Определение по дело №475/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.17 от ЗЗДН и на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 27/06.10.2010 г. по гр.д. № 1410/2010 г. РС – К е наложил мярка за защита от домашно насилие в полза на П. М. С. и Х. Е. С. – и двете от гр.К, като е задължил Е. М. С. от гр.К. да се въздържа от извършване домашно насилие спрямо П. С. и Х. С. и му е забранил за срок от 10 месеца да приближава на 100 метра от семейното жилище, находящо се в гр.К. На Е. С. освен това е наложена глоба в размер на 500 лева, като същият е осъден да заплати по сметка на РС – К държавна такса в размер на 25 лева, както и да заплати на лицата, в чиято полза е наложена мярката, разноските по делото, съответно – 300 лева в полза на П. С. и 312 лева в полза на Х. С.. Със същото решение е постановено издаването на съответната заповед за защита и такава е издадена на същата дата.

В законоустановения срок срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от Е.М.С. В жалбата се сочи, че решението в частта му относно налагане на мерки за защита в полза на Х. Е. С., се явява недопустимо, като се твърди, че молбата до районния съд изхождала само от П. М. С., макар и да е подписана и от двете. Твърди се и необоснованост на първоинстанционното решение, като се излага становище за неправилна интерпретация на доказателствата по делото. Сочи се и това, че въззивният жалбоподател, който е съответно съпруг и баща на молителките, е полагал нужните грижи за семейството, както и това, че самият той е бил подложен на психически тормоз от страна на съпругата си П. С.. Конкретното искане, което се прави до въззивния съд, е обжалваното решение да бъде отменено „като неправилно, незаконосъобразно и необосновано”.

Във връзка с процесната жалба е подаден отговор от въззиваемите. В отговора са изложени твърдения в смисъл, че обжалваното решение е законосъобразно и в съответствие със събраните доказателства.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата.

Въззиваемите, редовно и своевременно призовани, не се явяват в същото съдебно заседание и не се представляват. От процесуалния им представител е постъпила писмена защита, с която се поддържа изложеното в отговора на въззивната жалба.

Първоинстанционният съд е сезиран с молба от горепосочените П. С. и Х. С. против въззивника в настоящото производство Е. С.. В молбата се твърди, че първата посочена молителка и Е. С. са съпрузи от 1986 г., като от брака им е родена втората молителка Х. С.. От много години бракът им не протичал нормално. Ответникът Е. С. започнал перманентно да упражнява психически и физически тормоз върху молителките. Е. С. ограничил социалните контакти на съпругата си. Същият обиждал и унижавал молителките, като ги заплашвал и със саморазправа. Късно вечерта на 18.08.2010 г., в семейното жилище, представляващо апартамент № *, находящ се в гр.К, бул. „Б." № *, бл.*, вх. „*”, . *, ответникът, след като бил консумирал значително количество алкохол, започнал да обижда съпругата си, след което се нахвърлил върху нея, хванал я за косата и започнал да я скубе; саморазправата била прекратена от намесата на втората молителка Х. С.. След това Е. С. взел кухненски нож и, размахвайки го, се заканил на съпругата си и на дъщеря си, че ако извикат полиция, ще започне да ги коли. Успокоен от Х. С., която го уверила, че няма да викат полиция, ответникът напуснал жилището. Около 05:00 часа на 19.08.2010 г. Е. С. се върнал отново в семейното жилище, ритайки входната врата. Започнал да отправя на висок глас обидни думи към молителките, заплашил ги и с убийство. Около 10:00 часа на същата дата той излязъл отново от жилището, което било използвано от Х. С., за да извика полиция. Полицейски патрул посетил адреса, малко след като ответникът отново се прибрал в жилището. Последният отказал да говори с полицаите, като отправял обидни думи към молителките и заплашвал, че ще сложи край на живота си. П. С. и Х. С. отпътували за гр. Б. Ответникът продължил да ги тормози по мобилните им телефони. На 22.08.2010 г. (на следващия ден П. С. трябвало да се яви на работа) двете се прибрали в К, където не били допуснати до жилището от ответника Е. С., който им отправил заплахи за саморазправа. Това ги принудило да пренощуват в х-л „К”. Молителките се принудили да наемат квартира в гр.К. На 23.08.2010 г. те се опитали със съдействието на полицейски служители, за да вземат личния си багаж. Е. С. не отворил входната врата и започнал да изхвърля през прозореца различни вещи. Двете молителки депозирали жалба в РУ на МВР – К, във връзка с което ответникът бил задържан. Гореизложеното поведение на Е. С. породило у съпругата му и дъщеря му опасение относно осъществяване намеренията на ответника, включително опасение за физическото здраве на двете. Те изпитвали страх да се върнат в семейното жилище, а П. С. - и да посещава работното си място. Във връзка с изложените твърдения се прави искане да бъде издадена заповед за защита, като на Е. С. бъдат наложени мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, а именно – задължение да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо двете молителки, както и да му бъде наложена забрана да приближава на 100 метра семейното жилище и местоработата на П. С..Иска се още на ответника да бъде наложена глоба в размер на 500 лева, както и да бъде постановено заповедта за защита да се изпълнява от органите на РУ на МВР – К.

Твърденията в молбата са оспорени от ответника – чрез процесуалния му представител – в съдебно заседание пред първата инстанция, като се сочи, че е налице „инсценировка” от страна на молителката П. С..

Предвид изложеното от молителите и направените от тях искания, е налице молба с правно основание чл. 8, т. 1 вр. чл. 2, ал. 1, чл. 3, т. 1 и т. 4, чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН.

Настоящият съд намира обжалваното решение за валидно. Същото се явява и допустимо, включително в частта досежно налагане на мерки за защита в полза на Х. С.. В тази връзка следва да се посочи, че редакцията на молбата, с която е сезиран първоинстанционния съд и по-конкретно – излагането на дадени твърдения от гледна точка (с използвано единствено число) на молителката П. С., в това число изрази като „с ответника сме съпрузи”…, „от брака си с ответника имам родено дете”…, „същият започна да упражнява върху мен и дъщеря ни непрекъснат физически и психически тормоз”… и пр., съвсем не означава, че така изложените фактически твърдения, съответно – направените във връзка с тях искания – не изхождат и от името на втората молителка – пълнолетната дъщеря на П. С. – Х. С.. Последната е подписала молбата, в титулната част на която изрично е посочено, че се подава и от името на Х. С., като е направено изричното искане за защита в полза и на двете молителки. Нещо повече – към процесната молба е приложена и декларация от втората молителка, с която се декларират обстоятелствата, изложени в молбата. Молбата до първоинстанционния съд не е подадена от П. С. като представляваща дъщеря си, а от двете молителки, съвместно. Предвид това районният съд е дължал произнасяне и по искането за защита в частта му по отношение на втората молителка.

Обжалваното съдебно решение се явява и правилно.

По доказателствата и установената въз основа на тях релевантна фактическа обстановка:

По делото е приложено заверено копие от удостоверение за сключен граждански брак с дата ****** г., издадено от Община А, видно от което молителката П. С. (преди брака с фамилно име О.) и ответникът са сключили граждански брак на ********* г.

Съгласно приложената справка от РУ на МВР – К, на 19.08.2010 г. в 10:47 часа в дежурната част на управлението от мобилен телефон се е обадила молителката Х. С., която заявила, че родителите й се били карали цяла нощ. Във връзка с това на място бил изпратен автопатрул, който установил, че ответникът е пиян и се е заключил в една от стаите в жилището, отказвайки да излезе. След това полицейските служители „докладвали и консултирали евентуалните действия спрямо случая”, след което се върнали на адреса, където вече не намерили никой. На 23.08.2010 г. около 16:00 часа отново било получено телефонно обаждане в дежурната част на управлението, този път от двете молителки, които съобщили, че Е. С., бидейки пиян, се е заключил в дома им и не им давал възможност да си вземат дрехи и вещи от първа необходимост. Отново бил изпратен автопатрул. При това ответникът, освен че отказал да отвори вратата на жилището, заплашил и че ще се хвърли от прозореца, като междувременно хвърлил през прозореца тенджера по полицейските служители. Около 17:20 часа, докато двете молителки били в районното управление, пишейки жалба с молба за съдействие от полицейските органи, в управлението е получен нов сигнал от живеещия в същия блок П. Г., който съобщил, че ответникът Е. С. е изхвърлил през прозореца телевизора. Около 18:00 часа ответникът бил задържан от полицейски орган на основание чл. 63, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, тъй като нарушавал обществения ред и излагал на опасност здравето и живота си, заплашвайки да скочи през прозореца.

По делото са представени две декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от всяка една от молителките, с които се декларира, че съответната молителка е обект на домашно – физическо и психическо насилие – от страна на съпруга й, съответно – баща й Е. М. С. с ЕГН *, както и се декларират обстоятелствата, посочени в молбата, въз основа на която е образувано съдебното производство и изложени по-горе.

От обясненията на молителката Х. С. е видно, че същата е получавала материална подкрепа от ответника.

Видно от показанията на свидетелите М. Р. и З.Х. ответникът Е. С. е имал семейни проблеми, карал се със съпругата си, бил отчаян, като дори обмислял да сложи край на живота си. Е. С. държал много на дъщеря си – молителката Х. С. – и я подпомагал материално. Св. Р. сочи, че ответникът С. пие, но не злоупотребява. Св. Х. пък заявява, че не е виждал ответникът да буйства, но сочи и това, че последният му е разказал, как е хвърлил от прозореца телевизор заради семейните проблеми със съпругата му.

Съгласно показанията на св. А. М. ответникът Е. С. се възпротивявал на това приятелки на молителката П. С. да я посещават у дома или пък тя да излиза на кафе с А. М. и с други техни приятелки. Освен това често се случвало ответникът Е. С. да гони съпругата си и дъщеря си от жилището им, поради което се налагало те да преспиват другаде, включително у А.М.. През месец август 2010 г. също имало скандал, при който ответникът изхвърлил телевизора, била извикана и Полиция, след което двете молителки напуснали семейното жилище и отишли в Б. Скандалите в семейството били най-вече заради употреба на алкохол от страна на Е. С..

Св. Н.Б. сочи, че молителките имали проблеми и не можели да се разберат с ответника. Същата свидетелка чула от нейни близки, живеещи в един и същ блок заедно със страните по делото, че през месец август 2010 г. имало проблем, след което П. С. и Х. С. излезли на квартира. Н. Б. не е ставала свидетел на насилие от страна на ответника спрямо молителките, не е чувала за такова насилие, но знае от познати, живеещи в същия блок, че се чуват кавги.

Св. И. Г. заявява, че е била колежка с молителката П. С.. Последната идвала на работа разстроена и казвала на Г., че съпругът й пиел и я тормозел, пускал музика до сутринта, а молителката била на работа от 5 часа сутринта. Освен това П. С. отказвала да ходи на кафе с И. Г., обяснявайки, че ще си има проблеми вкъщи, тъй като съпругът й не й позволявал. През месец август 2010 г. ответникът два дни поред се обаждал на Г., заплашвал я и настоявал да му каже къде е съпругата му, като твърдял, че тя има връзка със съпруга на И. Г.. Същата не е ставала свидетел на упражнено от Е. С. насилие.

Приложените по делото удостоверение за сключен граждански брак и справка от РУ на МВР – К. представляват официални документни, издадени от съответните компетентни длъжностни лица и не са оспорени от страните и притежават материална доказателствена сила, поради което и следва да бъдат кредитирани.

Въззивният съд кредитира горепосочените декларации на молителките. Тяхното съдържание, освен че не противоречи на други събрани по делото доказателства, намира опора в приложената справка от РУ на МВР – К., чиято материална доказателствена сила, както вече беше посочено, не е оборена, както и – като цяло - в показанията на другите разпитани свидетели. Крайно тежкото психическо състояние на ответника, което е безспорно установено по делото, независимо от какво е причинено, говори за едно лабилно негово състояние, при което се явява логично описаното от молителките касателно действията на насилие от страна на Е. С.. Следва да се има предвид и това, че декларирането е извършено под страх от наказателна отговорност. Във връзка с релевираното във въззивната жалба възражение относно това, че молителката П. С. не се била снабдила със съответното медицинско свидетелство във връзка с дърпането на косата й от страна на ответника, което тя твърди, се налага да бъде отбелязано, че няма законово изискване за използване на точно такъв доказателствен способ, още повече, че е съмнително доколко упражняването на такова насилие би оставило съответните следи, така че да позволи на медицинския специалист да констатира евентуалните му белези.

Настоящият съдебен състав кредитира показанията на горепосочените свидетели, доколкото същите са последователни, логични, без вътрешни противоречия и противоречия с останалия доказателствен материал. Това не се отнася единствено до показанията на св. Р. в частта им, съгласно която ответникът макар да пиел, не злоупотребявал. Така заявеното от този свидетел е в очевидно противоречие, с изложеното в приобщената справка от РУ на МВР – К.; и при двете посещения на адреса – на 19.08.2010 г. и на 23.08.2010 г. полицейските служители са установили, че ответникът е бил пиян. Следва да се добави, че визираната част от показанията на св. Р.е и в противоречие с показанията на св. М., сочеща именно употребата на алкохол от страна на Е. С. като причина за скандалите в семейството. В тази връзка съдът намира, че дори и този свидетел да няма възприятия относно алкохолна злоупотреба от страна на ответника, то това само по себе си не значи, че такава въобще е липсвала. Наличието на злоупотребяване с алкохол от страна на Е. С. не е и нелогично, предвид безпротиворечивите доказателства по делото относно тежкото психическо състояние, в което се е намирало това лице, без значение дали то е било породено от семейни проблеми или от други обстоятелства.

При така събраните доказателства, съдът приема за установена фактическата обстановка, изложена в молбата, с която е сезиран първоинстанционният съд. Необходимо е да се има предвид това, че дори и въз осÝова само на горепосочените декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН съдът следва да издаде заповед за защита, ако по делото не са събрани други доказателства (чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН). На още по-силно основание, когато са събрани други доказателства, но те или не влизат в противоречие с декларираното, или го потвърждават, съдът следва да издаде съответната заповед за защита. По делото се установява още, че ответникът Е. С. е полагал грижи за материалното благосъстояние на двете молителки, най-вече на дъщеря си Х. С..

От правна страна, въззивният съд намира следното:

В процесния случай са установени актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, извършено от страна на ответника спрямо молителките, т. е. – спрямо лица, намиращи се в родствена (относно молителката Х. С.), съответно - семейна връзка (относно молителката П. С.) с него. По отношение на насилието, упражнено спрямо П. С., е налице хипотезата на чл. 3, т. 1, пр. 1 от ЗЗДН. По отношение на насилието, упражнено спрямо другата молителка – Х. С. – е налице хипотезата на чл. 3, т. 4 от ЗЗДН. Т. е. – и двете молителки са лица, които могат да търсят защита по реда на ЗЗДН срещу ответника. Упражненото спрямо молителките насилие е физическо, психическо и емоционално, както и под формата на принудително ограничаване на личния живот. По-конкретно:

Физическо насилие ответникът е упражнил по отношение на съпругата си П. С., като я хванал за косата и започнал да я скубе след прибирането си в семейното жилище късно вечерта на 18.08.2010 г.

Психическо насилие ответникът Е. С. е упражнил спрямо двете молителки чрез описаните по-горе заплахи и обиди към тях. Емоционално насилие също е упражнено както спрямо дъщерята, така и спрямо съпругата на ответника посредством ритането на вратата на семейното жилище от страна на Е. С., когато последният се завърнал в него сутринта на 19.08.2010 г., заплахата със самоубийство, когато на същия ден жилището било посетено от полицейски патрул, както и посредством изхвърлянето на различни вещи през прозореца, когато, на 23.08.2010 г. Х. и П. С. се опитали със съдействието на полицейски служители да вземат личните си вещи от жилището си. Невъздържаното и повлияно от алкохола поведение на ответника, възприето от молителките късно вечерта на 18.08.2010 г., също представлява само по себе си акт на емоционално насилие спрямо тях двете.

Ограничаването на социалните контакти от страна на Е. С. по отношение на съпругата му пък представлява домашно насилие под формата на ограничаване на личния живот по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН.

Предвид горното в процесния случай са налице правните и фактическите основания за издаване на заповед за защита с налагане на горепосочените мерки за защита, поискани от молителките. Визираните мерки са напълно адекватни на трайно проявената агресия от страна на ответника спрямо двете молителки. В тази връзка следва да се има предвид и това, че към момента не са налице условията за нормално съвместно съжителство и нормално контактуване между Е. С. - от една страна – и Х. С. и П. С. – от друга страна. Що се отнася до срока на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН (забрана за доближаване до жилището), то този срок, освен че съответства на целта на защитата в процесния случай предвид посоченото по-горе, е определен и в законоустановените граници съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН. Налагането на глоба пък е законна последица от издаването на решение, с което се уважава молбата за защита (съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН), като наложената в конкретния случай глоба е определена – като размер - в законоустановените граници съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, съобразена е с целта на закона и с поведението на ответника и неговата опасност спрямо молителките.

По доводите във въззивната жалба, извън изложеното по-горе:

Полагането на грижи за семейството от страна на ответника не е относимо като факт към релевантните въпроси в настоящото производство, а именно – налице ли са актове на домашно насилие от страна на ответника спрямо молителките, какви са тези актове и следва ли и каква точно защита да бъде предоставена. Това, че Е. С. е полагал такива грижи, и то в значителна степен, не означава, че не е налице домашно насилие по смисъла на ЗЗДН. Също така неотносим към предмета на делото е и въпросът за евентуалното несъобразено с правилата на морала поведение от страна на съпругата на ответника и начинът, по който то е въздействало върху последния. Дори такова поведение да е било налице и то да е накърнило дълбоко чувствата на съпруга, това съвсем не означава, че действията на Е. С. не представляват домашно насилие по смисъла на закона, нито пък, че има правото да упражнява такова насилие спрямо която и да е от двете жалбоподателки. Следва да се посочи и това, че не е налице твърдяното от въззивника противоречие в молбата, инициирала самото производство по ЗЗДН, във връзка с това дали тормозът от страна на ответника е бил почти ежедневен, както се твърди в молбата („съпругът ми започна почти ежедневно да предизвиква скандали, да ме тормози мен и детето”), в която в същото време се сочи и това как Е. С. се бил върнал от С. на 18.08.2010 г., като въззивника обръща внимание и върху пребиваването на Х. С. в Б.. Твърдението за почти ежедневния тормоз съвсем очевидно се отнася цялостно за предхождащия период (т. е. – едно пътуване на ответника до С. само по себе си съвсем не означава, че не е възможно осъществяването на твърдения почти ежедневен тормоз), както и за осъществено поведение от страна на Е. С. спрямо която и да е от двете молителки.

По разноските:

Предвид изхода на делото и предвид липсата на съответното искане от страна на ответника по въззивната жалба настоящият съдът не следва да се произнася досежно присъждането на разноски.

Ето защо въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 27/06.10.2010 г. по гр.д. № 1410/2010 г. по описа на РС – Кърджали.

Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: