РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Враца, 10 април 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, четвърти състав, в публично
заседание на 02.04.2019 г. в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА, като разгледа докладваното от
съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА адм. дело № 580 по описа на АдмС – Враца за 2018 г.,
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/, във вр. с чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от ДОПК.
Образувано е по жалба на С.С.Я.,***,
чрез адв. Р.С. против Уведомително писмо изх. № 02-060-6500/2323 от 23.08.2018
г. на Зам.- Изпълнителен Директор на ОД на ДФ “Земеделие“, гр. София, с което му
е отказано изплащане на субсидия по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания
2015 г. Отказът е по отношение на имот 12259-369-3-1, с площ от 1.2 ха, което
намаление представлява 1063.18 лева, от общия размер искана сума, който е 6068.95 лв.
С жалбата се твърди, че актът е
незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на административно-производствените
правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел.
Прави възражения, че няма застъпване на площи, тъй като е предоставил документи
за собственост на административния орган. Твърди, че не е уведомен за резултатите
от проверката, поради което не е имал възможност да вземе становище.
В с.з. оспорващият се
представлява от адв. Р.С., която поддържа жалбата и моли присъждане на
разноските по делото, съгласно представения списък. В писмена защита твърди немотивираност
на оспореното решение, както и че едва в съдебно заседание става ясно, че в
резултат на незаконосъобразно присъединяване на парцела му към друг физически
блок е променен начинът му на трайно ползване. Позовава се на заключенията на
изслушаните експертизи, изслушан свидетел и извършени снимки от проверки на
място от служители на ответника, от които безспорно се установява, че имотът е
ливада, а не обработваема земя. Позовава се и на писмо от МЗХ, в което се
посочва, че физическият блок, в който попада имотът на оспорващия не е
определен коректно и същият следва да бъде с начин на трайно ползване – Смесено
земеползване.
Ответникът в с.з. се
представлява от ст.юрк. Д.П., която оспорва жалбата, като неоснователна. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В писмено становище
/л. 399/ счита жалбата за допустима, но за неоснователна. В писмено становище
/л. 406/ поддържа изложеното в оспореното Уведомително писмо, като твърди, че няма
установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин. Установената
недопустимост на заявените за подпомагане, от оспорващия кандидат, площи се
изразява в обстоятелството, че парцелът попада в специализиран слой „Физически
блокове“ за кампания 2015, който е с установен НТП /начин на трайно ползване/ -
обработваеми земи. Претендира разноски по делото. В писмени бележки проследява
хронологията на административното производство по подаване на заявлението на
оспорващия за подпомагане и счита, че акта е издаден от компетентен орган, при
спазване на процесуалния и материалния закон, поради което моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Доказателствата по делото са
писмени и гласни. Изслушани са заключения на вещи лица.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.05.2015 г. оспорващият е
подал общо Заявление за подпомагане 2015 г., в това число и за Агроекологични
плащания /Мярка 214 от ПРСР 2007-2013 г./
Съгласно Уведомително писмо
изх. № 02-060-6500/4604 от 24.11.2015 г. на Изпълнителен Директор на ДФЗ,
оспорващият е уведомен, че след извършени административни проверки са
установени пропуски при попълването на „Приложение за кандидатстване по мярка
214 „Агроекологични плащания 2015“ и липса на документи. Констатирано е, че
площите, за които е поет агроекологичен ангажимент са намалени и намалението не
е декларирано, респ. не са представени доказателства, удостоверяващи
необходимостта от промяна. Писмото е надлежно получено на 25.11.2015 г. и по
същото е дадено обяснение, като твърди, че не е правил намаление на площите.
Позовава се на извършена проверка през месец август 2015 г., при която не са
констатирани нередности.
С оспорения акт е отказано частично
изплащане на заявената за подпомагане площ. Така постановеният Акт е съобщен на
оспорващия на 03.09.2018 г., видно от приложената по делото известие за
доставяне /стр. 10/
Съгласно Заповед № 03-РД/715 от
27.06.2017 г. на Изпълнителен директор на ДФЗ на Зам.изпълнителен Директор Петя
Димитрова Славчева са делегирани правомощия, в това число да издава и подписва
всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до
кандидатите за финансово подпомагане.
Съгласно Заповед № РД 09-937 от
22.12.2015 г. на МЗХ е одобрен обновения специализиран слой „Площи допустими за
подпомагане“ за Кампания 2015 г., като част от Системата за идентификация на
земеделските парцели „СИЗП“, който е актуализиран за 2015 г., а със Заповед №
РД 46-236 от 01.03.2016 г. е одобрен окончателният специализиран слой „Площи
допустими за подпомагане“ за Кампания 2015 г., чрез дешифрация /разчитане/ на
нова ЦОФК /цифрова ортофотокарта/
Разпитаният по делото свидетел Иво
Тошков Игнатов установява, че в местността „Куртепе“, в която оспорващият има
земи няма обработваема земя, а само ливади. През 2015 г., 2016 г. и 2017 г. той
е косил неговите ливади и за това знае. В същата местност има и други ливади и
гори и не е виждал обработваема земя.
Съгласно заключението на вещото
лице от допуснатата съдебно-техническа експертиза Д.Д., земеделски парцел
12559-369-3-1 се ползва като ливада в заявените и очертани от бенефициента,
граници. Този парцел включва в границите си, както следва: 554,80 кв.м. от
кадастрален имот с идентификатор 12259.365.200 по кадастралната карта, който е
селскостопански, горски, ведомствен път; 1836,57 кв.м. от ливада с
идентификатор 12259.365.41; 221,05 кв.м. от широколистна гора с идентификатор
12259.293.8; 9355,85 кв.м. от ливада с идентификатор 12259.365.40 или обща площ
11968,27 кв.м.
Вещото лице по допуснатата
съдебно-агрономическа експертиза П.Б., дава заключение, че от предоставените
документи в делото е видно, че процесния имот № 12259-369-3-1, в размер от 1,2
ха за годините 2011,12,13,14,15 г., е очертаван на ортофотокартата, като
„ливади за косене”, което е надлежно
подписано от експерт на ОСЗ гр. Враца. От направения оглед на имот №
12259-369-3-1, е категоричен, че на него няма следи от механична обработка,
оран, дисковане, продълбочаване и др., а тревостоят е цялостен и непокътнат или
имотът не е обработваема земя през годините на кандидатстване на бенефициента
по мярка 214 Агроекологични плащания”, влючително и 2015 г. Отказът за оторизация
на имота е причинен от неумишлена грешка при създаването на протокола за
проверка на място /същата се прави с GPS и за всяка точа се прави снимка с
нанесени на нея данни - кординати и дата на заснемането/ от типа ”копи-пейст” и
„по подразбиране” от ОСЗ гр. Враца, след което данните са изпратени като „03”
/обработваема земя в графа от таблицата за „начин на трайно ползване”/ , към ДФ
”Земеделие”, което е в противоречие на изискванията на Наредба № 11/06.04.2009 г.
и точка 6 -„Намаления при неспазване базовите изисквания за съответните
направления на мярка „ Агроекологични плащания”от Методиката утвърдена със
Заповед№ РД 09-909/08.12.2015 г.
В съдебно заседание на
19.02.2019 г. вещото лице Б. пояснява, че е посетил терена на място, който е
ливада, която в периода 2011 г. - 2018 г. не е с променяно съдържание. Тази
проверка установява по съдържанието на тревите и може да се определи за времето
от 4-5 г. , дали е обработвано, дали е дискувано, липса на треви и друга
обработка. Лично е извършил и напречен профил, за да провери имало ли е
изораване и установява, че терена е плътен, непокътнат. Установява, че няма
следи от изораване и няма механична обработка на този терен за периода от 2011
г. до 2018 г. Когато има механична обработка при изораването се захлупва
долната част от пръстта и има неравномерно заплевяване, каквото в случая не е
установено. Счита, че е налице грешка от типа „копи пейст” както го е написал в
т. 3 от заключението си, тъй като при очертаването, което излиза на компютъра и
го има в ортофотокартите е написан начин на трайно ползване - пасища, мери и
ливади. От снимката, приложена към експертизата на вещото лице Д. е видно, че
същите са направени от джи пи ес, т.е. са автентични. От тях става ясно че
парцелът е със затревени площи. Понеже са само тези две снимки предполага, че
служителите са счели че няма промяна в
ползването и не са правили повече. Съдържанието на това, което е заснето
и съдържанието отразено в протокола от теренната проверка извършена на
18.09.2015 г. е противоречиво, което според него се дължи на грешката
„копи-пейст”.
В същото съдебно заседание
вещото лице Д.Д. пояснява, че по данни на Общинска Служба „Земеделие“ Враца за парцела
по заявлението, включващ съответните имоти, не е променян начина на трайно
ползване /Приложение 7 към експертизата/. Това обстоятелство е видно и от
сечението на парцелите по КВС, Приложение 6 от заключението. На лист 441 от
делото има скица, която също посочва НТП на парцела, а по данни от Общинска
Служба „Земеделие“ Враца /Приложение 7/ НТП не е променян от датата на
създаване на картата за възстановената собственост. Пояснява още, че картата по
Приложение № 1 към експертизата й е изпратена от Министерството на земеделието
и храните и на нея е заявения парцел, който се намира в границите на специализиран слой с висока
природна стойност. Това, което е посочено на картата – ливада за косене, касае
начина на трайно ползване на земеделския парцел, който НТП на физическия блок
се определя от МЗХ. През 2015 г. е станало присъединяване на два физически
блока – единият, който е пасища, мери, ливади и в който попада парцелът на
оспорващия, а другият ОЗ – обработваема земя и поради това ДФЗ приема, че е в
разрез с изискванията за специализиран слой ФБ по Наредба 11. НТП на физическите
блокове се определя като специализиран слой от СИЗП – Система за идентификация
на земеделските парцели и представлява геореферирана графична база от данни,
която се създава чрез дешифриране на ЦОФК - цифрова ортофотокарта, по самолетно
и сателитно заснемане или чрез отразяване на резултатите от теренните проверки
през годината. Това се одобрява от министъра на земеделието и храните.
Министерството, за да определи едно НТП ползва самолетни снимки, теренни
проверки на място, които теренни проверки се извършват от Общинските служби по
земеделие и се одобряват от Областните дирекции. Няма данни въз основа на какво
физическият блок през 2015 г. е обединен и определен с НТП - ОЗ. През годините
от 2011 г. до 2014 г. и след 2016 г. този
физически блок, в който попада парцела на оспорващия е с НТП пасища,
мери, ливади, като същевременно границите на специализирания слой – висока
природна стойност /ВПС/ – не е пременян. В този специализиран слой попада и
имота, с който е кандидатствал оспорващия и това е смисълът на неговата заявка
за подпомагане. Не е открила нормативна база за промяна на НТП на ФБ в слой ВПС.
Въз основа на изрично
определение от 25.02.2019 г. за представяне на доказателства за подадени две
или повече заявления и неотстраняване на застъпването за заявения за
подпомагане парцел 12259-369-3-1, в който смисъл са констатациите в акта и
конкретно колона 4 от същия /л. 11/, ответната страна заявява, че няма
установени двойно заявени площи, а наддекларирането се дължи на това, че
заявеният парцел попада в слой „Физически блокове“ за кампания 2015 г., който е
с установен НТП – обработваеми земи /л. 529/.
Съгласно писмо изх. №
11-84/12.03.2019 г. на МЗХ, НТП на физическия блок, в който попада заявеният от
С.С.Я. парцел е определен некоректно. Същият следва да бъде СЗП – смесено
земеползване.
По делото са приложени още подаваните
оспорващия заявления за периода на поетия Агроекологичен ангажимент,
доказателства за собственост на заявената земя, Заповед на МЗХ за утвърждаване
на методика за намаляване и отказване на агреокологичните плащания по мярка 214
„Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони
2007-2013 г.
При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва
от страните по делото, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна
страна – адресата на акта и в законния 14 дневен срок /актът е получен на 03.09.2018
г. – л. 10, а жалбата е подадена на 14.09.2018 г. – л. 404/, поради което
същата се явява процесуално допустима за разглеждане по същество.
Оспореният
акт е издаден от Зам.- Изпълнителния Директор на ОД на ДФ „Земеделие”, съгласно
приложената по делото Заповед, който е компетентен да издава актове от вида и
характера на процесния.
Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорените ИАА, като проверява дали е издаден от
компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са разпоредбите при
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. При преценката
си съда изхожда от правните и фактическите основания посочени в
административния акт.
Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 5 от
ЗПЗП - Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва
плащане по схемите за директни плащания, когато: за една и съща площ са
подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено.
Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 11/2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214
„Агроекологични плащания“ от ПРСР за периода 2007-2013 г. /Наредбата/ - Финансова
помощ по мярка "Агроекологични плащания" не се предоставя или се
намалява, когато: за една и съща площ са подадени две или повече заявления за
подпомагане и застъпването на площите не е отстранено.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2, б.
„а“ от цитираната Наредба № 11/2009 г. - Подпомага се прилагането на една или
комбинация от агроекологични дейности, включени в следните подмерки управление
на земеделски земи с висока природна стойност с направления възстановяване
и поддържане на затревени площи с висока природна стойност.
Съгласно чл. 4 от Наредбата - Прилагането
на дейностите по чл. 2, ал. 1, т. 2 се подпомага във физическите блокове, които
попадат в обхвата на слой от земи с висока природна стойност, определени в
системата за идентификация на земеделските парцели, към момента на подаване на
заявление за подпомагане. За дейности по чл. 2, ал. 1, т. 2 се извършва плащане
на парцели, които попадат във физически блокове с начин на трайно ползване –
пасища, мери и ливади, смесено земеползване, естествени пасища и ливади и
горски ливади и пасища, които имат географско пресичане със специализиран ВПС
слой с повече от 100 кв. м.
Видно от съдържанието на
издадения акт, със същия се отказва изплащане на финансова помощ, затова че за
площта на парцел 12259-369-3-1 са подадени две или повече заявления и застъпването
не е отстранено – основанията на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП и чл. 17, ал. 1,
т. 4 от цитираната Наредба № 11/2009 г. Такова основание е прието и отразено в
колона 4 на таблицата /стр. 2 от оспореното писмо/, в която е записана площта
на парцела след разрешаване на двойно заявените площи, същата площ и единствено
на това основание приета за недопустима за подпомагане. В хода на съдебното
производство безспорно се установи, че застъпване не е установено, а санкцията
е наложена за това, че заявеният парцел попада в специализиран слой „Физически
блокове“ за кампания 2015 г., който е с начин на трайно ползване – обработваеми
земи. Настоящият състав намира, че в хода на съдебното производство е
недопустимо административният орган да променя правното основание, респ. да
излага съображения за друго правно основание, което не е посочено, респ.
обосновано в издадения акт, поради което само това обстоятелство се явява
основание за отмяна на оспорения акт.
Извън горната незаконосъобразност,
настоящият състав намира, че актът е незаконосъобразен и на друго основание. По
делото не се установи оспорващият да е променял начина на трайно ползване на
заявения земеделски парцел от ливада в обработваема земя. Не се установи и този
парцел да попада извън слой, който да е приет за допустим за подпомагане. В
тази връзка съдът кредитира заключеният на вещите лица и намира същите за дадени
обективно и в съответствие с всички събрани в хода на производството
доказателства. Доколко и на какво основание са променяни физическите блокове от
МЗХ и то по време на поетия от оспорващия Агроекологичен ангажимент, респ. по
какви причини същият не е уведомен за тази промяна, е въпрос, който е
ирелевантен и не се отразява върху правото на кандидата да получи исканата
финансова помощ. Заявеният от оспорващия парцел отговаря на изискванията на
закона за подпомагане – същият попада във физически блок с висока природна
стойност, които граници, както се установи от вещото лице Д.Д., не са променяни.
Не е променян начинът на трайно ползване на имотите, които се включват в този
парцел от компетентния за това административен орган, като същевременно същият
се поддържа постоянно затревен и това е установимо поне четири - пет години
назад, т.е. и за кампания 2015 г., в който смисъл е категоричното заключение на
вещото лице П.Б.. В тази връзка установената грешка и дали същата е от типа
„копи-пейст“ е въпрос, който не променя нито фактическата обстановка, нито
правните изводи.
Все в тази връзка безспорно от
представената по делото цифрова ортофото карта е видно, че актуалният начин на
трайно ползване на парцела е ливада, а становището на юрк П., че отразеното
върху тази карта е заявеният начин на трайно ползване от земеделския производител
остава неоснователно с оглед смисъла вложен в § 2ж от ДР ЗСПЗЗ. Следва да се
има предвид, че и начинът на трайно ползване на имотите, включени в заявения
парцел не е променян от административния орган, компетентен да извърши това,
поради което не може да се приеме, че парцелът не отговаря на изискванията за
подпомагане. МЗХ с писмо изх. № 11-84/12.03.2019 г. установява, че НТП на
физически блок 369, в който попадат имотите на оспорващия – не е определен
коректно или същият следва да бъде с НТП „Смесено земеползване“, а този начин
на трайно ползване е допустим за подпомагане по смисъла на чл. 4 от Наредбата.
Предвид изхода на спора и
своевременно заявената претенция за присъждане на разноски, Държавен фонд
„Земеделие”, гр. София следва да бъде осъден да заплати на С.С.Я. направените
по делото разноски, а именно: заплатена държавна такса в размер на 10 лева /л. 402/,
депозит за допуснати две експертизи /л. 434, 475, 486/ общо в размер на 470
лева, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 350
лева /л. 403/. По отношение на последното процесуалният представител на
ответната страна прави възражение за прекомерност.
Определеният, в Наредба №
1/2004 г., минимален размер на възнаграждението за оказваната от адвоката
правна помощ за процесуално представителство по административни дела по
Закона за подпомагане на земеделските производители – чл. 8, ал. 2, т. 7 е 500
лева, като съгласно чл. 1 от същата Наредба, размерът на това възнаграждение
се
определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК -
Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
В случая договореното и
изплатено адвокатско възнаграждение по делото е в размер на 350 лв., което е
под установеният в закона минимален такъв от 500 лева, поради което и искането
за намаляване на неговия размер се явява неоснователно.
Водим от горното и на основание
чл.172 АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно Уведомително писмо изх. № 02-060-6500/2323 от 23.08.2018 г.
на Зам.- Изпълнителен Директор на ОД на ДФ “Земеделие“, гр. София, В ЧАСТТА, с
което е извършено намаление на исканата, от С.С.Я., за подпомагане сума по
отношение на имот 12259-369-3-1, с площ от 1.2 ха, което намаление представлява
1063.18 лева, от общия размер 6068.95 лв.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие”, гр. София да заплати на С.С.Я. разноски по делото общо в
размер на 830 /осемстотин и тридесет/ лева, в това число: 10 /десет/ лева държавна
такса за разглеждане на делото, 350 /триста и петдесет/ лева заплатено
адвокатско възнаграждение и 470 /четиристотин и седемдесет/ лева – депозит за
вещи лица.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
ВАС- София,чрез АдмС-Враца в 14-дневен срок от съобщението му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :