Решение по дело №1039/2018 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  25.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на  единадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

 

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.9 и чл.10а, ал.1 от ЗПК, по чл.422 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД и по чл.422 от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД, вр. чл.33 от ЗПК за установяване на парични вземания за главница, договорна лихва и неустойка.

 

Производството е образувано по искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, гр. София, бул. ****, етаж Мецанин, представлявано от Р. Г. А. и Т. Я. К. срещу Н.Д.Г., ЕГН: **********,***,  ПК:  6490,ул**** от гр.Харманли, за приемане за установено по отношение на Н.Д.Г., ЕГН: **********, че  дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, гр. София, следните суми: 593.3 лв. главница; 58.96 лв. договорна лихва за периода 15 юни 2017 г. до 06 октомври 2017 г.; 127.99 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 06.07.2017г. до 06.10.2017г.; 197.5 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 49.53 лв. за периода от 07 октомври 2017 г. датата на настъпване и респективно обявявяне предсрочната изискуемост до 04 август 2018 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

Ищецът твърди, че на  10 юни 2017 г. между „Аксес Файнанс" ООД като Кредитор и Н.Д.Г. като Кредитополучател бил сключен Договор за кредит „Бяла карта" с № 507417. Подписвайки договора за кредит кредитополучателят удостоверил, че е получил и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия приложими към него, както и че е получил от Кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита. Основанието, на което Заявлението и  искова молба били депозирани от името на  „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *****, бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 11 май 2018 г. между „Аксес Файнанс" ООД,ЕИК **** и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК ****, по силата на който вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. С подписването на процесния договор, „Аксес Файнанс" ООД, се задължил да предостави на Н.Д.Г. револвиращ кредит в максимален размер на 600 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, а Кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Съгласно разпоредбата на чл. 3 (1) от договора била предоставена субективната възможност на Кредитополучателя по всяко време да усвоява суми до максималния размер на кредитния лимит. В тази връзка настъпването на падежа, съобразно чл. 3 (2) от договора зависило изцяло от поведението на Кредитополучателя - би настъпил единствено в случай, че същият усвои част или в цялост максималния кредитен лимит. Заедно с подписване на договора за кредит на Кредитодателят предоставил на Кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта издадена от „Интеркарт Файнанс" АД /Картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като Кредитополучателят можел да усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на Кредитодателя да предостави заемната сума. Страните били подписали и Приложение № 2 към договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCardCard/Visa, които съдържали и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa. Длъжникът Н.Д.Г.  усвоил сума в общ размер на 600 лв. от предоставения кредитен лимит, като дължимата към настоящия момент главница била в размер на 593.3 лв. Върху усвоения размер на кредита, Кредитополучателят дължал дневен лихвен процент, инкорпориран в сключения договор, представляващ договорна лихва, като в настоящия случай същата е в размер на 58.96лв., за периода от 15 юни 2017 г. - датата на първата транзакция по кредитната карта до 06 октомври 2017 г. - датата на настъпване на предсрочна изискуемост. Страните се договорили, в случай, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно условията на сключения договор, същият се задължавал да представи на Кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за което между Кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство със срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на Кредитополучателя, същият дължал на Кредитора неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислявала за всяко отделно неизпълнение на задължението - от 6-то число на месеца, в който не е погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение. В конкретния случай на Кредитополучателят е начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 127.99 лв. Разпоредбите на договора за кредит, предвиждали, че ако кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж, същият бил длъжен да предостави на Кредитодателя, както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в три дневния срок до предоставяне на обезпечението. При забава за плащане на посочената по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, Ответникът дължал на Кредитодателят разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите, както и такса в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, включваща разходите на Кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на Кредитополучателя. В настоящия случай длъжникът Н.Д.Г. дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 197.5 лв. Разходите и таксите за извънсъдебно събиране били начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямат характер на неустойка. Цялото  задължение на длъжника  станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост била обявена на 06 октомври 2017 г. Считано от тази дата Н.Д.Г. дължал заплащането на лихва за забава /мораторна лихва/ върху главницата в размер на 49.53 лв. за периода от 07 октомври 2017 г. - датата на настъпване и респективно обявяване на предсрочната изискуемост до 04 август 2018 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

През целия срок на валидност на договора, ответникът се е задължил да заплаща до всяко 2-ро число на месеца текущото си задължение за предходния месец, като от сключване на горецитирания договор до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист Н.Д.Г. не изпълнявал задълженията си. Моли съда да признае за установено, по отношение на Н.Д.Г., ЕГН: **********, че дължи на  „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД има следните вземания срещу Н.Д.Г. : 593.3 лв. главница; 58.96 лв. договорна лихва за периода 15 юни 2017 г. до 06 октомври 2017 г.; 127.99 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 06.07.2017г. до 06.10.2017г.; 197.5 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 49.53 лв. за периода от 07 октомври 2017 г. датата на настъпване и респективно обявяване предсрочната изискуемост до 04 август 2018 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендират се разноски на основание чл.78, ал.8 ГПК в размер на 50 лева, на основание чл.13,т.2 НЗПП за подготовка на документи и чл. 25 от НЗПП в размер на 300,00 лева.

Ответникът, в срока по чл.131 ГПК сочи, че е безработен и не може да заплаща сумите по кредита.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

По заявление на ищеца от 14.08.2048 г. е образувано ч. гр. д. № 788/18 г. по описа на съда и против ответника е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 466/15.08.2018 г. за сумите в размер на сумата в размер на 593,30 лева - главница, 58,96 лева – договорна лихва от 15.06.2017 г. до 06.10.2017 г., 127,99 лева - неустойка за неизпълнение на задължение от 06.07.2017 г. до 06.10.2017 г., 197,50 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране, 49,53 лева – лихва за забава за периода от 07.10.2017г. до 04.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата и 75, 00 лева деловодни разноски. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е връчена на длъжника на 22.08.2018г., който  в срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирал възражение против заповедта, което е активирало разпоредбата на чл.415, ал.1,т.1 ГПК. В едномесечния срок от получаване на съобщението на 21.09.2018г. ищецът е депозирал исковата си  молба - 12.10.2018г.

Не е спорно по делото, а и от представения с исковата молба договор за кредит "Бяла карта"  с № 507417 от 10.06.2017г. се установява, че трето за делото лице "Аксес Файнанс" ООД се е задължило да предостави на ответника револвиращ кредит в максимален размер на 600 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта "Access Finance/iCard/Visa". Съгласно чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от договора кредитодателя предоставя на кредитополучателя платежен инструмент № 507417, като с подписване на договора, последният е удостоверил получаването му. Във връзка с условията за използване на кредитната карта страните са подписали приложение № 2 към договора за кредит. Според клаузите на последния ответникът е поел задължение да върне предоставения му кредит, като заплаща до всяко второ число на месеца текущото си задължение, дължимо за предходния месец. В чл. 3, ал. 3 от договора е дефинирано понятието "текущо задължение" като сбор от следните суми: усвоена и непогасена главница между 1-во и 19-то число на текущия месец, усвоена и непогасена главница между 20-то и последно число на предходния месец, начислена и непогасена договорна лихва върху горните две суми върху усвоения размер на кредита /чл. 4, ал. 1, т. 2/; неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай че такива са начислени през текущия месец. Според чл. 4, ал. 1 годишния лихвен процент на заема е в размер на 43, 2 %, а дневния лихвен процент върху усвоения размер на кредита е 0, 12%. В чл. 12, ал. 1 е предвидено, че при непогасяване на текущото задължение на уговорения падеж, кредитополучателят, в 3-дневен срок от датата следваща падежа на текущото задължение, дължи да заплати сума в размер на 15% от максималния кредит лимит, като наред с това представи допълнително обезпечение – поръчител, който да отговаря на изискванията на чл. 15 от договора. Съгласно чл. 15, ал. 4 от договора последното задължение се поражда за кредитополучателя при всеки отделен случай на забава в плащането на текущото задължение на падежа. Неизпълнението на задължението за предоставяне на допълнително обезпечение в тридневен срок от датата, следваща падежа на текущото задължение, е основание за начисляване на неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за съответния месец. Във всеки случай на забава, кредитополучателят дължи лихва за забава /чл. 21, ал. 4/. Наред с това в ал. 5 на чл. 21 е предвидено задължение на кредитополучателя да заплаща и такса разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.50 лева за всеки ден до заплащане на текущото задължение или на сумата от 15% от максималния кредитен лимит, като задължението за заплащане на такса разходи отпада, в случай, че кредитополучателят заплати до 5-то число на текущия месец 15% от максималния кредит лимит. Според чл. 21, ал. 1 от договора в случай, че кредитополучателят изпадне в забава за плащане, на което и да е парично задължение по договора за кредит с повече от 10 дни или не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, кредитодателят има право да обяви цялото му задължение по договора за предсрочно изискуемо по някой от начините, уредени в чл. 27 от договора. Според тази клауза всички писма, покани, съобщения или други документи между страните ще се считат за узнати от другата страна, ако бъдат доставени на адреса за кореспонденция, СМС на телефона за кореспонденция, email адрес на кредитополучателя посочен в договора. Кредитодателят може да изпраща съобщения на кредитополучателя и на лични му акаунт, както и да го уведомява на посочената в договора интернет страница.

С рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016 г. и Приложение № 1 към него от 11.05.2018 г. вземането по договора за кредит било прехвърлено от кредитодателя на ищеца по делото. С пълномощно от 29.12.2016г. цедентът "Акесес Файнанс" ООД е упълномощило цесионера – ищец по делото да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно сключения Рамков договор и Приложение № 1, неразделна част от него.

Прието е по делото заключение на допуснатата ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, а и неоспорено от страните, от което се установява, че общият размер на задължението, включително с обезщетението за забава към  21.03.2019г. е в размер на 1027,28 лева. Вещото лице сочи, че извършените плащания от Н.Д.Г.  се установява от  приложената към делото Справка по Договор за кредит „Бяла карта" с № 507417 (л. 66). Тегленето на суми от картата е извършено от ответника на дати 15.06.2017г. (-400.00лв.) и 15.07.2017г. (-200.00лв.), а плащания на дължими суми са постъпили на следните дати: 06.07.2017г. (90.00лв.), 14.07.2017г. (600.00лв.) и 21.08.2017г. (90.00 лв.). Извършените плащания от ответника са отразявани в информационната сис­тема на датата на плащането на сумата. Видно и от посоченото в приложената Справка по Договор за кредит „Бяла карта" № 507417 в делото (л. 66 - л. 77) всеки ден е отразявано движението по партидата от страна на кредитора „Аксес Файнанс" ООД. През целия срок на договора ответника Н.Д.Г. се е задължил да заплаща на всяко 2-ро число на месеца текущото си задължение за предходния месец, но не е спазвал договореният между страните ред за погася­ване на дължимите суми по договора. От ответника не са платени суми по претендираните вземания за главница, договорна лихва, неустойка, разходи и такси за извънсъдебно събиране в общ размер на сума 977.75 лв.  от тях: 593.30 лева – главница, 58.96 лева договорна лихва (15.06.2017г. -06.10.2017г.); 127.99 лева – неустойка; 197.50 лева - разходи и такси за извънсъдебно събиране.

Приети са по делото и разпечатка от системата "Бяла карта", от която е видно коренспонденцията, осъществeнa между кредитора и кредитополучателя и това, че последния е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: наличието на валидно правоотношение по договор за цесия, както и, че цесията е съобщена на длъжника от настоящия кредитор; наличието на валидно правоотношение по договор за кредит, както и да докаже конкретния размер на дълга, който се претендира. Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си за лихви и разноски, в това число и основанието за тяхната дължимост. В тежест на ответника е да докаже възраженията си и да проведе насрещно доказване на горните обстоятелства, в това число твърдението си, че е изплатил претендираните суми.

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че между "Аксес Файнанс" ООД и "Агенция за контрол на просрочените вземания" ООД, на  11.05.2018 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на 11.11.2016 г., по силата на което ищецът е придобил вземанията срещу ответника, произтичащи от горепосочения договор. Не се спори и, че ответникът е уведомен за цесията. Още повече, изходящото от упълномощения- цесионер уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея, съгласно константната съдебна практика с Решение № 123/09.11.2015 г. по търг. дело № 2561/2014 г. на ВКС, ІІ г. о., представлява основание да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за прехвърляне на вземането срещу него.

Не се спори между страните, че цедираното вземане, произтича от сключен между ответника и "Аксес Файненс" ООД договор за кредит "Бяла карта"  с № 507417 от 10.06.2017г., по силата на който за кредитодателя е възникнало задължението да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 600 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който да се усвоява посредством нарочен платежен инструмент. Не е спорно обстоятелството, че ответникът е усвоявал суми от разрешения му кредитен лимит, което се установява и от заключението на вещото лице. Според експерта кредитополучателят е извършил тегления на дати 15.06.2017г. (-400.00лв.) и 15.07.2017г. (-200.00лв.), а плащания на дължими суми са постъпили на следните дати: 06.07.2017г. (90.00лв.), 14.07.2017г. (600.00лв.) и 21.08.2017г. (90.00 лв.)., чрез тегленията  е усвоил предоставения му кредит до максималния размер на разрешения му кредитен лимит. Това е породило задължението на ответника да погасява текущото си задължение до второ число на съответния месец. Вещото лице сочи, че ответникът е извършил плащания в общ размер на 350 лева, с които са погасявани части от главница, договорна лихва, законна лихва, неустойка за неизпълнение и разходи за събиране на вземания по чл. 21, ал. 5 от ГПК, като непогасени останали задълженията в размер на претендираните суми.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от договора неплащането на минимум 15 % от одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца поражда правото на кредитодателя да обяви цялото задължение по договора за предсрочно изискуемо. Константна е съдебната практика сочи, че когато ищецът се е позовал на предсрочна изискуемост в подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, фактите относими към настъпване и обявяване й са част от основанието на заявеното вземане и следва да се осъществили преди образуване на заповедното производство. Това разрешение е важимо както за вземането предмет на заявлението по чл. 417 ГПК, така и за вземанията предмет на заявлението по чл. 410 ГПК. В последният случай обстоятелствата, при които настъпва предсрочната изискуемост, подлежат на доказване в хода на исковия процес по чл. 422 ГПК, тъй като за кредитора не съществува задължение да прилага доказателства за същите към заявлението по чл. 410 ГПК.

В случая ищецът по делото, за да обоснове изискуемостта на вземанията си се е позовал на настъпила предсрочна изискуемост на процесния кредит на 06.10.2017г. на горепосоченото договорно основание. От установените по делото обстоятелство може да се направи извод, че към тази дата са били налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за обявяване на предсрочната му изискуемост, предвид липсата на погашения по договора за месец август 2017 г. и месец септември 2016 г. От приетите по делото писмени доказателства – разпечатка от системата "Бяла карта" се установява, че кредиторът е уведомил длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост със съобщение, което е изпратено на телефония номер посочен от последния, като такъв за коренспонденция или по един от начините уредени в чл. 27 от договора. Ответникът не оспорва това обстоятелство. Поради изложеното съдът намира, че кредиторът е упражнил своето субективно потестативно право да направи кредитa предсрочно изискуем.

Съгласно  чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20,  договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й, визирани в  чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.  С оглед гореизложеното по повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между ответника и  "Аксес Файненс" ООД съдът счита, че са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9, 9а, 12, 10 и т. 15 от ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит не е изцяло недействителен поради нарушение на разпоредбите на ЗПК.

Настоящият състав намира, че клаузата за неустойка е недействителна, макар, че не е направено възражение в тази насока съдът следи служебно за нищожността на неустойката, поради непредставяне  в тридневен срок  от страна на ответника на договореното обезпечение, съгласно чл.20, вр. чл.15, ал.1 от договора. Задължението да следи служебно за спазването на добрите нрави изисква от съда при разрешаване на спор за заплащане на неустойка да извърши самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността й.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС в което е  прието,  че нищожността е налице във всички случаи, когато неустойката е уговорена от страните извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да изпълнява и наказателна функция.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия.  Чрез предвиждането на тази разпоредба се цели да се обремени неоснователно заемополучателя с допълнителни парични задължения, без това да бъде ясно отразено в общия размер на подлежащата на връщане сума, а представено , като санкция за неизпълнение на задължения на заемополучателя за предоставяне на обезпечение. Налице е противоречие между клаузата за неустойка и добрите нрави още при сключването на договора, от което следва, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка. В тази връзка неравноправни се явяват уговорки, които изключват или ограничават правата на потребителя, произтичащи от закон при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения, поради което и не следва да бъде предоставяна съдебна защита на кредиторите, позоваващи се на подобни договорни клаузи. Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част..

Съгласно сключения договор между страните в случай на неизпълнение на на задълженита по чл.12, ал.1, заемополучателят следва да заплаща ежедневно разходи за действия по съдиране на задължението – по 2, 50 лева на ден (чл. 21, ал. 4 и ал. 5) и неустойка за непредставено допълнително обезпечение, дължимо при всяка забавена вноска (чл. 21). Съдът счита, че отговорността за разноски, предвидена в клаузите на чл. 21, ал. 4 и ал. 5, по същество представляват неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не плащане за покриване на разходи по събиране на вземането и за дейност на служител, респ. неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Ето защо съдът приема, че с въвеждането на посочените клаузи в договора се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК чрез предвиждането на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло обусловена от допуснатата от длъжника забава. По смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. При тези съображения настоящият състав приема, че посочените клаузи, на които ищецът основава претенциите си за неустойка и такса разходи за дейност на служител, се явяват нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните по заемното правоотношение.

С оглед частичната недействителност на сключения договор по отношение на претенцията на неустойка за непредставяне на обезпечение и разходи и такса за дейност на служител, то ответникът дължи връщане на останалите дължими суми по договора за кредит. Недействителността на отделни клаузи от договора за кредит не води до недействителност на целия договор.

На следващо място, правилата за изпълнение при множество еднородни задължения са предвидени в чл. 76, ал. 1 от ЗЗД. При липсата на изрично изявление на длъжника кое задължение се погасява се приема, че първо се погасява най- обременителното за него задължение. В процесния случай най- обременителното задължение за ответната страна се явява главницата. В чл. 12, ал.2 от Договора е предвиден ред за погасяване на задълженията, съгласно който първо се погасяват законната лихва за забава, следвани от различните видове разходи за събиране на вземането, начислени неустойки,договорна лихва върху усвоената сума и на последно място непогасена главница. С постъпилата сума от длъжника на 06.07.2017г. в размер на 90,00 лева  са погасени  следните суми: такси и разходи за събиране на вземането в размер на 2,50 лева, неустойка в размер на 60,00 лева, договорна лихва в размер на 15,12 лева и главница в размер на 12,38 лева, а с внесената сума от длъжника на 21.08.2017г. в размер на 90,00 лева са погасени такси и разходи за събиране на вземането в размер на 40,00 лева, неустойка в размер на 50,00 лева. Настоящият състав по изложените аргументи по- горе прие, че  претенцията на неустойка за непредставяне на обезпечение и такса и разходи за дейност на служител за извънсъдебно събиране на вземането са недействителни, поради което от внесените суми на 06.07.2017г. и 21.08.2017г. от длъжника  и отнесени за погасяване на вземанията за неустойка и разходи и такси  за извънсъдебно събиране по заключението на вещото лице, в общ размер на 152,50 лева се погасяват по правилата на чл.12, ал.2 от Договора договорената лихва в размер на 58,96 лева за периода 15 юни 2017 г. до 06 октомври 2017 г. и част от главница в размер на  93,54 лева.

С оглед на горното съдът приема, че задължението за главница остава дължимо за сумата в размер на 499,76 лева, а задължението за договорената лихва в размер на 58,96 лева за периода 15 юни 2017 г. до 06 октомври 2017 г.  е погасено от длъжника, поради което не следва да бъде уважаван така предявеният иск за главница в размер на сумата над 499,76  лева до първоначално предявеният иск  от 593,30 лева и комулативния иск за договорената лихва в размер на 58,96 лева за периода 15 юни 2017 г. до 06 октомври 2017 г. 

 Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат  в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Представен е списък по чл. 80 ГПК  и доказателства за заплащане на 175 лева – заплатена ДТ, 150 лева – депозит за СЧЕ, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /след изм./, вр. с чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПрП, се дължи и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на сумата от 100 лева. Чл. 13, т. 2 от Наредбата е относим единствено до случаите по чл. 21, т. 1 и т. 2 ЗПП, но не е и в хипотезата на чл. 21, т. 3 ЗПП. Процесуалното представителство поглъща и включва в себе си консултацията и подготовката на документи. В случая приложим е единствено текстът на чл. 25, ал. 1 от Наредбата, като съдът определя възнаграждение в размер на 100 лева. Съобразно уважената част на комулативно предявените искове се дължат разноски на ищеца в размер на 89,45 лева за  заплатена ДТ, 76,67 лева – депозит за СЧЕ, и  на основание чл. 78, ал. 8 ГПК  в размер на 51,11 лева за юрисконсултско възнаграждение.

На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/13 г. ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноски по заповедното производство в размер на 38,33 лв., в това число 12,78 лв. държавна такса и 25,55 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено също в минимален размер съгласно чл. 26 от Наредба за плащането на правната помощ, тъй като попълването на едно бланково заявление не съставлява сложна юридическа дейност.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Н.Д.Г., ЕГН:********** *** съществуването на вземането на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК: **** гр. София, бул.****за сумата  499,76 лева- главница, дължима по договор за паричен заем  № 507417 от 10.06.2017г.,  ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 14.08.2018г. до окончателното й изплащане,  като ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК:**** против Н.Д.Г., ЕГН:********** ***, иск за признаване на установено,че ответникът дължи на ищеца: сумата над  499,76 лева до пълния предявен размер от 593,30 лева - главница, дължима по договор за паричен заем  № 507417 от 10.06.2017г; сумата от 58,96 лв. за договорна лихва за периода от 15.06.2017г. до 06.10.2017г.; 127,99 лева за неустойка за периода от 06.07.2017 г. до 06.10.2017 г. и 197,50 лева за разходи и такси за извънсъдебно събиране за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 788 по описа за 2018 г. на РС- Харманли.

ОСЪЖДА Н.Д.Г., ЕГН:********** *** да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК: **** сумата в размер на 38,33 лева – разноски по съразмерност по ч.гр.д. № 788 по описа за 2018 г. на РС- Харманли и сумата от 217,23 лева, разноски по съразмерност по гр.д. № 1039/ 2018 г.  по описа на РС- Харманли.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

                                                                    

                                                                             СЪДИЯ: