№ 254
гр. Варна, 25.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора Илия Христов Николов (АП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213000600297 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподател-подсъдим ОРХ. АЙХ. М., редовно призован, явява се
лично и с адв.СТ. Д. Н. от АК – РАЗГРАД , надлежно упълномощен и приет
от съда от преди.
Частният обвинител ДЖ. М. М., редовно призована, явява се лично и с
повереник адв.Н. П. С. от АК – ТЪРГОВИЩЕ, надлежно упълномощен и
приет от съда от преди.
Частния обвинител ГЮР. М. ХЮС., редовно призован, не се явява, за
него се явява повереник адв.Н. П. С. от АК – ТЪРГОВИЩЕ, надлежно
упълномощен и приет от съда от преди.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Н..
АДВ.С.: - Подзащитния ми Х. е ученик и е зает с учебни дейности, няма
да се явява, неговата майка е тук – Д.М., той знае за датата на съдебното
заседание, да се разгледа делото в негово отсъствие, аз го представлявам.
Ч.ОБВ.М.: - В днешното съдебно заседание ще ме защитава адв.С..
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Не правя искания за отвод.
1
АДВ.С.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
АДВ.Н.: – Представям допълнително писмено изложение към
подадената жалба, с копия за страните и имам искания по доказателствата.
Представям и моля Ви да приемете като доказателства две удостоверения
за раждане. На 08.11.2021 година се роди второто дете на подзащитния ми и
Ви моля да приемете удостоверенията за раждане и на двете деца с оглед
данни за личността и семейството на подзащитния ми.
Да се даде ход на делото, няма да соча други доказателства. Не правя
искания за отвод.
ПРОКУРОРЪТ: – По отношение доказателствата, предоставям на съда.
АДВ.С.: – Запознати сме с факта, че подсъдимия е станал за втори път
баща, оставям на Вас все пак да прецените до колко са относими към
предмета тези доказателства.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото,
доколкото представените писмени доказателства касаят личността на
подсъдимото лице, същите са относими към предмета на доказване и като
такива същите следва да бъдат приети и приложени по делото като писмени
доказателства, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените от защитата писмени
доказателства, а именно 2 броя удостоверения за раждане.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОЛЕВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: - Ув.съдии, смятаме, че жалбата на подсъдимия е
неоснователна. Така представените писмени съображения изглеждат
обстойни.
Най-напред по отношение на оценката на събраните доказателства,
касаещи взаимоотношенията между подсъдимия и пострадалия преди
процесното деяние, а също така и по отношение използването на брадвата.
Смятам, че първоинстанционния съд много подробно се е обосновал кои
2
гласни доказателства кредитира и защо ги кредитира и по отношение
взаимоотношенията между пострадалия и подсъдимия са посочени всички
доказателствени източници. Съдът, според мен, напълно основателно е приел
тази фактология, която е изложена в неговите мотиви.
По отношение на брадвата съдът изрично е посочил, че не кредитира
показанията на свидетеля Гюнай Ахмедов в тази му част, т.к. от обективните
медицински данни се извежда, че всъщност нападение от страна на
подсъдимия по отношение на пострадалия с брадва не е имало. Така, че
оплакването аз не го разбирам в каква насока е. Да се твърди, че в следствие
на анализа на доказателствата трябва да се направи извод, че нападението и
пострадалия според мен е абсурдно. Поначало, в конкретния случай имаме
конфликт, който поначало е с не много висока интензивност и постепенно е
ескалирал във времето. Но инициатор на този конфликт, според всички
събрани по делото доказателства е именно подсъдимия. Той отишъл да се
разправя със семейството на пострадалия и то по повод, по който, според мен,
не му прави чест. Детето на пострадалия е имало психични проблеми в
следствие на което се получавали и тези неприятни инциденти, но той би
трябвало да е наясно, че това е вън от контрола на пострадалия. Така, че той е
инициатора на целия конфликт, който протича през различни фази и съгласно
константната практика на ВС, бидейки инициатор той не би могъл да
претендира, че се намира в състояние на неизбежна отбрана. Дори
хипотетично да допуснем, че в един момент конфликта е прекъснат и след
това е било инициирано твърдяното от защитата противоправно поведение с
брадвата, дори и да приемем, че това е нещо начално на ново нападение към
момента в който подсъдимия е нанесъл тези смъртоносни удари нападението
вече е било прекратено. Пострадалия е бил на земята, брадвата е била в
неговите ръце, с оглед на това, че той е два пъти по-млад от него и е по-силен
очевидно за какво нападение говорим и каква неизбежна отбрана имаме. Той
просто си е отмъстил нанасяйки тези удари, които се оказали смъртоносни с
оглед крепкото здраве на пострадалия. Така, че оплакването за неправилна
квалификация е неправилно, то не намира опора във фактологията на делото.
По отношение на наказанието смятаме, че то е справедливо, т.к. съдът
правилно е премерил, че са налице баланс на смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. В мотивите само е пропуснал да отбележи
някои от отегчаващите отговорността обстоятелства, най-вече
3
интензивността на нападението, нанесени са множество удари. Макар, че при
това състояние на здравето на пострадалия и с оглед силата на подсъдимия и
един удар е бил достатъчен за да предизвика до този кръвоизлив, довел до
оток на мозъка и спиране дишането на пострадалия.
Също така като отегчаващи отговорността обстоятелства трябва да се
посочи това, че именно подсъдимия е инициатор на целия конфликт и при
това е провокирал този конфликт в дома на пострадалия.
С оглед на това действително е налице баланс на смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства и наложеното наказание в средния
размер смятаме за справедливо, както и присъдените граждански искове.
Поради това Ви моля да оставите жалбата без уважение.
АДВ.С.: – Ув. Апелативни съдии, представителя на държавното
обвинение считам, че беше изчерпателен, присъединявам се изцяло към
казаното от него. Ние също считаме, че въззивната жалба е неоснователна, а
първоинстанционната присъда е правилна и справедлива въпреки, че
наложеното наказание е в долните граници, според нас на справедливото.
Спокойно можеше да се наложи и по-тежко наказание, в по-голям размер.
Същото се отнася и по присъдените обезщетения по гражданските искове.
Действително подсъдимия е инициатора на целия конфликт, довел до смъртта
на пострадалото лице. Той е отишъл и е търсил саморазправа. В хода на
съдебното следствие неговия защитник се опитваше да изложи друга
фактическа обстановка, друга защитна теза, която общо взето беше напълно
нелепа, че видите ли пострадалия заедно със сина си Г. са причаквали на пътя
и са знаели кога ще мине подсъдимия за да го нападнат с колове, с брадви.
Първоинстанционния съд изчерпателно и правилно е обсъдил и е приел
фактическата обстановка.
Ще Ви помоля да постановите решение, с което да потвърдите напълно
първоинстанционната присъда, включително и в частта й за гражданските
искове.
Моля за решение в този смисъл.
Ч.ОБВ.-ГР.ИЩЕЦ М.: – Нямам какво да кажа.
АДВ.Н.: – Ув. Апелативни съдии, поддържаме подадената жалба срещу
присъдата на Окръжен съд - Търговище и Ви молим да приемете, че
4
изложените в допълнителното писмено изложение към жалбата доводи са
основателни. Аз ще маркирам основните моменти от тях.
За такъв вид дела по принцип е много важно съдът да установи има ли
предистория във взаимоотношенията пострадал-извършител и извършител на
деянието и в какво се изразяват. Затова и сочим като първи порок при анализа
на доказателствения материал неправилната оценка на Окръжен съд –
Търговище, досежно взаимоотношенията преди деянието.
Това е така, защото се отдава едно равно значение на някакви
хипотетични извършвани особени способи за управление на автомобил, които
имат гражданското име дрифтове и които са били на терен публична
общинска собственост, но в близост до дома на пострадалия.
Подценено е другото важно обстоятелство, че е налице една система от
посегателства на сина на пострадалия върху МПС на подзащитния ми и
неговото семейство. Докато за дрифтовете няма никакви събрани по делото
доказателства, то по делото са приложени и е изяснен въпроса, че са налице
такива няколко деяния, при които сина на пострадалия е отнемал или е правил
опити да отнема МПС. В следствие на това е имало интервенция на
полицията и това е единствената причина другия син на пострадалия Нурай
да бъде настанен на лечение за психично заболяване. До тогава не е имало
данни този син на пострадалия да е бил болен от психично заболяване. И в
това отношение считам че, становището на уважавания прокурор, че от преди
е било известно, че този син е страдал от психично заболяване и е трябвало
снизходително да се отнасят към отнеманията на МПС е неправилно. Едва
след тези отнемания на МПС се изяснява въпроса, че той е болен и е настанен
на принудително лечение. Това е озлобило пострадалия. Оформило е едно
негативно отношение на омраза и неприязън заради това, че неговия син е
обявен за психично болен и задължително настанен в психиатрична клиника.
По въпроса могли ли са пострадалия и неговия син Г. да разберат, че
подсъдимия се прибрал в Шумен където е бил на инвитро процедури с жена
си и след това да стане срещата, аз считам, че този въпрос е изяснен детайлно,
включително и с направения оглед от самия съд, който на място констатира,
че пътя за дома на подзащитния ми минава край дома на пострадалия.
Свързвам тези неща за да можем след това да преценим аз като защита и
предлагам и Вие като въззивна инстанция правилни ли са изводите на съда за
5
това как тази брадва се отзова на мястото на инцидента. Тук има цяла една
каскада от неверни твърдения на единствения очевидец на деянието, сина на
пострадалия Г..
В това отношение моля да съпоставите показанията на Г. и на майка му,
която е в залата и е свидетел по делото.
Май месец е, по това време, както казва Д., майката, свидетелка по делото
пострадалия е острил колове за домашната градина за доматите. Тези колове
се острят, не е необходимо специални знания, на място наречено дръвник и в
двора. И майката изрично я питах минути преди да излезе, преди да стане
инцидента тя е излязла от жилището и на въпроса „брадвата къде беше“ „аз
не видях брадвичка до портичката“. Докато Г. твърди, че тази брадвичка, след
като е била ползвана за острене нае колове по неизвестна причина се е
отзовала до портичката. Той лъже, твърди неверни неща и към това следва да
се прибави и другото невярно твърдение. На изричните въпроси нанасял ли е
баща му - пострадалия, удари с брадвата на подсъдимия, твърди не, което
също е очевадна неистина.
Ние твърдим, че този свидетел се дискредитира изцяло със своите
неверни твърдения и не може обвинителната позиция на прокуратурата,
неправилно възприета от съда, да бъде инкорпорирана и в осъдителната част
на присъдата. Защото тези показания на Г. се опровергават и от неговата
майка и от очевидния факт нанесена голяма посечна рана по тялото на
подсъдимия, а и показанията на неговата майка. Тази брадва е взета от
пострадалия и с нея той се е приготвил, защото е знаел, че същия ден
полицаите, след като са отвели сина му, докато той е бил в Шумен
подсъдимия, ще трябва да иска обяснения и е желаел да иска такива
обяснения.
Затова ние Ви молим апелативната инстанция да оцени необходимостта
за голяма прецизност и предпазливост при преценката на показанията на
такъв вид свидетел. Той е и частен обвинител и граждански ищец.
Затова съм Ви посочил и една важна монография на видния професор
К.К. за поведението на пострадалия като обвинител в наказателния процес. И
както казва професор Кочев: „Понякога близките, които са в родствени
отношение с жертвата, а и със страни в процеса, могат да хипертрофират, да
рисуват тенденциозно и нереално картината на инкриминираното събитие. И
6
волно или неволно да пречат за разкриване на обективната истина.“ Ние сме
изправени точно пред такъв случай, уважаеми съдии.
Затова и Окръжен съд не трябваше така безкритично да приеме
обвинителната теза, която стъпва единствено на показанията на Г., той е
единствения свидетел. При инцидента има трима души подсъдимия,
пострадалия и Г.. И ние още веднъж подчертаваме необходимостта да бъдат
ревизирани преценките и изводите, относно фактите, за които Г. дава
показания.
На следващо място ние Ви молим да ревизирате и пропуска на Окръжен
съд - Търговище в частта за оценката на обясненията на подсъдимия. Те са
годно и равностойно доказателствено средство, а Окръжен съд - Търговище
не спази това изискване. След като се установи по делото, че единствения
очевидец - син на пострадалия не говори истината, пречи на правосъдието, то
тогава трябва с по-голямо внимание, не само по принцип, а и в конкретния
случая да се обсъдят и да се анализират обясненията на подсъдимия като
равностойно доказателствено средство. Това според нас не е направено и
съдът е допуснал нарушение на принципните постановки на множество
постановления и тълкувателни решения на ВС и ВКС. Аз посочвам само
принципното Постановление № 6/1978 година за необходимостта за преценка
и съобразяване с разпоредбата на НПК, досежно обясненията на подсъдимия
и правото му на защита.
С оглед на това, според нас правилния извод е, че физическата разпра е
започнала със замахването с брадвата от страна на пострадалия и нанасянето
на посечната рана.
В това отношение не споделям становището изразено от представителя
на държавното обвинение, че и преди това е имало иницииране на нападение,
предизвикване и агресивни физически действия от страна на подсъдимия.
Няма установено такова нещо. Това е така, защото Вие ще видите и
механизма на уврежданията на пострадалия. Те са след като той е замахнал с
брадвата и е посякъл подсъдимия.
С оглед на това ние считаме, че правилната квалификация на деянието
следва да стъпи на следните основни моменти във фактическата обстановка,
че инициатор на нападението е пострадалия и, че той първи е ударил с брадва
подсъдимия и му е причинил голяма посечна рана. И едва след това
7
подсъдимия е нанесъл удари с юмруци, отблъсквайки това нападение с
брадва, макар, че е могъл да действа и по-интензивно.
Тук е особено важно обстоятелството, че освен въоръжения пострадал с
брадва до него има друг, другия син – Г., въоръжен с дървен кол. И затова ние
считаме, че е налице института на неизбежната отбрана.
В тази връзка считаме, че Окръжен съд - Търговище не изпълни
основните задължения да мотивира своята присъда в частта дали има
неизбежна отбрана или превишаване само се е задоволил да маркира този
въпрос, като е стъпил на показанията на Г., но и обвързаното с това
заключение на КСППЕ в какво психично състояние се е намирал подсъдимия
в момента, в който е посечен с брадва.
Съдът се е задоволил само кратко да констатира на страница 7 от
мотивите, че е налице такова заключение и нищо повече. А това е
изключително важна част от изясняването на релевантните факти в случая.
Вещите лица са категорични, че подсъдимият е бил в състояние на уплаха и
смущение, така както е посочено в общата част на НК в чл.12 като използва и
медицински изрази.
По този въпрос съдът дължеше и дължи мотивировка за да може да
получим точен и ясен отговор на всичките възражения, които сме направили
пред него. Такъв анализ на доказателства няма и ние твърдим, че това вече
дава основание на въззивната инстанция да приеме, че липсват мотиви на
присъдата, досежно особено важни части от изясняването на фактическата
обстановка и правния анализ и това е отделно и самостоятелно основание да
отмените и върнете делото за ново разглеждане.
Маркирам само и едно друго съществено процесуално нарушение.
Уважаеми Апелативни съдии, шурея на пострадалия, брат на жена му е
полицай в РУ МВР Омуртаг. Още в началото на ДП защитниците и
обвиняемия тогава са направили искане да продължи разследването от друг
полицейски орган, следовател от ОСлС при ОП или от друго РУ. Това не се
уважава, даже и се стига до още по-фрапиращи нарушения. Разследващия
полицай З. не разследва делото сам, а възлага на няколко души полицаи от
същото РУ да проведат по същество събирането на гласните доказателства.
Вие ще видите уважаеми Апелативни съдии, че по-голямата част от
свидетелите по делото са разпитани не от разследващия полицай З., а от
8
други служители, които са колеги на този шурей на пострадалия, брат на жена
му Б.И.. Как може по този начин да се гарантира обективност на
разследващите органи в наказателния процес. И как може тук да не се приеме
принципното основание, посочено в чл.29, че има такива обстоятелства, които
поставят най-малкото съмнение в обективността, безпристрастността на
органите на разследването.
Ние считаме, че Апелативен съд - Варна ще стигне до този извод като
анализира тази част от доказателствата по делото и ще види тук още едно
основание за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново
разглеждане, като то трябва да бъде даже и в досъдебната фаза, според нас.
Последното, което искам да изложа пред Вас като защитник е във връзка
с това дали е справедливо или не наложеното наказание.
Окръжен съд кратко съвсем кратко е посочил като отегчаващи вината
обстоятелство, а именно високата обществена опасност на деянието. Без да се
мотивира дори и най-малко какви са тия специфични, конкретни
обстоятелства, които отделят това деяние от това, което е предвидено в
общите хипотези в специалната част на НК чл.115 от НПК и следващите и го
прави нещо по-особено при извършването на такова деяние.
Ние считаме, че въпроса за обществената опасност на деянието е въпрос
на законодателя, който в особената част на НК определя каква е обществената
опасност на отделно деяние и съответно предвижда санкцията от глоба до
доживотен затвор, без право на замяна.
В това отношение виждаме друг порок на присъдата. Само това е
посочено като отегчаващо вината обстоятелство, а са налице цял комплекс от
смекчаващи вината обстоятелства.
Аз моля да оцените и поведението на подзащитния ми в целия ход на
наказателния процес досега. Още от самото начало той сам предава брадвата
на органите на МВР, сам се явява и съобщава за това деяние като споделя и с
близките си. Оказал е пълно съдействие като в своите обяснения е дал важни
подробности и обстоятелства, които са помогнали на разследващия полицай и
на прокурора да изяснят фактическата обстановка, а и след това съдът да не
бъде затруднен в изясняването й.
Като добавим към това младостта му, и като към това добавим и сега
9
представените доказателства, че след образуването на делото му се раждат
две деца, второто му дете е родено преди две седмици и половина, виждаме,
че има цял комплекс от смекчаващи вината обстоятелства, данните за
неговата личност.
Според нас съдът не спази принципните разпоредби на чл.54 от НК
даващи основата на механизма за определяне размера на наказанието за
конкретното деяние.
След като няма, с поред нас отегчаващи вината обстоятелства, а има цял
комплекс от смекчаващи вината обстоятелства ние Ви молим да обсъдите и
въпроса дали не са налице предпоставките на чл.55 от НК, като считаме, че за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия е достатъчна една присъда
под минимума, не повече от три години, изтърпяването на която да бъде
отложено по реда на чл.66 от НК. Той дълго време е бил задържан под
стража, след това прокурора, който е наблюдавал досъдебното производство е
преценил добре нещата и сам е стигнал до извода, че мярката за неотклонение
следва да бъде по-лека.
В този смисъл ние поддържаме жалбата пред Вас, с основно искане
отмяна на присъдата и постановяване на нова – оправдателна и отхвърляне на
гражданските искове.
Алтернативно отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от
досъдебната фаза на наказателния процес или намаление на наложеното
наказание и определянето на размер, който да позволи прилагането на чл.66
от НК.
ЖАЛБ.ПОДС.М.: - Аз съм съгласен с казаното от адвоката ми. Искам
да кажа само, че нямах намерение да се бия с него, защитих си живота. И
както каза прокурора наистина по-млад, може да съм се защитил повече от
както трябва. Плюс това той беше и пиян. Може би наистина нещо повече
съм се защитил, обаче уплаших. Аз като видях брадвата по главата ми просто
не знам.
Затова, че аз съм ходил в тях те и друг път са ме спирали там на същото
място, аз това съм го казал и в Търговищкия съд, с петима свидетели с колата,
пак с дървен кол и с брадва, двамата големия син и бащата, обаче на това не
обърнаха внимание.
10
Това е, не съм ходил в тях, не съм искал да става така.
Същия ден бях радостен, защото 4-5 години не ми се раждаше дете и
исках да отида в магазина, където работеше баща ми, да седна с хората и да
се почерпим.
Това беше всичко, друго не съм искал.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.ПОДС.М.: - Моля да бъде оправдан по това обвинение.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за което страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:10
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11