РЕШЕНИЕ
№ 227
гр. Габрово, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ива Димова
Членове:Симона Миланези
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело
№ 20244200500326 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 77 от 23.02.2024 г., постановено по гр. д. № 855/2023 г.,
Габровският районен съд е отхвърлил изцяло предявения иск по чл. 422, ал.1
от ГПК от „Овергаз Мрежи" АД, ЕИК130533432, против М. И. П., гр.
Габрово, с е поискано да бъде признато за установено, че ответницата М. П.
дължи на „Овергаз Мрежи" АД: сумата от 1 625, 01 лв. - главница за
разпределение, снабдяване, доставка, достъп до газопреносната мрежа и
пренос на природен газ по приложени фактури, от която: 759, 41 лв.- за
периода 01.10.2021 г. - 31.12.2021 г. и 865, 60 лв. за периода 01.02.2022 г.-
30.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 84, 49 лв. -
лихва за периода 11.08.2022 г. - 08.02.2023 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 208/10.03.2023 г. по
ч.гр.д. № 401/2023 г. по описа на Габровски районен съд, като
неоснователенен и недоказан.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
1
„Овергаз Мрежи“ АД, чрез от адв. Л. Н., в която се твърди, че същото е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение
на съдопроизводствените правила. В противоречие с материалния закон и
необоснован е изводът на съда, че собственикът на имота не отговаря за
задълженията за потребен природен газ. Съгласно чл. 6 и чл. 7 от ОУ, приети
от КЕВР, потребител на природен газ за битови нужди е собственик на имота,
който с присъединен към газоразпределителната мрежа на „Овергаз Мрежи“
АД и който е предназначен за жилищни нужди. Твърди се, че Н. И. е
прехвърлила собствените си идеални части от газоснабдения имот на М. И. П.
и от тази дата последната е собственик на целия газоснабден имот, поради
което придобива качеството на потребител на недвижимия имот при публично
известни общи условия, съгласно ЗЕ. Възразява се, че без значение е факта,
дали ответницата живее и ползва имота, тъй като по смисъла на закона и ОУ
тя придобива качеството на потребител на природен газ с придобиване на
собствеността върху имота. Посочва, че след прехвърляне на собствеността е
налице законово заместване в правоотношението като длъжник по вземането е
новият собственик на имота, като в случая Н. И. не е вещен ползвател на
целия имот, а само на част от него. Заявява, че независимо от факта, че Н. И. е
страна по договор с газоснабдителното предприятие, то собственикът
отговаря солидарно с нея. Без значение е и факта на чие име са издадени
фактурите. Моли да се отмени обжалваното съдебно решение и да се уважи
предявеният иск. Претендират се разноските по делото.
В срок е постъпил отговор на жалбата от М. И. П. с ЕГН ********** от
гр. Габрово, ** чрез адв. Х. К. П. - ВТАК, в който същата се оспорва по
подробно изложени аргументи и се моли да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 422 от ГПК да
признае за установено между страните, че М. И. П., гр. Габрово, дължи на
„Овергаз Мрежи" АД с ЕИК *********, сумите по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 208/10.03.2023 г. по
ч.гр.д. № 401/2023 г. по описа на Габровски районен съд както следва: 1) 1
625,01 лв. - разпределение, снабдяване, доставка, достъп до газопреносна
2
мрежа и пренос на природен газ, от които 759,41 лева, за периода 01.10.20211
г. - 31.12.20211 г. и 865,60 лева, за периода 01.02.2022 г. - 30.08.2022 г. за
обект с адрес: гр. В., обл. В., у** и абонатен № **, които не е заплатила; 2)
84,49 лв. - мораторна лихва върху главницата лихва за забава изчислена от
деня следващ датата на падежа на всяка фактура до 09.02.2023 г.; законната
лихва върху главницата за периода от датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение 09.02.2023 г., до окончателното изплащане
на дължимата сума. Твърди се, че ответницата е придобила собствеността
върху цели имот, който е снабдяван с природен газ от ищеца за процесния
период, поради което дължи плащане на потребените количества, в качеството
си на потребител на основание ОУ на дружеството и ЗЕ, независимо, че не е
страна по договорите за доставка и разпределение на природен газ.
В срок е постъпил отговор от М. И. П., чрез ав. Х. П., в който
предявените искове се оспорват изцяло, като неоснователни. Възразява се, че в
имота не е доставян газ и ответницата не е потребила газ, ако е доставена.
Доколкото продавачката Н. И. е страна по процесните договори и същата е
запазила, с акта за продажба, пожизнено вещно право на ползване в имота
върху 2/3 ид. части, а за останалата 1/3 е сключила заем за послужване с
ответницата, то същата не е потребител и не дължи заплащане на процесните
фактури. Ползувателката е сключила порцесните договори и тя е страна по
тях, като видно от доказателствата и фактурите са издадени на нейно име.
В срок е постъпил отговор и от ответницата М. И. П., в който
предявените искове се оспорват изцяло, като неоснователни. Освен
изложените доводи от процесуалния й представител, същата в отговора се
позовава на т. 1 от ТР № 2/2017 г. на ОСГК, като твърди, че в случая са налице
и двете хипотези, при които не собственикът, а титулярът на ограниченото
вещно на ползване, съответно ползвателят на облигационно основание дължи
цената на потребената енергия.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е
приел, че страна по облигационното правоотношение с „Овъргаз мрежи“ АД е
Н. И., която е сключила договор за предоставяне на услуги и за
присъединяване и разпределение за обекта, находящи се в град. В. с
предназначение жилище, като същите са сключени по нейно искане като
потребителя. Всички фактури за количеството доставена газ в посоченото
3
жилище са издадени на името на потребителя Н. И., която е и титуляр на
вещното право на ползване на имот. Следователно същата има качеството на
потребител на природен газ за битови нужди по смисъла на утвърдените ОУ в
договорите за продажба на природен газ. По тези съображения съдът е приел,
че ответникът М. П. няма качеството на потребител на природен газ за битови
нужди за процесния период и обект на потребление, поради което не дължи
заплащане на сумите за доставката му.
Въззивният съд, като прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, намира, че РС-Габрово правилно е установил фактите по
делото. Постановеното решение е валидно и допустимо, а по същество е
правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено, а жалбата да се
остави без уважение.
От доказателствата по делото се установява, че страна по
облигационното правоотношение с „Овергаз Мрежи" АД е лицето Н. К. И.,
която на 25.11.2014 г. е сключила с дружеството договори за предоставяне на
услуги за присъединяване, разпределение на природен газ, снабдяване с
природен газ и доставка на природен газ на обект, находящ се в В., с
предназначение: жилище, апартамент, по искане на потребителя - Н. К. И.,
към газоразпределителната мрежа на територията на гр. В..
Не е спорно, че през 2019 г. М. И. П. придобива чрез покупко- продажба
от „Илстрой“ ООД 1/3 ид. части от процесния недвижим имот находящ се в В..
През 2019 г. ответницата М. И. П. е придобила чрез покупко-продажба
от Н. К. И. 2/3 от процесния апартамент находящ се гр. В. Търново, видно от
нотар. акт за покупка продажба № 10, том 1, рег. № 318 от 2019 г., в който, от
приетата по делото съдебно техническа експертиза, е установено, че е
доставен природния газ за процесния период. От същият нотар. акт се
установява, че продавачът Н. К. И. си е запазила вещното право на ползване
върху 2/3 ид. части от продадения имот. За останалата 1/3 ид. части е сключен
договор за заем за послужване от 18.01.2019г., по силата на който ответницата
е предоставила на Н. К. И. безвъзмездно вещното право на ползване върху
1/3идеална част от имота. Действието на този договор е продължавано с
анекси. Всички процесни фактури за количеството на доставена газ в
посоченото жилище са издадени на Н. К. И., която е и титуляр на вещното
право на ползване на имота.
4
С оглед гореизложеното безспорно по делото е установено, че през
процесния период Н. К. И. има вещно право на ползване за 2/3 ид. части от
имота и 1/3 ид. части на договорно основание. Видно от приложените фактури
по делото безспорно партидата за имота се води на потребителя Н. К. И. и
същата е страна по сключените договори с ищцовото дружество.
Съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 6 от Общите условия за
разпределение и снабдяване с природен газ на потребителите за битови нужди
на „Овергаз Север" ЕАД, потребител на природен газ за битови нужди е
физическо лице- собственик или титуляр на вещното право на имот, което
ползва природен газ в домакинството си. Изключени от това правило е
разяснено в т. 1 от ТР № 2/2017 г. на ОСГК, приложимо и към настоящия
случай, според което собствениците и титулярите вещното право на ползване
върху топлоснабден имот дължат цената на доставената енергия съгласно ЗЕ в
хипотезата, при която топлоснабдения имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползватели на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят, като клиент на топлинна енергия за
битови нужди дължи цената й.
С оглед гореизложеното именно Н. К. И. има качеството на потребител
на природен газ за битови нужди по смисъла на утвърдените Общи условия в
договорите за продажба на природен газ, тъй като са налице и двете хипотези,
при които не собственикът – ответницата М. И. П., а титулярът на
ограниченото вещно на ползване, съответно ползвателят на облигационно
основание дължи цената на потребената енергия. По делото не се твърди и
съответно не се установява вещното право на ползване да е прекратено.
Наличието на учредено вещно право на ползване по отношение на
газифицирания имот е основание разноските за ползването му, в това число и
за консумираното количество природен газ, да бъде ангажирана отговорността
на вещния ползвател, но не и на собственика на жилището. Невяна И. има и
качество на потребител, ползващ имота на договорно основание по относно
1/3 ид.част и на основание сключените от нея договор за предоставяне на
услуга с ищцовото дружество, като потребител с ответното дружество и това
обстоятелство не е променяно и след прехвърляне на собствеността върху
5
имота, върху който същата е запазила вещно право на ползване за 2/3 ид.
части, а за останалата 1/3 е договорен ползвател.
По изложените съображения, съдът приема, че ответникът М. И. П.,
макар и собственик на процесния имот не е потребител на природен газ за
битови нужди за процесния период и обекта в отношенията с ответника, не
отговаря за задълженията за потребен природен гази и не дължи заплащане на
суми за доставката му.
При гореизложените доводи, обжалваното решението, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата да се остави без
уважение като неоснователна.
С оглед изхода на делото в полза на ответницата следва да се присъдят
разноските за въззивната инстанция в размер на 500 лв. – заплатено адв.
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 77 от 23.02.2024 г. постановено по гр. д.
№ 855/2023 г. от Габровския районен съд, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „Овергаз Мрежи" АД, ЕИК130533432, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Лозенец, ул. „Филип Кутев“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ
НА М. И. П., с адрес гр. **, разноски за въззиванта инстанция в размер на 500
лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6