Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 06.12.2019 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Маргарита Минчева, като
разгледа докладваното от съдията Йорданова гр. д. № 198 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод подаден иск от
„Т... С...” ЕАД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление
гр. С..., ул. «Я...» № …………., срещу А... А.Г. ЕГН ********** *** за установяване
на вземане в размер на 1253,22 главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от месец 05.2014 г. до 04.2015 г., отразена в обща фактура № ....2015
г., както и 229,35 лева лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до
27.06.2017 г., както и суми за дялово разпределение в общ размер на 25,67 лева,
от които 21,41 лева главница и 4,26 лева лихва, ведно къс законната лихва върху
главниците, считано от 24.07.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че ответникът е битов клиент на доставяна от
ищеца топлинна енергия за имот, находящ се в гр. С..., ж.к. „М...“, бл. ...и
притежаващ абонатен № .... Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи
условия, които в случая са влезли в сила по отношение на ответника. Съгласно
чл. 32, ал. 1 от ОУ, заплащането на топлинната енергия се извършва в 30-дневен
срок след изтичане на периода. Ответникът е ползвал топлинна енергия за периода
от м. 05.2014 г. до м. 05.2015 г., която не е заплатена. Дяловото разпределение
на ползваната топлинна енергия в сградата, в която се намира имотът, се
извършва от фирма «Т...» ЕАД. Въз основа на изравнителните сметки от тази фирма
е определено и задължението на ответника.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът представя писмен отговор, в който оспорва иска. Твърди, че
същият е недопустим, тъй като между страните има висящо производство за същото
вземане. Освен това се сочи, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът не
е представил всички цитирани в исковата молба писмени доказателства, а именно –
молба-декларация за откриване на партида, удостоверения за актуално състояние
на „Т... С... ЕАД и „Т...“ ЕООД, договор между т... С...“ ЕАД и „Т...“ ЕООД и
общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т... С...“
ЕАД. По същество се навежда доводи, че не са представени надлежни доказателства
за количеството и качеството на предоставяната от ищеца услуга. Прави
възражение за изтекла давност по отношение на претендираните суми.
Третото лице «Т...» ЕООД, гр. С..., ЕИК ..., не оспорва
твърденията в исковата молба.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по отделно
и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл.415 ГПК, който е допустим, тъй като е налице
правен интерес от предявяването му, което се доказва от приложеното ч.гр.д. №
1286/2017 г. по описа на ИРС, по което срещу ответника е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за сума в размер на следните суми: 1274,63 лева /хиляда двеста седемдесет
и четири лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща неизплатена доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот, намиращ се в гр. С..., общ. М..., ж. к.
„М... – 2“ бл. ..., аб. ...; 233,61 лева /двеста тридесет и три лева и
шестдесет и една стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от
15.09.2015г. до 27.06.2017г., ведно със законната лихва върху горната сума – главница, считано от 20.07.2017г.
/датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, Срещу заповедта за изпълнение е било подадено възражение в
законоустановения срок.
От
представеното постановление за възлагане на недвижим имот от …………..2015 г. на
ЧСИ Н………М……., рег. № ………. по изп. дело № .../2012 г., влязло в законна сила на …………...2015
г. се установява, че ответникът е бил собственик на апартамент № ………., находящ
се в гр. С..., ж.к. „М..., бл. …………...
По
делото е представен протокол от проведено
общо събрание на етажните собственици в бл. ………………. в ж.к. „М...“, от ………………..2002
г., видно от който е взето решение за сключване на договор за извършване на
топлинно счетоводство с фирма «Т...» ЕООД. Ответникът А... Г. е бил упълномощен
представител на етажната собственост и именно той е сключил договорът за дялово
разпределение № ………….2002 г. с фирмата за дялово разпределение.
Съобразно
представените съобщения към фактури ищецът е начислил за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2014 г. до месец 30.04. 2015 г. сумата от 1279,72
лева.
Представени
са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т... С...” АД. Според чл. 3, ал. 1 от Общите условия,
купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия, който е собственик или титуляр на вещно право
на ползване. В чл. 32, ал. 1 е предвидено, че заплащането на топлинната енергия
следва да се извърши в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно чл. 31, ал. 4, месечната
дължима сума се формира въз основа на определения прогнозен дял за имота и определените за периода цени и тарифи. След
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки, се издават известия за разликата между прогнозното и действително
потребеното количество топлинна енергия, като съобразно с тях следва
възстановяване на надвнесени суми или доплащане от страна на купувача.
Приложен
е и договор при общи условия № …………..2007
г., сключен между „Т... С...“ АД и „Т...“ ЕООД за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия.
Представени
са по делото изготвените от “Т...” ЕООД документи във връзка с дяловото
разпределение за абонатен № ... /изравнителна сметки и документи за извършен
главен отчет за периода от ………...2014 г. – …………….2015.
Видно
от представения констативен акт за установяване годността за приемане на
строежа от ………...2007 г. абонатната
станция, обслужваща вх. ……… на бл. …………
в ж.к. „М...“, гр. С... е въведена в експлоатация.
Ищецът
представя и справка за отчетената и начислена енергия за абонатната станция №
396, ж.к. „М..., бл. ………, вх…………., топломер № ………..
От заключението на допуснатата и изслушана
съдебно-техническа експертиза, се установява, че ищецът редовно е доставял
топлинна енергия за етажната собственост, отчетените показания на общия
топломер в абонатната станция ежемесечно са нанасяни и отразявани по съответния
ред за осчетоводяване, като са отчислявани технологичните разходи на топлинна
енергия в абонатната станция. Сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот
са начислени в съответствие с действащата към момента нормативна уредба - Наредба
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Вещото лице е посочило, че за
отчитането на отоплителния сезон 2014-2015 г. е осигурен достъп до имота за
отчет на монтираните уреди. Според
експерта при проверката на представените от ищеца документи се установило, че
общият топломер, монтиран в абонатната станция е преминал първоначални и последваща
метрологична проверка.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В
производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си
срещу него. В настоящото производство доказателствената тежест за спорните
факти се разпределя с оглед на твърденията на страните, т.е. ищецът дължи пълно
и главно доказване на фактите, въз основа на които претендира изпълнение от
ответника – в случая, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия, изпълнението на
задължението за доставяне на топлинна енергия за процесния период и стойността
на доставената енергия.
Страните
не спорят, а и от представените доказателства бе установено, че ищецът е
доставчик на топлинна енергия на територията на гр. С.... Предявените от него
претенции са за заплащане от ответника стойността на ползвана от него, но
незаплатена топлинна енергия. Тежестта на доказване на реалното и точно
изпълнение на паричното задължение за плащане лежи върху ответника, тъй като
ищецът не е длъжен да доказва отрицателния факт на неплащане.
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени
в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Този извод не се променя от нормата на чл. 149 ал. 1 т. 6
ЗЕ, която
предвижда, че когато става въпрос за отношения между доставчик на топлинна
енергия и потребител в сграда - етажна собственост, продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмен договор при общи условия, сключен между доставчика и
потребителя, защото ищецът няма качеството на доставчик по смисъла на закона, а
е топлопреносно предприятие. Сключване на писмен договор като форма за
действителност, за да възникне облигационна връзка между топлофикационното дружество и потребителя, както
предвижда чл. 149 ал. 1 т. 6
ЗЕ, е необходимо
за нови потребители, докато за т.нар. заварени потребители в сграда - етажна собственост (т.е. в сграда, която е топлофицирана
към момента на влизане в сила на закона) облигационната обвързаност възниква по
силата на самия факт на съществуващо присъединяване към абонатна станция, без
да е необходимо сключване на писмен договор. Облигационната връзка с ответника,
които е бил собственик на имота, отразява хипотезата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (облигационна връзка без писмен
договор), тъй като от представения Договор между етажните собственици и фирмата, осъществяваща дялово
разпределение следва, че отношенията по
топлоснабдяването на сградата са били започнали още към през месец септември
2002 г., което е преди влизането в сила на Закона за
енергетиката (Обн. ДВ.
бр.107 от 9.12.2003г.)
Относно съдържанието на понятието "потребител на
топлинна енергия за битови нужди" е налице задължителна практика,
постановена по реда на чл.290 ГПК - Решение № 221/11.07.2011 г. по т.д.
№ 5/2010 г. по описа на ВКС, I ГО; Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. №
3184/2013 г. по описа на ВКС, III ГО. Съгласно дадените със същите задължителни
разяснения собственикът или титулярят на вещно право на
ползване в имот в режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на
отдадена от сградна инсталация и отоплителни тела на общите части на сградата
топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на ТЕ при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взетото решение от общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната
мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата ТЕ.
В случая се установи, че до влизането в сила на
постановлението за възлагане на недвижим имот, този имот, за който е била
доставяна топлинна енергия, е бил във владението на ответника, т.е. той е имал
качеството на потребител, съответно клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Установено бе от представените от третото лице помагач
доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза, че ищецът е
доставял топлинна енергия за процесния имот, като е изпълнил задълженията си по
съществуващата с ответника облигационна връзка.
Съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на отчетената от общия
топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици се извършва по
системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през
периода нормативна уредба, съдържаща се в Закона за енергетиката и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В случая е извършен реален отчет на
монтираните в апартамента уреди и от СТЕ
се установи, че начислената от ищеца сума отговаря на реалното потребление в
имота
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е направил възражение за погасителна
давност. С оглед разпоредбата на чл. 155 ЗЕ и приложимите Общи условия, потребителите
на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в Общите
условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания,
дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., по тълк. дело № 3/2011 г.
на ОСГК и ОСТК на ВКС. Тригодишният срок, посочен в чл.111, б. "в" ЗЗД, с изтичане
на който вземанията се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо - чл.114, ал.1 ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй като в
общите условия е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва след
изтичане на 30-дневен срок след изтичане на периода, за който са отчетени.
Следователно вземането за цена за потребената енергия за текущия месец става
изискуемо от първо число на втория месец, следващ отчетния. Съгласно мотивите на ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС започването на производство, в което
длъжникът не участва (каквото действие е подаването на заявление по чл. 410 от ГПК), не може да прекъсне давността, а разпоредбата на чл. 116, б.
"б" е изключителна и не може да бъде тълкувана посредством аналогия
на правото. С оглед на това съдът приема, че давността е
прекъсната с подаването на иска – 26.02.2018 г. и в този случай погасени по
давност са всички вземания на ищеца за период преди 26.02.2015г.
Видно от издадените от ищеца кредитни известия към
фактури за месец март 2015 г. и месец април 2015 г. остатъкът непогасени по
давност вземания възлиза на 175,42 лева. Освен това не е погасена по давност и
сумата от 440,55 лева, която представлява действителната стойност на ползваната
топлинна енергия в имота след извършеното израняване от топлинния счетоводител
Това е така, защото съгласно чл. 155, ал. 1 ЗЕ потребителите на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска /респ. 10 равни вноски и 2 изравнителни - след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г./, 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска, и 3) по реална месечна
консумация. В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски
в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една
от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената
сумарна сума по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това
дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в
полза на топлопреносното предприятие. При всички случаи обаче това "изравнително" вземане е самостоятелно и
различно от вземанията за месечни вноски /равни или прогнозни/. Следователно,
наличието на "изравнително" вземане в полза на топлоснабдителното
предприятие в края на отчетния период му дава право да получи изравнителната сума, като за тази сума давността е
започнала да тече от месец юли 2015 г. Това означава, че към датата на
предявяване на иска вземането не е било погасено по давност.
От казаното дотук съдът приема, че в действителност
ответникът в качеството си на потребител на топлинна енергия дължи на ищеца
сумата от 615,97 лева, за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, намиращ се в гр. С..., общ. М...,
ж. к. „М... – 2“ бл. ..., аб. ... за периода от месец май 23014 до месец април
2015 г., като за разликата до пълния предявен размер от 1253,22
лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като погасен по давност
По отношение на претенцията за заплащане на услугата
дялово разпределение, съдът приема, че същата е недоказана. В представените по
делото от ищеца фактури липсва стойността на тази услуга, чиято цена е дължима
съобразно чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Т... С...“ АД и
„Т...“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост. При липса
на надлежни доказателства за дължимата от ответника стойност на извършеното
дялово разпределение за периода 05.2014 г. -04.2015 г., то тази сума не следва
да бъде присъждана.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2008г., месечните дължими
суми за топлинна енергия трябва да бъдат заплатени в 30- дневен срок , след
изтичане на периода, за който се отнасят (първо число на следващия месец, който
е работен). При това положение размерът на обезщетението за забава върху
уважената сума, изчислена от съда в съответствие с чл. 162 ГПК възлиза на 115,56 лева, като за разликата до
пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен. След като иска за
главница за стойността на извършеното дялово разпределение е неоснователен, то
следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция за лихва за забава.
Относно разноските:
Ищецът е направил разноски в исковото
производство в размер на 30,16 лв. за държавна такса и претендира
юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде определено в минимален размер от 50,00 лева. Освен това ищецът е
заплатил депозит за възнаграждение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза в размер на 300 лева. Съгласно задължителните разяснения, дадени с
т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство. С оглед така посочените
задължителни разяснения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
разноски в заповедното производство, включващи
дължимата и заплатена държавна такса в размер на 30,17 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. В този случай в съответствие
с чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят разноски пропорционално на уважената
част от исковете в размер на 265,05 лева.
Доколкото
съдът частично е отхвърлил ищцовата претенция на разноски има право и ответника
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Представен
е списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие, съгласно които
ответникът е заплатил адвокатски хонорар в размер на 330,00 лева. В този случай
ищецът дължи пропорционално на отхвърлената част от исковете и разноските на
ответника, които възлизат на 201,22 лева.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че А... А.Г. ЕГН ********** *** дължи на „Т...
С...” ЕАД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление
гр. С..., ул. «Я...» № ………., сумата от 615,97
лв. /шестстотин и петнадесет лева и деветдесет и седем стотинки/,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от месец май
2014 г. до месец април 2015 г., както и сумата от 115,56 лв. /сто и петнадесет
лева и петдесет и шест стотинки / законна лихва за забава за периода 15.09.2015
г. до 27.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2017
г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска „Т... С...” ЕАД, ЕИК
..., седалище и адрес на управление гр. С...,
ул. «Я...» № ..., срещу А... А.Г. ЕГН ********** *** установяване на
вземане в размер на 637,25 лв. /шестстотин тридесет и седем лева и двадесет и
пет стотинки/, представляващо главница
за доставена топлинна енергия за периода от месец май 2014 г. до месец април
2015 г., както и за сумата от 113,79 лв.
/сто и тринадесет лева и седемдесет и девет стотинки / лихва за забава за
периода от 15.09.2015 г. до 27.06.2017 г., както и сумата от 21,41 лв. /двадесет
и един лева и четиридесет и една
стотинки /, представляваща стойността на извършеното дялово разпределение и
сумата от 4,26 лв. /четири лева и двадесет и шест стотинки / лихва за забава за
периода от 15.09.201561 г. до 27.06.2017 г.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК А... А.Г. ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на „Т...
С...” ЕАД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление
гр. С..., ул. «Я...» № ..., сумата от 265,05
лв. /петдесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/ разноски в
производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т... С...” ЕАД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление
гр. С..., ул. «Я...» № ... ДА ЗАПЛАТИ НА А... А.Г.
ЕГН ********** *** сторените разноски в
производството размер на 201,22 лв. (двеста и един лева и двадесет и две
стотинки).
Делото
е разгледано с участието на трето лице - помагач на страната на ищеца «Т...»
ЕООД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. С..., район С..., ул. «П….Г...»
№ ………….
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/