Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,27.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание
на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 16650 по
описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1-во ЗОДОВ
Ищцата
твърди в ИМ, че с постановление то 13.05.2003 г. ѝ е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и определена гаранция 500 лв., внесена на 14.05.2004 г. Обвинението
било изменяно няколко пъти с постановления и едва на 01.02.2010 г. пред СРС е бил
внесен обвинителен акт срещу нея, по който е образувано НОХД № 1364/2010 г. По делото били проведени общо 12 заседания,
като на състоялото се на 22.06.2010 г.,тя
не присъствала, поради което ѝ е била изменена мярката за неотклонение в
задържане под стража, а гаранцията – отнета. Не е била задържана, но на
22.03.2011 г. е внесла повторно гаранция в същия размер. С влязла в сила
присъда на 30.09.2016 г. е била призната за невиновна и оправдана. Поддържа, че
наказателното преследване за период от 13 г. и 4 месеца ѝ е причинило
стрес, дискомфорт, понижена самооценка, труден сън,
тревога за това как близките ѝ възприемат ситуацията, в която е
поставена. През този период е искала да осинови дете, но заради обвинението се
въздържала, а след като наказателното производство приключило била на 58 години.
Претендира обезщетение за посочените в ИМ неимуществени вреди от 30 000
лева, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2016 г. до окончателното плащане
на сумата. Смята, че ѝ се дължи обезщетение за имуществените вреди,
представляващи заплатено от нея възнаграждение за адвокат за две инстанции,
което също претендира със законната лихва върху сумата. Претендира и
обезщетение за лишаването ѝ от ползване на сумите, внесени за парични
гаранции.Претендира това обезщетение да е в размер на законната лихва върху
внесените суми за периода от внасянето им до отнемането в първия случай (420,02лв),и
до отмяната на мярката във втория случай (179,18лв).Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете по
основание и размер. Твърди липса на каквито и да е доказателства за претърпени
неимуществени вреди. Относно твърдението за прекомерна продължителност на
производството по повдигнатите обвинения, твърди, че липсва противоправно
поведение, тъй като оправдателната присъда не е протестирана
от прокуратурата.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приетото постановление от ДП, на 13.05.2003 г., ищцата е привлечена в
качеството на обвиняем за престъпление
по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и ѝ е взета мярка за
неотклонение „Гаранция“, която тя е внесла. На същата дата тя е била разпитана
в качеството ѝ на обвиняем. В рамките на производството тя е привличана
още четири пъти (постановления, л. 55; л. 91 том 1; л.
71-72, л. 157-158 том 3 от ДП) и е разпитвана още пет пъти (протоколи,
л. 56, л. 92 том 1; л. 15, л.
73-74, л. 159-160 том 3 от ДП). Разследването ѝ е предявено три пъти
(л. 84, л. 95, том 1 и л. 105, том 3 от ДП). На 22.11.2006 г. е спряно поради продължително отсъствие на
свидетел очевидец (л. 54, том 3 от ДП) и е възобновено на 02.09.2009 г. Досъдебната
фаза на производството е продължила 6 години,
9 месеца и 19 дни или до 01.02.2010
г.,когато срещу ищцата е образувано НОХД 1364/2010 г. по описа на СРС. С разпореждане от 01.04.2010
г. делото е насрочено за разглеждане в с.з. и е потвърдена мярката за
неотклонение „парична гаранция“.
Пред СРС са проведени 12 съдебни заседания в периода 22.06.2010
г. – 18.04.2014 г. Ищцата не се е явила на първите две заседания, затова на 04.11.2010 г. съдът е изменил мярката
ѝ за неотклонение от „парична гаранция“ на „задържане под стража“ и е
отнел в полза на държавата внесените от нея 500 лева гаранция. В третото
заседание мярката отново е изменена от задържане под стража в парична гаранция от
500 лв., внесена от подсъдимата ищца на 22.03.2011
г. В последното с.з. на 18.09.2014
г. прокурорът не е поддържал повдигнатото
обвинение и съдът е постановил спрямо ищцата оправдателна присъда.Мярката
ѝ за неотклонение била отменена, но по делото липсват доказателства
внесената гаранция да е върната на ищцата(л.144 от НОХД 1364/2010г.).
Присъдата, в частта, в която ищцата
е оправдана, е обжалвана от частния обвинител
и граждански ищец. По ВНОХД 558/2016 г. НО 13 в.с/в, СГС са проведени две заседания, на които ищцата е
присъствала. В последното заседание прокурорът отново е поддържал обвинението по отношение на ищцата. С решение от
30.09.2016 г. СГС е потвърдил оправдателната присъда. В случая съдебната фаза е
приключила след 6 години и 3 месеца.
От приетите по делото: договори за
правна помощ; фактури и приходни касови ордери се установи, че във връзка с
воденото срещу ищцата наказателно производство тя е заплатила 2 400 лева,
от които 2 000 лева възнаграждение на адвокат и 400 лева ДДС.
Според назначените СМЕ с вещи лица:
д-р М., д-р М., д-р О. и д-р Б. е видно, че докато е траело наказателното
производство, у ищцата са установени хроничен еритемо-ексудативен
гастрит и гастроезофагеална рефлуксна
болест (ГЕРБ), както и почти постоянно главоболие, които не може категорично да
се свържат със среса от воденото срещу нея производство. Независимо от липсата
на обективна информация за началото на оплакванията на ищцата, вещите лица
заключват, че преживеният стрес от воденото наказателно производство се е отразил
на здравословното й състояние.
Според в.л. д-р Б.– специалист по вътрешни
болести и кардиология ГЕРБ и хроничния гастрит са констатирани през
2012 г. Освен тях ищцата страда и от : Дислипидемия,
констатирана през 2013 г.; Митрален клапен пролапс, установен през
2016 г.; Парапелвикална киста на десен бъбрек;
Бъбречно-каменна болест; Невровегетативна дистония; Състояние след камерна екстрасистолия
– от 2013 г.; Състояние след пресинкоп – от 2013 г. ;
Алопеция/косопад/ - от 2015 г.; Есенциална
артериална хипертония-1 степен – от 2015 г.; Хроничен бурсит
– от 2015 г.; Тензионно главоболие – от 2014 г.;
Световъртеж – от 2019 г.; Шиен радикулерен болков синдром вляво – от 2011 г.; Атеросклеротична плака
-15% на бифуркацията на лява вътрешна сънна артерия –
от 2013 г. Установява още, че повечето заболявания са регистрирани през периода
на воденото срещу ищцата наказателно производство. Това обаче не означава, че
тези състояния датират именно от тогава. Не може да се установи с точност
момента на изявата им. Според в.л. Б. появата на ГЕРБ, алопецията,
камерната екстрасистолия, тензионното
главоболие и световъртежът, са се появили като следствие на воденото
наказателно производство. За да стигне до този извод експертът се позовава
на теоретични данни, че именно тези състояния се асоциират с повишени нива на
стрес. Какво точно влияние има стреса обаче не може да се определи. За
увеличаване на риска от настъпване на такива болестни състояния, принос имат и
други фактори, сред които и възрастта на лицето.
От показанията на
свидетелите: Л. и А., се установи,че ищцата е преживяла тежко воденото срещу
нея наказателно производство. След повдигнатите й обвинения за извършените
престъпления е ограничила контактите си, станала е по-затворена, срамувала се,
била огорчена, а здравословното й
състояние се е влошило по време на производството. Според показанията и на двете свидетелки се
установява, че ищцата е имала намерение да осинови дете, но се е въздържала
поради воденото срещу нея производство, чакала то да приключи, за да осъществи
намерението си, но е производството се е проточило толкова дълго, че тя вече е
била на възраст, на която не е могла да го направи.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Основателността на иска с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1-во от ЗОДОВ предполага кумулативната
наличност на следните предпоставки: 1/ спрямо ищцата да е повдигнато обвинение
в извършване на престъпление от общ характер; 2/ наказателното производство
срещу същия да е приключило с постановяване на оправдателна присъда; 3/ вреди и 4/ причинно-следствена връзка между
незаконното обвинение и вредите. Посочените елементи от фактическият състав
трябва да се докажат от ищцата, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест – чл. 154, ал.1 от ГПК.
Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо вредите да са причинени
виновно от длъжностните лица – чл. 4 от ЗОДОВ.
По делото е безспорно
установено, че срещу ищцата е повдигнато обвинение за извършване на тежко
престъпление, наказателното производство по което е приключило с влязла в сила
оправдателна присъда.Поради това съдът намира за установени първите две
предпоставки посочени по горе.
По иска за неимуществените вреди:
Спорни между страните са
въпросите за вида и характера на твърдените неимуществени вреди, за наличието
на причинната връзка между тях и поддържаното обвинение, както и за размера на
дължимото обезщетение. В това отношение съдът намира следното:
Възможно е, деянието да не е
единствената причина за резултата, т.е вредата, да е предпоставена
от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е
соченото в процеса за вредоносно такова. Това обаче не изключва отговорността
за деликт, а само определя нейния обем (Р № 9/02.02.2018 г. по гр.д. 1144/2017 г.ГК, III ГО на ВКС).
Съдът счита, че ищцата тежко е
преживяла образуваното срещу нея
наказателно производство – затворила се в себе си и е била притеснена и не общувала с близки, както преди Съобразявайки
цитираната по-горе практика, съдът
намира за установено, че здравословното състояние на ищцата се е влошило в
резултат на повдигнатото ѝ обвинение. В тази насока съобрази със
заключението на в.л. д-р Б. и показанията на свидетелите. Налице е причинна
връзка между наказателното производство
и здравословното й състояние
Съдът намира за установено и
твърдението, че ищцата е търпяла неимуществени вреди и от това, че образуваното
срещу нея производство я е препятствало да осинови дете. За да приеме, че
наказателното производство е било пречка за това съдът прецени и приложимата
нормативна уредба за условията и реда за извършване на осиновяване. Съгласно
всички наредби на министрите на правосъдието и на труда и социалната политика
за периода 2003 г. – 2016 г., за да се пристъпи към осиновяване кандидат
осиновителите трябва да се впишат в регистър, а за да го сторят трябва да представят
документ, че срещу тях „не е образувано наказателно производство за умишлено
престъпление от общ характер“ (чл. 14 и чл. 15 от Н-ба
№ 4/25.ХІ. 2003 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистъра на
деца за пълно осиновяване- отм. ДВ. бр.81/13.Х. 2009г.; чл. 14 и 15 от Н-ба № РД-07-01/29.ІХ. 2009 г. за условията и реда за
водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване - отм. ДВ. бр.82/19 октомври 2010г. и чл. 24 и 25 от Н-ба № РД-07-7/05.Х.2010 г. за условията и реда за водене и
съхраняване на регистрите за пълно осиновяване). Затова, при установено
желание от страна на ищцата да осинови дете и при наличието на нормативна
пречка за това, съдът намира, че неосъществяването на това намерение стои в
причинна връзка с воденото наказателно преследване. Безспорно то е увеличило негативните последствия,но не
може да се приеме, че единствено воденото наказателно производство я е лишило от възможността да осинови
дете. Дори и тази пречка да не стоеше пред нея, не се знае дали тя би започнала
процедурата, дали би я преминала, както и дали би открила дете, което да желае
да осинови. Затова съдът отчита това ограничение като увеличаващо
негативните преживявания на ищцата от незаконното ѝ обвиняване в
извършването на престъпление.
С оглед изложеното съдът счита, че са
налице и останалите предпоставки поради което иска е основателен.
Предвид
§1 от ЗР на ЗОДОВ, вр. с чл.52 ЗЗД, съдът трябва да
определи размера на неимуществените
вреди по справедливост.За незаконосъобразно обвинение съдът следва да отчете
характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е
получено, тежестта на обвинението, неговата продължителност, каква мярка за
неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с
каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били
упражнени, колко и с каква продължителност и с какъв интензитет действия по
разследването с участието на обвиняемия са били извършени, ефектът на всички
тези действия върху ищеца, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение. Предвид конкретните обстоятелства –
ищцата е привлечена като обвиняем на 13.05.2003 г. с взета мярка за отклонение
“Гаранция“, досъдебната фаза е продължила
6 г., 9 м. и 19 дни. ДП било спряно близо 3 г. поради
отсъствие на свидетел очевидец. Съдебната фаза е продължила още 6 г., и 3 м.
Следва да се зачете и факта, че прокуратурата не е протестирала
оправдателната присъда, т.с продължителността не се дължи само на
ответника, а периодът от малко повече от 2 г. от постановяването на
оправдателната присъда до потвърждаването й е поради жалба от страна на частния
обвинител, за което ответникът не следва да отговаря. В хода на производството
ищцата е била привличана като обвиняем 5 пъти, разпитвана е 6 пъти
в това качество, разследването ѝ е предявено 3 пъти, участвала е в
12 съдебни заседания на всички инстанции.
През
целия период на наказателното производство ищцата е търпяла негативни
психически изживявания и стрес досежно качеството
ѝ на подсъдима и свързаната с това възможност за налагане на наказание
лишаване от свобода от една до осем години и конфискация до една втора от
имуществото. Комплексното зачитане на посочените обстоятелства и чистото съдебно
минало на ищцата преди образуването на наказателното производство, обосновават
извод за справедлив еквивалент в размер на 15
000 лева. При определяне този размер съдът зачете и съдебната практика,
изразена в Р № 1325/ 04.06.2019 г. по в. гр. д. № 2465/2018 г. на САС.
Искът
в разликата му над 15 000 лв. до пълния предявен размер – 30 000 лв. следва да се отхвърли.
С оглед основателността на главната
претенция, основателна се явява и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда
– 30.09.2016 г.
По иска за имуществени
вреди, досежно платено възнаграждение за адвокат в
наказателния процес:
Безпорно се
установи,че ищцата е извършила разходи във връзка с наказателното производство
- заплатила е адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лева по причина незаконното обвинение. Ето защо съдът
намира иска за основателен и изцяло доказан.
Сумата се дължи ведно със законната
лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 30.09.2016
г.
По исковете за пропуснати
ползи:
Обезщетението за пропуснати ползи от
внасянето на "парична гаранция", като мярка за неотклонение е в
размер на законната лихва върху внесената сума. Пострадалият има право на
обезщетение за имуществени вреди от пропуснати ползи в размер на законната
лихва от датата на която е внесъл сумата по мярката за неотклонение
"парична гаранция" до датата на реалното връщане на сумата (Р № 300/ 09.01.2019
г. по гр. д. № 2262/2018 г., ГК, ІV ГО на ВКС).
Съгласно чл. 61, ал. 8 НПК, гаранцията
се освобождава, в случаите когато обвиняемият бъде освободен от наказателна
отговорност или от изтърпяване на наложеното наказание, оправдан, осъден
на наказание без лишаване от свобода или задържан за изпълнение на наказанието.
Съгласно чл. 181, ал. 3 ЗЗД, заложените пари и ценни книжа се връщат на залогодателя и ипотеката се заличава по нареждане на съда,
пред който е представено обезпечението.
По делото се установи, че на 14.05.2004
г. ищцата е внесла сумата от 500 лв.
като парична гаранция по ДП.След тази дата тя е била лишена от възможността да
ползва сумата. Затова ѝ се дължи обезщетение за пропуснатите ползи в
размер на законната лихва. Крайния момент в случая е до отнемането на сумата в
полза на държавата, т.е. 04.11.2010 г. За този период дължимата лихва е 420,02
лева, в какъвто размер се претендира. Ето защо съдът намира иска за
основателен и изцяло доказан.
На 22.03.2011 г. ищцата
отново е внесла 500 лева парична гаранция. Тази мярка е отменена от съда на 18.09.2014
г. с определение, което не е обжалвано и протестирано
в определения от закона 7 дневен срок. Няма данни това да е сторено, поради
което съдът приема, че сумата не е върната на ищцата. Лихва се дължи до датата
на връщането, но предвид липсата на данни това да е сторено и предвид искането
на ищцата за присъждане на лихва за забава до 18.09.2014 г., претенцията
следва да се уважи за периода 22.03.2011 г. – 18.09.2014 г. За този период законната
лихва върху 500 лева възлиза на 179,18
лева Толкова е и претенцията на ищцата, поради което искът е основателен за
цялата сума.
По искането за плащане обезщетение за забава върху пропуснатите ползи:
Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗЗД
олихвяването на изтекли лихви (т.нар. капитализация на лихвата от банките)
става съобразно наредбите на БНБ. В други отношения олихвяването на вземане за
лихви (анатоцизъм) не е допустимо, а лихва е всяко
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение (Р № 300/ 09. 01. 2019
г. по гр. д. № 2262/2018 г.,ГК ІV ГО на ВКС). Искането за присъждане лихва за
забава върху 420,02 лв. и върху 179,18 лв. - обезщетенията за пропуснати ползи е
неоснователно и следва да се отхвърли.
По разноските:
Ищцата е направила разноски
съгласно списъка – 470 лв.( 20 лв. ДТ и 450 лв. за в.л.).На основание чл. 10,
ал. 3 ЗОДОВ, съобразно уважената част на исковете следва да ѝ бъдат присъдени 20 лв. ДТ и
245.43 лв.за депозити или общо 265.43 лева.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.гр.
София, бул.******да заплати на Б.Н.В. с ЕГН **********,***, съд.адрес - адв. И.В. ***,на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумите:
-15 000 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на обвинение за извършено престъпление по чл. 210,
ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК, по което е призната
за невиновна и оправдана с влязла в сила присъда на 30.09.2016 г. по НОХД №
1364/2010 на СРС, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 30.09.2016 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ сумата 265.43 лева, разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 15 000 лева до първоначално предявения
размер от 30 000 лева.
-2 400 лева -
обезщетение за претърпени имуществени вреди- заплатено адвокатско
възнаграждение за защита по обвинението за извършено престъпление по чл. 210,
ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК, по което е
призната за невиновна и оправдана с влязла в сила присъда на 30.09.2016 г. по
НОХД № 1364/2010 на СРС, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 30.09.2016 г. до окончателното й изплащане.
-420,02 лева -обезщетение
за пропуснатите ползи в периода -14.05.2004
г. до 04.11.2010 г. за това, че е била лишена от ползването на сумата от 500
лева, внесена на 14.05.2004 г. като парична гаранция по досъдебното
производство, като ОТХВЪРЛЯ искането
за заплащане на законна лихва върху сумата от 30.09.2016 г. до окончателното й изплащане като неоснователно.
-179,18 лева -обезщетение
за пропуснатите ползи в периода- 22.03.2011 г. до 18.09.2014 г.,за това,че е
била лишена от ползването на сумата от 500 лева, внесена на 22.03.2011 г. като
парична гаранция по съдебното производство, като ОТХВЪРЛЯ искането за заплащане на законна лихва върху сумата от 30.09.2016 г. до окончателното й изплащане
като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването на
преписа.
СЪДИЯ: