Р Е Ш
Е Н И Е
№ ..................
гр. Кюстендил,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на двадесети ноември, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 362 по описа на съда за
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, против Ю.Д.Х..
В исковата молба се твърди, че в производство по ч.гр.
д. 2437/2018 г. по описа на КРС била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК спрямо ответника. Поради постъпило
възражение от него била депозирана и настоящата искова молба.
Сочи се, че между страните по делото били сключени
договори № М4844096/
Сочи се още, че услугите „Цифрова телевизия“ и
„Фиксиран интернет“ били съпътствани от предоставяне на оборудване от страна на мобилния оператор,
което подлежало на връщане в 7-дневен срок
от прекратяването на Договора за услуги, в противен случай се дължала такса за устройството при
услугата „Цифрова телевизия“, респективно неустойка — при услугата „Фиксиран интернет“.
Към същия телефонен номер /******/ бил сключен и
Договор за продажба на изплащане от
Във връзка с посочения вече рамков договор били
начислени и други такси, а именно - такса уведомяване за просрочено
задължение в размер на
По отношение на втория посочен по-горе договор
/М3070105/
С Договор за електронни съобщителни услуга от
Последно била начислена месечна такса с фактура №
********* от
В срока на действие на договора /М4844096 от
Ответникът не изпълнявал задълженията си
да заплати посочените
във фактурите суми, а това довело до
едностранно прекратяване на договорите /в т.ч. и на Договора за продажба на изплащане от
Заради допуснатото неизпълнение на задължението за
плащане в срок била начислена и лихва за забава в размер на 244.83
лв.
Ето защо се иска да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответникът има задължения към
ищеца в общ размер на 1752.44 лева,
в т.ч.
сумата от: 61,29 лв., дължима по Договор М4844096 от
Претендират се и
деловодните разноски, дължими за настоящия процес.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала
писмен отговор. Навежда доводи за
недопустимост и неоснователност на предявените искове. Представените с
исковата молба доказателства: Приложение №1
от
Ето
защо се иска да бъдат прогласени за нищожни Рамков Договор № ********* /М4844096/
и по конкретно Приложение №1 от 19.01.201бг. към Договор № М4844096/
В съдебно заседание
исковата молба
се поддържа, а ответникът оспорва иска, вкл. истинността на процесните договори.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
С
исковата молба са приложени и приети като доказателства по делото:
Договор № М3070105/
С Анекс от
Договор М4844096/
Договор за продажба на изплащане № ********* от
Доколкото обаче, между страните е било спорно обстоятелството, че
ответникът е надлежна страна по тях, вкл. и приложенията им, доколкото се
твърди, че не са подписани от него Приложение № 1 от
От заключението по приложената по делото
съдебно-графологична експертиза се установява неавтентичността на оспорените от
ответната страна документи досежно авторството им а именно: Приложение № 1 с
абонаментен номер при Оператора М4844096 от
Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпита
на свидетеля Й. П., от показанията на
който се установява, че ищецът не е сключвал процесните договори, като дори в
тази връзка било образувано досъдебно производство, в хода на което било
установено, че действително ищецът не е полагал подписи върху, договорите,
предмет и на настоящия иск.
В хода на производството не е било оспорено твърдението
на ответника, че неидентичност на подписите била установена 2 съдебно - графологични експертизи, назначени в рамките на
образувано по сигнал на ответника досъдебно производство № 15120/2016 г. на
Софийска Районна прокуратура.
Представени са и фактури, както
следва: Фактура № ********** с период на фактуриране
Приложено е искане за прекратяването на
договорите по повод отговор на оператора по молба на ищеца с вх. № 45М73/
Видно от материалите по приетото ч.гр.д. № 2437/2018 г.
на КРС ищцовото дружество в качеството му на заявител подало заявление по чл.
410 от ГПК, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 1264/2018 година, за сумата в размер
на 1752,44 лева, представляваща главница по Договор № М4844096, сключен на
Останалите събрани по делото доказателства не променят
крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Исковата претенция е заявена по
реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
415 от с.к.
По
допустимостта: С предявения иск се цели
установяване съществуване на вземане, като предметът на делото е обусловен от
издадената заповед за изпълнение. Като особен иск, протичащ след развило се
друго, заповедно - „проверовъчно” производство, искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл.
415 ГПК се характеризира, освен с общите изисквания за допустимост, така и с
особености, които са обусловени именно от протеклото заповедно производство.
Заради това в изпълнение на задълженията си да осъществи служебно самостоятелна
преценка на специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на
иска, с оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от
По
основателността:
Предмет на претенцията, както
вече се посочи, е установяване вземането на кредитора, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, а при наведените от страните твърдения възникването на
спорното право се обуславя от наличието на следните материалноправни предпоставки
(юридически факти): действително правоотношение, възникнало от договор
за предоставяне на мобилни услуги, за цифрова телевизия и интернет,
съответните приложения към тях, за които са издадени процесните фактури,
че договорите са прекратени предсрочно, на което се основава и претенцията си
за неустойка, както и размера на последната, в това число забава от страна на
ответника. Установяването на посочените
обстоятелства е възложено в доказателствена тежест на ищеца при условията на
пълно и главно доказване по реда на чл.154, ал.1 ГПК.
Именно по първата предпоставка е налице спор по
делото, като ответната страна е оспорила процесните договори с твърдение, че
същите на са подписани от ответника. Те представляват частни
свидетелстващи документи (проф. Ж. С., Българско процесуално право, осмо
издание, стр. 286), но за да се ползват с формалната доказателствена сила
относно писменото изявление и неговото авторство, следва да бъдат подписани от
издателя си. В случая вещото
лице в заключението си по допуснатата съдебна-графологична експертиза, което
съдът цени с доверие, по категоричен начин сочи, че подписите, положени на Приложение
№ 1 с абонаментен номер при Оператора М4844096 от 19.01.2016 г. за телефонен
номер ******, Приложение № 1 с абонаментен номер при Оператора М4844096 от
19.01.2016 г., за Фиксиран интернет и Цифрова телевизия и Договор за продажба
на изплащане от 19.01.2016 г. за абонаментен номер *********, за Абоната не са
на Ю.Д.Х., ЕГН **********. Така
установената неавтентичност на документите анулира възможността да бъдат претендирани
права по тях. Те не установяват съгласие от страна на
ответника и поради това са недействителни, непротивопоставими нему. Те са
неистински, тъй като не отразяват действителната воля на страните, а създават
привидност на постигнато съгласие, каквото не се установява. Оборената формална
доказателствена сила на Приложение № 1 с абонаментен номер при Оператора М4844096
от 19.01.2016 г. за телефонен номер ******, Приложение № 1 с абонаментен номер
при Оператора М4844096 от 19.01.2016 г., за Фиксиран интернет и Цифрова
телевизия и Договор за продажба на изплащане от 19.01.2016 г. за абонаментен
номер *********, налага те да бъдат изключени от
доказателствения материал по делото. Доколкото обаче, оспорването на верността на
документа е средство за защита срещу обвързващата материална доказателствена
сила, а производство по чл.193 ГПК се открива само по отношение оспорване
верността на официалните свидетелстващи документи, (тъй като при частните
свидетелстващи документи, каквито са оспорените в случая, защитата срещу
доказателствената им сила не е подчинена на изискванията за оспорване
истинността на документи по чл.193 ГПК), а съдът я преценява по свое вътрешно
убеждение, ведно с всички данни по делото, в т.см. се
следват единствено мотиви, съгласно предвиденото в чл. 194, ал. 3 ГПК. От това следва извод,
че между страните не е възникнало облигационно правоотношение, основано на тях,
същите изначално са нищожни предвид липсата на воля от страна по договора, която да е изразена надлежно и
обективирана с полагане подписи на страните, а предявените искове следва да се отхвърлят като
неоснователни, без да се разглеждат останалите релевантни предпоставки за
уважаването им.
По разноските: С
оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответната страна се следват
разноски по
настоящото производство в общ размер на 700 лв.,
в т.ч. 350,00 лв. заплатено възнаграждение на един адвокат и 350 лв. –
заплатено възнаграждение на вещо лице.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство, вкл. и
разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания по т. 12
от ТР № 4/2013 г. от
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
исковата претенция на „А1 България” ЕАД, вписано в ТР при
АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ПК 1309,
Район „ИЛИНДЕН”, ул. „Кукуш” № 1 против Ю.Д.Х., с ЕГН **********, с адрес ***,
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
има задължения към ищцовото дружество в общ размер на 1752.44 лева (хиляда седемстотин
петдесет и два лева и четиридесет и четири стотинки), в т.ч. сумата от: 61,29
лв., дължима по
Договор М4844096 от 19.01.2016 г., за доставени мобилни услуги, за което са
издадени фактури - № ********* от 25.01.2016 г. с падеж 14.02.2016 г. в размер на 29,90 лв.; № ********* от
23.02.2016 г. с падеж 14.03.2016 г. в размер на 29.90 лв.; и № ********* от 24.03.2016 г. с падеж
13.04.2016 г. в размер на 1.49 лв.; 966,00 лв., дължима по договор за продажба на изплащане от 19.01.2016 г., по следните фактури: № ********* от
25.01.2016 г. с падеж 14.02.2016 г., в размер на 42,00 лв.; № ********* от 23.02.2016 г. с падеж
14.03.2016 г. в размер на 42,00 лв.; № ********* от 24.03.2016 г. с падеж 13.04.2016 г. в размер на
42.00 лв.; № ********* от 23.04.2016 г. с падеж 13.05.2016 г. в размер на 42.00
лв.; № ********* от 25.05.2016 г. с падеж 14.06.2016 г. в размер на 42.00 лв.;
№ ********* от 24.06.2016
г. с падеж 14.07.2016 г. в размер на 42.00 лв.; № ********* от 26.07.2016 г. с
падеж 15.08.2016 г. в размер на 714.00 лв.; 26.65 лв., дължима по Договор № М307015 от 05.02.2012 г. за периода
04.07.2016г. - 01.11.2016 г., за което са издадени фактури: № ********* от
04.07.2016 г. с падеж 24.07.2016 г. в размер на 9.90 лв.; № ********* от 03.08.2016 г. с падеж
23.08.2016 г., в размер на 0.14 лв.; № ********* от 01.11.2016 г. с падеж 21.11.2016 г. в размер
на 16.61 лв.; както и
неустойка в общ размер
на 698,50 лв., в
т.ч. начислена при прекратяване на договор за доставка на мобилни услуги в
размер на 300,06 лв., начислена
за периода 09.07.2016 г. - 19.01.2018 г., неустойка при прекратяване на договор за предоставяна услуга Фиксиран
интернет в пакет от приложение № 1/19.01.2016 г. в размер на 177,30 лв., начислена за периода 09.07.2016
г. - 19.01.2018 г.,
неустойка за невърнато устройство за предоставяна услуга цифрова телевизия в размер на 221,14 лв., начислена за
периода 09.07.2016 г. - 19.01.2018 г., както и мораторната лихва в размер на 244.83 лева, начислена върху сумата от 1053.94 лв. за период от
15.02.2016г. - 26.10.2018г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението — 26.10.2018г., до окончателното заплащане на дължимата
сума, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА „А1 България”
ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ПК 1309, Район „ИЛИНДЕН”, ул. „Кукуш” № 1, да заплати на Ю.Д.Х., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер 700,00 лв. (седемстотин лева и нула стотинки), представляваща деловодни разноски
за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Окръжен съд - Кюстендил.
Препис
от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизане
в сила на този съдебен акт ч.гр.д № 2437/2018 г. по описа на КРС да се
върне на съответния състав, като се приложи по него и заверен препис от
решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: