Решение по дело №110/2023 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

Административното дело е образувано по жалба, уточнена с молба вх. № 1413/16.05.2023 г. в АдмС Ловеч, от земеделски производител (ЗП) Б. С. Ц., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], УРН 572831, представляван от адв. Е. Х. от САК и с посочен в жалбата адрес за призоваване и връчване на книжа: [населено място], ж.к. М. ливади-изток, [адрес], срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от „Програмата за развитие на селските райони“ (ПРСР) за периода 2014-2020 за кампания 2019 с изх. № 01-6500/2414#3 от 15.02.2022 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ).

По изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт се иска неговата отмяна, като според жалбоподателя от страна на ДФЗ не е била извършена идентификация на сертификата, който не отговаря на сочените в акта за прекратяване на биологичен ангажимент разпоредби. Навеждат се доводи за липса на информация в обжалвания акт относно конкретните констатирани нарушения, като се сочи, че липсват същински мотиви за издаването на акта, с оглед на което е било нарушено правото на защита на адресата на акта. Според жалбоподателя липсва изложение за кои именно площи от заявените са относими твърдените от органа нарушения и в какво точно се изразяват.

В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище, чрез упълномощен процесуален представител, с вх. № 537/17.02.2025 г. в АдмС Ловеч развива подробни доводи по същество и претендира разноски съгласно приложен списък.

Ответникът – заместник изпълнителният директор на ДФЗ – редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. С писмено становище с вх. № 545/17.02.2025 г. в АдмС Ловеч оспорва жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски за вещо лице и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заявен от оспорващия.

От доказателствата по делото се установява, а и не се спори между страните, че Б. С. Ц. е регистриран като ЗП с уникален регистрационен номер (УРН) 572831 в Интегрираната система за администриране и контрол (И.) и е одобрен е за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. с направление „Биологично растениевъдство“ и заявена култура „орехи“ (л. 54 и сл.).

На 12.05.2021 г. зам. изпълнителният директор на ДФЗ с писмо изх. № 01-6500/2414 (л. 24-27) на основание чл. 26, ал. 1 от АПК е уведомил Б. Ц., че открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент за кампания 2019. В писмото е посочено, че Ц. е поел ангажимент през кампания 2015, който е подновен за кампания 2016, както и че представеният от него документ, удостоверяващ съответствие на произведените от земеделския производител (ЗП) растителни продукти с правилата на биологичното производство, не отговаря на изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. – всички парцели да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура формираща размера на подпомагане за всички парцели, в годината на издаване на документа. Посочено е, че административната проверка на основание чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. се извършва като геометриите на парцелите от последната година се пресичат географски със слой „Обединена геометрия на парцелите с предоставен сертификат“, слоят включва геометрията на всеки парцел, за който е представен сертификат, отговарящ на изискванията, и резултатите от административната проверка са изложени в Приложение № 1 към писмото.

В. П. № 1 съдържа таблица с данни на ниво стопанство – декларирана площ от последната година 5.73 ха; обединена площ със сертификати – 2.80 ха; площ на пресичане – 2.80 ха; площ заявена само като угар – 0.00 ха и посочено „не“ в графата „предоставени ли са сертификати за цялата площ, удостоверяващи произведени биологични растителни продукти?“. В таблица 2 на приложението „Данни на ниво парцели“ са изброени 4 парцела, с номера: 48060-4-5-1, 48060-5-5-1, 48060-965-3-1, 48060-977-3-1, като е посочено, че за целите площи от изброените парцели, съответно: 0.81 ха; 0.16 ха; 0.20 ха; 1.75 ха, не са представени сертификати.

На адресата е предоставена възможност в 7-дневен срок от получаване на писмото да представи възражения и допълнителни доказателства, относими към изложените констатации.

На 09.07.2021 г. от страна на ЗП е депозирана обяснителна записка с вх. № 01-6500/2414#2 (л. 28 и сл.), в която са изложени възражения досежно изложеното в писмото и са приложени доказателства относно наличието на добив от биологична продукция.

На 15.02.2022 г. заместник изпълнителният директор на ДФЗ издал оспорения пред настоящата инстанция административен акт – Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2019 г. с изх. № 01-6500/2414#3/15.02.2022 г. (л. 43-44).

С него на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. и в съответствие с чл. 63, т. 1 във връзка с чл. 77, т. 4 б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, се отказва финансова помощ и прекратява поетия от Б. Ц. ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“.

В акта се сочи, че производството по прекратяване на ангажимента е открито поради неизпълнение на задълженията по чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., а именно не са спазени изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от същата наредба и е цитирано изискването, залегнало в чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. и съдържанието на параграф 7 от Допълнителните разпоредби на същата Наредба, на чл. 36 от Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008 и на чл. 48, ал. 9 от Наредба № 5 от 03.09.2018 г., като е посочено, че изискването всички одобрени земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, е съществувало при възникване на многогодишния ангажимент, доколкото това задължение произтичало от регламент, а предоставеният от ЗП документ не отговаря на изброените условия, всички одобрени земеделски площи да са преминали период на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, респ., декларирани по мярката парцели, в годината на издаване на документа.

Актът е съобщен на земеделския производител на 01.03.2022 г., видно от известието за доставяне на л. 45 от делото.

Във връзка с проведено обжалване по административен ред (л. 343-348), горестоящият административен орган – министърът на земеделието се е произнесъл със Заповед № РД 20-294/29.12.2022 г. (л. 20-23 и л. 233-234), с която жалбата на Ц. с вх. № 01-6500/2414#5/15.03.2022 г. е оставена без уважение. Изложените в заповедта мотиви се свеждат до цитиране на разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 2, чл. 33, ал. 1, т. 1, 2 и 3, чл. 48, ал. 9 и чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Възпроизведено е също и съдържанието на представени становища в ДФЗ-РА с рег. индекс № 10-968 от 21.10.2022 г., с рег. индекс № 10-968 от 11.11.2022 г. и писмо с рег. индекс № 10-968 от 13.12.2022 г.

По делото е представена административната преписка, в т.ч. и Сертификат № 2-00009-2018 за 2017 г., удостоверяващ добив на 414 кг орехи – биологичен продукт, както и орехи (млади насаждения без добив) – продукт в преход (л. 35); Сертификат № 2-11682-2018 за 2018 г., удостоверяващ добив на 104 кг орехи – биологичен продукт, както и орехи (млади насаждения без добив) – продукт в преход (л. 36); Писмено доказателство на оператор в съответствие с чл. 29, § 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007 и чл. 68, § 1 от Регламент (ЕО) № 889/2008 и Удостоверение за съответствие от 30.10.2019 г., удостоверяващи липса на добив от орехи за 2019 г. (л. 38-41, л. 155-159 и л. 164-166); договор и анекси с „КОСМОСЕРТ“ АД и АВСТРИЯ БИО ГАРАНТИ ГМБХ (л. 84-гръб – л. 96).

В хода на съдебното производство е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ) с вещо лице агроном.

Видно от заключението с вх. № 3458/14.11.2024 г. в АдмС Ловеч (л. 276-288), за всяка една кампания от ЗП има подадени заявления за подпомагане за всички парцели в стопанството. Според експерта Сертификат № 2-00009-2018 от 26.09.2017 г. се отнася за растениевъдство реколта 2017 г., не по-късно от 31.01.2019 г., добит орех 414 кг - биологичен продукт, а орех - млади насаждения е без добив - биологичен продукт. Отразено е, че декларираният оператор е подложил дейността си на контрол и изпълнява изискванията, определени в регламента. Сертификат № 2-11682-2018 от 04.10.2018 г. се отнася за растениевъдство реколта 2018 г., не по-късно от 31.01.2020 г., като е посочено, че е добит орех 104 кг - биологичен продукт, а орех - млади насаждения е без добив - биологичен продукт. Записано е, че декларираният оператор е подложил дейността си на контрол и изпълнява изискванията, определени в регламентите. В Сертификати, издадени от ,,КОСМОСЕРТ“ АД от 30.10.2019 г. са включени културите: орехи - 2019 г. без добив - биологичен продукт- с период от 30.10.2019 г. до 29.10.2020 г., ливадно сено - 2019 г. с добив 4 600 кг - продукт в преход от 30.10.2019 г. до 29.10.2020 г., ливадно сено - 2019 г. с добив 16400 кг биологичен продукт с период от 30.10.2019 г. до 29.10.2020 г.

Позовавайки се на Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, приета с ПМС 151/30.07.1991 г. с последно изменение ДВ бр. 55 от 07.07.2017 г., с която се оценяват трайните насаждения, експертът дава заключение, че след засаждане орехите имат [възраст] продължителност на периода до встъпване в плододаване или така наречения младенчески период, в който те не плододават (може да се получи минимален добив, но той не е изискуем и не се отчита), а продължителността им на плододаване е 40 години.

Излага също, че според Сертификат от АВСТРИЯ БИО ГАРАНТИ ГМБХ, за 2017 година е получен биологичен добив от 414 кг орехи, за 2018 година е получен биологичен добив от 104 кг орехи. А според дневника на земеделското стопанството за 2018/2019 г. има 7 кг добив от биологични орехи. Това количество е малко и е останало за лична консумация на стопанина. Вещото лице дава заключение, че за 2019 г. не е доказана произведена биологична продукция от площите, заявени с култура „орехи“, освен тези 7 кг, набрани орехи, които не са отчетени от „КОСМОСЕРТ“ АД.

В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение.

Съдът кредитира заключението, като обективно и професионално изготвено, кореспондиращо и с останалите доказателства по делото.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, подписана е и е подадена пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация, с пряк и непосредствен интерес – адресат на оспорения акт. Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. Настоящият съдебен състав на Административен съд - Ловеч намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок.

Процесният акт за прекратяване на биологичен ангажимент е връчен на Ц. на 01.03.2022 г., видно от известието за доставяне на л. 45 от делото. Между страните липсва спор, а и от представената по делото Заповед № РД 20-294/29.12.2022 г. на министъра на земеделието (л. 20-23 и л. 233-234), както и от жалба с вх. № 01-6500/2414#5/15.03.2022 г. (л. 343-348) се установява, че земеделският производител е обжалвал в срок процесния акт по административен ред съгласно предвидената за това възможност в чл. 29, ал. 3 от ЗПЗП в редакцията преди изменението с ДВ бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.

Видно от изричното посочване във втори абзац от тази заповед (л. 20), както и от писмо с изх. № 93-2163/04.04.2024 г. на директор на Дирекция „Развитие на селските райони“ при Министерство на земеделието (л. 214) и писмо с изх. № 10-968/19.12.2022 г. на заместник-министъра на земеделието (л. 215), административната преписка по жалбата на Ц. срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2019 с изх. № 01-6500/2414#3 от 15.02.2022 г. е постъпила в цялост в Министерство на земеделието на 13.12.2022 г. В двуседмичния срок по чл. 97, ал. 1 от АПК (27.12 и 28.12.2022 г. са били почивни дни) горестоящият административен орган – министърът на земеделието се е произнесъл със Заповед № РД 20-294/29.12.2022 г. (л. 20-32). Тази заповед е връчена на Ц., чрез упълномощения от него адвокат, на 11.01.2023 г., видно от известието за доставяне на л. 232 от делото. Съгласно правилото на чл. 149, ал. 3 от АПК, 14-дневният срок по чл. 149, ал. 1 от АПК започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение. Следователно, срокът за подаване на жалбата пред съда е бил до 25.01.2023 г. Видно от поставения от ДФЗ регистрационен индекс (л. 10), жалбата до съда е постъпила чрез ответния административен орган на 23.01.2023 г., т.е. в рамките на 14-дневния преклузивен срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт.

Обжалваният в настоящото производство Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2019 с изх. № 01-6500/2414#3 от 15.02.2022 г. е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП и чл. 2, ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие”, функциите на Разплащателна агенция се изпълняват от ДФЗ. Според чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция. С ал. 4 на чл. 20а от ЗПЗП (в приложимата редакция към датата на издаване на обжалвания акт) е предвидена възможност изп. директор на ДФЗ да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В случая, с молба с вх. № 529/14.02.2025 г. в АдмС Ловеч е представена Заповед № 03-РД/2891#2/16.06.2021 г., с която (т. 7) изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал правомощието си да издава и подписва актове за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ на заместник изпълнителния директор П. С.. От решение от заседание на Управителния съвет на ДФЗ, съгласно протокол № 114 от 15.06.2017 г., представено с молба с вх. № 529/14.02.2025 г. в АдмС Ловеч, се установява, че към датата на издаване на акта за зам. изпълнителен директор на фонда с ресор „Директни плащания на площ“ и „Информационни технологии“ е била избрана П. Д. С.. С оглед на изложеното, липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Обжалваният акт обаче е постановен в нарушение на изискванията за форма, тъй като в него липсват посочени конкретни фактически основания за издаването му. Действително в Приложение № 1 на уведомителното писмо за откриване на производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент за кампания 2019 са изложени констатации от административни проверки относно заявени за подпомагане парцели от жалбоподателя, за които според административния орган не са представени сертификати за съответствие. В тази връзка обаче, в акта за прекратяване на биологичния ангажимент не са изложени конкретни съображения, подкрепени с доказателства, от които да може да се направи еднопосочен и безпротиворечив извод по отношение на кои имоти и на кои изисквания от Наредбата не отговаря представеното писмено доказателство за съответствие, както и в какво се изразява неизпълнението на поетия биологичен ангажимент.

Мотивите на административния акт имат за цел да обективират волята на неговия издател, както и обстоятелствата, обосноваващи постановяване на акт с определено съдържание. В случая липсват конкретните фактически основания за издаване на оспорвания акт, които да са относими към конкретния казус, в контекста на приложените към заявлението доказателства и установеното от административните проверки, с което е нарушена императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съдебната практика по този вид спорове е непротиворечива и категорично изисква посочване в административния акт на конкретни фактически основания и данни за обсъждането на относимите факти и обстоятелства, при които е постановен съответния индивидуален административен акт.

Процесната мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. е регламентирана в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета.

В чл. 29 „Биологично земеделие“ от Регламент (ЕС) № 1305/2013 е предвидено (параграф 1), че подпомагането по мярката се предоставя на хектар земеделска площ, на земеделски стопани или групи земеделски стопани, които доброволно се ангажират да преминат към биологично земеделие или да поддържат практиките и методите за биологично земеделие, определени в Регламент (ЕО) № 834/2007, и които са активни земеделски стопани по смисъла на чл. 9 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, така, както се прилага в съответната държава членка.

Според чл. 29 параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, ангажиментите по мярката се поемат за период от пет до седем години. При предоставяне на помощ за преминаване към биологично земеделие държавите членки могат да определят по-кратък първоначален период, съответстващ на преходния период, а според параграфи 4 и 5 на същия текст от регламента, плащанията се отпускат годишно и покриват изцяло или частично размера на допълнителните разходи и пропуснатите доходи на бенефициерите, произтичащи от поетите задължения, като помощта се ограничава до максималните суми, определени в приложение II.

В чл. 9а, т. 1-2 от ЗПЗП (редакция изм. - ДВ, бр. 63 от 2020 г.) е било предвидено, че министърът на земеделието, храните и горите след предварително съгласуване със заинтересованите ведомства издава: наредби по прилагане на регламенти на Европейския съюз в областта на директните плащания и наредби по прилагането на мерките и подмерките по чл. 21, параграф 1, буква „б“, чл. 28, 29, 30, 31, 33, 34 и 39б от Регламент (ЕС) № 1305/2013 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

На основание на тази разпоредба е приета (§ 3 от ПЗР в относимата редакция) Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., на министъра на земеделието и храните, обн. ДВ бр. 16 от 2015 г., в сила от 27.02.2015 г.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., с нея се уреждат условията и редът за подпомагане на земеделски стопани, които извършват земеделски дейности, насочени към подобряване на опазването на околната среда по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., наричани по-нататък в наредбата „биологични дейности“.

В редакцията, действаща към датата на издаване на процесния акт, разпоредбата на чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредбата предвижда, че Държавен фонд „Земеделие“ прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са спазили изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5.

В чл. 33, ал. 1 от Наредбата, в приложимата редакция (изм. и доп. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) е предвидено, че подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направленията по чл. 3 са длъжни: 1. да спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията; 2. до 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът или писменото доказателство удостоверяват произведена биологична продукция; 3. да предоставят документите по т. 2 и 5, които удостоверяват състоянието на парцелите и произведената продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане, в годината на издаването им и се предоставят обобщено за подпомаганите парцели, за които е поет ангажимент; 4. да предоставят в ДФЗ – РА, документ, удостоверяващ настъпили промени, свързани с изключването или включването в система на контрол за биологично производство на заявени за подпомагане по мярката земеделски парцели, животни и пчелни семейства – в срок 15 работни дни от настъпването на промяната или в сроковете за подаване на заявлението по чл. 6, ал. 2, когато промяната е настъпила в този период; 5. за площите/животните/пчелните семейства по чл. 6, ал. 4 до края на ангажимента поне веднъж да получат сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът или писменото доказателство удостоверяват произведена биологична продукция.

При така систематизираната нормативна уредба, настоящият съдебен състав намира оспорения административен акт за немотивиран.

От изложените в същия фактически твърдения и правни норми не може да се установи действителното основание, въз основа на което административният орган е взел решението си да прекрати биологичния ангажимент.

В случая, органът е приел неизпълнение на три различни хипотези (задължения на земеделския производител) по чл. 33, ал. 1 от Наредбата, но в акта липсва изложение на фактическите обстоятелства, за да се установи конкретното неизпълнение за всяка от тези хипотези.

Посочването, че предоставеният от ЗП документ не отговарял на изброените условия „всички одобрени земеделски площи да са преминали период на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, респективно декларирани по мярката парцели, в годината на издаване на документа“, не води до яснота по въпроса кое точно изискване на чл. 33, ал. 1, т. 2, т. 3 или т. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. не е спазено. В акта за прекратяване на биологичен ангажимент не е посочен номера на документа, приет за представен от Ц., по отношение на който са изложени констатациите за несъответствие с изискванията на Наредбата.

Макар по смисъла на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ да е допустимо мотивите на административния акт да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта, то следва да се посочи, че конкретни фактически данни не се съдържат и в уведомителното писмо с изх. № 01-6500/2414 от 12.05.2021 г., изпратено до жалбоподателя във връзка със започване на административното производство по издаване на акта (л. 24-27). От цитираното писмо и приложеното към него Приложение № 1 може да се установи единствено, че административният орган е приел, че за кампания 2019, за целите площи съответно на: парцел 48060-4-5-1 с площ 0.81 ха; парцел 48060-5-5-1 с площ 0.16 ха; парцел 48060-965-3-1 с площ 0.20 ха; парцел 48060-977-3-1 с площ 1.75 ха не са предоставени сертификати. Отделно, с това писмо единствено е поставено началото на административното производство, при което същото не може да бъде прието като документ, в който са изложени мотивите на органа към акта и не попада в нито една от хипотезите по ТР № 16/1975 г. на ВС, ОСГК, допускащи последващо мотивиране на акта.

Очевидно е от събраните доказателства, в т.ч. и от приетото по делото заключение по СТЕ, че жалбоподателят, в срока по чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. е получил и предоставил на ДФ „Земеделие“ „сертификат или писмено доказателство“ по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на Наредба № 4 от 24.02.2015 г., в действащата към датата на издаване на оспорения акт редакция, т. е. документ, издаден от контролиращото лице на производителя, който контролира и отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) на Съвета № 834/2007 и на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008 в областта на своята дейност. В акта и документите към адм. преписка липсват твърдения писменото доказателство, респ. сертификатите да не са изготвени съгласно приложимия образец – приложение XII на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008.

Действително съгласно чл. 97, ал. 1 изр. второ от АПК, когато органът отхвърли жалбата или протеста, мотивите за това решение се смятат за част от мотивите на административния акт, но същински мотиви с изрично посочени фактически констатации не се съдържат и в Заповед № РД 20-294/29.12.2022 г. (л. 20-23 и л. 233-234). Видно от същата, освен дословното цитиране на правни норми, е възпроизведено и съдържанието на представените становища в ДФЗ-РА с рег. индекс № 10-968 от 21.10.2022 г., с рег. индекс № 10-968 от 11.11.2022 г. и писмо с рег. индекс № 10-968 от 13.12.2022 г. Липсва ясно изложение кои именно фактически установявания административният орган е приел за относими.

При така установеното е налице нарушение на изискванията за формата на акта, представляващо самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

Освен нарушение на изискването за форма и съдържание на административния акт, горното представлява и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото при липсата на конкретни същински мотиви досежно фактическите основания за издаването на акта, е било накърнено правото на защита на адресата на акта, тъй като същият е бил в невъзможност да организира адекватно защитата си.

Освен това съгласно чл. 35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В оспорения акт липсва реално обсъждане на депозираните от земеделския производител възражения. Органът единствено е посочил, че такива са постъпили, но същите не се приемат, като не се излагат причините за това.

Дори да се приеме, че основанието за издаването на акта е неспазване на изискването на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., а именно ЗП да реализира биологична продукция за 2019 г. – с оглед отразената липса на добив от орехите през 2019 г., то следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. предвижда най-малко веднъж в рамките на петгодишния ангажимент да е получен сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведената продукция с правилата на биологичното производство, в който сертификат да е удостоверено наличие на биологична продукция. Същият трябва да е представен на административния орган най-късно до 30 октомври на петата година от поемане на ангажимента съгласно чл. 39, т. 1, б. „в“ от Наредбата. Т. е., не е предвидено задължение да се представя писмено доказателство, удостоверяващо продукция за всяка от петте кампании. Видно от заключението на вещото лице, както и от приложените сертификати за 2017 г. и 2018 г. (л. 35 и л. 36), надлежно е удостоверено наличието на биологична продукция – орехи от засадените такива през 2017 г. и 2018 г., като макар и малко количество (7 кг), такава е била налична и през 2019 г. Сертификатите за 2017 г. и 2018 г. (л. 35 и л. 36) са изготвени съгласно приложимия образец – приложение XII на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008.

Съдът съобрази и практиката на Върховния административен съд по аналогични случаи, съдържаща се в Решение № 384 от 15.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3404/2023 г., V о.; Решение № 4795 от 16.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5706/2023 г., V о.; Решение № 12985 от 21.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7200/2023 г., V о.; Решение № 10882 от 09.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11334/2022 г., V о.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че оспореният акт за прекратяване на биологичен ангажимент не отговаря на изискванията за законосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК и следва да бъде отменен.

Съобразно разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК съдът следва да изпрати делото като преписка на ДФЗ за ново произнасяне за кампания 2019 по реда на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

Предвид изхода на делото, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски, като по отношение на предявеното адвокатско възнаграждение, следва да бъде съобразено своевременно направеното възражение за прекомерност от ответника. Видно от представения договор за правна защита и съдействие на л. 188 от делото, жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в брой в размер на 2 500,00 лв. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), размерът на адвокатското възнаграждение за дела по Закона за подпомагане на земеделските производители е 800,00 лв. Съобразявайки §1а, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), съдът намира, че по делото са проведени девет открити съдебни заседания, като упълномощеният от жалбоподателя адвокат е проявил процесуална активност и е депозирал редица подробни писмени становища. От друга страна, съдът съобрази и че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, доколкото е формирана и съдебна практика на ВАС по този род дела. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1 250,00 лв., което е половината от поисканото и същевременно не е в размера от 800,00 лв. по чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

По делото от страна на жалбоподателя е внесена държавна такса в размер на 10,00 лева (л. 173), както и депозит за вещо лице в размер на 300,00 лв. (л. 271), които също са заявени в представения от процесуалния представител на жалбоподателя списък на разноските и също следва да бъдат присъдени в полза на Ц..

С оглед горното, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да се осъди ДФЗ като юридическо лице, в чиято структура е органът, издал отменения акт, да заплати на жалбоподателя общо сумата от 1 560,00 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от „Програмата за развитие на селските райони“ за периода 2014-2020 за кампания 2019 с изх. № 01-6500/2414#3 от 15.02.2022 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

ИЗПРАЩА преписката на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне, съобразно мотивите на настоящото решение, като на основание чл. 174, вр. чл. 57, ал. 5 от АПК определя за това едномесечен срок, считано от датата на получаване на преписката след влизане в сила на съдебното решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, адрес: [населено място], [улица]да заплати на Б. С. Ц., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], сумата от 1 560,00 (хиляда петстотин и шестдесет) лева съдебно-деловодни разноски.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд - Ловеч пред Върховния административен съд.

Препис от него да се изпрати на страните по делото.