологическа
експертиза М. К..
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:30
часа.
10
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
11