№ 191
гр. Варна, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20233000500368 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. И. Д., чрез адв.П. срещу решение
№ 856/10.07.2023г. на Окръжен съд - Варна, постановено по гр.д. №
615/2022г. при участие на трети лица – помагачи на страната но ответника
ЗАД „ДаллБогг Живот и здраве“АД и С. О. С., и с което е отхвърлен
предявения от въззивницата срещу „Специализирана болница по акушерство
и гинекология за активно лечение – проф.д-р Димитър Стаматов – Варна“
ЕООД иск за заплащане на сумата от 200 000 лева, претендирано обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и стрес, настъпили
вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на
ответника, изразяващи се в допусната лекарска грешка при извършване на
операция по раждане по метода „цезарово сечение“, проведена на
24.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на увреждането – 24.08.2021г. до окончателното й изплащане, на основание
чл.49 ЗЗД, вр. Чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на
обжалвания съдебен акт, постановен при съществени процесуални
нарушения, при неизяснена фактическа обстановка и при неправилно
приложение на материалния закон. Твърди се, че съдът не е обсъдил
обстоятелството, че ответникът не е оспорил твърденията в исковата молба,
1
че при операцията, при затваряне на корема са направени два по-дълбоки
шева, които случайно са захванали и част от тънкото черво, каквато
констатация е направена и при извършената в последствие операция в МБАЛ
„Св.А.- В.“. Навеждат се твърдения за допуснати процесуални нарушения, в
резултат на които въззивницата е била възпрепятствана да проведе
възложеното в нейна тежест доказване на твърденията й за неправомерни
действия и бездействия от страна на лекарите – служители в ответното
дружество, както и че неправилно са кредитирани приетите по делото две
СМЕ, чиито заключения се базират на предположения, догадки и теоретични
постановки. Твърди, че заключенията на двете СМЕ са в противоречие с
приетите по делото медицински документи и събраните гласни доказателства,
които не са обсъдени и от съда, поради което и същият е достигнал до
неправилни и необосновани изводи за отсъствие на данни за увреждане на
черво от пришиване при извършеното „секцио“ и „спешност“ при
извършването му. При преценка на заключенията, съдът не е отчел факти и
обстоятелства сочещи на предубеденост, некомпетентност или
заинтересованост на вещите лица, изготвили експертизите и в нарушение на
процесуалните правила не е обсъдил заключенията в съвкупност с останалите
събрани по делото доказателства. Отправеното до настоящата инстанция
искане е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на акт, с който
предявената искова претенция да бъде уважена.
В срока по чл. 263 ГПК са постъпили писмени отговори от ответника и
третите лица – помагачи, в които се излага становище за неоснователност на
въззивната жалба. По същество в с. з., чрез процесуалните си представители
пледират за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно,
ведно с присъждане на разноски.
Настоящият състав на Апелативен съд Варна, в изпълнение на
правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира обжалваното решение за валидно
и допустимо. По очертания от оплакванията в жалбата предмет на въззивен
контрол, намира следното:
Исковото производство е образувано по предявени искове с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. В исковата молба са изложени
твърдения са, че на ищцата е извършена по спешност операция за
родоразрешение по метода „цезарово сечение“ от екип от лекари-служители
на Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение
"Проф. д-р Д. Стаматов" – Варна на 24.08.2021г. На третия ден след
раждането ищцата започнала да се чувства отпаднала, без апетит, без
нормална чревна дейност и газоотделяне, с повръщане и до вечерта
състоянието й се влошило. След съобщение до лекарския екип било
проведено медикаментозно лечение. В този и следващите дни ищцата не била
в състояние да се грижи за детето си. На 29.08.2021г. ищцата е изписана от
болницата с повръщане, силни болки в корема и без газоотделяне. След
изписването, при посещение в болницата й била направена рентгенова
снимка и е констатирано наличие на въздушни балони в корема; след преглед
2
била на сочена към гастроентеролог от от д-р С. С. – оператор при раждането.
В следващите 4 дни са правени клизми и прилагани системи с „нивалин“; на
05.09.2022г. се наложило да повика Спешна помощ, поради влошаване на
състоянието й; била транспортирана до спешното отделение на МБАЛ“Св.А.-
В.“, където й били направени изследвания и била приета за лечение. На
06.09.2022г. по спешност била извършена операция, като в издадения
оперативен протокол е отразено, че в коремната кухина е намерена чревна
бримка, заклещена във вътрешен джоб на коремната кухина; в участъка са
открити два шева, в които е попаднала стената на тънкото черво и фиксирани
за фасцията; при операцията са евакуирани 4 литра застойни чревни
материали и са поставени 2 бр. дренажи. След проведеното лечение, ищцата е
изписана на 11.09.2022г. в добро общо състояние. В исковата молба се
твърди, че при извършената от д-р С. и други служители на ответната
болница операция е допусната грешка, изразяваща се в зашиване на част от
тънката черво за коремната кухина, в следствие на което е последвал илиус,
застрашаващ значително здравето и живота на ищцата. При извършването на
операцията на 24.08.2021г. лекарите с действията, така и с бездействията си
по адекватно наблюдение в следоперативния период са допуснали нарушения
на правилата за добра медицинска практика и установени медицински
стандарти. От тези неправомерни действия е претърпяла неимуществени
вреди - множество и значителни болки и страдания, многократно са били
извършвани различни интервенции, включително и втора операция, развила е
психологически стрес, тревожност и паника, поради прилаганите
медикаменти и повторната операция не е успяла да кърми детето си, коремът
й е обезобразен и изпитва неудобство и срам пред децата и партньора си;
развила е чувство за несигурност и недоверие към лекарското съсловие.
С оглед на това е предявила и иска си за осъждане на ответника –
въззиваемото дружество, в качеството му на работодател на виновните лица
да й заплати сумата от 200 000 лева за обезщетяване на така описаните
претърпени от нея вреди, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на деликта – 24.08.2021 г. до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК исковата претенция е оспорена като
неоснователна от ответната страна – "СБАГАЛ Проф. д-р Д. Стаматов –
Варна" ЕООД. Оспорват се твърденията за допуснати нарушения при
извършването на операцията и след оперативното наблюдение на ищцата,
които да са довели до настъпилите в последствие усложнения. Твърди се, че
операцията по методът „цезарово сечение“ е извършена при условията на
спешност по медицински показатели – започнал родов процес- 5 см.
разкритие, шеста по ред бременност, три аборта, две предхождащи раждания
по метода „цезарово сечение“. След постъпването на ищцата е сформиран
екип, ръководен от д-р С. С., която е извършила операция по спешност с
продължителност около 2 часа, при обичайна продължителност около 40
минути. При операцията са установени множество сраствания в коремната
кухина следствие от предишни операции, което е изисквало особена
3
прецизност на разрезите, налице са били трудности при екстракцията на
плода и последващото възстановяване на матката. В края на операцията при
затварянето на корема са направени два по-дълбоки шева, които случайно са
захванали част от тънкото черво. Захващането на чревната бримка е случайно
събитие, настъпило в следствие на това, че ищцата не е била подготвена за
операцията, поради спешността на провеждането й. Излага се още, че
неизчистването на чревното съдържимо преди операцията е довело до
напрягане и раздуване на чревни бримки, ограничаване на оперативното поле
и необходимост от допълнителна релаксация. По време на операцията и
следоперативния период за ищцата са полагани всички необходими грижи –
осъществявано е регулярно наблюдение, назначени са медикаментозни
терапии, като е констатирано добро общо състояние на ищцата, спокоен
оперативен шев, уриноотделяне, без дефекация. При следобедна визитация на
27.08.2021г. поради оплакване от пациентката от болки и повръщане е
назначена терапия с „Деган“ и серум глюкоза; вливания, обезболяващии
лекарства за стимулиране на червата; На 28.08.2021г. след предена визитация,
при която е констатирано, че пациентката е в добро общо състояние,
афебрилна, с контрахирана матка, уринирала и отделила газове същата е
изписана от болницата. На 01.09.2021г. ищцата е посетила болницата с
оплаквания от силни болки, повръщане, запек; При извършен преглед от д-р
С. е констатирана вяла перисталтика и силно раздути чревни бримки; ищцата
е насочена към консулт с хирург и образна графия на корем. При последващ
преглед на 04.09.2021г. е дадено заключение, че ищцата не страда от
усложнение с акушеро-гинекологичен характер и е насочена за помощ към
коремна хирургия. Оспорва се ищцата да е била изписана от лечебното
заведение преди да е отделила газове и дефекация, както и, че видимите части
на корема да са обезобразени. Твърди, че ищцата е подписала информирано
съгласие относно оперативните белези след операцията, като такива са били
налице и в следствие на предходните две операции. Счита се, че от страна на
лекарите в ответното лечебно заведение не са извършени каквито и да било
нарушения на установените медицински стандарти и Правила за добра
медицинска практика. Оспорват се и претендираните неимуществени вреди,
като се навеждат твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата, която въпреки насочването за прием в отделение по
коремна хирургия на 04.09.2021г., не се е явила за прием, а се е прибрала в
къщи, което е наложило да бъде приета по спешност 24 часа по-късно, както
и , че не е провела правилно лечение на оперативната рана.
С определение от 28.06.2022г., по почин на ответника,
първоинстанционният съд е конституирал трето лице – помагач – ЗАД
"ДаллБогг: Живот и здраве“ АД и С. О. С..
Третите лица- помагачи са депозирали писмени отговори, с които са
оспорили като неоснователен предявения от въззивницата иск.
По съществото на спора, съобразно наведените във въззивната жалба
оплаквания, въз основа на становищата на страните, приетите доказателства и
4
приложимия закон, настоящият състав на съда приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно, а това се установява и от приетата
медицинска документация, че на 24.08.2021г. в 19,50ч. ищцата е приета в
СБАГАЛ-Варна с регулярни маточни контракции, като в съставената
предоперативна епикриза е отразено, че пациентката е с родова дейност;
отчетен е висок риск от операция. Операцията е започнала в 20,40ч. и е
приключила в 22,30ч.; Родено е здраво доносено дете. Съгласно представения
по делото оперативен протокол, при операцията маточната стена е
възстановена на два етажа с единични шевове; фасцията е възстановена с
продължителен шев с викрил; в забележка е вписано „адхезивен синдром“ и
трудна екстракция на плода; протоколът е подписан от д-р С. и консултант д-
р К..
Съгласно епикриза, съставена при изписването на ищцата на
29.08.2021г., същата е клинично здрава; изписва се в добро общо състояние,
липса на фибрилитет, нормална микация и дефекация; оперативна рана –
спокойна.
По делото е представен лист за преглед на пациент от 01.09.2021г.,
неподписан от ищцата. В листа е отразено, че на посочената дата ищцата е
посетила ответната болница, където е извършен преглед от д-р С.; пациента
се оплаква от болки около пъпа, повръщане и запек; при прегледа е
констатирана вяла перисталтика, силни раздути чревни бримки; насочена е
незабавно за консултация с чревен хирург.
На 01.09.2021г. ищцата е транспортирана от екип на ФСМП Варна от
СБАГАЛ Варна до МБАЛ „Св.А. В.“АД, като в съставения фиш за спешна
медицинска помощ е посочено „съмнение за илеус“. В съставения лист за
преглед е посочено, че по данни на пациента преди 8 дни е родила и от
събота не е дефекирала; повърнала 2-3 пъти; Препоръчан е нов контролен
преглед след 2-3 дни, ако оплакванията не отшумят
На 04.09.2021г. ищцата отново е посетила СБАГАЛ, като в снетата
анамнеза е отбелязано, че същата се оплаква от болки и балониран корем;
отразена е направена в амбулаторни условия клизма; пациентката е насочена
за постъпване в лечебно заведение за болнична помощ. В същия ден/04.09./
ищцата е посетила спешния център на СМБАЛ „Св.А.“, като в съставения
болничен лист е отбелязана „чревна пареза – неуточнена“
На 06.09.2021г. ищцата е приета по спешност в МБАЛ“Св.А.-В.“,
където е взето решение за спешно оперативно лечение по повод чревна
непроходимост с висок оперативен риск.
В оперативния протокол, съставен след извършване на операцията е
посочено:“..ревизира се коремна кухина; намери се чревна бримка, заклещена
във вътрешен джоб на коремна кухина, образувал се разслояване на
влагалището на правия коремен мускул; в същия участък се откриха два
шева, в които бе попаднала стената на тънкото черво и фиксирани за
5
фасцията; извърши се дебридемент… евакуираха се около 4 л. застойни
чревни материи; поставиха се два бр. дренажи; послойно затваряне на
коремната кухина“. Към оперативния протокол е представена рисунка.
Констатациите от оперативния протокол са възпроизведени и в издадената от
МБАЛ“Св.А.-В.“АД епикриза от 13.09.2021г.
По делото е представен амбулаторен лист от 19.08.2021г., от който е
видно, че на ищцата е извършен вторичен преглед и наблюдение върху
протичаща трета поред бременност при две предходни раждания секцио и три
аборта от д-р Х.. В амбулаторния лист е посочено, че ищцата се е оплаквала
от болки в кръста и е насочена за хоспитализация при термин на 11.09.2021г.;
издадено е направление за родилно отделение.
Съгласно представените листи за преглед на пациент от 21.08.2021г., на
посочената дата на ищцата са извършени два прегледа в Специализирана
болница по акушерство и гинекология за активно лечение „Проф.д-р Д.
Стаматов Варна“. Първият преглед е извършен от д-р К., като в листа за
преглед е посочено, че за периода от постъпване – 11,50ч. до напускане –
11,56ч. пациентката е без родова дейност и генитално кървене; препоръчано е
активно наблюдение при женска консултация; вторият преглед е извършен от
д-р Т. в 22,50ч. и в листа е посочено, че състоянието на пациента е добро.
Като свидетели по делото са разпитани д-р К., който е участвал в екипа
извършил операцията по метода „Цезарово сечение“, и д-р М. Хр., член на
екипа оперирал ищцата на 06.09.2021г.
Безспорно е установено от ангажираните по делото доказателства –
съдебно-психологична експертиза и гласни доказателства, че в резултат на
настъпилите след раждането усложнения, последвалите процедури и
операция въззивницата Д. е претърпяла физически болки и душевни
страдания, обемът и интензитетът на които е относим само при наличието и
на останалите предпоставки от фактическия състав на чл. 49 вр. 45 ЗЗД. По
тези съображения, преди обсъждането на тези доказателства, съдът дължи
отговор на спорния между страните въпрос – налице ли е неправомерно
поведение от страна на лекарите в ответното лечебно заведение, касаещо,
извършената операция „цезарово сечение“ и наблюдението в
следоперативния период, което поведение да е обусловило настъпването на
визираните по-горе усложнения, довели като краен резултат до претърпените
физически болки остра стресова реакция, разстройство в адаптацията,
потиснатост и неспокойствие.
Лекарската професия като правнорегламентирана дейност, представлява
съвкупност от действия по вземане и прилагане на решения за профилактика,
диагностика и лечение, обусловени от конкретните обстоятелства. Съгласно
чл. 80 от Закона за здравето качеството на медицинската дейност се основава
на утвърдените по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения
медицински стандарти и Правилата за добра медицинска практика, приети и
утвърдени по реда на чл. 5, ал. 4 от Закона за съсловните организации на
6
лекарите и лекарите по дентална медицина. Съгласно чл. 6а от Закона за
лечебните заведения медицинските стандарти определят минималните
задължителни изисквания към структурите за осъществяване на дейностите
по определени медицински специалности или изпълнение на отделни
медицински дейности за осигуряване на качествена профилактика,
диагностика, лечение, рехабилитация и здравни грижи за пациента.
Съответствието на предприетите действия, респ. изискуемото се дължимо
поведение, установено в тези стандарти и правила, разгледано в контекста на
конкретните факти и обстоятелства е критерият за направата на извода дали
при оказаната медицинска помощ е допуснато противоправно поведение,
което да е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Приложимите към процесния период норми на поведение са съдържащите се
в Общите правила за добра медицинска практика на лекарите в РБ и приетите
с Наредба № 9/27.04.2021г. медицински стандарти по акушерство и
гинекология.
За установяване релевантните обстоятелства по делото са приети
писмени доказателства – медицинска документация /от пролежаването на
въззивницата както в ответната болница, така и от проведеното лечение в
УМБАЛ "Св. А."/, разпитани са свидетели и са проведени са две комплексни
СМЕ.
Твърденията за предубеденост, некомпетентност или заинтересованост
на вещите лица по СМЕ са неоснователни. Липсват каквито и да било
обективни данни, сочещи на предубеденост на вещите лица от състава на
двете СМЕ, същите упражняват лекарска професия в други лечебни
заведения, различни от ответната болница, а вещите лица д-р Д. / от състава
на първоначалната СМЕ/ и д-р Т. / от състава на повторната СМЕ/ в други
населени места. Същите притежават значителен стаж и доказан
професионален опит в областта на акушерството и гинекологията, както и
хирургията. Обстоятелството, че по поставените задачи експертите по двете
СМЕ са дали еднакви заключения и отговори не представлява основание да се
приеме, че същите са предубедени или некомпетентни.
Ето защо съдът изцяло кредитира заключенията и на двете експертизи
като обективни и компетентни, даващи обосновани отговори на поставените
от съда въпроси въз основа на анализа на доказателствения материал по
делото и на притежаваните специални знания и професионален опит от
вещите лица в областта на акушерството и гинекологията и коремната
хирургия.
От съвкупния анализ на ангажираните по делото доказателства
/медицинска документация, показания на свидетели и заключения на СМЕ/
съдът намира за установено, че на 24.08.2021г. ищцата е приета в 19,50ч. в
ответната болница при условията на напреднало раждане, с разширение от
5см. и три маточни контракции на 10 минути, поради което е предприето
оперативно раждане по метода „цезарово сечение“ при условията на
7
спешност. Тези констатации са отразени в предоперативната епикриза, в
съставените протоколи за ултразв. диагностика на плода от д-р С. С. и
проведени изследвания от 24.08.2021 г. при извършения преглед при
постъпването в болницата. В тази насока са и показанията на св. д-р К.,
участвал в екипа извършил операцията, които показания съдът кредитира
съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК. Същият сочи, че преди операцията
храносмилателния тракт на ищцата не е бил подготвен чрез преустановяване
на приема на храна и течности в период от 8-12 часа преди раждането. Не е
била извършена и клизма, поради възможност от поява на контракции, които
биха повлияли негативно на процеса на раждане. От отразеното в
оперативния протокол и гласните доказателства се установява, че операцията
е започнала в 20.40 и е приключила в 22,30часа; предприета е спинална
анестезия, като за овладяване на повишеното вътрешно коремно налягане е
приложена допълнителна доза медикаменти. От показанията на свид. К. се
установява, че оперативната интервенция е била затруднена и от наличието на
сраствания в коремната кухина, резултат от двете предходни раждания със
същия метод. Коремната стена е затворена послойно, съгласно вписването в
оперативния протокол и показанията на свидетеля. От всички събрани по
делото доказателства безспорно се установява, че в следоперативния период
ищцата е развила симптоми на физиологична чревна непроходимост на 27 и
28.08.2021г., които са били овладяни чрез провеждане на медикаментозно
лечение в ответната болница. В епикризата, издадена при изписването на
ищцата е вписано, че пациента е в добро общо състояние, без температура, с
нормална микация и дефекация. Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът приема, че действителното състояние на ищцата е било
такова, каквото е описано в епикризата при изписването. Изводите в тази
насока се потвърждават и от вещите лица и по двете експертизи. Както в
заключението на първоначалната така и на повторната КСМЕ вещите лица са
посочили, че чревната непроходимост в болницата е била преходна, появила
се в болнични условия. Всяка оперативна интервенция, независимо от какво
естество води до физиологична следоперативна чревна непроходимост за
срок до 72часа, която е неживотозастрашаващо състояние. Тя се овладява с
медикаменти. Вещите лица посочват, че това състояние се наблюдава по-
често при жени с няколкократни операции на едно и също място, които имат
и оперативни сраствания, които обхващат тънките черва, матката и съседните
органи. В случая получената от ищцата непроходимост се е повлияла от
приложените медикаменти. При извършения преглед на ищцата от д-р С. на
01.09.2021г. е констатирано влошаване на състоянието й и същата е насочена
за консулт с хирург и обзорна графия на корем. Според вещите лица това
влошаване на състоянието сочи на непроходимост на червата, дължаща се на
сраствания от предходни операции и предвид установените чрез ехографско
изследване непроходимост и раздути чревни бримки е изисквало
хоспитализация.
От заключенията на коментираните експертизи не се установява да са
8
допуснати нарушения при провеждането на операцията „секцио“ в частност
зашиване на част от тънкото черво към тъканите на предната коремна стена
или погрешно зашита чревна бримка/ както се твърди в исковата молба/
поради проявена груба небрежност. Според вещите лица, ако са засегнати
черва, то това ще е имало за последица тяхното некрозиране, каквото
усложнение не е установено.
Според отразеното в медицинските документи, включително и
оперативния протокол ищцата е постъпила в болницата с раждане в ход и с
анамнеза за две предходни цезарови сечения. Според вещите лица поради
опасност от руптура /разкъсване на матката/ е било абсолютно необходимо
спешно оперативно родоразрешение чрез цезарово сечение. Вещите лица и по
двете експертизи дават заключение, че са спазени стандартите за
предоперативна подготовка, като направата на клизма преди операцията не е
задължително и според съвременната медицинска практика такава не се
извършва.Посочват също, че в конкретната ситуация извършването на такава
би довело до рязко стимулиране на перисталтиката, съпроводено с болезнени
колики, повишаване на тонусът на правите коремни мускули, което може да
доведе до поява на контракции и повлияване на процеса на раждане.
Според заключенията на двете експертизи и разясненията дадени от
вещите лица в съдебно заседание, от медицинските документи, клинични
данни и находки не се установява зашиване на чревната стена към тъканите
на предната коремна стена. Този извод вещите лица обосновават с това, че
коремната стена е затворена послойно, т.е. първо е зашит перитонеума, което
ограничава достъпа на червата до по-високо/повърхностно/ разположените
слоеве – мускули и фасция; при прошиване на червата, признаците на чревна
непроходимост биха започнали в първите часове след операцията и не би
могло да се възстанови перисталтиката и премахне балонирането на корема;
Симптомите – температура и липса на дефекация, не биха могли да се
повлияят и преодолеят чрез косервативно лечение, т.е без операция;
Симптомите биха прогресирали бързо до „остър корем“, като пришиването на
червото за такъв дълъг период, както в процесния случай от 24.08.2021г. до
06.09.2021г. е щяло да увреди значително тъканта / да некрозира/ и да наложи
резекция / изрязване/ на част от стената на червото, а такива интервенции,
видно от оперативния протокол от извършената на 06.09.2021г. операция в
МБАЛ“Св.А.“. В тази връзка заключенията на експертите кореспондират със
заявеното в показанията на д-р Хр., че не е извършвана резекция, тъй като не
е имало некрозирала тъкан.
Изрично в протокола от секциото е посочено, че фасцията е зашита с
непрекъснат шев, от което следва, че ако с този шев е зашита чревна бримка,
то тя е захваната между два конеца и единственият начин за освобождаването
й е прерязване на конеца, което би довело да отваряне на фасцията от
секциото и пак да се зашие, а такива действия не са отразени в оперативния
протокол от извършената в МБАЛ „Св.А.“ операция, т.е не са били
извършвани.
9
Според експертите по двете СМЕ продължителната операция при
повишено коремно налягане, извършеното отстраняване на срастванията,
намалената здравина на тъканите на коремната кухина в следствие на
предходните две операции са факторите довели до формиране на патологичен
дефект в послойно зашитите слоеве на предната коремна стена, в които се е
вместила и прилепналата част от стената на тънкочревната бримка, което е
довело до късна проява на чревна непроходимост в слеодперативния период.
Съдът не кредитира показанията на свид. Д-р Хр. в частта, в която същият
заявява, че чревната бримка е била захваната с един непрекъснат конец за
стената на червото и омотана по хода на шева, направен при цезаровото
сечение и хванат нагоре към коремната стена, тъй като същите са основани на
предположения и остават изолирани от всички останали събрани по делото
доказателства.
От отразеното в медицинската документация и заключенията на СМЕ
следва, че не са налице допуснати нарушения и в следоперативния период, в
т. ч. и забавяне при диагностицирането и лечението на настъпилите
усложнения. След операцията е извършено реално проследяване на основни
жизнени показатели/ температура, кръвно налягане/ давани са обезболяващи
и други стандартни за следоперативния период медикаменти, описани в ИЗ и
епикризата. Съгласно отразеното в медицинската документация
проследяването е извършвано два пъти дневно, като до 27.08.2021г.,
следобед ищцата е била в добро общо състояние и без оплаквания. На
27.08.2021г. след обяд се появява гадене, балониран корем и липса на газове.
По повод на това е приложено медикаментозно лечение. На 28.08.2021г. при
сутрешна и следобедна визитация коремът на пациентката е бил балониран,
но след отделяне на газове и дефекация не е имала оплаквания; на
29.08.20121г. не е имала висока температура, корем – мек, спокоен е
небалониран. При прегледа на 01.09.2021г. д-р С. е установила по-голям
корем от обичайното и поради съмнение за чревна непроходимост е попълнен
документ за прием по спешност и пациентката е насочена към специалист-
коремен хирург.
Доказателственият материал по делото безспорно сочи, че в дните след
операцията са настъпили усложнения – илеус /чревна непроходимост/,
потвърден от последвалата оперативна интервенция, което поставят въпроса
за причината за настъпването му и своевременното диагностициране,
съответно допуснати ли са нарушения от страна на лекарите в ответната
болница.
Вещите лица и по двете експертизи са категорични, че последвалата
чревна непроходимост не е в пряка причинна-връзка с поведението на
лекарите по време на операцията по раждане. Постоперативния илеус е едно
от честите усложнения при коремни операции, свързано с временната
парализа на червата в резултат на упойката. В същото време подобни
състояния се наблюдават и при хора, които не са били оперирани, без
конкретно установима причина. В конкретния случай рискови фактори за
10
поява на чревна непроходимост са продължителната операция при
вътрешнокоремно налягане, отстраняване на сраствания и намалената
здравина на тъканите на коремната кухина в следствие на предходни
операции. Усложнението не се дължи на неправомерни действия/бездействия
на лекарите, извършили секциото.
Първоначалните симптоми на получените усложнения са били липсата
на газоотделяне и дефекация, както и болка в корема. Липсата на
газоотделяне и дефекация след операция се свързва с т. нар. парализа на
червата, присъща на всяка оперативна интервенция, каквото представлява и
секциото и според експертите може да се наблюдава до 48, понякога до 72
часа, като в тези случаи първо се прибягва до консервативно лечение, което е
най-щадящо за пациента – лаксативи, клизма, каквото е било и приложено в
настоящия случай.
В заключение, вещите лица намират, че до предприемането на действия
по консулт с коремен хирург и привеждането й в УМБАЛ "Св. А." не е имало
убедителни доказателства за чревна непроходимост, поради което и не са
налице погрешни или забавени действия в следоперативния период.
Така направените изводи обуславят и крайния извод на съда, че липсва
поведение, което да е в отклонение на добрата лекарска практика и
приложимите медицински стандарти, което да се явява противоправно по см.
на чл. 45 ЗЗД вр. чл. 80 Закона за здравето, ангажиращо отговорността на
възложителя – "СБАЛАГ проф. д-р Д. Стаматов" ЕООД.
Ето защо предявеният иск по чл. 49 ЗЗД и акцесорната му претенция по
чл. 86 ЗЗД са неоснователни.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция относно изхода от
спора с тези на първостепенния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
На основание чл. 78 ГПК въззивницата Р. Д. следва да заплати на
въззиваемия направените от него разноски за адвокатско възнаграждение за
настоящото производство, което съобразно представените доказателства е в
размер на сумата от 15 180 лева с вкл. ДДС. Направеното възражение за
прекомерност е неоснователно доколкото претендирания размер съответства
на минималния, предвиден по Наредба № 1/2004 г. /12650 лева/ и въз основа
на него е начислен следващия се ДДС.
На основание чл. 78, ал. 10 ГПК разноски в полза на третото лице-
помагач не се дължат.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 856/10.07.2023 г. на Окръжен съд-Варна,
постановено по гр. д. № 615/2022 г., при участието на трети лица-помагачи
11
ЗАД“ДаллБогг Живот и здраве“ АД, ЕИК * и С. О. С., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Р. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.“* *", бл. *, ет. *,
ап. *, ДА ЗАПЛАТИ на "Специализирана болница по акушерство и
гинекология за активно лечение проф. д-р Д. Стаматов – Варна" ЕООД, ЕИК
* сумата от 15 180 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство, с вкл. ДДС, на основание чл. 78
ГПК.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, при условията на чл. 280 ГПК, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12