Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Габрово, 26.05.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР.
ГАБРОВО в открито съдебно заседание от четиринадесети май, две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по адм.
дело № 86 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм.
дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен
съд Габрово /ГАС/ Жалба с вх. № СДА-01-625 от 12.04.2021 г., подадена от П.Б.Д.
***, с ЕГН: **********, против Заповед № ЗСП/Д-ЕВ-Г/4052 от 1.03.2021 г. на
директор Д“СП“ – Габрово, потвърдена с Решение № 07-РД-04-0182 от 26.03.2021 г.
на директор Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Габрово, с искане за нейната
отмяна.
С така посочения ИАА се спира
социалната помощ на жалбоподателката, отпусната със Заповед № ЗСП/Д-ЕВ-Г4052 от
16.12.2020 г. на директор ДСП – Габрово, на основание чл. 12б от ППЗСП.
Спирането е с действие, считано от 1.02.2021 г. с мотив, че семейството на Д. вече
не попада в кръга на лицата по чл. 16б, ал. 1, т. 1 – 4 от ППЗСП. Заповедта е
оспорена пред Директор РД „СП“ – Габрово и същият се е произнесъл с така
посоченото Решение.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и поддържа депозираната жалба.
Ответната страна – Директор ДСП –
Габрово, явява се лично и в това си качество Р.Х.и ст. Юрисконсулт С.П.в РДСП –
Габрово, които оспорват жалбата.
При направена служебна проверка
съдът е счел жалбата за редовна и допустима, поради което я разгледа по
същество.
На основание чл. 168,
ал. 1 от АПК съдът извърши служебна проверка по отношение на изтъкнатите в
жалбата съображения за незаконосъобразност, както и за наличието на всички
основания за оспорване на процесния ИАА, посочени в чл. 146 от кодекса.
От фактическа страна се
установява, че със Заявление-декларация от 1.12.2020 г. Д. е поискала отпускане
на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна
епидемична обстановка. Същата е заявила, че е омъжена, с четири непълнолетни деца,
три от които – ученици, безработна без право на обезщетение за безработица,
регистрирана в Бюро по труда. Семейството няма доходи от трудова дейност,
получават семейни помощи за деца и други социални помощи и обезщетения с месечна
обща стойност от 484.60 лв. Деклараторката се е задължила да съобщи в ДСП за
промяна в обстоятелствата.
Изготвен е социален доклад, който
установява наличието на декларираните обстоятелства. Социалните работници са
взели предвид това, че Д. е безработна и регистрирана в БТ от 13.01.2020 г., но
без право на обезщетение за безработица. На 16.07.2020 г. съпругът на
заявителката е прекратил трудовите си правоотношения с работодателя си, считано
от следващата дата, и също е регистриран в БТ, но с право на обезщетение за
безработица. От 16.11.2020 г., до 27.11.2020 г., поради обявената извънредна
епидемична обстановка в страната, едно от децата се е обучавало дистанционно. Със
заповед на министъра на здравеопазването от 25.11.2020 г. е преустановен
учебният процес в училището от 30.11.2020 г. до 21.12.2020 г. и е разпоредено
обучение в условията на електронна среда за всички ученици, като за семейството
това касае три от децата. Четвъртото е на 3 години и не посещава детско
заведение. Доходът на семейството се формира от семейни помощи по чл. 7 от ЗСПД
и обезщетения за безработица на бащата. Средномесечният доход на член от
семейството за месеца, следващ този, в който в училището /детското заведение/ са
въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната
епидемична обстановка по повод Ковид – 19 е в размер на 80.76 лв., който е по-нисък
от 150% от МРЗ /690.00лв./. Трите деца не са посещавали училище над 10 работни
дни през ноември и декември, 2020 г., поради което за двата месеца е определен
размер на помощта от 915.00 лв. за всеки.
С
горепосочена Заповед от 16.12.2020 г. е отпусната исканата от Д. помощ
по чл. 16б от ППЗСП.
С последваща Заповед от
29.01.2021 г. на същия административен орган отпусната помощ е изменена на
650.00 лв. Причината е, че едно от децата вече може да посещава детско
заведение, а другото – училище. Заповедта не е обжалвана и е влязла в сила.
По делото е безспорно установено,
и фактът не се оспорва от жалбоподателката, че на 22.01.2021 г. съпругът и баща
на децата - Д.Д., е започнал работа по трудов договор на 4-часов работен ден.
При изготвена на 1.03.2021 г. социална анкета е отбелязано, че на основание чл.
16б от ППЗСП семейството не попада в кръга от лица, посочени в тази разпоредба.
На същата дата е издадена процесната Заповед, с която се спира изплащането на
помощта по тази причина, считано от 1.02.2021 г.
С Решението на директор РДСП –
Габрово Заповедта е потвърдена със следните мотиви: Гореописаната в Социалния
доклад фактическа обстановка се съдържа в този контролен АА. Отчетено е, че
жалбоподателката е била безработна още преди обявяване на извънредното
положение – от 2016 година, като е регистрирана в БТ от 13.03.2020 г., без
право на обезщетение, поради което не може да се счита, че по отношение на нея
е налице причинно-следствена връзка между оставането й без работа и тази
извънредна ситуация. Съпругът е с прекратено трудово правоотношение след
13.03.2020 г., поради което е била направена преценка, че той е правоимащо лице
по смисъла на цитираните в Решението правни норми и поради тази причина на
семейството е била отпусната помощта през месец декември, 2020 г., като тогава
семейството е с повече от едно дете до 14-годишна възраст, обучаващо се извън
училище поради специфичната обстановка. През м. януари помощта е била намалена,
т.к. само едно от децата до 14-годишна възраст не е можело да посещавали
училище присъствено през целия месец и е останало на обучение в електронна
среда в дома си поради епидемичната обстановка. Тъй като от 22.01.2021 г. господин
Д.е започнал работа по трудов договор и е работил през февруари, през което
време не е ползвал платен или неплатен отпуск /което също не се оспорва/, той
вече не отговаря на изискванията на чл. 16б, ал. 1, т. 1 – 4 от ППЗСП, поради
което отпада основанието за отпускането на помощта. Помощта е спряна, а не
прекратена с оглед запазване интереса на семейството, т.к. при нова промяна в
обстоятелствата, която дава основание за отпускането й отново, няма да се
налага преМ.ване през нова процедура по първоначално подаване на заявление и отпускане
на помощта със събиране на съответните доказателства, а изплащането й ще бъде
възобновено с нова Заповед.
По отношение най-малкото от
децата на жалбоподателката по делото е представена Служебна бележка, от която е
видно, че то е навършило три години на 2.08.2020 г. и е записано в група на
детска градина за учебната 2020/2021 г., т.е. то може да посещава детско
заведение при желание за това от страна на родителите след 1.01.2021 г.
По делото е безспорно, че
извънредното положение у нас е въведено от 13.03.2020 г., със Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Безспорно жалбоподателката към този момент вече е имала четири деца, три
от тях – непълнолетни и едно, все още ненавършило три години, както и че към
този момент тя е била вече от дълго време безработна, макар и регистрирана от
близо два месеца в БТ, поради което новата неблагоприятна ситуация не е причина
за положението й.
Прекратяването на трудовия
договор на съпруга по време на епидемична обстановка е също безспорен факт и
макар че не е доказано по безспорен начин връзката на това прекратяване точно с
тази обстановка, то в полза на семейството органите на АСП са приели, че е
налице такава връзка. Безспорно от 22.01.2021 г. той е започнал и работа, макар
и на 4-часов работен ден. Нормата на чл. 16б от ППЗСП не прави разлика според
вида на трудовия договор, условие при нея е само липсата/наличието на трудова
заетост, респективно осъществяване на друга аналогична дейност.
Оспорената Заповед е издадена от
материално и териториално компетентен административен орган – Директорът на
Дирекция "Социално подпомагане" – Габрово, при
упражняване на законово регламентирани правомощия по чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 във вр. чл. 16б от ППЗСП.
Обжалваният административен акт е
постановен в изискуемата от закона форма и при спазване на нормативно
установените изисквания по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за неговото съдържание. Посочено е както
правното основание за упражненото административно правомощие, така и
релевантното обстоятелство за постановеното спиране на месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП – лицето не попада в кръга на лицата, посочени в
чл. 16б, ал. 1, т. 1 – 4 от ППЗСП от посочената дата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗСП, социалните помощи са месечни, целеви и еднократни,
като условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането,
възобновяването и прекратяването на социалните помощи, се уреждат с правилника
за прилагане на този закон с
изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на
министъра на труда и социалната политика /чл. 12, ал. 4 от ЗСП/.
С бр. 77 на ДВ от 2020 г. е
приета нова разпоредба в тази връзка – чл. 16б от ППЗСП. Според нея право на
месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна
епидемична обстановка имат семейства с деца до 14-годишна възраст, когато:
1. двамата или единият от работещите
родители, или родител, отглеждащ сам дете, не може да извършват дистанционна
работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск или не получава
парично обезщетение за временна неработоспособност;
2. двамата или единият от
родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат
право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е
по-нисък от средномесечния доход по ал. 4;
3. двамата или единият от
родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи се лица,
които не могат да упражняват занятието си поради въведените ограничения във
връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка;
4. двамата или единият от
родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, по т. 1, 2 или 3 не получават
обезщетение за бременност и раждане.
За да се отпусне и изплаща такава
помощ, трябва поне една от хипотезите по ал. 1 да е налице. Изисква се и за училището/детското
заведение, които посещават децата, да са въведени ограничения във връзка с извънредното
положение или извънредната епидемична обстановка. В случая не се спори дали е налице тази предпоставка, защото не въз основа
на нея е спряно изплащането на помощта. До края на м. януари, 2021 г., помощта
е била изплатена, но изплащането й е спряно от м. февруари, т. г. Доходът от
предходния месец е бил 501.00 лв. През януари, според Решението,
средномесечният доход на член от семейството е 83.60 лв. През януари Д.е
получил трудово възнаграждение от 98.09 лв.
Безспорно семейството отговаря на
общото изискване за отглеждане на дете до 14-годишна възраст. Видно от
изисканите от съда Актове за раждане, през м. януари, 2021 г., Ц. Д.е навършил
12 години, М. Д. – 16 години, Б.Д. - 10
години, И. Д.– 3 години или семейството отглежда три деца до 14-годишна
възраст, от които двамата са ученици и едно – в детска градина.
В чл. 16б, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСП са регламентирани и други условия за отпускане на
месечна целева социална помощ по чл. 16б от ППЗСП - децата да не са настанени извън семейството по реда
на чл. 26 от Закона за закрила на детето /каквото обстоятелство не се
твърди, че е налице в случая/; децата да не
посещават училище или детска ясла и детска градина, както и предучилищните
групи поради въведените ограничения в училището или в детското заведение във
връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка и
средномесечният доход на член от семейството за месеца, в който в
училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното
положение или извънредната епидемична обстановка, е по-нисък или равен на 150 %
от минималната работна заплата.
От посочената регламентация следва извода, че месечната
целева помощ по чл. 16б от ППЗСП има специфичен характер и е свързана с подпомагане на
семействата с деца до 14-годишна възраст, когато децата не посещават училище
или детска ясла и детска градина, както и предучилищните групи поради
въведените ограничения в училището или в детското заведение във връзка с
извънредното положение или извънредната епидемична обстановка и когато по
отношение на родителите, респективно на единия родител или на родителя,
отглеждащ сам дете, е налице някоя от хипотезите по чл. 16б, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ППЗСП и е изпълнено условието по чл. 16б, ал. 4 от ППЗСП за размера на средномесечния доход на член от
семейството. При наличието на общо основание
за ползване на социални помощи – ниски доходи и недостатъчна обезпеченост с
имущество, е налице друг тип обща социална помощ, но процесната се отпуска само
за покриване нуждата от оставане вкъщи на родител, който трябва да полага грижи
за дете/деца до 14-годишната им възраст, когато те не могат да посещават
училище поради посочените вече причини. От близо пет години майката е стояла
вкъщи и оставането й там и през настоящата година не може да се счита като
последица от извънредната обстановка. За
наличието на обуславящите правото на месечна целева социална помощ
материалноправни предпоставки по чл. 16б, ал. 1 от ППЗСП, преценката следва да се извършва в контекста на това
дали възникването и съществуването на тези предпоставки е резултат от въведени
ограничения във връзка с извънредно положение или извънредната епидемична обстановка
на територията на страната, свързана с разпространение на COVID-19. Безспорно оставането без работа на майката не е ново обстоятелство, нито
такова, свързано с извънредната ситуация у нас. Както тя сама заявява в съдебно
заседание, тя не работи от 2016 година.
От фактическа страна не е спорно, а и
се установява от доказателствата по делото, че поради
въведените ограничения във връзка с извънредната епидемична обстановка в страната и издадена Заповед №
РД-01-677/25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването за преустановяване на
присъствените учебни занятия в училищата, детските градини и яслите от
30.11.2020 г. до 21.12.2020 г., децата няма да посещават детска градина и училище в периода ноември – декември, 2020 г. Изпълнено
е условието по чл. 16б, ал. 3, т. 2 от ППЗСП. През януари децата от пети до 12-ти клас също учат в електронна среда, като
това изискване е преустановено за 3-годишното и 10-годишното дете, но остава
12-годишното, което продължава да учи в електронна среда.
За
да е налице правото
на заявителя на месечна целева помощ по чл. 16б, ал. 1 от ППЗСП обаче е необходимо съществуването на още една
материалноправна предпоставка, а именно- по отношение на лицето да е изпълнена някоя от
предвидените при условията на алтернативност хипотези на чл. 16б, ал. 1, т. 1 – т. 4 от ППЗСП. В случая по отношение на жалбоподателката
хипотезата на т. 1 е неприложима, доколкото към момента на подаване на
заявлението и спиране на помощта тя не осъществява трудова дейност и не е работещ
родител. Съпругът пък осъществява такава дейност
и не му се е наложило да ползва отпуск– платен или неплатен, след 22.01.2021 г.
Не са налице двама „работещи родители“, на поне единия от които да се налага да
остане вкъщи за да гледа учещото в дома си дете. Майката не е била работещ родител и тя извършва тази
дейност, поради което не се налага и бащата да остава в дома си по такава
причина. Не се твърди и наличието на хипотезата на т. 3, а
именно - двамата или единият от родителите да са самоосигуряващи се лица, които
не могат да упражняват занятието си поради въведените ограничения във връзка с
извънредното положение или извънредната епидемична обстановка. Единствената
евентуално приложима в случая хипотеза би била тази на т. 2 от ППЗСП, която регламентира правото на подпомагане на
родител, който е останал без работа, но нямащ право на обезщетение
за безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от
средномесечния доход по ал. 4. В случая от доказателствата по делото се
установява, че съпругът на жалбоподателката е започнал отново да осъществява трудова
дейност от 22.01.2021 г., т.е. и тази
хипотеза не е налице.
В заключение съдът намира за правилен и законосъобразен извода на
административните органи, че не са налице предпоставките, регламентирани в
приложимия нормативен акт, за продължаване изплащането на точно този вид
социална помощ, която е целева и се отпуска и изплаща при точни, строго
определени нормативно условия, които в своята съвкупност в случая не са налице.
В заключение процесната Заповед на директора на ДСП - Габрово, потвърдена с
Решението на директора на РДСП – Габрово, следва да се счита като издадена от
компетентен орган при спазване на процесуалните правила и съответстваща на
материалния закон.
В тази връзка и на основание чл.
172, ал. 2, предл. последно от АПК Административен съд Габрово следва да остави
без уважение подадената жалба.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по жалба вх.
№ СДА-01-625 от 12.04.2021 г. на П.Б.Д. ***, с ЕГН: **********, против Заповед
№ ЗСП/Д-ЕВ-Г/4052 от 1.03.2021 г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Габрово, потвърдена с Решение № 07-РД04-0182 от 26.03.2021 г. на
директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Габрово, с която е
спряно изплащане на помощ по чл. 16б от ППЗСП на жалбоподателката, считано от
1.02.2021 г.
Преписи от Решението да се изпратят
на страните ведно със съобщенията.
Решението не подлежи на обжалване
на основание чл. 13, ал. 6 от ЗСП.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/