№ 18
гр. Монтана, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221630201438 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 001651/13.09.2022г. на Директор на
Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София,
на Д. А. П. от гр.Вършец е наложено административно наказание – глоба в
размер на 300,00 (триста) лева на основание чл.179, ал.3 вр. с чл.139, ал.6 от
ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
административнонаказания, поради което обжалва същото в
законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло. Оспорва
извършването на нарушението, като поддържа, че заплатил дължимата
винетна такса за управлявания от него автомобил, поради което бил с
вътрешното убеждение, че управлява автомобил, за който е заплатил годишна
винетна такса. При спирането му за проверка на 11.04.2022г. разбрал, че е
допуснал фактическа грешка при въвеждане регистрационния номер на
автомобила. Освен това заплатил 3 броя компесаторни такси по трите акта,
както и още същия ден заплатил винетна такса и била активирана годишна
винетка за автомобила. Заявява, че не е ощетил държавния бюджет. Развива
подробно доводите си в жалбата. Поддържа искане за отмяна на издаденото
1
НП,
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юр.Г, който
поддържа, че жалбата е неоснователна, а издаденото НП законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. Нарушението е установено от обективна и
субективна страна, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, както АУАН, така и НП са издадени от компетентен орган в кръга на
правомощията му. Не са налице условията на чл.28 от ЗАНН, касаещи
„маловажност” на случая. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и логическо единство, а така също във връзка с
оплакванията в жалбата, приема за установено следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, постъпила в
законоустановения срок и от лице имащо правен интерес да обжалва
постановения акт. Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен акт за това, че при извършена проверка на
11.04.2022г. в 14.00 часа, на път ІІ-44, км. 5+800 се установява, че на
02.04.2022г. в 15:54:31 часа, посоченото ППС с рег. М ХХХ ВН, лек
автомобил ФМ, с обща техническа допустима максимална маса 2510 кг.,
попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Цитираното ППС е засечено на
горепосочената дата и място, по път І-1, км.110+539, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за процесното ППС не е заплатена пътна такса
по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП.
Извършеното е нарушение на разпоредбите на чл.179, ал.3 ЗДвП вр. с
чл.139, ал.6 от с.з., съгласно която разпоредба „Движението на пътни
превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се
извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с
установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата.”
За извършеното административно нарушение е съставен АУАН №
001651/02.04.2022г. от 11.04.2022г., връчен на нарушителя на същата дата,
което е удостоверено с подписа му.
На нарушителя е предоставена възможност да направи възражения както
2
при съставянето на акта, така и писмени възражения в 7-дневен срок от
подписването му, но такива не са направени, видно от приложените
доказателства по административно наказателната преписка.
При връчване на акта на нарушителя е разяснено, че има възможност да
заплати компесаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в 14-дневен срок от
връчването на акта, в който случай същият би се освободил от
административно наказателна отговорност за извършеното нарушение, няма
да бъде издадено наказателно постановление. Тези обстоятелства са
удостоверени с подписа на нарушителя, както и е отразена датата на
получаване на препис от акта.
Горното се потвърждава и от показанията на разпитания свидетел М. Д.
Х..
Въз основа на съставения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление за виновно нарушение на горните разпоредби, с което е
наложено и съответното административно наказание глоба в размер на 300.00
лева.
Жалбоподателят оспорва констатациите по издаденото наказателно
постановление, както и по съставения АУАН, като оспорва самото
нарушение, тъй като към 02.04.2022г., когато е констатирано нарушението, е
управлявал със съзнанието, че за автомобила има активирана винетка и едва
при извършената проверка на 11.04.2022г. установява, че е допуснал очевидна
фактическа грешка при въвеждането на регистрационния номер на
автомобила.
Счита, че поради заплащане на компесаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП,
дори и платена със закъснение, не следва да носи отговорност, тъй като не е
действал с умисъл, не е съзнавал, че управлява МПС, за което не е заплатена
винетна такса.
Административното нарушение се установява по несъмнен и
категоричен начин от писмените и гласни доказателства по делото, а именно,
че административнонаказания управлява ППС с рег. № М ХХХ ВН, за което е
дължима, но не е заплатена винетна такса.
Съгласно чл.10а, ал.3 от ЗП винетната такса се заплаща от собственика
или ползвателя на ППС след деклариране на регистрационния му номер,
категорията на ППС и периода на валидност и важи само за пътното превозно
3
средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от
собственика или ползвателя.
В подкрепа на горното са и показанията на свидетелите М. Д. Х. и С. М.
С., извършили проверката, констатирали нарушението, както и при
съставянето на акта, които в с.з. разпитани поддържат, че от камерите на ТОЛ
системата установили, че на 02.04.2022г. наказания е управлявал процесното
ППС по РПМ без да има заплатена винетна такса.
Свидетелите твърдят, че в такива случаи разясняват на нарушителя, че
има право в 14-дневен срок от връчването на акта да заплати компесаторна
такса в размер на 70 лева и в този случай няма да му бъде налагана глоба с
наказателно постановление.
Горното се установява и от приложените писмени доказателства, от
които е видно, че нарушителя в 14-дневния срок от връчването на акта не е
заплатил компесаторна такса, поради което правилно е издадено и процесното
НП. Към преписката са приложени доказателства за заплатена компесаторна
такса в размер на 70.00 лева, което плащане е на 05.05.2022г., т.е. извън 14-
дневния срок от връчването на АУАН. Възраженията на жалбоподателя в този
смисъл се явяват неоснователни.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като
предават преки и непосредствени впечатления, не са заинтересовани от
изхода на делото и обясненията им се допълват от писмените доказателства.
Актът е съставен при спазване изискванията на ЗАНН. Не са допуснати
нарушения, като по безспорен начин е установено извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, поради което по
никакъв начин не са нарушени правата на последния.
Отговорността при неправилно декларирани данни относно
регистрационния номер, категорията на ППС или периода на валидност е за
сметка на собственика или ползвателя, като в случай на неправилно
декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена
дължимата винетна такса.
АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, съгласно Заповед
от 20.04.2021г., приложена на л.28 до л.30 от делото, поради което не е
нищожен и е породил съответните правни последици.
4
Издаденото наказателно постановление отговаря на изискванията на
ЗАНН и съдържа задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на
чл.57, ал.1 и ал.2 от същия закон. Издадено е от компетентен орган –
Директора на НТУ, който видно от приложените заповеди на л.27, 31 и 32 от
делото е оправомощен, в това му качество, като длъжностно лице, да издава
наказателни постановления на физически и юридически лица за извършени
нарушения на чл.179, ал.3 – 3в от ЗДвП.
Не е нарушено правото на защита на наказаното лице, същият е разбрал
какво нарушение му е вменено да е извършил и ефективно е организирал
защитата си чрез подаване на жалба срещу издаденото НП.
Деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28
ЗАНН. Същото е формално, без да се установява наличие на значително по -
ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от
посочения вид, поради което законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Наложеното административно наказание е съобразено с изискванията
на чл.27 от ЗАНН, досежно степента на обществена опасност на деянието и
дееца, имотното състояние на нарушителя, както и смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства. Определената санкция е фиксирана в
текста на закона и в този си размер, по убеждение на съда, ще изпълни целите
на наказанието, както по отношение на дееца, така и относно останалите
участници в движението по пътищата.
Предвид гореизложеното, издаденото Наказателно постановление
следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В административно наказателното производство страните имат право на
присъждане на разноски и съобразно изхода на делото, съобразявайки
разпоредбите на чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН вр. с чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, намира че на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 100.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. с ал.2 т.5 ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 001651/
13.09.2022г. на Директор на НТУ, Агенция „Пътна инфраструктура”
гр.София, с което на Д. А. П. ЕГН **********, гр.Вършец, ул.Козница №5, е
наложено административно наказание – глоба в размер на 300,00 (триста)
лева на основание чл.179, ал.3 вр. с чл.139, ал.6 от ЗДвП изцяло, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Д. А. П. ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна инфраструктура”
гр.София, Национално тол управление, сумата от 100.00 (сто) лева разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд -Монтана по реда на глава 12 от АПК,в 14-дневен срок
от съобщението на страните,че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6