№ 3558
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100504449 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Софийска вода“ АД срещу решение №
2004/05.02.2024 г. по гр.д. № 14661/2023 г. по описа на СРС, 170 състав, с което е
уважен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като е
признато за установено, че „Софийска вода“ АД дължи на „В.р.“ ЕООД сумата в
размер на 35,12 лв., представляваща платена при начална липса на основание сума –
цена за водоснабдителни услуги за периода от 25.09.2021 г. до 22.10.2021 г. за обект с
кл. № **********, съгласно фактура № **********/22.10.2021 г., за която е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.09.2022 г. по гр.д. № 35560/2022 г. по
описа на СРС, 170 състав.
Въззивникът - „Софийска вода“ АД, поддържа, че решението на Софийски
районен съд е неправилно. Твърди, че по делото не се установява да е налице
обедняване на ищеца, доколкото сумата е заплатена от трето за спора лице. Ето защо,
моли обжалваното решение да бъде отменено, като предявеният иск бъде отхвърлен.
Претендира разноските по производството.
Въззиваемият – „В.р.“ ЕООД, оспорва жалбата, като счита, че
1
първоинстанционното решение е правилно, поради което моли същото да бъде
потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „В.р.“ ЕООД с иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен срещу „Софийска
вода“ АД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер
на 35,12 лв., представляваща платена при начална липса на основание сума – цена за
водоснабдителни услуги за периода от 25.09.2021 г. до 22.10.2021 г. за обект с кл. №
**********, съгласно фактура № **********/22.10.2021 г., за която е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.09.2022 г. по гр.д. № 35560/2022 г. по описа на
СРС, 170 състав.
Ищецът – „В.р.“ ЕООД, твърди, че не е потребител на водоснабдителни услуги в
процесния имот, а освен това „Софийска вода“ АД не е предоставило в имота
водоснабдителни услуги с цена в размер 35,12 лв., съгласно фактура №
**********/22.10.2021 г. Въпреки посоченото, сумата по фактурата е заплатена, за да
се избегне преустановяване на водоподаването в имота, но счита, че плащането е
извършено при начална липса на основание. За посочената сума е подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като в производството по ч.гр.д.
№ 35560/2022 г. по описа на СРС, 170 състав, заявлението е уважено и е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.09.2022 г. Длъжникът е възразил спрямо
същата, поради което предявява посочения иск.
С обжалваното решение искът е уважен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
За основателност на иска в доказателствена тежест на ищеца (ответник по
въззивната жалба) да докаже, че сумата по фактура № **********/22.10.2021 г.,
издадена за претендирана спрямо „В.р.“ ЕООД от страна на ответника (въззивник) цена
за водоснабдителни услуги за периода от 25.09.2021 г. до 22.10.2021 г. за обект с кл. №
**********, е заплатена, поради което е налице обедняване от страна на „В.р.“ ЕООД.
В тежест на ответника (въззивник) е да докаже, че е налице основание за
извършеното плащане, а именно – че между страните е налице облигационно
отношение по договор за предоставяне на водоснабдителни услуги за обект с кл. №
**********, както и че за периода от 25.09.2021 г. до 22.10.2021 г. е предоставил
реално такива в обекта с цена в размер на получената сума - 35,12 лв.
Ответникът не е ангажирал никакви доказателства за установяване на
2
възложените му в тежест факти и обстоятелства. Основният спорен по делото въпрос е,
дали е налице обедняване от страна на ищеца.
Видно от разписка от 28.06.2022 г., на посочената дата в полза на „Софийска
вода“ АД е заплатена сумата в размер на 38,88 лв. В основанието за извършеното
плащане е посочено – плащане по фактура № **********/22.10.2021 г., кл. №
**********, „В.р.“ ЕООД. Плащането е извършено от трето за спора лице – Х.М.М..
Съгласно представената фактура № **********/22.10.2021 г., същата е издадена от
„Софийска вода“ АД, като е посоченото, че задължено лице се явява „В.р.“ ЕООД, а
дължимата сума е 35,12 лв. и представлява цена за водоснабдителни услуги за периода
от 25.09.2021 г. до 22.10.2021 г. за обект с кл. № **********. На основание чл. 73 ЗЗД,
задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора,
освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. В този случай,
погасителният ефект на плащането настъпва в правната сфера на длъжника, като
последният отговаря пред лицето, платило вместо него задължението.
Предвид посоченото, налице е обедняване от страна на „В.р.“ ЕООД с оглед
извършеното плащане на задължението по процесната фактура, доколкото „В.р.“
ЕООД дължи заплатената сума в полза на третото лице, извършило плащането (чл. 74
ЗЗД).
Ето защо, претенцията, основана на фактическия състав на неоснователното
обогатяване, е основателна, поради което правилно първоинстанционният съд е
уважил искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Следва да се посочи, че обжалваното решение
съдържа подробни мотиви във връзка със спорния факт, свързан с наличието на
обедняване за ищеца, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл.
272 ГПК препраща към тях.
Във връзка с изложеното съдът счита, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски, но
същият не е представил доказателства за извършването на такива, поради което не
следва да се ангажира отговорността на въззивника по чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2004/05.02.2024 г. по гр.д. № 14661/2023 г. по
описа на СРС, 170 състав.
3
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4