Решение по дело №60/2022 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 108
Дата: 29 юли 2022 г. (в сила от 29 юли 2022 г.)
Съдия: Виктор Динев Атанасов
Дело: 20227120700060
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер

 

      година

   29.07.2022

       град

        Кърджали

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

  Кърджалийският 

         административен  съд

             състав

       

 

На

 29.06.2022   

   година

 

 

В   закрито  заседание  и  следния  състав:

 

                                               Председател:

  АНГЕЛ  МОМЧИЛОВ

 

                                                      Членове:

  ВИКТОР  АТАНАСОВ   

  АЙГЮЛ  ШЕФКИ

 

 

 

 

Секретар

        Мелиха  Халил          

 

 

Прокурор

        Димитрина  Делчева  от  Окръжна  прокуратура  -  Кърджали        

 

 

 

като  разгледа   докладваното  от

                      съдията  Виктор  Атанасов

 

 

Кас.  Адм.  Нак.  Дело

     номер

        60

 по  описа  за

      2022

 година

 

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следв. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”/БД ИБР/ - град Пловдив, ***, подадена чрез упълномощен процесуален представител – старши юрисконсулт Н. Г., против Решение №17 от 04.03.2022 год., постановено по АНД №278/2021 год. по описа на Районен съд – Момчилград, с което е отменено наказателно постановление №135 от 29.11.2021 год., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”/БД „ИБР”/ - град Пловдив.

Касаторът най-напред е възпроизвел в жалбата възприетото от фактическа страна в мотивите към обжалваното решение, както и възприетото в постановлението на РП – Кърджали, за прекратяване на досъдебното производство, водено срещу З.Х.К. Твърди се, че в хода на делото от събраните свидетелски показания било видно, че З.К. е видян да излиза от коритото на реката с камион, натоварен с баластра, но съдът не обсъдил този факт и не коментирал ,по каква причина камионът е бил в коритото и дали е основателно движението на камиони в реката без издадено разрешително, още повече натоварени с баластра, а така също, съдът не коментирал и доказания от свидетелите факт за наличието на баластра в камиона и нейният произход. В жалбата са въпроизведени и изводите на районния съд при коментиратнте доказателства, като касаторът счита, че тези изводи на съда са напълно неправилни и респективно, не следва да са основание за отмяна на наказателното постановление. Твърди, че Pайонен съд - Момчилград не е взел под внимание и не е обсъдил в първоинстанционното производство/вероатно се има предвид решение/ представените писмени доказателства, а именно приложените документи от проведеното досъдебно производство №**/*** год. по описа на РУ – Кирково, като сочи, че в кориците на същото са налични протоколи от разпити на свидетели, от съдържанието на които по безспорен начин се установява както извършеното нарушение, така и неговия извършител. В жалбата е възпроизведено част от съдържанието на протоколите от проведените разпити на свидетели по това досъдебно производство, а по-нататък са изложени доводи относно кредитираните от съда кантарни бележки за закупен филц и пясък и направения въз основа на това извод, като се твърди, че този извод на съда е напълно неоснователен и без никаква обосновка.  Сочи, че нито от показанията на свидетелите в съдебните заседания, нито в представените по делото писмени доказателства, е установено да се касае за изземване на пясък и филц, поради което будел недоумение изводът на първоинстанционният съд относно връзката на кантарните бележки с процесния случай. По-нататък в жалбата се съдържат доводи и съображения във връзка с извода на районния съд, на използдвания в постановлението на РП – Кърджали за прекратяване на ДП, израз „евентуално извършване” на нарушение по чл.200, ал.1, т.23 от ЗВ. Изложени са доводи и аргументи в тази насока, като касаторът твърди, че след запознаване с цялата преписка, предоставена от РП - Кърджали и след запознаване с предоставените доказателства по проведеното досъдебно производство от Районно управление – Кирково, по безспорен начин е установено, че З.К. е извършвал изземване на наносни отложения с механизация от коритото на река ***, без да притежава разрашително, съгласно изискванията на Закона за водите. Касаторът счита, че фактическите обстоятелства, свързани с процесния казус, констатирани към момента на проверката, по безспорен начин установяват нарушение на разпоредбата на чл.46, ал.1, т .4, във вр. с чл.118ж, ал.2 от Закона за водите, за които, съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1, т. 23 от Закона за водите, е предвидена и съответната санкция. Сочи, че с оглед ефективното упражняване на контрол относно ползването на воден обект, за извършеното нарушение следва да се наложи съответната санкция, в случая глоба и че именно глобата е средството за постигане на целите - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно ипредупредително върху останалите граждани, както и че в процесния случай е определен минималния размер на наложената глоба, съответстващ на извършеното от жалбоподателя и постигането на целта да се превъзпита нарушителя, за да не се стига да повторно нарушение. Касаторът сочи на следващо място, че съдържанието на наказателното постановление се преценява, за да бъдат изведени елементите от състава на нарушението и да се обоснове дирене на административнонаказателна отговорност, като е налице правилна правна квалификация на нарушението и са посочени доказателствата, потвърждаващи неговото извършване и че размерът на административното наказание правилно е бил определен и способства за постигане целите на генералната превенция и ще въздейства възпиращо върху нарушителя занапред. Твърди се също, че издаденото наказателно постановление също така отговаря на законовите разпоредби в чл.57 от ЗАНН, регламентиращи изискуемите реквизити, които следва да съдържа, како и се твърди, че извършеното нарушение е доказано и е установено безспорно. Поради това счита, че са необосновани и абсолютно неправилни констатациите на съда, с които е прието, че от събраната по делото доказателствена съвкупност не се установява по категоричен начин извършване на твърдяното нарушение, което било основание за отмяна на наказателното постановление, като в тази връзка се сочи, че доказателствата, представени по воденото досъдебно производство и издаденото въз основа на него наказателното постановление са описани точно, ясно и разбираемо и същите безспорно установяват виновно извършеното нарушение и неговия нарушител. Предвид изложеното, с жалбата касаторът моли настоящата инстанция да отмени Решение №17 от 04.03.2022 год., постановено по АНД №278/2021 год. по описа на Районен съд - Момчилград, като неправилно и да постанови друго такова, с което да потвърди наказателното постановление, издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” – Пловдив, като законосъобразно.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът - директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”/БД „ИБР”/ - град Пловдив, не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание, по електронната поща на съда, е постъпило писмено становище от процесуалния представител на касатора - старши юрисконсулт Н. Г., в което заявява, че поддържа изцяло касационната жалба и развива доводи и съображения, идентични с тези, изложени в самата жалба. В становището моли съда да отмени Решение №17 от 04.03.2022 год., постановено по АНД №278/2021 год. по описа на Районен съд – Момчилград, като неправилно и да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление, издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”/БД ИБР/ - град Пловдив.

Ответникът по касация – З.Х.К. от ***, редовно призован за съдебното заседание чрез адв.И.П.Б. от АК-***, не се явява, представлява се от редовно упъномощения си процесуален представител - адв.И.Б. от АК-***, която оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна, а решението на Районен съд – Момчилград намира за правилно, обосновано и законосъобразно. Счита, че първоинстанционният съд е анализирал всички събрани по делото доказателства и е постановил единствено правилния съдебен акт в този смисъл, както и че в производството пред първата инстанция, а и в настоящото, административнонаказващият орган не е проявил никаква процесуална активност за установяване факта на изземване на инертния материал, а това било видно от съставомерните признаци на нарушението по чл.200, ал.1, т.23 от Закона за водите. Счита също, че в жалбата срещу първоинстанционното решение се предлага на касационната инстанция да отмени същото като неправилно и незаконосъобразно, за това, защото ответникът К. е оказал негативно въздействие върху участък от река „***”, върху естественото състояние на коритото на реката, върху обществените интереси и върху обществените отношения, като ги увреждал и застрашавал и такива били твърденията в жалбата, като не добавили само, че е оказал въздействие върху световния мир и се предлага да се отмени това решение с едни несъстоятелни и много общи доводи. Твърди, че процесуалната инициатива не била иззета от административнонаказващия орган и че той е разчитал, единствено и само, на проведеното досъдебно производство/ДП/, като сочи, че прекратявайки ДП, наблюдаващият прокурор го изпратил по компетентност на тяхната институция, с указания за евентуално административно наказание, което в никакъв случай не говорело за доказаност, нито на каквото и да е престъпление, а така също и на нарушение по специалния закон. Излага и довод, че според административно-наказващия орган, доказателство за извършеното нарушение от К. било движението на неговия собствен камион в реката, но обаче, движение на камиони по река и пътища не било нарушение, както било и в настоящия случай. Твърди не на последно място също, че административнонаказващият орган, не е доказал по категоричен начин произхода на баластрата и по-важно  - не бил доказан начинът на нейното придобиване, т.е. начинът на изземване на тази баластра. По тези съображения моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, като бъдат присъдени на ответника и разноски за втората инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали счита, че касационната жалба е неоснователна и че правилно Районен съд – Момчилград в обжалваното решение е приел, че липсват категорични доказателства, ответникът по касационната жалба да е извършил процесното нарушение. Счита също, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на постановения съдебен акт, поради което предлага да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Момчилград.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираното от касатора касационно основание всъщност е нарушение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение №17 от 04.03.2022 год., постановено по АНД №278/2021 год., Момчилградският районен съд е отменил наказателно постановление №135 от 29.11.2021 год., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”/БД „ИБР”/ - град Пловдив, с което, на З. А. К. от ***, с ЕГН **********, на основание чл.200, ал.1, т.23 от Закона за водите/ЗВ/, е наложено наказание „глоба”, в размер на 20000.00/двадесет хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл.46, ал.1, т.4, във вр. с чл.118ж, ал.2 от Закона за водите.

Със същото решение, Районен съд – Момчилград е осъдил Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” – град Пловдив да заплати на З. А. К. от ***, сумата в размер на 1700/хиляда и седемстотин/ лева, представляваща направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

За да постанови този краен резултат, в мотивите към решението си от фактическа Момчилградският районен съд е посочил, че видно от обжалваното наказателно постановление, същото е издадено след като е била разгледана преписката по влязло в сила Постановление за прекратяване на наказателно производство от 10.11.2021 год. на П. Ч. - заместник-районен прокурор при Районна прокуратура - Кърджали по пр.преписка №**/*** на РП - Кърджали и по Досъдебно производство №**/*** год. на РУ - Кирково, за извършено престъпление по чл.240а, ал.3, т.3, във вр. с ал.1 от НК, съобразявайки придружаващия го доказателствен материал за наличието на административно нарушение по Закона за водите, с нарушител: З.Х.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, било установено следното: Досъдебното производство №**/*** год. по описа на РУ - Кирково е било започнало за това, че на 29.08.2021 год., в землището на ***, бил извършен добив на подземни богатства, инертни материали - наносни отложения, чрез използване на специален автомобил, марка „Мерцедес 2626 АК”, с рег.№***, собственост на З.Х.К. от *** и колесен багер „Катер Пиляр” без регистрационен номер, без предоставена концесия - престъпление по чл.240а, ал.3, т.3, във вр. с ал.1 от Наказателния кодекс. От наличния доказателствен материал по съдебното производство било изяснено, че З.Х.К. от *** притежава товарен автомобил марка „Мерцедес 2626 АК”, с рег.№***, с рама № *** и двигател № *** и в края на месец август 2021 год. бил помолен от жителите на ***, да достави баластра в района на ***. Посочено било, че текстът на чл.240а, ал.3, т.3, във вр. с ал.1 от Наказателния кодекс, изисквал добив на подземни богатства без предоставена концесия или когато дейността на предоставената концесия е спряна по реда на чл.68 от Закона за подземните богатства. В случая било установено, че не е налице добив на подземни богатства, а изземване и извозване на наносни отложения, което били правно регламентирани в Закона за водите. Разследването завършило с прекратяване на Досъдебно производство/ДП/ №**/*** год. по описа на РУ - Кирково и прокурорска преписка №**/*** год. по описа на Районна прокуратура - Кърджали.

От разпита на свидетелите В.П. и Т.К., чиито показания районният съд е кредитирал като кореспондиращи помежду си, е установил, че същите са посетили мястото на 29.08.2021 год., като в момента на проверката не са констатира да се изземва инертен материал и че когато отишли на мястото са установили един колесен багер и самосвал „Мерцедес”, които не са работели в момента и видимо са били извън коритото на реката. Съдът е посочил, че от разпита на св.В.М. се установява, че след получен сигнал от оперативен дежурен на РУ - Кирково са посетили мястото, като този свидетел обяснил, че е видял излизащ от коритото на реката, натоварен в каросерията с баластра, самосвал и че не е видял багера във водата. Уточнил, че е забелязал излизането на камиона от водата, но други дейности във водата не забелязал. От разпита на свидетелите В.И. и М.Н., чиито показания съдът също е кредитирал като кореспондиращи помежду си, е установил, че жалбоподателят К. от години извършва дейност, свързана със снабдяване на баластра в депа, разположени до *** в ***.

Съдът е посочил, че по делото са представени множество кантарни бележки, от които било видно, че жалбоподателят с два различни товарни автомобила, на които е собственик, е закупувал количества филц и пясък на различни стойности.

При това изложение на установената фактическа обстановка, от правна страна районният съдът е намерил, че административното нарушение не е безспорно установено и доказано. Посочил е, че в случая, административнонаказателното производство е образувано въз основа на постановление за прекратяване на досъдебно производство, в което било посочено, че съгласно чл.200, ал. 1, т.23 от ЗВ, изземването на наносни отложения от воден обект с механизация и без разрешително е от компетентността на ответника по жалбата и че пак в същото постановление за прекратяване било посочено, че следва административнонаказващият орган да съобрази дали е налице евентуално административно нарушение по горния текст. Съдът е посочил, че само за прецизност следва да бъде отбелязано, че на стр.2 от наказателното постановление било посочено, че „става ясно”, че жалбоподателят е извършил административно нарушение, което се състои в изземване на наносни отложения от водни обекти с механизации, без разрешително, както и е посочил, че нито един от посочените по-горе свидетели не твърди обстоятелството, че е видял изземване на наносни отложения от водни обекти с механизация и че всички свидетели твърдяли, че багерът не е бил приведен в работен режим и е бил извън коритото на реката, като единствено свидетелят В.М. твърдял, че е видял камионът да излиза, управляван от жалбоподателя, от коритото на реката с натоварено ремарке. Съдът е приел, че няма нито едно доказателство, както било посочено и по-горе, което да навежда на извода, че на този ден, жалбоподателят със собствения си багер е иззел наносни отложения от водни обекти с механизация, поради което е извел изцвод, че наказателното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно. Посочил е, че в случая това наказателно постановление е издадено въз основа на чл.36, ал.2 от ЗАНН и предположенията за това, дали е извършил административно нарушение този жалбоподател вследствие на прекратено ДП №**/*** год. по описа на РУ – Кирково, било възприето, че този жалбоподател е извършил административното нарушение. Съдът е намерил за нужно пак да повтори, че в постановлението за прекратяване на посоченото досъдебно производство, прокуратурата използвала думата „евентуално извършване на административно нарушение по чл.200, ал.1, т.23 от ЗВ.” и че тази дума „евентуално”, административнонаказващият орган по време на съдебното следствие по никакъв начин „не я направил”(!?) в смисъла на безспорно установяване на извършване на административното нарушение, за което е бил наказан този жалбоподател.

При тези правни изводи Момчилградският районен съд е извел и окончателния си извод, че така издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. С оглед изхода на делото съдът е посочил, че ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати разноските, направени от страна на жалбоподателя, а именно - сумата в размер на 1700 лева, за заплатен адвокатски хонорар.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Момчилградския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

По отношение фактическата обстановка, „установена” от въззивния съд, настоящата инстанция счита, че районният съд в мотивите към обжалваното решение просто накратко е възпроизвел фактите и обстоятелствата, описани в процесното наказателно постановление и нищо повече, а впоследствие, цитирайки извадково отделни изрази от приложеното по административнонаказателната преписка и прието като доказателство по делото Постановление на заместник-районен прокурор при Районна прокуратура – Кърджали от 10.11.2021 год. за прекратяване на досъдебнто призводство, водено под №**/*** год. по описа на Районно управление – Кирково, с Вх.№**/*** год. на РП – Кърджали, за престъпление по чл.240а, ал.3, т.3, във вр. с ал.1 от НК, е стигнал до извода, че административното нарушение не е безспорно установено и доказано, поради което и е отменил издаденото против З.Х.К. наказателно постановление.

Този основен извод на Момчилградския районен съд, а именно - че административното нарушение не е безспорно установено и доказано, категорично не се споделя от настоящия касационен състав, като съдът намира, че изводът е напълно неправилен. От прочита на мотивите към обжалваното решение става безспорно ясно, че Pайонен съд - Момчилград не е взел под внимание и не е обсъдил в първоинстанционното производство представените  и приети писмени доказателства в първоинстанционното производство, а именно - приложените документи от проведеното досъдебно производство №**/*** год. по описа на РУ - Кирково. Настоящият състав намира, че по същото са налични протоколи от разпити на свидетели, както и други писмени доказателства, от съдържанието на които по безспорен начин се установява както извършеното нарушение, така и неговия извършител.

Във връзка с това следва най-напред да се посочи, че в същото това Постановление на заместник-районен прокурор при Районна прокуратура – Кърджали от 10.11.2021 год. за прекратяване на досъдебно производство, водено под №**/*** год. по описа на Районно управление – Кирково, с Вх.№**/*** год. на РП – Кърджали, за престъпление по чл.240а, ал.3, т.3, във вр. с ал.1 от НК, което не е било обжалвано и е влязло в сила, подробно е описана фактическата обстановка, установена от събраните в хода на разследването по това досъдебно производство писмени и гласни доказателства. Така, в същото е описано, че З.Х.К. от ***, притежавал товарен автомобил, марка „Мерцедес 2626 АК”, с Peг.№***, с рама №*** и двигател №*** и в края на месец август 2021 год. бил помолен от жители на ***, да достави баластра в района на ***. Около 10:00 часа на 29.08.2021 год. К. потеглил с автомобила от ***, по посока към река *** и след ***, продължил към землището на ***. В местността „***”, в близост до имот №*** по картата на землището на селото, представляващ нива от 2.622 дка, собственост на наследниците на А. М. С., бивш жител ***, К. предварително бил закарал и паркирал колесен багер, марка „CATERPILLAR 214В”, негова собственост. Навлязъл в имот №*** в същата местност - гранична река на МООС, с помощта на багера изровил баластра от коритото на реката и я натоварил на управлявания от него товарен автомобил, марка „Мерцедес 2626 АК”, с Peг.№***, общо 7.88 куб. метра речна баластра. Около 11:00 часа на същата дата - 29.08.2021 год., свидетелите В. А. М. и К. В. Й. - служители на РУ – Кирково, били изпратени в района ***, във връзка с получен сигнал. В близост до моста, в землището на селото, забелязали пресни ясни следи от автомобил по пътя, в посока към пътя за ***, намиращ се в устието от лявата страна по течението на река ***, като на около 500 метра разстояние видели товарния автомобил, управляван от З.К. Полицейските служители възприели непосредствено как моторното превозно средство излиза от реката и констатирали, че каросерията му била пълна с речна баластра. Свидетелят Й. спрял водача и поискал документите, разрешаващи му добив на инертни материали. След като установил, че З.К. не притежава такива, бил подаден сигнал в РУ - Кирково и в Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” - Пловдив, откъдето същия ден били изпратени представители, които съставили на място Констативен протокол с №КЖ-142 от  29.08.2021 год.

Тази фактическа обстановка категорично се установява от представените писмени доказателства в първоинстанционното производство и както бе отбелязано по-горе – от приложените доказателства от проведеното досъдебно производство №**/*** год. по описа на РУ - Кирково, като по същото са налични протоколи от разпити на свидетели, от съдържанието на които по безспорен начин се установява както извършеното нарушение, така и неговия извършител, а именно – ответникът по касация в настоящото производство З.Х.К. от ***. В протокола за разпит на свидетел от 02.09.2021 год., свидетелят В. М. - полицай в РУ - Кирково, подробно е описал фактическата обстановка по време на проверката, която е извършил, като е посочил, че на 29.08.2021 год., около 11:15 часа, е получен сигнал за превозно средство, извозващо баластра от река ***, в землището на *** и че двамата с колегата му - К. Й., заминали по посока моста на река ***, намиращ се в землището ***, а след като пристигнали на мястото, забелязали ясни, пресни следи от гуми по черния път по посока ***, намиращ се в устието (коритото) от лявата страна по течението на река *** и на около 500 метра от моста на ***. В показанията си е посочил, че са засекли товарен автомобил марка „Мерцедес 2626 АК”, с peг.№***, да излиза от река ***, натоварен в каросерията си с баластра. В тези показанията е посочено също, че на около 300 метра от местонахождението на товарния автомобил, марка „Мерцедес 2626 АК”, с peг.№***, от лявата страна по посока на течението на реката, се намирал паркиран колесен багер, марка „CATERILLAR 214В”, *** на цвят, без регистрационни табели и че след като З.К. бил попитан, на кого е този багер, той отговорил, че е негов. По административно-наказателната преписка, респ. по делото, е наличен и протокол, също от 02.09.2021 год., от разпит на свидетеля К. Й. - полицай в РУ - Кирково, като показанията на същия, отразени в този протокол, изцяло се припокриват с показанията свидетеля В.М., включитено и в детайлите. Тези протоколи за разпит на свидетел са представени по административно-наказателната преписка, която е приета по образуваното в Момчилградския районен съд АНД №278/2021 год., като от същите се установява по безспорен начин, че от коритото на река *** е имало изземване на наносни отложения без необходимите за това документи и разрешителни по Закона за водите, като също така се установява, че именно З.Х.К. е лицето, осъществило това изземване без издадено разрешително за това и съответно е извършителят на конкретното деяние.

По административнонаказателната преписка, която е приета по образуваното в Момчилградския районен съд АНД №278/2021 год., е наличен и Протокол от 29.08.2021 год. за оглед на местопроизшествие, съставен от старши разследващ полицай при РУ – Кирково, в присъствието на специалист – технически помощник и на две поемни лица, които са подписали този протокол и в който детайлно са описани установените факти и обстоятелства, включително че местопроизшествието се намира в коритото на река *** в землището на ***, включително описано е местонахождението на колесния багер, марка „CATERILLAR 214В”, *** на цвят, без регистрационни табели - от лявата страна по посока на водното течение на река ***, както и че от лявата страна на този колесен багер, също по посока на водното течение, е намерен ров/изкоп/ с размери 3.00 м. х 4.70 м. х 0.80 м., описано е местонахождението и на товарния автомобил марка „Мерцедес 2626 АК”, с peг.№***, вкл. описани са размерите на каросерията му, както и че върху същата е монтирана метална решетка и че каросерията на този камион е била пълна с инертни материали – баластра.

По административнонаказателната преписка, която е приета по образуваното в Момчилградския районен съд АНД №278/2021 год., е налично и писмено обяснение, дадено от З.Х.К. на същата дата – 29.08.2021 год., в което същият е посочил, че след като е бил помолен от негови съселяни, отишъл до реката да вземе баластра ***, понеже *** и че затова взел малко баластра „от извън коритото на реката.”.

Посочените по-горе факти и обстоятелства са описани подробно и в съставения на същата дата – 29.08.2021 год., от двама експерти от БД „ИБР”, Констативен протокол №Кж-142/29.08.2021 год., също приложен по административнонаказателната преписка, представена и приета по образуваното в Момчилградския районен съд АНД №278/2021 година.

По административнонаказателната преписка, представена и приета по АНД №278/2021 год. по описа на Районен съд - Момчилград, е наличен и протокол за разпит на свидетел от 10.09.2021 год., и на соченото за нарушител лице – З.Х.К. В тези показания същият е заявил че притежава и е собственик на описания по-горе специален товарен автомобил, марка „Мерцедес 2626 АК”, с Peг.№*** и че на 29.08.2021 год., около 10:00 часа, тръгнал сам, с посочения товарен автомобил, към река ***, след моста на ***, по посока на течението на реката, в района на ***, за да натовари баластра. Заявил е, че една седмица преди това, хората от селото го помолили да им достави баластра *** и че за тази цел, предварително бил закарал собствения си колесен багер, марка „CATERILLAR 214В”, до мястото за товарене на баластрата. Заявил е още, че същият ден натоварил автомобила си с баластра и тръгнал с него по посока на ***, като оставил багера на място, но автомобилът, тъй като бил пълен с баластра и имал теч от охладителната система, започнал да загрява и затова се придвижил с него на заден ход до реката, за да напълни радиатора му с вода. В показанията си е посочил, че тогава при него пристигнал патрулен автомобил от РУ – Кирково с двама полицаи, които познавал и които му поискали документи и разрешително за товарене и извозване на баластрата от реката, но той им казал, че не притежава такива, като след това дошли и други полицаи, както и двама представители от Басейнова дирекция – Кърджали, които направили оглед и фотоснимки. Посочил е също, че автомобилът му бил иззет, като лично той го откарал в РУ – Кирково, където бил оставен на съхранение, а багерът останал на място, за което му била съставена разписка за отговорно пазене.

Тези показания, дадени от соченото за нарушител лице З.К. са в пълно съответствие с показанията, дадени от свидетелите В. М. и К. Й., както и с писмените доказателства, събрани в хода на проведеното досъдебно производство. Тук следва да бъде посочено, че свидетелят В. М. е бил разпитан и в хода на производството по АНД №278/2021 год. по описа на Районен съд – Момчилград, в съдебно заседание на 25.01.2022 год., като в тези свои показания е заявил същите факти и обстоятелства, както в показанията си, дадени в хода на проведеното досъдебно производство №**/*** год. по описа на РУ – Кирково.

В мотивите към решението районният съд не е обсъдил по никакъв начин описаните по-горе факти и обстоятелствата, установени с тези показания и най-вече движението на камиона, управляван от соченото за нарушител лице - от коритото на реката към мястото, на което е бил първоначално установен от двамата полицейски служители, фактът, че този камион е бил натоварен с баластра, наличието на левия бряг на реката на багер, който също е собственост на това лице, както и на ров до този багер, с посочените размери, липсата на издадено разрешително за изземване на наносни отложения от повърхностен воден обект, а също така, съдът не е коментирал и доказания от свидетелите факт за наличието на баластра в камиона и нейният произход.

По отношение представените от жалбоподателя в районния съд и приети като доказателство по делото кантарни бележки, за които в решението са изложени съображения, че „По делото са представени множество кантарни бележки, от които е видно, че жалбоподателят, с два различни товарни автомобила, на които е собственик,  закупувал количества филц и пясък на различни стойности.” и при това положение е приел, че административното нарушение не е безспорно установено и доказано, настоящият състав намира следното:

Тези кантарни бележки са общо седем на брой и на всички е посочено, че са издадени от „***” ЕООД, като пет от тях са с дати на издаване през 2019 год., една е с дата на издаване през 2020 год./11.08.2020 год./ и само една е издадена през 2021 год. – от 05.05.2021 год. От същите по никакъв начин не се удостоверява нито кои е закупил материала, тъй като като клиент във всичките е вписано „ЧИЧКА”(!? – кой е този „чичка” не е установено), нито е посочено, че е закупеният материал е баластра - в три от тях е вписано, че е закупен филц, а в четири от тях – че е закупен пясък, като нито едно от двете не е баластра, т.е. това са материали, различни от баластрата. Представените кантарни бележки нямат никаква доказателствена стойност и същите не е следвало да се кредитират с доверие от състава на съда, тъй като не представляват официален документ и нямат удостоверителна стойност, те представляват частен документ, който няма материална доказателствена сила, т.е. съдът не е следвало да приема за доказателство съдържанието им. Освен това, съгласно §1, ал.1, т.89 от ДР към ЗВ, „наносни отложения” са динамичен възобновяем запас от твърдия отток, отложен в речното легло по време на пълноводие, с едрина на зърната над 0.1 мм, съставени от неразтворими минерални и скални частици.”. И в протокола от проверката на експертите от БД „ИБР” с №КЖ-142/29.08.2021 год. и в показанията на свидетелите -полицаите от РУ – Кирково, коментирани по-горе, нееднозначно е посочено, че товарът в камиона, управляван от соченото за нарушител лице, не е бил пясък или филц, а баластра, което значително се отличава от посочените в тези кантарни бележки материали. Нито от показанията на свидетелите в съдебните заседания, нито в представените по делото писмени доказателства, е установено да се касае за изземване на пясък или филц, поради което буди недоумение изводът на решаващия състав на първоинстанционния съд относно връзката на тези кантарни бележки с процесния случай. Независимо от това, от тези кантарни бележки така или иначе не се установява, нито кой е закупил материала, нито се установява да е закупена баластра, а и нито една от тях не е издадена на датата на извършване на нарушението – 29.08.2021 год., за да се приеме, че евентуално на същата дата, соченото за нарушител лице - З.Х.К., е закупил някакъв материал от това дружество „***” ЕООД и го е превозвал със собствения си товарен автомобил.

Не се споделят от настоящия състав на касационната инстанция и доводите на районния съд, свързани с постановлението от 10.11.2021 год. на заместник-районен прокурор при РП – Кърджали, за прекратяване на досъбно производство №**/*** год. по описа на РУ – Кирково. Това досъдебно проиводство е прекратено поради това, че събраните в хода на същото доказателства сочат, че извършеното деяние не представлява престъпление по чл.240а, ал.3, т.1, във. вр. с ал.1 от Наказателния кодекс, тъй като текстът на тази разпоредба изисква добив на подземни богатства без предоставена концесия или когато дейността на предоставената концесия за добив е спряна по реда на чл.68 от Закона за подземните богатства. В случая е установено, че не е налице добив на подземни богатства по смисъла на чл.2 от ЗПБ, а изземване и извозване на наносни отложения, които са правно регламентирани в Закона за водите. Думата „евентуално” е употребена в това постановление за прекратяване на досъдебното производство, тъй като директорът на БД „ИБР” е материално и териториално компетентния административнонаказващ орган, който следва да предприеме действия по ангажиране на отговорността на извършителя по Закона за водите, като прокурорът е посочил за какво нарушение евентуално да бъде санкциониран нарушителят – по чл.200, ал.1, т.23 от ЗВ, като е оставил преценката на директора на БД „ИБР”. След запознаване с цялата преписка, предоставена от Районна прокуратура – Кърджали, т.е. след запознаване с предоставените доказателства, събрани в хода на проведеното досъдебно производство от Районно управление – Кирково, административнонаказващият орган е приел за установено по безспорен начин, че ответникът по касация в настоящото производство - З.Х.К., е извършил на посочената дата - 29.08.2021 год., изземване на наносни отложения с механизация/каквито безспоно представляват описания колесен багер, както и специализирания товарен автомобил/, от коритото на река ***, без да притежава разрешително, съгласно изискванията на Закона за водите. Фактическите обстоятелства, свързани с извършеното деяние, констатирани към момента на проверката, за които по делото са налични достатъчно доказдателства, според настоящия касационен състав безспорно сочат на извършено нарушение на разпоредбата на чл.46, ал.1, т.4, във вр. с чл.118ж, ал.2 от Закона за водите, именно от З.Х.К. от ***, за което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност, на основание разпоредбата на чл.200, ал.1, т.23 от Закона за водите, като му е наложено и предвиденото наказание „глоба”, в регламентирания в тази норма минимален размер.

Предвид горното съдът в настоящия състав намира, противно на възприетото от Момчилградския районен съд, намира, че по делото са събрани достатъчно убедителни и безспорни доказателства, които категорично установяват, че са налице са всички релеванти факти, обуславящи ангажирането на административнонаказателната отговорност на ответника по касазция З.Х.К. от ***, по чл.200, ал.1, т.23 от Закона за водите, която разпоредба предвижда налагането на имуществена санкция, в размер от 20000 до 50000 лева, за физическо или юридическо лице, което изземва наносни отложения от водни обекти с механизация и без разрешително. Казано по друг начин, настоящият състав на касационната инстанция намира, че в случая, обстоятелството на извършване на изземване на инертни материали/наносни отложения/ с механизация от воден обект, без разрешително за ползването на този воден обект, на посочената дата – 29.08.2021 год., е несъмнено установено и съставът на описаното в процесното НП нарушение е осъществен, същото е безспорно доказано и правилно квалифицирано, поради което законосъобразно, в съответствие с приложимия материален закон, отговорността на ответник по касация, е била ангажирана чрез налагане на глоба, в предвидения от закона минимален размер.

Предвид горното, касационната инстанция намира, че след като с обжалваното решение Момчилградският районен съд е отменил процесното наказателно постановление, е постановил един неправилен и незаконосъобразен съдебен акт – при непълна, неправилна и превратна преценка на събраните доказателства и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби на закона.

Така, с оглед на всичко гореизложено, касационната инстанция в настоящия съдебен състав намира жалбата на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”/БД „ИБР”/ - град Пловдив, подадена чрез упълномощен процесуален представител – старши юрисконсулт Н. Г., с изложените в нея оплаквания и доводи, за основателна и доказана, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото касационно производство решение на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и необосновано, поради допуснати нарушения на материалния закон, каквото всъщност е възведеното касационно основание, т.е. такова нарушение е налице, т.к. е приложен неправилно материалния закон. Предвид това, обжалваното решение на Районен съд - Момчилград, като необосновано и незаконосъобразно, следва с решението по настоящото дело да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по същество на спора, с което да бъде потвърдено процесното наказателно постановление, издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”/БД „ИБР”/ - град Пловдив.

Съдебни разноски не са претендирани от касатора в настоящото производство - нито в подадената касационна жалба, нито в депозираното впоследствие писмено становище, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, изр.I/първо/, предл.IІ/второ/, във връзка с чл.222, ал.1 и чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/ от АПК и във връзка с чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният съд

                                                     

Р      Е      Ш      И  :

                  

ОТМЕНЯ Решение №17 от 04.03.2022 год., постановено по АНД №278/2021 год. по описа на Районен съд – Момчилград, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №135 от 29.11.2021 год., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”/БД „ИБР”/ - град Пловдив, с което, на З. А. К. от ***, с ЕГН **********, на основание чл.200, ал.1, т.23 от Закона за водите/ЗВ/, е наложено наказание „глоба”, в размер на 20000.00/двадесет хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл.46, ал.1, т.4, във вр. с чл.118ж, ал.2 от Закона за водите.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                  

 

                                                                                                      2.