Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Асеновград, 14.06.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно
заседание на четиринадесети юни през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ
с участието на
секретаря Ася И., като разгледа НАХД № 134 по описа на Асеновградски
районен съд за 2019 година, докладвано от съдията, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 395102-F401009/08.01.2019 г. на Началник на Отдел
„Оперативни дейности“–Пловдив, ЦУ на НАП- Жулиета Никова Михайлова на „***“
ЕООД с БУЛСТАД ********* със седалище и адрес
на управление: гр.Пловдив, ул. „И.Г.“ № 28
ап.13 , представлявано от Н.С.А. на
основание чл.185 ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание
– имуществена санкция в размер на 600 лв. за нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118 ал.4 от ЗДДС.
Срещу НП е депозирана жалба от „***“ ЕООД. В жалбата и в съдебно
заседание чрез процесуалния представител адв. Ножаров се изразява становище за
незаконосъобразност на издаденото НП, отрича се факта на нарушението, навеждат
се твърдения за допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила в процедурата по издаването му, както
и за неправилно приложение на материалния закон. Алтернативно се излага
становище за маловажност на нарушението и редукция на санкцията в законовия
минимум. Искането към съда е за пълната му отмяна или за намаляване на
санкцията.
Въззиваемата страна – Отдел „Оперативни дейности“ –Пловдив при ЦУ на НАП се представлява от
юрисконсулт Зафирова, която моли за потвърждаване на НП, като законосъобразно,
обосновано и правилно.
Асеновградският районен съд, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата и от страните, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежно
легитимиран процесуален субект и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана
по същество същата е частично основателна, но само досежно размера на
санкцията.
От приетите писмени доказателства по делото, както и
от свидетелските показания се установява, че на 15.08.2018 г. от служители на ЦУ
на НАП, сред които бил и актосъставителя Л.К., била извършена оперативна проверка
в обект – копирен център, находящ се в гр. Асеновград, бул. „***“ 17,
стопанисват от „***“ ЕООД, във връзка със спазване на разпоредбите на действащото
данъчно законодателство. При проверката
е установено, че в регистрираното в обекта
фискално устройство не се регистрира
всяка промяна на касовата наличност, а
именно установено е, че не е регистрирана чрез операцията „служебно въведени суми“, промяна в касовата
наличност в размер на 22.58 лева, представляващи парични средства, намиращи се
в касата на обекта. Затова е прието, че от дружеството – жалбоподател „***“ ЕООД е
допуснато нарушение на Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ. За да се достигне
до тази констатация било установено, че наличното в проверявания обект ФУ конструктивно
притежават възможността за извършване на операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. От описа на паричните средства
в касата към момента на започване на проверката и фактическата наличност се
установила разлика в размер на 22.58 лв., за която сума в следствие на
неизползването на функцията „служебно въведени суми“ е довело до невъвеждането
им като начални суми в началото на работния ден.
За констатираното нарушение на 21.08.2018
г. на дружеството бил съставен АУАН в присъствието на управителя, който го
подписал без възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното НП, с което на сдружението
жалбоподател за горното нарушение било наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 600 лв.
При така установената
фактическа обстановка и след като провери изцяло и във връзка с възраженията на
жалбоподателя законосъобразността и
обосноваността на наказателното постановление съдът намира следното от правна страна:
НП
е законосъобразно и в хода на административно-наказателната процедура не са
допуснати процесуални нарушения. Самото НП е издадено по реда на чл. 36 ал. 1
от ЗАНН, в преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН, съдържа изискуемите
законови реквизити и е издадено от компетентен орган- началник на отдел в ЦУ на НАП, упълномощен
за това, съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г.
на Изпълнителния Директор на НАП. Конкретните обстоятелства по
нарушението, датата и мястото на извършването му, са подробно и ясно описани в
обжалваното НП, като в конкретния казус са установени от приложените към
административно-наказателната преписка писмени доказателства, потвърдени и чрез
събраните гласни доказателства посредством разпита в качеството на свидетел на
актосъставителя и на свидетелката К..
По несъмнен начин
се установява, че дружеството жалбоподател е извършило нарушение на чл.33 ал.1
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Посочената норма въвежда правилото, че извън
случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми. В
конкретния случай, след като е установена касова разлика в размер на 22.58 лв.,
която не е регистрирана във ФУ чрез операцията „служебно въведени суми“, очевидно
не е отбелязана посочената промяна на касовата наличност, с което е реализиран
обективния състав на горното нарушение.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, изложено в жалбата, че същият е санкциониран двукратно за едно и
също нарушение, като сочи издаденото срещу него паралелно НП № 395105-F400997808.01.2019
г., тъй като са налице две различни нарушени материално правни разпоредби. В настоящия случай нарушението е по чл. 31 ал.1
от Наредба № 18-Н/ 13.12.2006 г., а по горното НП нарушението е по чл. 3 ал.1
от Наредбата. Т.е. касае се за две различни нарушения с различен обективен
състав, които подлежат на отделно санкциониране.
Правилно
описаното нарушение е съотнесено и към съответсвуващата му санкционна
разпоредба – чл. 185 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС, която предвижда в тези
случаи имуществена санкция от 500 лв. до 2000 лв., когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, както е в процесния случай.
При оразмеряване
на санкцията административно - наказващият орган
не е приложил прецизно основния критерий по чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта
на нарушението. Не са взети в предвид обстоятелствата, че до настоящия момент
няма данни друг път жалбоподателя да е санкциониран по административен ред за
нарушения на данъчното законодателство, от деянието не са настъпили вреди извън
съставомерните, а нерегистрираната промяна в касовата наличност е била във сравнително малък размер, поради
което вредата за фиска е незначителна. Ето защо, наложената имуществена санкция
следва да се редуцира в рамките на законовия минимум от 500 лева.
Съдът намира, че
не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е
налице „маловажен случай” на административно нарушение. При тълкуване на
посочената норма чл. 28 от ЗАНН следва да се съобразят същността и целите на
административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид
и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административно наказателният процес е
строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага
съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на
законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание
имуществена санкция за неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано
в ЗДДС. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена
от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на
задължения към държавата при осъществяване на финансовата й дейност. Именно
поради това и нормативно определените минимуми на административни наказания за
тях са във висок размер, без за налагането им да се изисква някаква минимална
стойност на предмет на нарушението. Стойността на предмета на
нарушението при формалния характер на състава на отговорността по чл. 185, ал. 2, вр. с ал.1
от ЗАДС няма отношение при преценката за наличието или
значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните
последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък
да влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на
маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. С оглед на изложеното Съдът
приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по
правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от
административно-наказателна отговорност.
Предвид изложените съображения и
на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление № 395102-F401009/ 08.01.2019
г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“–Пловдив, ЦУ на НАП- Жулиета
Никова Михайлова, с което на „***“ ЕООД
с БУЛСТАД ********* със седалище и адрес
на управление: гр.Пловдив ул. „И.Г.“ №
28 ап.13, представлявано от Н.С.А. на
основание чл.185 ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание
– имуществена санкция в размер на 600 лв. за нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118 ал.4 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкция на 500 лева.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд – гр. Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: