Решение по дело №362/2019 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ..................

гр. Кюстендил, 02.12.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 362 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Образувано е по искова молба, депозирана от „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, против Ю.Д.Х..

В исковата молба се твърди, че в производство по ч.гр. д. 2437/2018 г. по описа на КРС била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК спрямо ответника. Поради постъпило възражение от него била депозирана и настоящата искова молба.

Сочи се, че между страните по делото били сключени договори № М4844096/19.01.2016 г. и №М3070105/05.02.2012 г., по силата на които на ответника били предоставени електронни съобщителни услуги и продукти, като към първия договор било подписано Приложение №1 от 19.01.2016 г., с което бил изготвен тарифен план за телефонен номер ******, с месечна такса от 20.00 лв. Към същия телефонен номер били активирани услугите Фиксиран интернет и Цифрова телевизия в пакет с предоставената мобилна услуга с абонаментна такса от 19.90 лв., като последната била намалена при промоционални условия на 9.90 лв. за срока на договора (тези обстоятелства се установявали от подписаното допълнително Приложение №1 от 19.01.2015г.) Така общо дължимата такса, която включвала промоционалната такса за услугите интернет и телевизия и определената месечна такса за мобилната услуга, възлизала на 29.90 лв.

Сочи се още, че услугите „Цифрова телевизия“ и „Фиксиран интернет“ били съпътствани от предоставяне на оборудване от страна на мобилния оператор, което подлежало на връщане в 7-дневен срок от прекратяването на Договора за услуги, в противен случай се дължала такса за устройството при услугата „Цифрова телевизия“, респективно неустойка — при услугата „Фиксиран интернет“.

Към същия телефонен номер /******/ бил сключен и Договор за продажба на изплащане от 19.01.2016 г. с предмет — Апарат SAM Galaху S6 32GB Blаск МАТ 20 23м, за срок от 23 месеца като била уговорена първоначална вноска и 23 месечни вноски всяка в размер на 42.00 лв.

Във връзка с посочения вече рамков договор били начислени и други такси, а именно - такса уведомяване за просрочено задължение в размер на 1.49 лв.

По отношение на втория посочен по-горе договор /М3070105/05.02.2012 г./ било подписано Приложение 1 от 05.02.2012 г., с което бил избран тарифен план за телефонен номер ********** със срок на предоставяне на услугата - 12 месеца. Анекс от 02.05.2013 г. удължавал срока на рамковия договор с 12 месеца, а с приложение към Анекса променяло тарифния план за номер **********. Същото приложение в чл. 5.т.2 гласяло, че 12-месечният срок на предоставената услуга щял да се счита за продължен за неопределено време, ако в рамките на последния месечен таксуващ период не било заявено с писмено предизвестие, че абонатът желае да прекрати договора или да промени условията по него.

С Договор за електронни съобщителни услуга от 03.11.2014 г. бил подновен тарифният план за номер *****, а именно - Мтел Трансфер ХS, с месечна такса от 9.90 лв за срок от 24 месеца, считано от 28.11. 2016г. с краен срок 28.11.2016г. В посочения период били издадени и незаплатените от ответника фактури, приложени към исковата молба. В тях била отчетена и цената за СМС в страната /0.14 лв. с ДДС/, върху която цена също се начислявала отстъпка.

Последно била начислена месечна такса с фактура № ********* от 04.07.2016г като впоследствие услугата била спряна поради неплащане от страна на абоната и било преустановено начисляването на месечни такси, а с фактура № ********* от 01.11.2016г. услугата била отново възстановена като били начислени 2 месечни такси в размер на 16.50 без ДДС за периода, през който услугата е била спряна от оператора.

В срока на действие на договора /М4844096 от 19.01.2016г./ били издадени фактури за период 25.01.2016 г. - 26.07.2016 г. на обща стойност 1027.29 лв., както следва: № *********/25.01.2016 г., № *********/25.01.2016 г. с падеж 14.02.2016 г., в размер на 42,00 лв.; № *********/23.02.2016 г., № *********/23.02.2016 г., № *********/24.03.2016 г., № *********/24.03.2016 г., № *********/23.04.2016 г., № *********/25.05.2016 г., № *********/24.06.2016 г., № *********/26.07.2016 г. с падеж 15.08.2016 г. в размер на 42.00 лв.; И фактури по Договор № М307015 от 05.02.2012 г. за периода 04.07.2016г. -01.11.2016 г. на обща стойност 26.65 лв., както следва: № *********/04.07.2016 г., № *********/03.08.2016 г., № *********/01.11.2016 г.

           Ответникът   не   изпълнявал   задълженията   си   да   заплати посочените във фактурите суми, а това довело до едностранно прекратяване на договорите /в т.ч. и на Договора за продажба на изплащане от 19.01.2016г./ и обусловило правото на Оператора да начисли неустойка за това, чийто общ размер възлизал на 698.50 лв.

Заради допуснатото неизпълнение на задължението за плащане в срок била начислена и лихва за забава в размер на 244.83 лв.

Ето защо се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът има задължения към ищеца в общ размер на 1752.44 лева, в т.ч. сумата от: 61,29 лв., дължима по Договор М4844096 от 19.01.2016 г., за доставени мобилни услуги, за което са издадени фактури - № ********* от 25.01.2016 г. с падеж 14.02.2016 г. в размер на 29,90 лв.; № ********* от 23.02.2016 г. с падеж 14.03.2016 г. в размер на 29.90 лв.; и № ********* от 24.03.2016 г. с падеж 13.04.2016 г. в размер на 1.49 лв.; 966,00 лв., дължима по договор за продажба на изплащане от 19.01.2016 г., по следните фактури: № ********* от 25.01.2016 г.; № ********* от 23.02.2016 г.; № ********* от 24.03.2016 г.; № ********* от 23.04.2016 г.; № ********* от 25.05.2016 г.; № ********* от 24.06.2016 г.; № ********* от 26.07.2016 г.; 26.65 лв., дължима по Договор № М307015 от 05.02.2012 г. за периода 04.07.2016г. - 01.11.2016 г., за което са издадени фактури: № ********* от 04.07.2016 г.; № ********* от 03.08.2016 г.; № ********* от 01.11.2016 г.; както и неустойка  в  общ размер  на  698,50  лв.,  в  т.ч. начислена  при прекратяване на договор за доставка на мобилни услуги в размер на 300,06 лв., за периода 09.07.2016 г. - 19.01.2018 г., неустойка при прекратяване на договор за предоставяна услуга Фиксиран интернет в пакет от приложение № 1/19.01.2016 г. в размер на 177,30 лв., за периода 09.07.2016 г. - 19.01.2018 г., неустойка за невърнато устройство за предоставяна услуга цифрова телевизия в размер на 221,14 лв., за периода 09.07.2016 г. - 19.01.2018 г., ведно с мораторната лихва в размер на 244.83 лева, начислена върху сумата от 1053.94 лв. за период от 15.02.2016 г. - 26.10.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението — 26.10.2018 г., до окончателното заплащане на дължимата сума.

Претендират се и деловодните разноски, дължими за настоящия процес.

 Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор. Навежда доводи за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Представените с исковата молба доказателства: Приложение №1 от 19.01.2016 г. към Договор № М4844096/19.06.2016г. за номер ******, Приложение №1 от 19.01.2016г. към Договор № М4844096 от 19.06.2016 г.. за Фиксиран интернет и Цифрова телевизия, Договор за продажба на изплащане от 19.01.2016г. за абонатен № ********* и приложенията към същия, не носили подписа на ответника. Освен това не бил ползвал цитираните услуги за телефонен номер ****** - „Фиксиран интернет“ и „Цифрова телевизия“, и не бил приел артикул Апарат SАМ Galaxy 36 32 GB Black МАТ 20 23. Тези обстоятелства (неидентичност на подписите) били установени и от 2 съдебно - графологични експертизи, назначени в рамките на образувано по сигнал на ответника досъдебно производство № 15120/2016 г. на Софийска Районна прокуратура. Отделно в Договор за продажба на изплащане били посочени данните от личната карта на ответника, която към 16.01.2019 г. била невалидна, посочен бил и друг постоянен адрес, който не съвпадал с този на ответника по лична карта. Посочените договори поради това били недействителни и обуславяли неоснователността на обективно съединените искове. Недействителен бил и Рамков договор № ********* (М4844096 от 19.01.2016г.) в хипотезата на нищожност, поради невъзможен предмет, липса на съгласие, предписана от закона форма, основание, а бил и привиден.

Ето защо се иска да бъдат прогласени за нищожни Рамков Договор № ********* /М4844096/ и по конкретно Приложение №1 от 19.01.201бг. към Договор № М4844096/19.06.2016г. за номер ******, Приложение №1 от 19.01.2016г. към Договор № М4844096/19.06.2016г. за Фиксиран интернет и Цифрова телевизия, Договор за продажба на изплащане от 19.01.2016г. за абонатен № ********* и приложенията към същия и да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва се истинността на посочените по-горе документи по см. на чл. 193 ГПК, както и на представените фактури /л. 65 - 75 от делото/ и сметки за неустойки /л. 76 и 77 от делото/.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа, а ответникът оспорва иска, вкл. истинността на процесните договори.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С исковата молба са приложени и приети като доказателства по делото:

Договор № М3070105/05.02.2012 г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги  и Приложение 1 от 05.02.2012, с което бил избран тарифен план за телефонен номер **********.

С Анекс от 02.05.2013 г. се удължава срока на рамковия договор с 12 месеца, а с приложение към Анекса се променя тарифният план за номер **********.

Договор М4844096/19.01.2016 г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги и Приложение №1 от 19.01.2016 г., с което е изготвен тарифен план за телефонен номер ******, с месечна такса от 20.00 лв.

Договор за продажба на изплащане № ********* от 19.01.2016 г. с предмет  - Апарат SAM Galaxy S6 32GB Black MAT 20 23м. и подписани към него Приложение № 1 относно Условията за ползване на тарифни планове Мтел Трансфер и Приложение № 1 относно Цени и условия за ползване на комплексна услуга (пакет) – Фиксиран интернет и цифрова телевизия, заедно с мобилна услуга.

             Доколкото обаче, между страните е било спорно обстоятелството, че ответникът е надлежна страна по тях, вкл. и приложенията им, доколкото се твърди, че не са подписани от него Приложение № 1 от 19.01.2016 г. към Договор № М4844096 от 19.06.2016 г. за телефонен номер ******; Приложение №1 от  19.01.2016 г. към същия договор от 19.06.2016 г. за „Фиксиран интернет“ и „Цифрова телевизия“ и Договор за продажба и изплащане от 19.01.2016 г. за абонатен номер *********, е открито производство по оспорването им и по правилото на чл. 193, ал. 3, изр. първо от ГПК, в тежест на ответника е възложено да установи твърденията си, доколкото от външна страна документите са подписани от нея и формално разполагат с доказателствена сила по смисъла на чл. 180 от ГПК.

От заключението по приложената по делото съдебно-графологична експертиза се установява неавтентичността на оспорените от ответната страна документи досежно авторството им а именно: Приложение № 1 с абонаментен номер при Оператора М4844096 от 19.01.2016 г. за телефонен номер ******, Приложение № 1 с абонаментен номер при Оператора М4844096 от 19.01.2016 г., за Фиксиран интернет и Цифрова телевизия и Договор за продажба на изплащане от 19.01.2016 г. за абонаментен номер *********, като вещото лице сочи, че подписите положени за Абоната не са на Ю.Д.Х., ЕГН **********.

Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпита на  свидетеля Й. П., от показанията на който се установява, че ищецът не е сключвал процесните договори, като дори в тази връзка било образувано досъдебно производство, в хода на което било установено, че действително ищецът не е полагал подписи върху, договорите, предмет и на настоящия иск.

В хода на производството не е било оспорено твърдението на ответника, че неидентичност на подписите била установена 2 съдебно - графологични експертизи, назначени в рамките на образувано по сигнал на ответника досъдебно производство № 15120/2016 г. на Софийска Районна прокуратура.

Представени са и фактури, както следва: Фактура № ********** с период на фактуриране 21.12.2015 г. – 20.01.2016 г. и Приложение А към нея; Фактура № ********** с период на фактуриране 21.01.2016 г. – 20.02.2016 г.и Приложение А към нея; Фактура № ********** с период на фактуриране 21.02.2016 г. – 20.03.2016 г. и Приложение А към нея; Фактура № ********** с период на фактуриране 28.05.2016 г. – 27.06.2016 г. и приложение А към нея; Фактура № ********** с период на фактуриране 28.06.2016 г. – 27.07.2016 г. и приложение А към нея; Фактура № ********** с период на фактуриране 28.09.2016 г. – 27.10.2016 г. и приложение А към нея; Фактура № ********** с период на фактуриране 21.04.2016 г. – 20.05.2016 г. и приложение А към нея; Фактура № ********** с период на фактуриране 21.05.2016 г. – 20.06.2016 г. и приложение А към нея; Фактура № ********** с период на фактуриране 21.06.2016 г. – 20.07.2016 г. и приложение А към нея; Сметка № ********** от 09.07.2016 г.; Сметка № ********** от 09.07.2016 г.; Сметка № ********** от 09.07.2016 г.

Приложено е искане за прекратяването на договорите по повод отговор на оператора по молба на ищеца с вх. № 45М73/21.01.2016 г., също приложено тук, като от данните в писмо по повод регистрираното искане представител на оператора е изразил съгласие за прекратяването на договорите за цифрова телевизия и интернет, без Неустойки – спр. л. 105-107 от делото.

Видно от материалите по приетото ч.гр.д. № 2437/2018 г. на КРС ищцовото дружество в качеството му на заявител подало заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1264/2018 година, за сумата в размер на 1752,44 лева, представляваща главница по Договор № М4844096, сключен на 19.01.2016 г., лихва в размер на 244,83 лева, представляваща законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 1053,94 лева за периода от 15.02.2016 г. до 26.10.2018 г., както и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 28.10.2018 г. до изплащането на вземането, както и сторените разноски в размер на 40,95 лева, от които 39,95 лева внесена държавна такса и 1.00 лев банков комисион. Тя е била връчена на длъжника на 11.12.2018 г., който в срока по закон е депозирал възражение. Така, на основание чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като в срока по чл. 415 от ГПК той е предявил настоящите положителни установителни искове.

Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

 При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Исковата претенция е заявена по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к.

По допустимостта: С предявения иск се цели установяване съществуване на вземане, като предметът на делото е обусловен от издадената заповед за изпълнение. Като особен иск, протичащ след развило се друго, заповедно - „проверовъчно” производство, искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК се характеризира, освен с общите изисквания за допустимост, така и с особености, които са обусловени именно от протеклото заповедно производство. Заради това в изпълнение на задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът констатира, че е налице издадена заповед за изпълнение в хода на заповедното производството, за вземането, предмет на настоящата искова молба, против която е депозирано възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, като е разпоредена процедура по чл. 415 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя по реда на чл. 415 ГПК са съответни на предприетото оспорване, респ. следва да се приеме, че е спазен срока за предявяване на установителния иск. Ето защо исковата претенция се възприема за допустима.

По основателността:

Предмет на претенцията, както вече се посочи, е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, а при наведените от страните твърдения възникването на спорното право се обуславя от наличието на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): действително правоотношение, възникнало от договор за предоставяне на мобилни услуги, за цифрова телевизия и интернет, съответните приложения към тях, за които са издадени процесните фактури, че договорите са прекратени предсрочно, на което се основава и претенцията си за неустойка, както и размера на последната, в това число забава от страна на ответника. Установяването на посочените обстоятелства е възложено в доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване по реда на чл.154, ал.1 ГПК.

Именно по първата предпоставка е налице спор по делото, като ответната страна е оспорила процесните договори с твърдение, че същите на са подписани от ответника. Те представляват частни свидетелстващи документи (проф. Ж. С., Българско процесуално право, осмо издание, стр. 286), но за да се ползват с формалната доказателствена сила относно писменото изявление и неговото авторство, следва да бъдат подписани от издателя си. В случая вещото лице в заключението си по допуснатата съдебна-графологична експертиза, което съдът цени с доверие, по категоричен начин сочи, че подписите, положени на Приложение № 1 с абонаментен номер при Оператора М4844096 от 19.01.2016 г. за телефонен номер ******, Приложение № 1 с абонаментен номер при Оператора М4844096 от 19.01.2016 г., за Фиксиран интернет и Цифрова телевизия и Договор за продажба на изплащане от 19.01.2016 г. за абонаментен номер *********, за Абоната не са на Ю.Д.Х., ЕГН **********. Така установената неавтентичност на документите анулира възможността да бъдат претендирани права по тях. Те не установяват съгласие от страна на ответника и поради това са недействителни, непротивопоставими нему. Те са неистински, тъй като не отразяват действителната воля на страните, а създават привидност на постигнато съгласие, каквото не се установява. Оборената формална доказателствена сила на Приложение № 1 с абонаментен номер при Оператора М4844096 от 19.01.2016 г. за телефонен номер ******, Приложение № 1 с абонаментен номер при Оператора М4844096 от 19.01.2016 г., за Фиксиран интернет и Цифрова телевизия и Договор за продажба на изплащане от 19.01.2016 г. за абонаментен номер *********, налага те да бъдат изключени от доказателствения материал по делото. Доколкото обаче, оспорването на верността на документа е средство за защита срещу обвързващата материална доказателствена сила, а производство по чл.193 ГПК се открива само по отношение оспорване верността на официалните свидетелстващи документи, (тъй като при частните свидетелстващи документи, каквито са оспорените в случая, защитата срещу доказателствената им сила не е подчинена на изискванията за оспорване истинността на документи по чл.193 ГПК), а съдът я преценява по свое вътрешно убеждение, ведно с всички данни по делото, в т.см. се следват единствено мотиви, съгласно предвиденото в  чл. 194, ал. 3 ГПК. От това следва извод, че между страните не е възникнало облигационно правоотношение, основано на тях, същите изначално са нищожни предвид липсата на воля от страна по договора, която да е изразена надлежно и обективирана с полагане подписи на страните, а предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни, без да се разглеждат останалите релевантни предпоставки за уважаването им.

По разноските: С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответната страна се следват разноски по настоящото производство в общ размер на 700 лв., в т.ч. 350,00 лв. заплатено възнаграждение на един адвокат и 350 лв. – заплатено възнаграждение на вещо лице.

Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство, вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ответната страна също се следват направените там разноски, но доколкото доказателства за сторени такива не са ангажирани, съдът не дължи произнасяне в т.см.

 Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция на „А1 България” ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ПК 1309, Район „ИЛИНДЕН”, ул. „Кукуш” № 1 против Ю.Д.Х., с ЕГН **********, с адрес ***, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът има задължения към ищцовото дружество в общ размер на 1752.44 лева (хиляда седемстотин петдесет и два лева и четиридесет и четири стотинки), в т.ч. сумата от: 61,29 лв., дължима по Договор М4844096 от 19.01.2016 г., за доставени мобилни услуги, за което са издадени фактури - № ********* от 25.01.2016 г. с падеж 14.02.2016 г. в размер на 29,90 лв.; № ********* от 23.02.2016 г. с падеж 14.03.2016 г. в размер на 29.90 лв.; и № ********* от 24.03.2016 г. с падеж 13.04.2016 г. в размер на 1.49 лв.; 966,00 лв., дължима по договор за продажба на изплащане от 19.01.2016 г., по следните фактури: № ********* от 25.01.2016 г. с падеж 14.02.2016 г., в размер на 42,00 лв.; № ********* от 23.02.2016 г. с падеж 14.03.2016 г. в размер на 42,00 лв.; № ********* от 24.03.2016 г. с падеж 13.04.2016 г. в размер на 42.00 лв.; № ********* от 23.04.2016 г. с падеж 13.05.2016 г. в размер на 42.00 лв.; № ********* от 25.05.2016 г. с падеж 14.06.2016 г. в размер на 42.00 лв.; № ********* от 24.06.2016 г. с падеж 14.07.2016 г. в размер на 42.00 лв.; № ********* от 26.07.2016 г. с падеж 15.08.2016 г. в размер на 714.00 лв.; 26.65 лв., дължима по Договор № М307015 от 05.02.2012 г. за периода 04.07.2016г. - 01.11.2016 г., за което са издадени фактури: № ********* от 04.07.2016 г. с падеж 24.07.2016 г. в размер на 9.90 лв.; № ********* от 03.08.2016 г. с падеж 23.08.2016 г., в размер на 0.14 лв.; № ********* от 01.11.2016 г. с падеж 21.11.2016 г. в размер на 16.61 лв.; както и неустойка  в  общ размер  на  698,50 лв.,  в  т.ч.  начислена  при прекратяване на договор за доставка на мобилни услуги в размер на 300,06 лв., начислена за периода 09.07.2016 г. - 19.01.2018 г., неустойка при прекратяване на договор за предоставяна услуга Фиксиран интернет в пакет от приложение № 1/19.01.2016 г. в размер на 177,30 лв., начислена за периода 09.07.2016 г. - 19.01.2018 г., неустойка за невърнато устройство за предоставяна услуга цифрова телевизия в размер на 221,14 лв., начислена за периода 09.07.2016 г. - 19.01.2018 г., както и мораторната лихва в размер на 244.83 лева, начислена върху сумата от 1053.94 лв. за период от 15.02.2016г. - 26.10.2018г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението — 26.10.2018г., до окончателното заплащане на дължимата сума, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.

ОСЪЖДА „А1 България” ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ПК 1309, Район „ИЛИНДЕН”, ул. „Кукуш” № 1, да заплати на Ю.Д.Х., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер 700,00 лв. (седемстотин лева и нула стотинки), представляваща деловодни разноски за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред Окръжен съд - Кюстендил.

Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

След влизане в сила на този съдебен акт ч.гр.д № 2437/2018 г. по описа на КРС да се върне на съответния състав, като се приложи по него и заверен препис от решението.

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: