Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Каварна 29.06.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Каварненският районен съд в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при
участието на секретаря А.М. и в присъствието на прокурора …………………, като
разгледа докладваното от съдията Гр.д. № 356 по описа за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба подадена от кооперация „А. І”, ЕИК ***, с председател К.М.К., действаща чрез
пълномощника адв. Г.Г. ***-63-В.Б.” ЕИК ***, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 258 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът излага, че в средата на месец
юли 2012 г. сключил с ответника договор за извършване на услуга, по силата на
който се задължил да извърши жътва на 1 818 дка. пшеница от полета на
ответника, срещу заплащане на цена от 7 лв. на декар или общо 12 726 лв.,
плюс дължим ДДС, с който общата сума по договора възлизала на 15 721.20
лева. След извършване на договорената дейност ищцовата кооперация съставила
фактура № 250/06.08.2012г., подписана от ответника без възражение. Твърди, че
въпреки изправността му по договора и до настоящия момент ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение да заплати стойността на услугата, съгласно
издадената фактура. Твърди още, че във връзка с подадено от него заявление по
реда на чл. 410 от ГПК, пред РС Каварна било образувано Ч.Гр.д. № 154/2017 г. и
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 91/20.03.2017 г., с
която е разпоредено ответникът да му заплати сумата от 15 721.20 лева,
представляваща главница за незаплатена и дължима сума за извършена услуга –
жътва на пшеница и начислен ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда – 17.03.2017 г., сумата 7 378.60 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 06.08.2012 г. до 16.03.2017 г., както и сумата
1 662.14 лв. представляваща направените по делото разноски. В срока по чл.
414, ал. 2 от ГПК, длъжникът е подал възражение, като е оспорил дължимостта на
вземането, което е обусловило предявяването на настоящия иск. С изложените
твърдения моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
съществуването на вземането му предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение № 91/20.03.2017 г., издадена по Ч.Гр.д. № 154/2017 г. по описа на РС
Каварна.
В съдебно заседание и в представената писмена защита,
чрез процесуалния си представител излага подробни аргументи, досежно
основателността и доказаността на исковите си претенции и
неоснователността на предявеното от
ответника възражение за прихващане. Претендира за присъждане на разноските
сторени в заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез
процесуалния си представител адв. Р.Г. депозира писмен отговор, с който оспорва
исковете като неоснователни. Твърди, че не дължи плащане по фактура №
250/06.08.2012 г., поради отпаднало основание за нейното плащане – разваляне на
договора на основание чл. 87, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, поради забавено изпълнение.
Излага, че съгласно постигнатата между страните договорка, ищецът е следвало да
извърши жътвата за не повече от четири-пет дни, като приключи не по-късо от
10.08.2012 г. Поради неизпълнение на поетото задължение от ищеца, ответникът
сам със собствени средства и труд е извършил жътвата. Последното е довело до
забава при прибиране на реколтата и до реализиране на вреди изразяващи се в
отпадане и олекване на зърнато поради късното му прибиране, като изчислените от
ответника загуби възлизали в размер на 66 611,52 лева. Твърди, че след
разваляне на договора е поискал издаване от ищеца на кредитно известие за
процесната фактура, но не е получил такова.
В условията на евентуалност прави възражение за
прихващане между претендираните от ищеца суми в размер на 15 721,20 лв. –
главница и 7 378,60 лв. – мораторна лихва, и своето вземане за вреди
от неизпълнението на поетото с договора
задължение от страна на ищеца, довело до забавеното прибиране на пшеницата, в
размер на 66 611,52 лв., до размера на по-малката от двете суми. Претендира
за присъждане на разноските сторени в заповедното и исковото производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
Между страните не е спорно обстоятелството, че през
месец юли 2012 г. са сключили договор за изработка с предмет жътва на пшеница
от полета стопанисвани от ответника, с машини и труд предоставени от ищеца.
Представена е по делото фактура № 250 от 06.08.2012 г.,
издадена от Кооперация „А. І”, с получател ЕТ “Б.-63-В.Б.”, с описание на
сделката "жътва на пшеница - услуга" на 1818 дка., при единична цена
на дка. – 7 лв., на обща стойност 15 721 лв. с ДДС, подписана и от двете
страни.
С оглед направеното оспорване от ответника на реалното
извършване на договорената услуга, по делото бяха събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите Н.И.Ж., Й. Й.Д., Е.Х.Н. и Г.Д.Г..
От показанията на свидетелите Н.Ж. и Й.Д. се
установява, че през 2012 г. и към настоящия момент работят в ищцовата
кооперация, като първият е отчетник на труда, а вторият механизатор-комбайнер.
И двамата разказаха, че в средата на месец юли 2012 г. по разпореждане на
Председателя на кооперацията, в продължение на два дни са извършвали жътва на
пшеница, на полета стопанисвани от ответника. Свидетелят Ж., след устно
разпореждане на председателя изпратил трима комбайнери и трима трактористи със
съответната механизирана техника за извършване на услуга по жътва и извозване
на пшеницата. Свидетелят е категоричен
за датите на които е предоставена услугата – 15.07. и 16.07.2012 г., т.к. с
оглед естеството на задълженията си – отчитане на положения труд от работниците
е водил дневник, в който е записвал кой от работниците, каква работа е
извършвал. Въз основа на тези записки /ползвани в съдебно заседание/ свидетелят
заяви, че на посочените дати, лично е изпратил трима комбайнери с машините, и трима
трактористи – П.К., П.Д. и В.Д.за извозване на пожънатата пшеница.
Показанията на свидетеля Й.Д. изцяло кореспондират с тези на Ж., като
разликата в една от датите 15/17.07, съдът не намира за съществена, до такава
степен, че да разколебае достоверността на показанията му, вземайки предвид
изминалият дълъг период от време. Свидетелят посочи конкретни обстоятелства
около извършването на самата жътва, както и имената на другите двама комбайнери
– С.М. и Пл.. Показанията на двамата свидетели, съдът намира, за
последователни, обективни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което
ги кредитира изцяло.
При разпита на свидетеля Й.Д., същият първоначално
заяви, че е категоричен, че през 2012 г. никой не им е помагал при прибиране на
реколтата от пшеница и затова са се забавили и са продължили с жътвата до
м.август. След извършената очна ставка със свидетеля Д., същият бе разколебан в
показанията си и заяви, че не си спомня за такъв случай, при който да са им
помагали работници от ищцовата кооперация, както и не си спомня дали ги е
виждал на посочените дати в техните полета, и дали са жънали. Показанията на
този свидетел, като вътрешно противоречиви и противоречащи на останалите гласни
и писмени доказателства и вземайки предвид личните си впечатления от начина на
депозирането им съдът не кредитира, като ги намира за необективни и недостоверни.
От показанията на свидетелката Е.Н., работеща като счетоводител
при ответния едноличен търговец се установи, че през месец август 2012 г. й е
представена процесната фактура с № 250/06.08.2012 г., като тя в изпълнение на
задълженията си я е осчетоводила. По късно й казали /без да конкретизира кой и
кога/, че договорката е била развалена и трябвало ищцовата кооперация да им
издаде кредитно известие. Заяви, че е провела няколко разговора със
счетоводството на ищеца, без да може да посочи с кого и кога, при които ги
уведомила, че следва да й издадат кредитно известие, но така и не е получила
такова. Свидетелката заяви също, че процесната фактура не е разплатена от
ответника и по нея е изтеглен данъчния кредит. Съдът кредитира показанията на
този свидетел, с изключение на тези досежно водени разговори с представители на
ищеца за издаване на кредитно известие, т.к. ги намира е непълни и необективни
в тази им част.
По искане на
ответника и за доказване на заявеното възражение за прихващане, бе изслушано и
прието заключение на съдебно-агрономическа експертиза извършената от вещото
лице К.В.Н., от която се установя, че през 2012 г. добивите от дка. пшеница за
Североизточна България са 465 кг/дка. при средна пазарна цена на тон пшеница –
433.00 лв. Относно средния размер на загубата на тегло на пшеница, поради
олекване и отпадане вещото лице е дало принципен отговор, че бонификацията
/фири, загуби, сторниране на тегло/ са функция от влага, чужди примеси и
хектолитрово тегло, като общата загуба в теглови проценти 2,6% от общия добив на зърно е в размер на
9513.01 лв. или 21.97 т. по-малко. Заключението по така изготвената експертиза
съдът не кредитира, т.к. същото е общо и принципно и не дава отговор на
конкретно поставени въпроси, като вещото лице в съдебно заседание заяви, че
поради изминалия дълъг период от време и липсата на конкретни данни не е
възможно даването на конкретни отговори на поставените въпроси. В частта на
заключението в което вещото лице е направило правни изводи относно това кой е
извършил процесната жътва, заключението се явява недопустимо.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Установителните искове по чл. 422 ГПК
са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от своевременно
депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет
същите вземания.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 258 от ЗЗД:
За да бъде уважен предявения по реда на чл. 422 от ГПК
положителен установителен иск /за съществуване и дължимост на вземане/ следва
да бъде доказано признатото в заповедното
производство по реда на чл. 410 и сл. от ГПК в полза на ищцовата страна
вземане, индивидуализирано в заповед за изпълнение на парично задължение с
длъжник - ответникът, осъществяване на фактическия състав от който произтича
претендираното вземане, съдържанието на вземането, размерът му и настъпилия
падеж.
В процесния случай от въведените в исковата молба
твърдения, се установява, че е предявен иск, за установяване на изискуемо по
договор за изработка - жътва на пшеница възнаграждение, което е останало
неизплатено от възложителя.
С договора за
изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно
поръчката на другата страна (възложител), а последната - да заплати
възнаграждение (чл. 258 ЗЗД). Съгласно
разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изр. първо ЗЗД поръчващият трябва да заплати
възнаграждение за приетата работа. За приета следва да се счита работата,
когато възложителят получи фактически изработеното и не направи възражения
относно количеството, качеството на изработеното или времето на предаването.
Получаването на изработеното без възражения (доколкото възложителят е длъжен да
прегледа изработеното) означава, че предаденото съответства на уговореното в
количествено, качествено и времево отношение, освен ако по-късно не се открият
скрити недостатъци – чл. 264 ЗЗД. В
случай че са уговаряни единични цени, размерът на възнаграждението се
установява при приемане на работата - чл. 266, ал. 1, изр. второ ЗЗД. Следователно, за да бъде проведен успешно
иска на изпълнителя за заплащане възнаграждение за възложената работа, той е
длъжен да докаже чрез провеждане на главно и пълно доказване, че между него и
ответникът е сключен валиден договор за изработка, неговия предмет (видове
работа, възнаграждение и др.), изпълнението на възложената работа съобразно
уговореното и приемането й от възложителя без възражения, както и размера на
претендираното възнаграждение.
За да
отблъсне предявения иск, ответникът следва или да докаже, че възложеното не е
изпълнено въобще, или не е изпълнено точно, за което своевременно е направено
възражение, или че дължимото е платено, или пък задължението е погасено по друг
начин.
В настоящото
производство не се спори, а и се доказа от приетите писмени и гласни
доказателства, че между кооперация „А. І”, като изпълнител и ЕТ "Б.-63-В.Б.",
като възложител е сключен договор за механизирана услуга, в изпълнение на който
ищецът е извършил възложената му от ответника услуга - жътва на пшеница от
полета стопанисвани от ответника, за което е издадена фактура № 250/06.08.2012
г. на обща стойност 15 721.20 лева с ДДС. Издадената фактура от ищеца е
подписана от ответника, като същата съдържат описание на услугата, стойност,
начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. От свидетелските
показания на Е.Н. – счетоводител при ЕТ, неоспорени от страните се доказа, че фактурата е осчетоводена при
ответника, включена е в справките-декларации и дневниците по ЗДДС и по нея
ответникът е ползвал правото на данъчен кредит. Включването на фактурата в
дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея
представлява признание на задължението и доказва също неговото съществуване. В
посочения смисъл е и трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, именно: решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.,
решение № 96/26.11.2009 г. на ВКС, І Т.О., решение № 46/27.03.2009 г. по т.д. №
546/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009
г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г. на ВКС,
ІІ Т.О./
Вземайки предвид представената, неоспорена от
ответника фактура и събраните в процеса гласни доказателства, съдът намира за
доказано, че ищецът е извършил договорената между страните услуга – жътва на
пшеница, за което е издадената фактура от ищеца, по която ответникът дължи
плащане на възнаграждение за извършената работа. В случая е налице приемане на
извършената услуга с конклудентни действия - с подписването на издадена от изпълнителя
фактура, осчетоводяването и включването й в дневника за покупко-продажбите по
ДДС и ползването на данъчен кредит. С поредица свои решения постановени по реда
на чл. 290 ГПК и следователно представляващи задължителна практика по смисъла
на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съставите на ВКС приемат, че фактурата може да се
приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение между
страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид,
стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на
издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на
ответника, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на
данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват
неговото съществуване. От своя страна ответникът не е ангажирал доказателства,
че в качеството си на възложител е направил възражение за неизпълнение на
договора в законоустановения сок и по предвидения начин, при което следва да се
приеме, че изпълнителят е изправна страна и възложителят му дължи заплащане на
цената на услугата в размера посочен в издадената фактура. Ответникът не оспорва обстоятелството, че не
е превел дължимата сума, като горното се доказва и от свидетелските показания
на Е.Н. - счетоводител при едноличния търговец, поради което искът се явява
основателен за пълния предявен размер от 15 721.20 лева.
Основателно е и искането за присъждане на законна
лихва за забава върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение пред съда, до окончателното й плащане.
С оглед така приетото за доказано точно изпълнение на
сключения между страните договор, напълно неоснователно и недоказано се явява
възражението за прихващане заявено от ответника.
Както бе посочено вече, в случая се касае до договор
за изработка /чл. 258 ЗЗД/. Съгласно уредбата на този вид договорни отношения,
ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката, или извършената
работа има недостатъци, поръчващият може да иска заплащане на разходите,
необходими за поправката или намаляване на възнаграждението. Ако пък
недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за предназначението
си, поръчващият може да прекрати договора. Това той може да направи с
едностранно писмено изявление до изпълнителя /чл. 87, ал. 1 ЗЗД/, доказателства
в каквато насока липсват по делото. Съгласно чл. 265, ал. 3 ЗЗД, обаче тези
права се погасяват в шестмесечен срок. Срокът е давностен и в този смисъл има
направено възражение от ищеца.
В определения от закона срок, поръчващият ЕТ „Б.-63-В.Б.”
не е направила такива възражения. Нещо повече приета е била и съставената
фактура, за дължимото възнаграждение за извършената работа от ищеца, отново без
възражения. При това положение заявеното след законоустановения срок, едва в
исковото производство възражение се явява неоснователно, поради което не следва
да бъде уважавано.
По иск с
правно основание чл . 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Иска за признаване дължимостта на сума в размер на 7 378.60
лева, представляваща мораторна лихва върху неплатена в срок сума по договора за
периода 06.08.2012 г. до 16.03.2017 г., съдът намира за основателен.
Вземането за лихва, релевирано с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД,
има акцесорен характер, като за основателността му следва да се установи
наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава. Съдът достигна до
фактически и правни изводи за наличието на главен дълг. Константна е съдебната
практика по въпроса, че вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се съизмерява с
изтеклите лихви, които се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника
в забава до плащането на главницата. Вземането за лихви възниква от момента на
изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане
(чл. 119 ЗЗД).
Ответникът е бил длъжен да изплати цената на услугата
на 06.08.2012 г. - дата на издаване на фактурата, тъй като
цената следва да се плати при възникване на данъчното събитие. Тъй като не е
направил това, възложителят се е поставил в положението на неизправен длъжник и
следва да бъде осъден да заплати обезщетение за забава върху неизплатената сума
по фактура № 250/06.08.2012 г. за периода от 06.08.2012 г. до 16.03.2017 г.,
възлизаща на сумата от 7 378.60 лева, за която искът следва да бъде уважен.
По
разноските:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят в
полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е съответно искане,
представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на
462.14 лева - платена държавна такса за завеждане на иска и 1200,00 лева -
възнаграждение за един адвокат. Разноските от общо 1662,14 лева, по исковото
производство, ще се поставят в тежест на ответника.
Съгласно т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя размера
им, съобразно издадената заповед за изпълнение. Следователно, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца ще се присъдят разноските в заповедното
производство в размер на 462,14 лева - платена държавна такса и 1200,00 лева -
адвокатско възнаграждение.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 258 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че ЕТ „Б.-63-В.Б.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Белгун, общ.
Каварна обл. Добрич, дължи на КООПЕРАЦИЯ „А. І“, ЕИК ***, с адрес с. Белгун, общ. Каварна, обл. Добрич, със законен представител К.М.К., сумата от 15 721,20
лв. (петнадесет хиляди седемстотин
двадесет и един лева и двадесет стотинки),
възнаграждение с начислен ДДС, за извършена услуга – жътва на 1818 дка.
пшеница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.03.2017 г. до окончателно изплащане на вземането, както
и сумата от 7 378,60 лв. (седем хиляди триста седемдесет и осем лева и
шестдесет стотинки), представляваща обезщетение за забава, за периода от 06.08.2012
г. до 16.03.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №
91/20.03.2017 г. по чл. 410 от ГПК, по Ч. гр. д. № 154/2017 г. по описа на Районен
съд Каварна.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЕТ „Б.-63-В.Б.”, ЕИК ***, да заплати на КООПЕРАЦИЯ „А. І“, ЕИК ***, сумата от 1662,14
лв. /хиляда шестстотин шестдесет и два лева и четиринадесет стотинки/ разноски
по Ч. гр. д. № 154/2017 г. по описа на РС Каварна и сумата от 1662,14 лв. /хиляда
шестстотин шестдесет и два лева и четиринадесет стотинки/ разноски, сторени в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………