Присъда по дело №505/2019 на Софийски окръжен съд

 

 

МОТИВИ:

по НОХД № 505/2019г. по описа на Софийски Окръжен Съд

Обвинението  против подсъдимия Ф.Л.Н. за престъпление по чл.123, ал.1 от НК е за това, че на 08.10.2017г. около 13.30 часа в местността „К.“, махала Ч., с. К., С. обл., като член на „Н.- С.я“ /Н.- С./, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - ползване на оръжие при групов лов на дива свиня, представляваща източник на повишена опасност, нарушил чл.59, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, а именно:

“Лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и/или съхраняване на взривни вещества и пиротехнически изделия, са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им“, както и чл.8, т.1 от „Указания за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели, приети от УС на Н.-С.на 21.11.2014 г., а именно: “Забранява се стрелба по шум, по неясно видима цел и/или по такава, която може да предизвика злополука“, които задължения съгласно заключителните разпоредби представляват инструктивни правила за безопасност при дейности с ловно оръжие и са задължителни за всички ловци, членове на Н.- С., като не предприел мерки за недопускане на злополука при употребата на оръжие и произвел изстрел по неясно видима цел с ловна нарезна карабина марка „Застава“, модел М 70, калибър 7x64, с което причинил смъртта на В.С.М. ЕГН **********.

В съдебно заседание представителят на СОП поддържа така повдигнатото обвинение, предвид на това, че производството по делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371,т.2 НПК, след като подсъдимият Н. направи такова изявление и призна фактите и обстоятелствата, на които се основава обвинението, пледира да се приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1  НК и да се редуцира определеното наказание с 1/3.Пледира, наказателната отговорност по отношение на подсъдимия Ф.Н. да се индивидуализира при баланс на смекчаващите и отегчаващите същата обстоятелства, въпреки, че в пледоарията на представителя на обвинителната власт се посочват само смекчаващи такива- чисто съдебно минало на подсъдимия, добри характеристични данни, оказана помощ на пострадалия, непосредствено след деянието, оказване помощ на разследващите с провеждане на следствен експеримент, пълни самопризнания и наличие на искрено разкаяние и страдание за отнемането на живота на пострадалия, който е бил негов приятел.В пледоарията на прокурора категорично отсъства посочване на каквото и да е обстоятелство, от характер да отегчи наказателната отговорност, като сам представителят на обвинителната власт застъпва становище, че почистването след деянието  на средството на престъплението –ловна карабина не е ясно от кого е осъществено, а обстоятелството, че известно време след като е установена смъртта на пострадалия подсъдимият не е могъл да бъде намерен, се обяснява с особеното психическо състояние, в което е изпаднал, разбирайки, че макар и неволно е отнел живота на свой приятел, че е страдал, „бил е объркан и не е знаел какво да прави” . Наказанието „лишаване от свобода”, в размер на 3 години, /каквото  е искането на държавното обвинение да бъде наложено  на подсъдимия/ следва да бъде условно отложено по чл.66 НК.Представителят на държавното обвинение пледира на подсъдимия да  бъде наложено допълнително наказание „лишаване от правото на ловна дейност” за максималния срок, предвиден в закона.

Веществените доказателства да се пазят до приключване на делото, след което тези, които представляват оръжия и боеприпаси да бъдат предоставени на служба „КОС”- МВР.

 

Представителят на частното обвинение, в лицето на повереника –адв. В.Й. пледира наказателната отговорност да се реализира при изключителен превес на отегчаващите същата обстоятелства- т.к. подсъдимият „не се е съобразил нито с разпоредбите от ЗЛЛС, нито пък с указанията, получени при проведения инструктаж преди започване на ловната дейност” –т.е според повереника – същият е проявил „прекалена самоувереност”. Застъпва становище да се наложи наказание в максимален размер – от 5 години и половина или 6 години лишаване от свобода, което редуцирано до размера на 4 години, да бъде изтърпяно ефективно от подсъдимия Н. с цел да се постигне неговото превъзпитаване и поправяне.  По отношение на веществените доказателства счита, че извън вещите, които подлежат на отнемане в полза на държавата, останалите, които представляват лични вещи / в т.ч. и на пострадалия / да бъдат върнати на правоимащите лица- в случая- на частните обвинители- наследници на пострадалото лице. Претендира заплащане на деловодни разноски- възнаграждение на повереник в общ размер на 11 000 лева за двамата частни обвинители.

 

Защитата от своя страна изтъква с оглед  индивидуализация на отговорността множество смекчаващи същата обстоятелства. В противовес на изложеното от частното обвинение се застъпва  становище, че обстоятелства, които съставляват елементи от престъпния състав, не биха могли втори път да се ценят като такива, които отегчават наказателната отговорност- допуснатите нарушения по ЗЛЛС, съдържащи се в диспозитива на обвинението, за които подсъдимият е привлечен да отговаря.Защитата пледира, че  е налице до известна степен съпричиняване към настъпилия тежък резултат, от страна на самия пострадал В.М., който в нарушение на разпоредбите на  чл.83н ЗЛЛС и на чл.55,ал.8 от Правилника към същия закон е бил облечен в тъмно облекло, поради което  подсъдимият обективно е бил затруднен да разпознае и разграничи силуета в храстите и евентуално- да не произведе изстрел по същия. Защитникът –адв. Новеков пледира, предвиденото наказание „лишаване от свобода” да бъде наложено  в минимален размер, отчитайки наличните смекчаващи отговорността обстоятелства,  да бъде редуцирано по реда на чл.58а, ал.1 НК и отложено по реда на чл.66, ал.1 НК.

Веществените доказателства, в т.ч. и огнестрелни оръжия, извън средството, с което е извършено престъплението да бъдат върнати на правоимащите – в т.ч. и на подсъдимия.

 

Подсъдимият Ф.Н. по съществото на делото заявява, че изцяло споделя и се присъединява към позицията на защитника си.

В последната си дума и по същество изразява съболезнования  към родителите на починалия В.М. и неподправена мъка, както и чувство на вина  за трагичния резултат – смъртта на прекрасен човек, който е бил освен колега по лов, но и негов приятел. Моли за справедлива присъда.

Съдът, след като констатира наличието на предпоставките,визирани в закона за преминаване от производство по общия ред, към съкратено съдебно следствие – диференцирана процедура по реда на чл.371, т.2 НПК – а именно, че направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обвинителния акт се подкрепя от доказателствата и последните са процесуално годни- събрани по реда и съгласно изискванията на процесуалния закон, прие за установена признатата от подсъдимия

 

Ф А К Т И Ч Е С К А  О Б С Т А Н О В К А

 

Подсъдимият Ф.Л.Н. бил пълноправен член на „Н.- С.я“ /Н.-С./, регистриран като ловец и притежавал заверена членска карта за 2017 година. Съшия притежавал и заверен валиден билет за лов за 2017 година. Притежавал разрешително за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, издадено от РУ - Б.. Същия бил член на ловна дружина - с. К. към ловно сдружение „С.“ - гр. Б. от 2007 година.

На 08.10.2017г.,  сутринта около 08.30 часа, членовете на горепосочената ловна дружина се събрали в местността „Л.“, на около един километър от с. К. за участие в организиран лов. За този ден имало издадено разрешение за групов лов от ДГС - Б., сер. Г № 126181 за местността „Ч.“, която се намирало на около три километра от мястото където членовете на ловната дружина се били събрали. Ръководител на лова бил свид. Ц. Х.. След като всички членове на дружината се събрали, свид. Ц. Х. извършил инструктаж, за което била издадена надлежно подписана бланка за извършен инструктаж. Участниците в лова били подс. Н., свидетелите Ц. И. Х., П. М. К., Г. П.П., А. Н. М., М. С. М., Н. В.Х., Д. Н. Д., Л. П. Д., П. Н. Д., Н. С. Н., Р. П.Х., С. П. Н., Р. М. М., Ц. П. Д., Н. Д. М., С. И. К.и пострадалия В.С.М..

Всички горепосочени се отправили към мястото на лова - ловище „Б. к.“, изходящо се в ловно-стопански район - с. К. съгласно разрешителното за лов на дивеч - дива свиня. След като пристигнали, ловците си разпределили задачите в лова, тъй като една част от тях трябвало да гонят дивеча с ловни кучета, а друга част от тях следвало да причакват дивеча /да чакат на пусия/. На подс. Н. му било възложено от ръководителя на лова да чака на пусия, заедно със свид. М. М. и пострадалия В.М.. Докато посочените трима, чакали на пусия, по едно време усетили, че покрай тях минало диво прасе и след обаждане към ръководителя на лова получили разрешение да го догонят. Заградили го в полукръг в една долина, находяща се в горепосочената местност. Пространството, което тримата заградили представлявало група къпинови храсти /къпинаж/ с гъста и бодлива растителност с височина до около 2-3 метра. Горепосочените трима, нямали пряка видимост по между си. Целият къпинаж се клател, при което подс. Н. направил извод, че в храстите се намира диво прасе, след което видял и самото прасе. Междувременно пострадалият М. навлязъл в същия къпинаж. Тъй като не бил заредил ловната си пушка - ловна нарезна карабина марка „Застава“, модел М 70, калибър 7x64, подсъдимият Н. отклонил погледа си за да зареди, след което около 13.30 ч. произвел изстрел по посоката към храстите в които малко преди това видял дивото прасе без да се убеди в пълна степен по видимостта на целта на стрелбата.

Изстрелът бил произведен в нарушение на чл.59, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия от подс. Н., който пренебрегнал задължението си за недопускане на злополуки и наранявания при боравене с оръжието, както и в нарушение на чл.8, т. 1 от „Указания за безопасно боравене е огнестрелно оръжие за ловни цели, приети от УС на Н.-С.на 21.11.2014 г., с които изрично се забранява стрелба по шум, по неясно видима цел и по такава, която може да предизвика злополука, които задължения представляват задължителни инструктивни правила за безопасност при дейности с ловно оръжие и са задължителни за всички ловци, членове на Н.- С..

Веднага след изстрела чул пострадалият да вика „Фико удари ме“, след което видял последния да тича около 7-8 метра, след което паднал на земята. Пострадалият бил облечен с тъмно кафяво яке и тъмно кафява раница на гърба. Мястото на прострелването било с координати 42.59247 северна дължина и 23.52700 източна ширина. Подсъдимият веднага отишъл при пострадалия с който били в добри приятелски отношения и му казал: “спокойно“. Веднага се обадил на телефона за спешни повиквания „112“, като обаждането постъпило в диспечерския пункт около 13.33ч. Обяснил къде да пристигне линейка - в района на „Ч. мост“ и предприел действия по транспортирането на пострадалия до горепосоченото място. Започнал да вика на останалите ловджии да дойдат за помощ. Най-бързо пристигнали свидетелите М. М., П. К. и А. М.. Последните двама, заедно с подсъдимия подхванали пострадалия и го пренесли до мястото където наблизо бил паркиран джипа на подс. Н.. Пострадалият бил в тежко състояние, не можел да говори като издавал хрипове. Натоварили пострадалия в джина на задната седалка, като до него седнат свид. П. Кинов, а подс. Ф.Н. управлявал горепосочения джип марка марка „VAUXHALL“, с британска регистрация. Срещнал медицинския екип на ЦСМГТ в линейка в центъра на с. К., но при прехвърлянето на пострадалия на носилка била констатирана смъртта му. На място бил издаден фиш за спешна медицинска помощ. Пристигал и дежурен екип на МВР, както и следовател при ОСлО-СОП с оглед извършване на неотложни действия при разследването.

Според заключението на назначената по делото СМЕ на труп е установено пронизващо огнестрелно нараняване на гръдния кош в дясно с входна рана в дясно от гръдната кост на нивото на второто междуребрие и ход на раневия канал от долу на горе, отпред назад и леко от ляво на дясно, пронизващо гръдната стена и трите лоба на десния белодробен дял, задната гръдна стена и изход в обл.та на 11-то ребро. Смъртта на В.М. се дължи на огнестрелното нараняване, като е настъпила бързо и е била неизбежна. Сочи се още, че нараняването е било причинено от един изстрел с нарезно огнестрелно оръжие с калибър не по-малък от 7 мм. Изстрелът е произведен от далечно разстояние, като в близките часове преди настъпването на смъртта пострадалият не е употребявал алкохол, наркотични или упойващи вещества.

Според заключението на съдебно-химическа експертиза № А-632/2017 г. от изследваната проба кръв, взета от трупа на В.С.М. не се доказва наличие на етилов алкохол или на други летливи редуциращи вещества.

Според заключението на назначената съдебно-балистическа експертиза, предоставените за изследване огнестрелни оръжия - пушка марка „ИЖ“, мод.“54“, кал. 12, със cep. № . и нарезна ловна карабина „Застава“, кал.7x64, със сер. №  са технически изправни, годни са за употреба по предназначение и представляват огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4 от ЗОБВВПИ, като с пушките не са произвеждани изстрели след последното им почистване.

Според заключението на назначената физико-химична експертиза в отривката от лявата ръка на подс. Н. са регистрирани три капсули и микрочастици от изстрел със състав олово, калай и антимон.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

 

 По описания по-горе начин, като на 08.10.2017г. около 13.30 часа в местността „К.“, махала Ч., с. К., С. обл., като член на „Н.- С.я“ /Н.- С./, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - ползване на оръжие при групов лов на дива свиня, представляваща източник на повишена опасност, нарушил чл.59, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, а именно: “Лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и/или съхраняване на взривни вещества и пиротехнически изделия, са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им“, както и чл.8, т. 1 от „Указания за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели, приети от УС на Н.-С.на 21.11.2014 г., а именно: “Забранява се стрелба по шум, по неясно видима цел и/или по такава, която може да предизвика злополука“, които задължения съгласно заключителните разпоредби представляват инструктивни правила за безопасност при дейности с ловно оръжие и са задължителни за всички ловци, членове ма Н.- С., като не предприел мерки за недопускане на злополука при употребата на оръжие и произвел изстрел по неясно видима цел с ловна нарезна карабина марка „Застава“, модел М 70, калибър 7x64, с което причинил смъртта на В.С.М. ЕГН **********, подсъдимият Ф.Л.Н. е осъществил от обективна и субективна стана състава на престъпление против личността по чл.123,ал.1 НК.

Извършваната в настоящия случай от обвиняемия Н. правно регламентирана дейност, свързана с осъществяване на лов на дивеч представлява източник на повишена опасност, тъй като е свързана с боравене с огнестрелно оръжие-произвеждане на стрелба, поради което и най-малката проява на немърливо изпълнение на същата създава опасност за живота и здравето на други лица. Без никакво съмнение при тази високо рискова дейност и най- малкото отклонение от установените правила за изпълнението и води до реална опасност за живота и здравето на хората. В случая немърливото изпълнение на горепосочената правно регламентирана дейност от страна на подс. Н., който с действията си-както са описани по-горе- произвеждане на изстрел по шум, по неясна цел и др. е нарушил горепосочените правила и допуснатите от него нарушения са  в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Съдът прие, че макар и в по- малка степен, но принос към настъпване на тежкия съставомерен резултат е налице и от страна на пострадалия В.С.М., който е участвал в лова облечен с тъмно кафява дреха и е носел тъмно кафява раница, с което  сам е осуетил възможността да бъде идентифициран в гъстите къпинови храсти и да не бъде произведен фаталният изстрел, отнел живота му. Това поведение субсумра административно нарушение на разпоредбата на чл.83н ЗЛЛС: „Който участва в групов лов на дива свиня или дребен дивеч, без да е екипиран с шапка или облекло с ярък сигнален цвят се наказва с глоба от 100 до 500 лева”.

От субективна страна деянието е извършено   виновно, под формата на  несъзнавана непредпазливост - небрежност от подсъдимия, по смисъла на чл.11, ал.З от НК, като същия не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Независимо от обстоятелството, че защитата не се е позовала изрично да е осъществено деяние по чл.123, ал.4 НК съдът следва да изследва дали настоящия случай не попада под хипотезата на тази норма.

Установява се, от признатата от подсъдимия фактическа обстановка, че същия непосредствено след деянието- прострелването на пострадалия, привлеченият към отговорност Ф.Л.Н. със своите действия е оказал помощ на пострадалия- притичал се незабавно, окуражил пострадалия, че всичко ще е наред, повикал спешна помощ на тел.112, повикал на помощ останалите ловци от дружината и заедно натоварили тялото на пострадалия и го транспортирали до прехвърлянето му на линейката.Безспорно- налице е оказана помощ, но съдът счита, че изложените по-горе обстоятелства не са достатъчни ,за да обосноват  квалифицирания  по- леко наказуем състав на чл.123,ал.4 НК, поради следните съображения.Известна е константната практика на ВКС, формирана най- вече по дела за транспортни произшествия, че „оказана помощ” има тогава, когато пострадалият е бил жив, жизнеспособен и действително се е нуждаел от такава помощ. В конкретния случай и съобразно заключението на СМЕ „смъртта е  била неизбежна и настъпила бързо”, не би могло да се приеме в кой точно момент е настъпила смъртта – дали непосредствено при прехвърляне на тялото в автомобила на СМП, дали по време на пътуването в автомобила, управляван от подсъдимия или още в по- ранен момент –при качването на тялото в първия автомобил. Поради това, съдът прие, че  данните за оказана помощ в своя обем, не са достатъчни, за да се обоснове промяна в квалификацията, но поради тази причина, тези факти следва да се ценят като съществени обстоятелства, смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия при индивидуализирането и.

 

ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ

 

Подсъдимият Ф.Л.Н. е роден на ***г. в гр.Б., ЕГН **********, българин, с българско гражданство, женен, неосъждан, със средно образование, месторабота: “П. с.“ АД - работник поддръжка, живущ ***.

Съгласно принципа на законоустановеност в особената разпоредба на чл.123,ал.1 НК е предвидено наказание лишава,не от свобода за срок от една до шест години, а съгласно чл.160, ал.1 НК – възможността за налагане на допълнително наказание „лишаване от право да упражнява определена професия или дейност”.

Налице са обстоятелства, които смекчават наказателната отговорност - необремененото съдебно минало и добри характеристични данни, които се установяват не само от приложените писмени характеристики  по досъдебното производство, но и от самите действия и поведение на подсъдимия, непосредствено след деянието- същият се е притичал незабавно към пострадалия, започнал е да му дава кураж, извикал е медицинска помощ, повикал е за помощ останалите ловуващи и с тяхна помощ е качил тялото на пострадалия и го е транспортирал до автомобила за спешна медицинска помощ.От своя страна още по време на първия разпит е демонстрирал сериозно изразена самокритичност и разкаяние за стореното, както и е оказал всестранно съдействие на разследващите, като е дал подробни обяснения и е разказал за случилото се и е участвал в следствен експеримент за разкриване на обективната истина.

Не на последно място сред обстоятелствата, които влияят на отговорността смекчавайки я, следва да бъде споменато констатираното съпричиняване от страна на пострадалия В.М., носене на тъмни дрехи по време на лов на дива свиня, което не само е в противоречие с цитираната по- горе разпоредба на чл.83н  ЗЛЛС, но и посредством което пострадалият е попречил на прицелващият се по шума и движението в храстите подсъдим, преди да произведе изстрела, да прецени, че в храстите се намира човек – негов колега от ловната дружина, а не преследвания дивеч и да се откаже да стреля.

В обобщение на всичко изложено по- горе, съдът не би могъл да реализира отговорността по начина, по който претендира държавното обвинение- при баланс на обстоятелствата- смекчаващи и отегчаващи, поради липса на констатация за обстоятелства, които я утежняват.

Още  в по-малка степен е основателно искането на представителя на частното обвинение – за налагане на ефективно наказание в минимален размер.

Подсъдимият, с проявеното си искрено разкаяние и самокритичност е дал сигурни индиции за поправянето и превъзпитанието си, че са започнали като вътрешен процес на личността.В този случай отлагането на наказанието „лишаване от свобода” в подходящ изпитателен срок би повлияло по- резултатно от ефективното наказание, тъй като подсъдимият ще търси и намира собствена, а не принудителна мотивация за правомерно поведение- в унисон със законите на страната и правилата в човешкото общество. Нито интересът на правосъдието, нито този на обществото налагат да бъде изолиран този подсъдим в пенитенциарно заведение, а прекъсване на връзките му с неговите близки и с останалите членове на обществото няма да допринесе обществена полза, под формата на превенция, а би се отразило в асоциален и декструктивен план върху личността.

Ето защо съдът определи наказание в размер на 2 г. – 24 месеца, редуцирано по правилата на чл.58а, ал.1 НК същото се свежда до 16м.- 1г. и 4 месеца и отложи същото в максимално допустимия изпитателен срок от 4 г. и 4 месеца.

Съществуват основания да бъде възприето становището на представителя на СОП за определяне на кумулативното допълнително наказание в максимален размер –на 3 години, подсъдимият да бъде лишен от правото да упражнява ловна дейност, поради тежкия съставомерен резултат- смъртта на млад човек.

 

По отношение на веществените доказателства – съдът следва да отнеме в полза на държавата  средството на престъплението –нарезна ловна карабина и 1 бр. гилза от прострелването на пострадалия на осн.чл.53, ал.1 б.”а” НК.

Вещите без стойност следва да бъдат унищожени след приключване на делото, а останалите, които представляват лични вещи с определена стойност и ценност за притежателя им – следва да бъдат върнати на правоимащите лица, вт.ч. и тези, които представляват огнестрелни оръжия на подсъдимия, а в случай, че същия във връзка с допълнителното наказание, което му е наложено бъде лишен по административен ред от правото да носи оръжие, негов личен ангажимент е  да остави същото на съхранение в съответните служби.

 

Съдът специално се занима с въпроса за присъждане на разноски на частните обвинители, като счита, че договорът който е сключен за правна помощ и съдействие на частните обвинители с техния повереник за заплащане на възнаграждение на стойност 11 000 лева противоречи на добрите нрави, т.к. се цели със същото да бъде натоварен подсъдимия. Същото се явява безкрайно прекомерно по своя размер, още повече, че е договорено за процесуално представителство и на граждански ищци, а съдът не допусна и не прие за съвместно разглеждане граждански искове  в общ размер на 400 000 лева – по 200 000 за всеки един от гражданските ищци.Тъй като в представения пред съда договор не е направено разграничение, а съгласно Наредбата за определяне на адвокатски възнаграждения такива се определят в процент върху размера на присъденото обезщетение по граждански ред, съдът прие, че сумата от 5000  лева за всеки един от представляваните лица, не касае настоящото  наказателно производство и не следва да бъде присъждана, т.к. представлява 2.5 % върху претендираното обезщетение в размер на 200 000 лева за всеки един от гражданските ищци.

Следователно, частта от разноски сторени в полза на частното обвинение възлиза на 500 лева –за всеки един от частните обвинители, каквато сума следва да бъде възложена в тежест на подсъдимия и не в по-голям размер- претендирания.

 

Подсъдимият следва да заплати на осн. чл.189,ал.3 НПК сторените разноски в досъдебното производство – в размер на 1073.94 лева – в полза на ОСлО при СОП.

 

Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови съдебния си акт.

                                                                           СЪДИЯ :