Решение по дело №280/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 ноември 2021 г.
Съдия: Галена Петкова Чешмеджиева Дякова
Дело: 20217200700280
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

           РЕШЕНИЕ

 

    № 299

 

                                               гр.Русе, 09.11.2021 г.

 

                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд-Русе, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

         ЧЛЕНОВЕ:

ГАЛЕНА ДЯКОВА

 

ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

 

 

При секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА, като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА КАН дело № 280 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от С. С. Р. от гр.София, против Решение № 299/30.06.2021 г., постановено по АНД № 7/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е  потвърден Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба серия Г, № 0023135, издаден от ОДМВР - Русе, с който за нарушение по чл. 483 ал. 1 т. 1 Кодекса по застраховане /КЗ/, във вр. с чл. 638 ал. 4, вр. ал.1 т. 1, във вр. с чл. 461 т. 1 КЗ на С. Сефанов Р. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Наведени са съображения за липса на анализ на приложени към делото писмени доказателства, както и за нарушения при установяване на нарушението и издаването на ЕФ. Иска се от съда да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се отмени издадения ЕФ.

Ответникът по касационната жалба не се представлява и не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания,  становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Районен съд Русе е бил сезиран с жалба срещу ЕФ, издаден от ОДМВР - Русе, с който за нарушение по чл. 483 ал. 1 т. 1 КЗ , във вр. с чл. 638 ал. 4, вр. ал.1 т. 1, във вр. с чл. 461 т. 1 КЗ на Р.  е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 лв.

Въз основа на събраните по делото доказателства, РРС е приел, че е установено извършването на административното нарушение, описано в оспорения пред него електронен фиш. Изложил е съображения по наведените от жалбоподателя доводи за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, като е счел същите за неоснователни. След анализ на установените по делото факти и приложимата нормативна разпоредба, е стигнал до извода за съставомерност на процесното деяние и за правилно определяне на санкцията в законоустановения абсолютен размер, поради което е потвърдил ЕФ.  

Настоящата касационна инстанция намира решението на РРС за правилно, като напълно възприема изложените в него съображения и достигнатите въз основа на тях правни изводи, поради което и на основание чл. 221 ал. 2 АПК препраща към неговите мотиви.

Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че  при издаване на ЕФ неправилно е приложена съответната санкционна  норма, като счита, че в процесния случай е следвало нарушението да се установи с АУАН и да се издаде НП, а   не чрез издаване на ЕФ. За съставомерността на нарушението е  от значение факта на управление на МПС без сключена застраховка „ГО“, но не и факта кой го е управлявал. За лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, законът е предвидил съответната отговорност в нормата на чл. 638 ал. 3 КЗ. Разпоредбата на чл. 483, ал. 1 от КЗ вменява задължение да бъде сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на всяко лице, което е собственик на МПС, регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, като неизпълнението му е скрепено със санкция по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ. Алинея четвърта на същата разпоредба предвижда, че когато с автоматизирано техническо средство е установено управление на МПС, за което няма сключена застраховка "Гражданска отговорност", се налага санкцията по алинея първа. Неизпълнение на задължението на собственика на МПС да сключи договор за ГО е състав на нарушение, който се явява довършен независимо от това дали МПС е в движение или в престой или паркирано. Съответно разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ гласи, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.

От систематичното тълкуване на нормите на чл. 638, ал. 4 КЗ, чл. 638, ал. 1 КЗ следва, че за да бъде реализирана отговорността на дееца с електронен фиш по вменения административен състав следва да са налице кумулативно следните елементи от фактическия състав: 1. Наказаният субект да е собственик на процесното МПС; 2. За процесното МПС да няма сключен валиден договор за задължителна застраховка гражданска отговорност; 3. Да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа в страната, независимо кой е бил неговия водач; 4. Управлението да е установено с АТСС, по реда предвиден в ЗДвП.

Не се спори по делото, че касационният жалбоподател е собственик на процесното МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“. В тази връзка неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че в ЕФ няма  описание на нарушението.  Нарушението по чл. 638 ал. 1 КЗ е именно за неизпълнение на задължението на собственика на МПС да сключи задължителна застраховка „ГО“, предвидено в разпоредбата на чл. 483 ал. 1 КЗ и същото се изразява в бездействие. Т.е. бездействието е налице от момента, в който, въпреки възникналото задължение за сключване на застраховката, собственикът не е сторил това и продължава до момента, в който той не изпълни задължението си. При това положение нарушението по чл. 638 ал. 1 КЗ е съставомерно във всеки един момент от периода на бездействие. В настоящия случай правилно АНО е установил, че именно на 02.11.2020 г. е осъществено нарушението, тъй като към тази дата е налице бездействие от страна на собственика на процесното МПС – не е изпълнил задължението си да сключи задължителна застраховка „ГО“ и автомобилът е бил в движение в посочения в ЕФ участък.

Неоснователно е и възражението относно необходимостта за нарушението да бъде издаден АУАН и НП. Нормата на чл. 647 ал. 3 КЗ препраща към чл. 189 ал. 4 ЗДвП, но препращането касае само условията и реда за издаване на ЕФ (в отсъствието на контролен орган и на нарушител, задължителни реквизити на ЕФ, образец на ЕФ), но не и установяване на нарушението. Както вече беше посочено нарушението по чл. 638 ал. 1 КЗ се изразява в неизпълнение на задължението на собственика на МПС да сключи задължителната застраховка „ГО“. При констатиране на това нарушение се издава АУАН, съгласно закона и само в един случай – когато с АТСС е установено и заснето управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО“, се издава ЕФ. Т.е. управлението на такова МПС не е елемент от състава на нарушението по чл. 638 ал. 1 КЗ, а само предпоставка за съставянето на ЕФ.

Неоснователно е и възражението, че в ЕФ липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като по този начин се нарушава правото на защита на жалбоподателя.  Съдът не споделя тези доводи, тъй като в атакувания ЕФ са налице всички реквизити, предвидени в чл.189ж от ЗДвП, към която препраща нормата на чл.647, ал.3 от КЗ  - място, дата , точен час, регистрационен номер на МПС, посочен е собственика на МПС, както и нарушените разпоредби. Пред въззивния съд са представени и всички относими доказателства, които доказват извършеното нарушение и законосъобразния начин на установяването му. Представен е протокол по чл. 10 ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. С цитираната наредба се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата, като са предвидени редица задължения за контролните органи при използването на тези технически средства – използват се АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология (чл. 4 ал. 1), да са преминали първоначална проверка (чл.4 ал. 2), да са преминали последваща проверка (чл. 4 ал. 3), изготвените статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, да притежават уникален идентификационен номер (чл. 5) и др.  Разпоредбата на чл. 10 ал. 1 от наредбата, като част от правилата за използване на АТСС, предвижда, че за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението. Наличието на такъв протокол е гаранция и доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, както и че са спазени всички останали правила. Наличен е и снимков материал, който съдържа информация както за процесното МПС, така и за датата, часа и мястото на заснемане, а също и за номера на техническото средство. По този начин категорично се доказва, че на дата 02.11.2020 г. е установено и заснето с АТТС № MD 1197  управление на л.а. Ауди А8 с рег. №  Р 8000ВХ.

Съобразявайки всичко изложено дотук и след направената служебна проверка на въззивното решение в обжалваната му част, АдмС - Русе не установи наличието на пороци, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал.1 НПК за неговата отмяна, поради което същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Административен съд – Русе

 

                                                        Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 299/30.06.2021 г., постановено по АНД № 7/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е  потвърден Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба серия Г, № 0023135, издаден от ОДМВР - Русе, с който за нарушение по чл. 483 ал. 1 т. 1 КЗ , във вр. с чл. 638 , ал.4, вр. ал. 1 т. 1, във вр. с чл. 461 т. 1 КЗ на  С.С.Р.   е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 лв.

         Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.