14
С присъда № 160/14.12.2006 година, постановена по НОХД № 232/2005 година по описа на Момчилградския районен съд, Рамадан Юсеин Юсеин от с.Здравчец, общ. Кирково е признат за виновен в това, че на 05.03.2005 година и на 21.03.2005 година в с.Здравчец, общ. Кирково, при условията на продължавано престъпление извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол- Джингиз Петранков Торланов от с.с., с ЕГН **********, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 157, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, във вр. с чл. 54 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, при първоначален „общ” режим на изтърпяването му, както и на наказание обществено порицание. На основание чл. 59, ал.1 от НК, е приспаднато времето, през което спрямо Рамадан Юсеин Юсеин е била взета мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 29.03.3005 година до 20.05.2005 година. С присъдата Рамадан Юсеин Юсеин е осъден да заплати на Джингиз Петранков Торланов, чрез Петранка Георгиева Торланова- негова майка и законна представителка сумата от 1 700 лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.03.2005 година до окончателното й изплащане, като е отхвърлен гражданския иск за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 10 000 лева. Съдът се е произнесъл какво да стане с веществените доказателства. Присъдени са държавна такса върху уважената част от гражданския иск, съдебни и деловодни разноски. Въззивното производство е образувано по жалба на Рамадан Юсеин Юсеин от с.Здравчец, общ. Кирково, който обжалва присъдата като неправилна, постановена в нарушение на материалния закоÝ и съдопроизводствените правила. Моли да бъде признат за невиновен и оправдан с всички законни последици. В съдебно заседание жалбодателят и защитникът му поддържат въззивната жалба. В хода на съдебните прения, защитникът на подсъдимия развива допълнителни съображения във връзка с искането за постановяване на нова оправдателна присъда, а именно: не можело в един такъв процес, когато се касаело за развратни действия, с точно такива доказателства, каквито били по делото, да се образува предварително производство. С какво се доказвало обвинението- детето се оплакало пред майката, майката се оплакала пред бабата и бащата, и се образувало предварително производство по чл. 157, ал.1 от НК. Следвало ли да даде вяра на най-близките хора, които оформили едно обвинение в семейна среда срещу подсъдимия, който бил младо момче на 20 години, от морално семейство, от морално село. Имало пререкания между двете семейства за кражба на катъри от бащата на потърпевшото момче. И сега се стремяли да обвинят подсъдимия, че е извършил престъпление. Сочило се, че на 5 март подсъдимият се опитал да задоволи половия си нагон с орален секс. Там хората нямали и понятие от такъв вид секс. Никой от близките на детето не говорел пред дознателя нито за орален секс, нито за минет, нито за нещо друго. Говорили директно за изнасилване. Те не познавали такива понятия. В процеса на дознанието и съдебното дирене хората се научили на някакви понятия. Това било в противоречие между показанията, дадени на досъдебното производство и тези на съдебното следствие. Бабата говорела за пет пъти изнасилване. А на предварителното производство не казала нищо. Престъплението не било доказано по несъмнен начин, най-малкото поради това, че хората от обвинителната власт не си свършили добре работата, като пропуснали да възложат на ДНК експертите да изследват не само сперма, а и слюнка. Не можело да се говори за висока степен на обществена опасност, когато тук, в този край, нямало нито едно такова подобно деяние. Такива престъпления не се извършвали в тези малки селища. Ето защо следвало да бъдат обсъдени всички събрани доказателства, и тези, които били събрани в полза на подсъдимия, че на 5 март бил в Кърджали на пазар и монтирал антена до 19 часа, а при втория случай бил цял ден в Златоград, но не могли да намерят свидетеля, който бил с него. Обсъждането на всички доказателства, поединично и в тяхната съвкупност, щяло да доведе до извода, че подсъдимият не е извършил това деяние. Деянието било квалифицирано по чл. 157, ал.1 от НК, но нямало нито едно писмено доказателство за насилие. Имало друг текст от НК за такова деяние- чл. 149 от НК. Защитникът, с оглед на развитите доводи, моли въззивния съд да отмени присъдата на Момчилградския районен съд и да постанови нова такава, с която да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по предявеното му обвинение. Жалба срещу присъдата е постъпила и от гражданската ищца и частен обвинител по делото Петранка Георгиева Торланова, действаща като майка и законна представителка на Джингиз Петранков Торланов, която обжалва присъдата като постановена в противоречие със събраните доказателства, а наложеното наказание лишаване от свобода като занижено по своя размер. Същото било наложено от съда без да е съобразено с високата степен на обществена опасност на извършеното спрямо малолетното дете деяние, имайки предвид предвиденото в НК размер на наказанието. При тази фактическа обстановка, съдът наложил наказание на подсъдимия, занижено по своя размер и несъответстващо на степента на обществена опасност на извършеното деяние. Налице били многобройни отегчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи налагането на по-тежко наказание. Вследствие на това несправедливо и в занижен размер наказание, съдът уважил частично и предявеният граждански иск в размер на 1700 лв. Уваженият размер на обезщетението също бил занижен, имайки предвид непоправимите неимуществени вреди, нанесени на малолетното дете. По безспорен и категоричен начин било установено, че подсъдимият е извършител на деянието по чл. 157, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и като такъв следвало да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в по -висок размер. Поради изложеното и на основание чл.337, ал.2 т.1 от НПК жалбодателката моли въззивният съд да измени присъдата, постановена по НОХД № 232/2005г. по описа на МРС, като наказанието, наложено на подсъдимия Рамадан Юсеин Юсеин да бъде увеличено в максимален размер на предвиденото в НК, както и уваженият размер на гражданския иск да бъде увеличен от 1700лв. на 10 000лв. В съдебно заседание жалбодателката и повереника й поддържат жалбата и оспорват жалбата на подсъдимия като неоснователна. Подсъдимият и защитникът му в съдебно заседание оспорват въззивната жалба на гражданската ищца и частен обвинител по делото Петранка Георгиева Торланова. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита въззивната жалба на Рамадан Юсеин Юсеин за неоснователна. Въззивната жалба на гражданската ищца и частен обвинител Петранка Георгиева Торланова счита за основателна. Намира, че присъдата следва да бъде изменена, като наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, предлага да бъде увеличено от две години и осем месеца на четири години, както и предявеният граждански иск да бъде уважен изцяло, в предявения му размер. Окръжният съд, при извършената проверка изцяло правилността на обжалваната присъда, на основание чл. 314, ал.1, във вр. с чл. 313 от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: По жалбата на подсъдимия Рамадан Юсеин Юсеин: Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна, като е събрал всички възможни и необходими доказателства, за да бъдат установени обстоятелствата по чл. 102 от НПК. Събирането на нови доказателства от въззивния съд не се е наложило, като не е било необходимо и повтарянето на извършени от първоинстанционния съд процесуално- следствени действия. В обема на събраните и проверени от първоинстанционния съд доказателства, за установено от фактическа страна се приема следното: подс. Рамадан Юсеин Юсеин и семейството на пострадалия Джингиз Торланов живеели в с.Здравчец, общ. Кирково, като къщите им били съседни- между тях се намирала джамията на селото. Като съседи се познавали и били в нормални взаимоотношения. Пострадалият Джингиз Торланов е роден на 10.07.1995 година и през учебната 2005- 2006 година бил ученик в трети клас. На 05.03.2005 година, надвечер, подс. Юсеин видял на улицата св. Джингиз Торланов и го извикал да отиде с него в обора, за да му покаже малките телета. Завел го в стара двуетажна постройка, в която семейството на подсъдимия гледало животни. Двамата влезли на първия етаж, ползващ се за обор, след което подсъдимият затворил вратата, като я заключил с райбера. В обора нямало животни. Казал на св. Торланов да си свали панталоните, но той отказал. Тогава подсъдимият го хванал и дръпнал панталоните и слиповете му надолу, като ги свалил. Свалил и своя панталон и бельо. Половият му член бил в състояние на ерекция. Казал на св. Торланов да го сложи в устата си. Свидетелят отказал, при което подсъдимият хванал главата му и я натиснал към половия си член. Свидетелят отворил устата си и подсъдимият поставил половия си член в устата му и започнал да се движи напред-назад.Свидетелят се дърпал, като искал да се освободи, но подсъдимият с още по- голяма сила натискал главата му към члена си. В един момент го извадил от устата на детето и му казал да легне на земята. Свидетелят се изплашил и легнал на земята, като подсъдимият му казал да легне по корем. Легнал върху него и започнал да се търка в седалищните му части. Опитвал се да проникне в ануса на детето, като го натискал с половия си член, но то се дърпало и стягало, поради което не успял да проникне навътре. В един момент подсъдимият еякулирал върху седалищните му части. Избърсал се с парцал, който намерил в обора. Казал на свидетелят да вдигне бельото и панталона си. Дал му един лев. Казал му да си отива и да не казва на майка си и баща си за случилото се. Св. Торланов си тръгнал, като изхвърлил лева в оборската тор, след което се прибрал в дома си, но не споделил нищо с родителите си. През следващите няколко дни, св. Торланова- майка на пострадалия, два пъти намирала скрити слипове на сина си, изцапани от изхождане по голяма нужда- веднъж в лехите с тютюн, втори път- в кашон в къщата. Помислила, че е настинал. На 21.03.2005 година следобяд- около 17.00 часа, свидетелят Джингиз Торланов заедно с баба си – св. Шазие Мустафа, тръгнали към лехите с тютюн. Двамата вървели заедно, но св. ТорлÓнов тръгнал да се връща, за да вземе якето и шапката си, тъй като духал студен вятър. Бързал да отиде до дома си, да ги вземе и да настигне баба си, поради което, за по-кратко, минал през двора на къщата на подсъдимия. Последният го видял. Викнал го да отиде при него, но свидетелят му казал, че отива да си вземе шапката и шала, и да се върне при баба си. Тогава подсъдимият го хванал за ръката и му казал да отиде с него. Св. Торланов отказал, но подсъдимият го държал здраво, започнал да дърпа и го завел в къщата, която била на негови братовчеди, като в нея не живеел никой и се намирала до обора на семейството на подсъдимия. Къщата представлявала двуетажна жилищна постройка. Качили се на втория етаж и влезли в една стая. Подсъдимият затворил вратата и я заключил. Казал на свидетеля да легне на пода върху стар дюшек. Подсъдимият му свалил панталона и слиповете, като го обърнал по корем. Свалил своя панталон. Легнал върху него и започнал да се търка в тялото на свидетеля. Възбудил се. Опитал се да проникне в ануса на свидетеля, но той се стягал и се дърпал. Изпитвал силна болка, бил изплашен и започнал да вика за помощ: „Хатидже инге, Юсеин ага”. Подсъдимият му казал да не вика, защото нямало кой да го чуе. Подсъдимият еякулирал върху седалищните части на свидетеля. Станал от него и със старо работно яке, което било в стаята, се избърсал, а свидетелят се избърсал с парче найлон. Подсъдимият му дал ключодържател без ключ и фенерче, след което го отпратил, като го предупредил да не казва на родителите си. Св. Торланов се прибрал в дома си, но отново не споделил нищо с родителите си, защото се срамувал. През следващите няколко дни видимо променил поведението си- затворил се в себе си, бил притеснен. Св. Торланова забелязала промяната в сина си и двамата със съпруга си решили да разговарят с него, за да разберат дали не се случило нещо. На 25.03.2005 година вечерта започнали да го разпитват дали има някакъв проблем, дали някой не го тормози. Св. Джингиз Торланов първоначално мълчал и нищо не казал, но след това се разплакал и казал „тормози ме”. Запитали го кой го тормози, но той отново не отговорил. Тогава св. Торланова излязла от стаята и оставила пострадалия с баща му. Детето споделило с баща си, че подс. Юсеин го „изнасилил”. Разказал на баща си за двата случая- първият в обора, когато подсъдимият го накарал да му прави „минет” и се опитвал да вкара половия си член „отзад”, но не успял, и за втория път, когато насила го завел на втория етаж на къщата, като го накарал да легне на земята и отново легнал върху него, търкал се, като се опитал да го насили в „дупето”, но не успял, тъй като детето се дърпало. За случилото се разбрала и майката на св. Джингиз Торланов. Двамата със съпруга си казали на детето, че това, което се е случило е много сериозно, че трябва добре да помисли, че не е хубаво, ако си го е измислил. Свидетелят им казал, че не е измислил нищо, че подсъдимият първия път му дал един лев, а втория път- ключодържател и фенерче, за да не им казва и да си мълчи, като им дал последните. Тогава родителите му решили да подадат жалба. Тъй като 25.03.2005 година бил петъчен ден, а през събота и неделя нямало къде да съобщят за случилото се със сина им, св. Торланова и св. Тасим, на 28.03.2005 година- понеделник, дошли в РПУ Подкова, където съобщили за извършеното престъпление срещу сина им. При извършения на 28.03.2005 година оглед на стара двуетажна масивна сграда – на втория етаж, в стая, отдясно на коридора, на пода било намерено и иззето мъжко работно яке от дънков плат, по десния ръкав на което се виждали бели корави /засъхнали/ петна, и за което пострадалото дете обяснило, че това е якето, с което подсъдимият се бил избърсал след като еякулирал, на 21.03.2005 година. С протокол за доброволно предаване от 28.03.2005 година, св. Торланова предала фенерче-черно на цвят с червена част в разширението и метална част от ключодържател. От съдебномедицинска експертиза на живо лице № 14/2005 година, извършена на 28.03.2005 година е видно, че при прегледа на Джингиз Петранков Торланов не са се установили следи от външни увреждания по главата, шията, гръдния кош, корема, крайниците и аналната му област. От заключението на съдебномедицинска експертиза на живо лице № 15/2005 година, извършена на 28.03.2005 година е видно, че при прегледа на Рамадан Юсеин Юсеин не са се установили следи от външни увреждания по главата, шията, гръдния кош, корема, крайниците и половата му област.
От заключението на тройната съдебно- психиатрично- психологична експертиза № 97/05 година, се установява, че освидетелстваното лице Джингиз Торланов не страда от вродена или ранно придобита интелектуална недоразвитост; не страда от продължително разстройство на съзнанието или хронично душевно заболяване; симптомите на посттравматичния стрес са в стадий на повлияване и не го правят негоден да разбира свойството и значението на извършеното спрямо него; налице е посттравматичен емоционален стрес, нуждаещ се от психолигична подкрепа на специалисти и родители. Съдебно-психологичното освидетелстване сочи, че интелекта и личностовото развитие кореспондират и са напълно съответни на календарната му възраст; няма задръжки в умственото развитие на малолетния Торланов; ниската му календарна възраст и извършеното срещу него не променят възможността му правилно да възприема фактите по делото, да ги запаметява и да дава обяснения по тях; посттравматичния емоционален стрес е в стадия на отзвучаване и е изразен в лека степен; Торланов е психически годен да участва в съдебно заседание. От заключението на тройната съдебно- психиатрично- психологична експертиза № 98/05 година на Рамадан Юсеин Юсеин се установява, че освидетелстваният не страда от интелектуална недоразвитост; към датите на извършване на деянията не е бил в състояние на краткотрайно разстройство на съзнанието; не е страдал от продължително разстройство на съзнанието; разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Не е личностново променен и е разбирал свойството и значението на извършеното; не страда от интелектуална недоразвитост; не се води на учет в ДПБ Кърджали; годен е да участва в съдебно заседание. Съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства № 78/2005 година е дала заключение, че по изследвания обект- работно яке се доказва човешка сперма. Съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства № 75/2005 година по метода на ДНК профилиране дава заключение, че ДНК профилът на сперма по изследвания от СМЕВД № 78/2005 година обект- работно яке, напълно съвпада с този на Рамадан Юсеин Юсеин. Вероятността да се установи този ДНК профил, ако спермата е оставена от някой друг индивид, освен Рамада Юсеин Юсеин е 1 на 1 948 000 000 000. Тези резултати осигуряват категорично доказателство, че спермата по якето произхожда от Рамадан Юсеин Юсеин. Горната фактическа обстановка се възприема от въззивния съд въз основа на събраните от първоинстанционния съд доказателства: от свидетелските показания на Джингиз Торланов, Петранка Торланова, Сами Тасим, Шазие Мустафа, Мехмед Мустафа, св. Хаджиали, Осман, Фахри Юсеин и Мехмедали- изцяло, от заключенията на съдебномедицински експертизи № 14/2005 година и № 15/2005 година, на тройната съдебно- психиатрично- психологична експертиза № 97/05 година на Джингиз Петранков Торланов и № 98/2005 година на Рамадан Юсеин Юсеин, съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства № 78/2005 година и съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства № 75/2005 година по метода на ДНК профилиране и от разпита на вещите лица в съдебно заседание, всички възприети от съда като правилни, обосновани, пълни и компетентно изготвени; от писмените доказателства по делото- протокол за оглед, за доброволно предаване, справка за съдимост, характеристична справка и др., от обясненията на подс. Юсеин- частично. По така описания начин, подс. Юсеин е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 157, ал.1 от НК, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, а именно: на 05.03.2005 година и на 21.03.2005 година в с.Здравчец, общ. Кирково, при условията на продължавано престъпление извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол- Джингиз Петранков Торланов от с.с., с ЕГН **********, като употребил за това сила, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е достигнал първоинстанционния с·д. Изложените от този съд доводи и обсъдени доказателства, установяващи авторството на двете отделни деяния; времето, мястото и начина им на извършване; относно обективните и субективните признаци на извършеното престъпление, субективната му страна и квалифициращо го обстоятелство, са правилни, и изцяло се споделят от въззивния съд. Във връзка с горното, неоснователни са доводите на защитника на подсъдимия, че извършването на престъплението от подсъдимия не било доказано по несъмнен начин, както и че първоинстанционният съд не обсъдил съществените противоречия в показанията на свидетелите. Следва да бъде посочено, че поради наличието на процесуална пречка, а именно- липсата на условията по чл. 279, ал.1 и чл. 281, ал.1- ал.3 от НПК, гласните доказателствени средства, каквито са обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите, следва да бъдат преценявани само във вида им, дадени на съдебното следствие, като е недопустимо защитникът на подсъдимия да се позовава на противоречия в свидетелските показания с тези на досъдебното производство, тъй като последните не са включени в доказателствените материали по делото поради посочената причина. Преценявайки и обсъждайки единствено събраните и проверени по процесуално допустим начин доказателства, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно авторството на деянията, изложил е съображения защо възприема обясненията на подсъдимия като опит да си създаде алиби за инкриминираните дати, както и относно единството в показанията на пострадалия свидетел и неговите родители, които доказателствени средства, в съвкупност с останалите такива- заключения на описаните експертизи, писмените доказателства- протокол за оглед, фотоалбум, водят до несъмнения и единствено възможен извод, че подсъдимият е извършител на продължаваното престъпление така, както е признат за виновен и осъден от първоинстанционния съд. По отношение на двете дати на извършване на отделните блудствени действия, съставляващи едно продължавано престъпление- 05.03. и 21.03.2005 година, данни се съдържат в показанията на пострадалия – св. Торланов, който съобразно възрастта си и присъщите за същата психологически особености обяснява, че първият път е бил на пети март, защото след два дни е щял да бъде „празникът на мама”. Втората дата- 21.03.2005 година, понеделник, пострадалият отново свързва с празник- първа пролет. Последната дата се потвърждава и от показанията на св. Шазие Мустафа, която обяснява, че тогава са били тръгнали с внука си към тютюневите лехи, тъй като било облачно, имало опасност от буря, и лехите трябвало да се покрият. Логични и в подкрепа на горното са и показанията на родителите на пострадалото дете, че решили да разговарят с детето на 25.03.2005 година- петък, като още тогава детето им казало за датите 05 март и 21 март, като за първата датата обяснило, че било два дни преди осми март, а за втората дата, че било понеделник, след събота и неделя, и се бил върнал от училище. Все в показанията си, св. Торланова обяснява, че започнала да намира изцапаното бельо на сина си именно в този период, като започнала да го наблюдава. Именно в дните след 21 март, понеделник, усетила съществена промяна в поведението на детето, което било и поводът за разговор с него. По отношение датите на извършване на отделните деяния, съдът кредитира показанията и на св. Хаджиали, Осман и Фахри Юсеин, които по несъмнен начин установяват, че на 05.03.2005 година през деня са били заедно с подсъдимия до късния следобяд- 17.30 часа- 18.00 часа. След този час обаче, не се установява подсъдимият да е бил с тези свидетели, като показанията на пострадалия Торланов са, че блудствените действия спрямо него на тази дата са били извършени именно през късния следобяд, на свечеряване. По отношение на датата 21.03.2005 година, св. Мехмед Мустафа е заявил, че през целия ден си е бил у дома, като не е бил заедно с подсъдимия, като не потвърждава обясненията му, че през този ден заедно са били през целия ден в гр. Златоград. Ето защо обясненията на подсъдимия, че на 05.03.2005 година през целия ден е бил в гр. Кърджали, включително и след посоченото от св. Торланов време, а на 21.03.2005 година- в гр. Златоград, са изолирани и не се подкрепят от други доказателства по делото, включително от показанията на сочените от него свидетели. По отношение показанията на свидетеля Торланов: независимо, че същият е пострадал от престъплението и възрастта му е била ниска- бил е десетгодишен, то показанията му във всички фази на наказателното производство са давани последователно, по един и същи начин и с еднаква точност както по отношение на датите, така и по отношение на извършените спрямо него действия от подсъдимия. В подкрепа надеждността на този свидетел да дава достоверни показания е и заключението на тройната съдебно-психиатрично-психологична експертиза, посочила, че интелекта и личностовото развитие на пострадалия кореспондират и са напълно съответни на календарната му възраст, че ниската му календарна възраст и извършеното срещу него не променят възможността му правилно да възприема фактите по делото, да ги запаметява и дава обяснения по тях, както и че е психически годен да участва в съдебно заседание. Всички детайли в показанията на пострадалия- относно датите на извършване на двете деяния, посочване на местата, на които подсъдимият е осъществил насилствените сексуални действия, са последователни и непротиворечиви. Именно пострадалият е завел полицаите първо в обора, след това- на втория етаж на жилищната постройка. Показал е от трите стаи на етажа стаята, в която го е вкарал подсъдимия; дюшека, на който е легнал и работното яке, с което се е избърсал Юсеин. Всички тези подробности изключват твърдението на защитника на подсъдимия деянията да са създадени по роднински сценарий, още повече от самото дете, за пари. Твърдението за отмъщение спрямо подсъдимия заради обвинение за откраднати от бащата на пострадалия катъри, е голословно. Не се установява семейството на пострадалия и подсъдимия да са били във влошени отношения, напротив, същите са били съседи в селото. Детето е познавало подсъдимия като по-голям батко и като такъв му е имал доверие. Твърдението за т.н. от защитника на подсъдимия „обвинение, създадено в семейна среда” е несъстоятелно, тъй като в противоречие с нормалната житейска логика и морал е, майката, бащата и бабата на пострадалия, да са измислили не само едно, а две деяния във всичките им подробности и да са използвали десетгодишния Торланов с цел спрямо подсъдимия да бъде предприето наказателно преследване. Друга подробност във връзка с обсъжданото е обстоятелството, че детето е посочило на разследващия орган якето, с което при второто деяние подсъдимият се е избърсал след еякулацията, като наличието на негова сперма Юсеин обяснил с това, че в тази стая си правел „чекии” и с работното яке се бършел, като настоящият състав счита, че няма друг начин, по който детето да знае за това яке, за мястото, на което е било намерено, както и за дюшека в стаята, ако фактите не са били такива, каквито ги е посочил в показанията си. Все в тази връзка, нормално е едно дете в много ниска възраст, на каквато е била Торланов, да се оплаче първо на майка си и баща си, както е нормално те да са забелязали промяната в поведението на сина си и да са се опитали да разберат причината за тази промяна. Нормално е, също така, именно родителите да подадат жалба до компетентните органи, каквото са и сторили. Логиката, че тъй като случилото се било споделено с родителите и те подали жалба, би довела до абсурдното положение за никое престъпление, извършено спрямо малолетни, лишени от възможност да се защитят деца, споделено с родителите им, да не може да се образува наказателно производство с презумпцията, че подателите на жалбата са заинтересовани. В случая, от значение е, че цялата съвкупност от другите обсъдени от двете инстанции доказателства, във връзка с показанията на заинтересованите свидетели- Торланова, Торланов, Тасим и Мустафа, са в подкрепа на извършените спрямо детето блудствени действия от страна на подсъдимия. Така, заключението на съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилирането е категорична, че човешката сперма, намерена на работното яке, принадлежи на подс. Юсеин. Изследването на слюнка в намерената сперма не е било наложителна, тъй като в показанията на пострадалия Торланов по отношение на второто деяние не се съдържат данни, че подсъдимият го е принудил да поеме с устата си половия му член, напротив свидетелят сочи единствено, че подсъдимият се е търкал в седалищните му части и се е опитвал да проникне в ануса му. А спермата е установена върху работното яке, иззето от втория етаж на къщата, където пострадалият сочи, че подсъдимият го е завел втория път- на 21.03.2005 година. Такъв факт, че подсъдимият е поставил половия си член в устата на Торланов се съдържа едÞнствено по отношение на деянието, извършено на 05 март 2005 година, и за което заключението на експертизата не се отнася. Противното твърдение представлява неправилно възприемане на фактите и превратно тълкуване на доказателствата. Ето защо да се твърди, че с неизследването на слюнка в спермата на подсъдимия е допуснато съществено процесуално нарушение, е несъстоятелно, тъй като не се съдържат такива данни по делото и по никакъв начин не е ограничено правото на защита на подсъдимия. В този смисъл въззивният съд изцяло възприема и споделя изводите на решаващия съд, че подсъдимият е осъществил престъплението, в извършването на което го е признал за виновен и осъдил. От обективна страна престъплението е осъществено при условията на продължаваното престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК- с две деяния е бил осъществен съставът на престъплението по чл. 157, ал.1 от НК, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, и второто деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на това от 05.03.2005 година. Подсъдимият е извършил действия на полово удовлетворение, чрез поставяне на половия си член в устата и аналното отвърстие, чрез търкане в тялото на лице от същия пол- детето Джингиз Торланов. За извършване на деянията е използвана сила, за каквато се съдържат данни в показанията на пострадалия- в обора, хванал главата му и я натиснал към половия си член, по този начин принудил детето да отвори устата си, като поставил половия си член в устата му и се движел напред –назад, като продължавал да натиска главата му към члена си; след като сложил детето да легне по корем, започнал да го натиска в аналната област, като целта му била да проникне; при действията на втората дата- започнал да дърпа детето към постройката и със сила го отвел на втория етаж, като при извършените действия по полово удовлетворение отново го насилил. Ето защо доводът, че нямало доказателства за използвана срещу Торланов сила, е несъстоятелен и се опровергава от събраните по делото доказателства. От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл, при който деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Умисълът е обективиран в поведението на подсъдимия: примамил пострадалия да види малките телета в обора, използвал е психическата незрялост на малолетния пострадал и доверието, което е имал в него; предупредил го е да не казва на родителите си, дал му е дребни вещи след всяко от деянието, за да си мълчи. Предвид горното, въззивният съд намира жалбата на подс. Юсеин срещу първоинстанционната присъда, за неоснователна. Не са налице основанията за отмяната й и за постановяване на нова присъда, с която жалбодателят да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му в първоинстанционния съд обвинение. По жалбата на гражданската ищца и частен обвинител Петранка Георгиева Торланова: След като е признал подс. Юсеин за виновен в извършване на престъпление по чл. 157, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, първоинстанционният съд на основание чл. 54 от НК е наложил на подсъдимия Юсеин наказание лишаване от за срок от две години и осем месеца при първоначален „общ” режим на изтърпяването му на основание чл. 46 б.”б”от ЗИН, както и кумулативното наказание обществено порицание. На основание чл. 59, ал.1 от НК, е приспаднал времето, през което спрямо Рамадан Юсеин Юсеин е била взета мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 29.03.3005 година до 20.05.2005 година. Размерът на наказанието лишаване от свобода е определен под средния размер на предвиденото наказание и при наличието само на смекчаващите отговорността му обстоятелства: чисто съдебно минало, младостта на дееца. Така наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал.5, т. 1 от НПК, тъй като очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и на целите по чл. 36 от НК. Обществената опасност на престъплението е особено висока с оглед обекта на посегателство- малолетно дете; с оглед на обстоятелствата, при които е извършено- осъществени две деяния при условията на продължавано престъпление; последиците спрямо пострадалия- изпаднал в посттравматичен стрес, предизвикан страх, срам за самия пострадал и семейството му; обстановката, при която е извършено- в малко село, в което всички се познават, детето е станало обект на подигравки от връстниците и съучениците си, което е довело до трайно отражение на преживяното в съзнанието му; квалифициращото обстоятелство- използване на сила при осъществяване на хомосексуалните действия. Престъплението е с изключителна степен на обществена опасност и с висока морална и социална укоримост: подсъдимият е посегнал на лице във възраст, в която се формират основни етични норми на поведение; налице е упоритост у подсъдимия в осъществяване на престъпното му намерение спрямо пострадалия; засегнати са грубо, безсрамно и брутално телесната и полова неприкосновеност на лице, намиращо се в безпомощно състояние поради възрастта си; подсъдимият е злоупотребил и се е възползвал от доверието на десетгодишното дете. Ето защо, съпоставяйки от една страна ниската обществена опасност на личността на подсъдимия, подбудите му за извършване на престъплението със завишената обществена опасност на престъплението и целите, за постигането на които се налага всяко едно наказание, настоящият съдебен състав счита, че при определяне размера на наказанието е проявена неоправдана снизходителност от първоинстанционния съд. Следва наказанието лишаване от свобода да бъде увеличено от две години и осем месеца на три години и шест месеца, което отново е под средния размер на предвиденото наказание и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но съответстващо на обществената опасност на деянието и целите на наказанието- личната и генералната му превенция. С оглед на последвалото изменение на разпоредбата на чл.157, ал.1 от НК в частта й относно предвидените наказания и отмяната на кумулативното наказание „обществено порицание” със ЗИДНК, ДВ, бр.75/2006 година и съобразно разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК, тъй като е последвал по-благоприятен закон, наложеното с присъдата наказание „обществено порицание” следва да бъде отменено. Въззивният съд счита, че именно така увеличеното наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца на три години и шест месеца, е в състояние да поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да му подейства предупредително и да му отнеме възможността да върши други престъпления, както и да постигне целите на наказанието по отношение на обществото, формулирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. В този смисъл въззивната жалба на частния обвинител срещу присъдата е основателна. С присъдата първоинстанционният съд е осъдил Рамадан Юсеин Юсеин да заплати на Джингиз Петранков Торланов, чрез Петранка Георгиева Торланова- негова майка и законна представителка сумата от 1 700 лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.03.2005 година до окончателното й изплащане, като е отхвърлен гражданския иск за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 10 000 лева. Определяйки размера на обезщетението, първоинстанционният съд не е отчел и преценил в пълен обем всички претърпени от пострадалия неимуществени вреди, които престъплението му е причинило и които са в причинна връзка с насилствените хомосексуални действия на подсъдимия спрямо него. Неимуществените вреди за пострадалия са свързани не само с физическата болка от преживяното насилие, но и със срама и унижението от стореното; пострадалият е малолетно дете, чиято психика е била засегната драстично, същото е изпаднало в посттравматичен стрес, макар и отшумяващ. Ето защо въззивният съд счита, че сумата от 1700 лева не е достатъчна, за да обезщети в пълна степен претърпените от пострадалия болки и страдания, поради което същото следва да бъде увеличено с още 1 300 лева. Т.е. обезщетение в размер от 3000 лева е достатъчно, за да възмезди пострадалия. В този смисъл присъдата в гражданската й част следва да бъде отменена в частта й, с която гражданския иск е отхвърлен за разликата от 1700 лева до 3000 лева, като присъденото обезщетение бъде увеличено с още 1 300 лева. С оглед на изложеното, следва да бъде постановено решение, с което така постановената присъда да бъде изменена в частта й, с която за извършеното престъпление по чл. 157 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, подсъдимият е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, като същото бъõе увеличено на три години и шест месеца, като не се променя първоначалния режим на изтърпяването му, както и следва да бъде отменено наложеното кумулативното наказание обществено порицание. Присъдата следва да бъде отменена в частта й, с която предявеният граждански иск срещу подсъдимия е отхвърлен за разликата от 1700 лева до 3000 лева, като подсъдимият бъде осъден да заплати като обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди допълнително сумата от 1300 лева, като законната лихва върху цялата сума от 3000 лева се дължи от датата на довършване на деянието- 21.03.2005 година до окончателното й изплащане, а не както неправилно е присъдил първоинстанционния съд – от 05.03.2005 година, в какъвто смисъл следва да бъде въззивното решение. Подсъдимият също така следва да бъде осъден да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса върху присъдената допълнително сума от 1300 лева в размер на 52 лева. Присъдата в останалата й част, като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Водим от изложеното и на основание чл. 337, ал.2, т.1, във вр. с чл.334, т.3 от НПК и чл. 338 във вр. с чл. 334, т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Присъда № 160/14.12.2006 година, постановена по НОХД № 232/2005 година по описа на Момчилградския районен съд в частта й, с която Рамадан Юсеин Юсеин от с.Здравчец, общ. Кирково, ЕГН **********, за извършено престъпление по чл. 157 ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, както и на наказание обществено порицание, като на основание чл. 337, ал.2, т.1 от НПК УВЕЛИЧАВА наказанието лишаване от свобода от две години и осем месеца на три години и шест месеца и на основание чл.2, ал.2 от НК ОТМЕНЯ наказанието обществено порицание. ОТМЕНЯ присъдата в частта й, с която предявеният от Петранка Георгиева Торланова от с.Здравчец, общ. Кирково, ЕГН **********, като майка и законна представителка на малолетния Джингиз Петранков Торланов граждански иск за претърпените от престъплението неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от 1 700 лева до 3000 лева; както и в частта й, с която законната лихва върху присъденото обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди от 1700 лева се дължи от 05.03.2005 година, вместо което постановява: ОСЪЖДА Рамадан Юсеин Юсеин от с.Здравчец, общ. Кирково, ЕГН 84062423 да заплати на Петранка Георгиева Торланова от с.Здравчец, общ. Кирково, ЕГН ********** допълнително сумата от 1300 лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху цялата сума от 3000 лева, считано от 21.03.2005 година до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА Рамадан Юсеин Юсеин със снета по делото самоличност да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд допълнително държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 52 лева. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|