Определение по гр. дело №12646/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 49452
Дата: 1 декември 2025 г. (в сила от 1 декември 2025 г.)
Съдия: Камелия Пламенова Колева
Дело: 20251110112646
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 49452
гр. София, 01.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20251110112646 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 228 от Закон за електронните съобщения (ЗЕС),
чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД, чл. 422 ГПК, вр. чл. 335, ал. 1 от
Търговския закон (ТЗ), вр. чл. 183, вр. чл. 205, ал. 1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД от „Й.Б.“ ЕАД
срещу Т. Л. Т., за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сума в общ размер на 1339.70 лева, представляваща главница за неплатени месечни
абонаменти, използвани услуги, дължима сума за мобилни устройства и неустойка,
обединени във фактура № **********/20.11.2022 г. за клиентски номер *********, ведно със
законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
02.08.2024 г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.08.2024 г. по ч.гр.д. № 47316/2024 г. по описа на
СРС, 55 състав, и която сума е формирана от следните вземания, както следва:
• на основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 228 от Закон за електронните съобщения (ЗЕС) за
установяване съществуване на вземане за сума в общ размер на 315.98 лева, представляваща
неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни услуги, включваща
следните суми по следните договори:
121.25 лева неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни
услуги за периода от 20.06.2022 г. до 19.09.2022 г. по сключен с ищеца договор за мобилни
услуги от 20.06.2022 г. с предпочетен номер +.................;
181.87 лева неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни
услуги за периода от 20.06.2022 г. до 15.11.2022 г. по сключен с ищеца договор за мобилни
1
услуги от 26.03.2022 г. с предпочетен номер +...............;
12.86 лева неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни услуги
за периода от 20.06.2022 г. до 19.09.2022 г. по сключен с ищеца договор за мобилни услуги
от 20.06.2022 г. с предпочетен номер +..............;
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за сума в общ размер на 401.22 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора поради виновно неизпълнение на
задълженията по него от ответника за срочно плащане, която не надвишава
трикратния размер на дължимата стандартна месечна абонаментна такса за
предоставяните по процесните договори за далекосъобщителни услуги, включваща
следните суми по следните договори:
156.53 лева неустойка за неизпълнение по сключен с ищеца договор за мобилни услуги
от 20.06.2022 г. с предпочетен номер +.................;
181.12 лева неустойка за неизпълнение по сключен с ищеца договор за мобилни услуги
от 26.03.2022 г. с предпочетен номер +...............;
63.57 лева неустойка за неизпълнение по сключен с ищеца договор за мобилни услуги
от 20.06.2022 г. с предпочетен номер +..............;
иск с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 335, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 183, вр. чл. 205,
ал. 1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата в размер на 416.07 лева, представляваща сбор от
лизингови вноски за отчетен период 20.06.2022 г. – 15.11.2022 г., дължима по сключен
договор за лизинг от 20.06.2022 г. за устройството SAMSUNG Galaxy А22 5G 128GB
Dual White;
иск с правно основание по чл. 422 ГПК, на основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в
размер на 206.43 лева, представляваща съразмерна част от направената отстъпка от
стандартната цена на устройство NOKIA G10 32GB Dual Purple, съгласно действащата
към момента на сключване на договор за мобилни услуги от 26.03.2022 г. с
предпочетен мобилен номер +............... ценова листа и заплатената при предоставянето
му, съответстваща на оставащия срок на договора отстъпка от цената на месечна
абонаментна такса.
Ищецът - „Й.Б.“ ЕАД, твърди, че между него и ответника Т. Л. Т. е съществувало
облигационно правоотношение въз основа на договор за мобилни услуги от 26.03.2022 г. с
предпочетен номер +..............., с който е закупено устройство NOKIA G10 32GB Dual Purple
на преференциална цена за устройството. Посочва, че на 20.06.2022 г. е сключен договор за
лизинг за устройство SAMSUNG Galaxy А22 5G 128GB Dual White и на 22.05.2022 г. е
сключено споразумение. Твърди, че на 20.06.2022 г. е сключен и договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +................., както и на 20.06.2022 г. е сключен и договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +............... Поддържа, че изпълнил задължението си за
2
предоставяне на уговорените телекомуникационни услуги на абоната по процесните
договори, но ответникът не заплатил в срок цената им, като останал задължен за стойността
на предоставените услуги в процесните периоди в общ размер от 315.98 лева. Излага, че
ответникът не изпълнил задълженията си по договорите, поради което договорите са
прекратени едностранно от ищеца на 15.11.2022 г. поради неплащане в срок на дължими
суми, като договорите за лизинг са прекратени на основание чл.11, ал.1 от общите условия
на договорите за лизинг, а договорите за мобилни услуги – на основание т. 19 б от общите
условия, в които клаузи не се изисква отправяне на писмено предизвестие до потребителя.
Въпреки това, ищецът е изпратил до потребителя уведомление за прекратяване на
договорите. Към 20.11.2022 г. длъжникът имал задължения за преходни периоди в размер на
365.26 лева както и дължими лизингови вноски за период 20.10.2022 г. - 19.11.2022г. в общ
размер на 361.80 лева по договор за лизинг за устройство SAMSUNG Galaxy А22 5G 128GB
Dual White от 20.06.2022 г., които били обединени във фактура № **********/20.07.2022 г.,
фактура № **********/20.08.2022 г. и фактура № **********/20.09.2022 г., както и за
периода от 20.10.2022г. до 19.11.2022г. имал задължение в размер на 4.99 лева за месечни и
еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +............... от 26.03.2022г. Релевира, че ответникът
дължи на ищцовото дружество незаплатените лизингови вноски в размер на 416.07 лева по
договор за лизинг от 20.06.2022 г.за устройство SAMSUNG Galaxy А22 5G 128GB Dual
White за посочените периоди, както и сумата в размер на 206.43 лева, представляваща
разликата между стандартната цена на устройство NOKIA G10 32GB Dual Purple без
абонамент съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа и
размера на отстъпката, съответстваща на оставащия срок на договора, претендирана за
посочения размер. В съответствие с клаузите на общите условия на оператора, които били
приложими в облигационното отношение между страните, с оглед на нарушаване на
задълженията от абоната, произтичащи от договора (чл. 11, ал. 1), за неплащане в срок на
дължими суми за предоставени мобилни услуги, била начислена договорна неустойка по
процесните договори, която не надвишавала размера на три стандартни месечни
абонаментни такси за посочените мобилни номера. Излага, че ответникът дължи на
ищцовото дружество незаплатените лизингови вноски за посочените периоди, както и
разликата между стандартната цена на устройствата без абонамент съгласно действащата
към момента на сключване на договора ценова листа и размера на отстъпката,
съответстваща на оставащия срок на договора. Обосновава правния си интерес от
предявяване на установителните искове с проведеното заповедно производство и издадената
в полза на „Й.Б.“ ЕАД заповед по чл. 410 ГПК от 23.08.2024 г. по ч.гр.д.№ 47316/2024 г. на
СРС, 55 състав, и дадени указания от заповедния съд по чл.415 ГПК. Представя писмени
доказателства. Претендира разноски.
Ответникът - Т. Л. Т., чрез особен представител, в законоустановения едномесечен срок
по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба. Оспорва изложените в исковата молба
обстоятелства, оспорвайки да е ползвал мобилни услуги на претендираната от ищеца
стойност. Оспорва да е сключил договор за лизинг. Счита, че по делото не са представени
3
доказателства за начина на формиране на процесните вземания, намира за неясно
основанието, на което са предоставени, така и начина на определяне на датите на падеж на
отделните вноски. Релевира възражение за нищожност на договорите за мобилни услуги и
допълнителните споразумения към тях поради накърняване на добрите нрави в частта,
засягаща клаузата относно размера на неустойката, като по изложените доводи намира, че
договорът не е породил правно действие. Излага съображения за нищожност на договора за
лизинг поради неспазване изискването условията по договора да са представени по ясен и
разбираем начин, а претендираната сума за лизингови вноски не отговаря на договорните
условия, погасителния план и чл. 11, ал. 2 от Общите условия към договорите за лизинг.
Поддържа, че не дължи неустойка за предсрочно прекратяване на договорите, доколкото
клаузата за неустойка е уговорена в противоречие с добрите нрави, едностранно определена
и е в размер а цената на самата услуга за оставащия период от договора, като по този начин
позволява на оператора да получи цената, независимо от това, че след прекратяването не
предоставя услугата, като евентуално дължи възстановяване на част от разликата между
най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на
договора. Искането към съда е предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:
Във връзка с възраженията на ответника следва да се отбележи, че исковата молба е
редовна – претендираните вземания са индивидуализирани в достатъчна степен по
основание, както и е посочена стойността на всяко вземане за процесния период в
претендирания размер, а доводите на ответника относно недоказаността на размера на
вземанията касаят съществото на правния спор, а не неговата допустимост.
В тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства:
По исковете с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД:
сключването на твърдените договори и споразумения с посоченото в исковата молба
съдържание, включително относно размерите на месечните абонаменти такси и стойността
на доставените услуги по договорите/споразуменията, уговорените размери на отстъпка от
цена и стандартната цена на услугите, както и че ищецът е изпълнявал задълженията си по
договорите и приложенията по предоставяне на мобилни услуги и далекосъобщителни
услуги на ответника за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже положителния факт на плащане на вземанията, за които
обстоятелства ответникът не е ангажирал доказателства.
По исковете с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 92, ал.1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационни отношения по твърдените
договори и споразумения, че е изпълнил задълженията си по тях; че в съответните договори
е била уговорена валидна клауза за неустойка в случай на прекратяване на същия поради
неизпълнение от страна на ответника на твърдените задължения и че договорите са били
прекратени, съответно, че посочените устройства са предадени на ответника и в договорите
за лизинг е било уговорено задължение за заплащане на неустойка за невърнато устройство
4
по договора; какъв е размерът на неустойката по съответните договори и приложенията към
тях, както и размерът на преференциалната цена по договорите, цената без отстъпка и
размерът на конкретната отстъпка за съответните устройства. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е бил изправна страна по договорите, в
това число, че е върнал предоставените му устройства.
По исковете с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 335, ал. 1 от ТЗ,
вр. чл. 183, вр. чл. 205, ал. 1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД ищецът следва да докаже при условията
на главно и пълно доказване: че между страните били налице облигационни
правоотношения по валидно сключени договори за лизинг; че е изпълнил задължението си
да предаде вещта по съответния договор на купувача, както и настъпила изискуемост на
задължението на ответника да заплати уговорените лизингови вноски и техния размер. При
установяване на горното, в тежест на ответника било да установи погасяване на
задължението си.
Ищецът следва да докаже изискуемост на търсените вземания с настъпването на
падежа на плащането им или отправянето на покана до ответника.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства за
предоставяне на мобилните услуги и за прекратяването на договорите, на които се позовава
и търси неустойка по тях.
Указва на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като дава възможност
на страните да изразят становище по тези въпроси.
Приложените към исковата молба писмени документи са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат приети.
Така мотивиран, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИОБЩАВА материалите по ч.гр.д. № 47316/2024 г., по описа на СРС, 55 състав.
ПРИЕМА представените към исковата молба и към заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 47316/2024 г. документи като писмени
доказателства по делото.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като дава възможност
на страните да изразят становище по тези въпроси.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
5
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.02.2026 г. от
13:20 ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по
делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях отсъства повече от един месец от адреса, на
който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При
неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат
за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, като на ищеца се връчи и препис от
писмения отговор.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6