№ 153
гр. Русе, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Ю. К. О.
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20234520200051 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Проммонт“ ЕООД, представлявано от управителя М. Х. Т., до
Районен съд гр.Русе, против наказателно постановление № 18-2200064 от 02.12.2022 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Русе, с която се иска същото да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Наказаното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща процесуален представител, който
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Работникът Д. М. Б., работел на длъжност „електротехник, строителен“ в наказаното
дружество. През лятото на 2022г. няколко работници подали сигнали до Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Русе за това, че не са им изплатени трудовите възнаграждения.
Била извършена проверка на дружеството като за същата бил съставен протокол №
ПР2226465 / 21.09.2022г. по работни места и на 22.08.2022г. по документи. В т.4 от
констативната му част било установено, че трудовото възнаграждение на този работник за
месец юни 2022г. не му било изплатено и в т.4 от диспозитивната му част от него било
дадено задължително предписание работодателят да изплати трудовото му възнаграждение
за месец юни 2022г. в срок най-късно до 29.09.2022г. Препис от протокола бил връчен
1
лично на жалбоподателката в качеството и на управител на дружеството. На 21.09.2022г.
жалбоподателката чрез пълномощник, поискала удължаване на срока на предписанията,
което и било разрешено с писмо изх.№ 22081504/23.09.2022г. на Д “Инспекция по труда„
гр.Русе, като срокът за изпълнение на предписанията бил удължен до 13.10.2022г.
включително.
Доколкото дадените задължителни предписания (ПАМ по см. на чл.404 ал.1 т.1 от
КТ), вкл. и това по т.4, влезли в сила като необжалвани през периода 04.10.2022г. до
07.09.2022г., била извършена последваща проверка на дружеството, която установила, че
даденото в т.4 предписание не било изпълнено, т.е. трудовото възнаграждение на работника
Д. Б. за месец юни 2022г. отново не било изплатено в предписания срок. За констатираното
нарушение св.И. И., главен инспектор в Дирекция “Инспекция по труда“, съставил АУАН
против дружеството, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение по чл.415 ал.1 от Кодекса на труда му наложил
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за лице
и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано
пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му,
както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин била осигурена
възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е
ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си, което в крайна сметка той сторил в развилото се съдебно
производство.
От събраните по делото доказателствата се установи по несъмнен начин, че съставът
на нарушението е осъществен от обективна страна от „Проммонт“ ЕООД, тъй като на
14.10.2022г. (деня след изтичане на дадения допълнителен срок до 13.10.2022г.),
работодателят не изпълнил задължително писмено предписание на контролен орган за
спазване на трудовото законодателство - да изплати уговореното трудово възнаграждение на
работника Д. М. Б. за месец юни 2022г. в размер на 234,14 лв.
От показанията на св. И. И. се установява, че трудовото възнаграждение на този
2
работник било начислено съобразно ведомостите за заплати за месец юни, но все още не
било изплатено, вкл. и към момента на последващата проверка (протокол № ПР
2233229/09.11.022г. ), за което бил даден нов срок до 30.11.2022г. С писмена декларация от
управителя на дружеството, л.19 от делото, се установява, че към 09.11.2022г. трудовото
възнаграждение на работника Д. Б. пак не е заплатено.
Предписанието било дадено на работодателя по реда на чл.404 ал.1 т.1 от КТ, за
отстраняване на допуснато нарушение на трудовото законодателство, а именно такова по
чл.128, т.2 от КТ, от компетентните контролни органи и при спазване изискванията на
закона, и като такова подлежало на изпълнение. Протоколът, с който било дадено
процесното предписание № ПР2226465 / 21.09.2022г., впоследствие удължено с разрешение
от АНО до 13.10.2022г., бил връчен лично на жалбоподателя, в качеството му на управител
на дружеството - работодател.
Даденото задължително предписание е индивидуален административен акт, който
поради неоспорване от адресата му е влязъл в сила и представлява стабилен акт, който е
породил целените с него правни последици, включително ангажиране на
административнонаказателна отговорност за адресата. Само за пълнота следва да се посочи,
че в настоящото производство наказателният съд няма правомощие да се произнася по
законосъобразността му в рамките на инцидентния съдебен контрол. В такъв смисъл са и
Решение № 60114 /06.07.2021г. по н.д. № 438/2021г. на ВКС, трето н.о. и Решение №
60139/21.09.2021г. по н.д. № 525/2021г. на ВКС, първо н.о. По тази причина и съдът не е
събирал доказателства дали към момента на съдебното производство работодателят е
изпълнил даденото му предписание, напр. чрез разпит на работника. Отделно от това съдът
приема, че в случай, че дружеството е изпълнило това предписание, макар и значително след
изтичане на срока на предписанието, то само би представило доказателства в подобно
насока, но доколкото такива не се представят, очевидно е, че същото не е изпълнено.
Поради това съдът намира, че даденото с т.4 от Протокол № ПР2226465 / 21.09.2022г,
впоследствие удължено с разрешение от АНО до 13.10.2022г., не било изпълнено, с оглед на
което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Проммонт“
ЕООД за това нарушение.
Административнонаказващият орган правилно е определил и субекта на адми‐
нистративното нарушение, а именно дружеството - работодател. Разпоредбата на чл.415
ал.1 от КТ, допуска да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност не само
на виновните физически лица, а и на едноличните търговци и юридически лица, тъй като е
предвидено не само административното наказание „глоба”, а и “имуществена
санкция”. Съгласно цитираната норма, който не изпълни задължително предписание на
контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв. Ето защо, след като предписанието е
адресирано до дружеството – работодател, следва да се ангажира именно неговата
отговорност, която е безвиновна и обективна, като се определя и налага вида
административно наказание “имуществена санкция”. В този смисъл е неоснователно
3
възражението за нарушение по чл.6 от ЗАНН.
С жалбата се прави и възражение за приложение на чл.28 от ЗАНН. Това
възражение е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение. Извършеното
нарушение може да се определи като всякакво друго, но не и като маловажно най-малко,
защото всъщност са дадени общо 21 задължителни предписания за неизплатени трудови
възнаграждения на всички работници на дружеството за различни месеци през 2022г., което
води до извода, че на практика те работят без възнаграждения през продължителни периоди
от време.
Предвид изхода на делото и изрично направеното искане на процесуалния
представител на АНО в с.з. за присъждане на разноски, следва наказаното дружество да бъде
осъдено да заплати такива в минималния размер от 80 лв., което произтича от ниската
фактическа и правна сложност на делото и броя на съдебните заседания.
Поради това, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.1 т.5 вр. чл.63д ал.4 от ЗАНН, съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-2200064 от 02.12.2022 г. на
Директора на „Инспекция по труда”, гр. Русе, с което на „Проммонт“ ЕООД,
представлявано от М. Х. Т. с ЕГН **********, за нарушение по чл.415 ал.1 от КТ и е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.
ОСЪЖДА „Проммонт“ ЕООД за заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ гр.София сумата от 80 лв. разноски по делото, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Русе.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Русенски Административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4