МОТИВИ към Решение № 26 /28.05.2020 г. по АНД № 52/2020 г. по
описа на РС Исперих
Производството
е по реда глава XXVIII от НПК.
Образувано
е по постъпило в РС Исперих предложение на РП Разград, ТО Исперих за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по чл. 78а от НК на обвиняемия Н.В.З., ЕГН **********, за това че на
24.02.2020 г. в гр. И, обл. Р, по ул. „А“ е управлявал моторно превозно средство
– лек автомобил „“ с рег. № без
свидетелство за управление в едногодишен срок от наказването му за същото
деяние по административен ред с НП № 18-0275-000631/11.12.2018г. на началник
група към ОДМВР Разград, РУ И, влязло в сила на 08.03.2019 г. - престъпление по
чл.343в, ал.2 от НК
В
проведеното съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа предложението, като счита
обвинението за доказано. Пледира обвиняемият да бъде признат за виновен и да му
бъде наложено административно наказание „Глоба” в минималния размер, определен
от закона, предвид направеното признание.
Обвиняемият
Н.В.З. редовно призован се явява лично. В съдебното заседание заявява, че се признава за виновен. В последната си дума моли съдът да му
наложи глоба.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият
Н.В.З., е роден на *** ***, българин, българско гражданство, живущ ***, с
основно образование, женен, работи, ЕГН **********.
Видно от
приложената по делото справка за съдимост с рег. № 260/26.05.2020 г., обвиняемият
е с чисто съдебно минало. От справка за нарушител/водач се установява, че
същият е неправоспособен водач на МПС. Видно от приложените по делото биографична
справка и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
обвиняемият е трудово ангажиран, като получава месечно възнаграждение в размер
на 610 лева, както и че има две деца и че притежава лек автомобил марка и модел
„БМВ 318 И“ с рег. №.
Обвиняемият Н.З. *** и не притежавал
свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/. С наказателно
постановление № 18-0275-000631/11.12.2018 г. на началник група към ОДМВР Р, РУ
И, влязло в сила на 08.03.2019 г. бил наказан на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, за това че управлявал лек автомобил без да притежава СУМПС. На 24.02.2020
г., около 18:28 часа, обвиняемият управлявал собствения си лек автомобил марка
и модел „“ с рег. № по ул. „А“ в гр. И.
В този момент бил спрян за проверка от служители на РУ на МВР И – свидетелите ТТ
и А Х. В хода на проверката установили, че обвиняемият управлявал лекия
автомобил без да притежава СУМПС и му съставили АУАН серия GA № 175419 за извършено административно нарушение по
чл.150 от ЗДвП – за повторно управление на МПС без да е правоспособен. Актът
бил подписан от обвиняемия без възражение и връчен същия ден.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин, въз основа на приобщените на етапа на съдебното следствие
допустими и относими към предмета на доказване доказателствени източници и
събраните в хода на досъдебното производство доказателствени материали, чието
обсъждане е процесуално допустимо съгласно изричната разпоредба на чл.378, ал.2
от НПК, регламентираща едно от изключенията от принципа на непосредственост по
чл. 18 НПК- показанията на свидетелите ТЛТ и А Ю Х – служители на РУ на МВР И,
обясненията на обвиняемия Н.З., както и приобщените
писмени доказателства и писмени доказателствени средства, АУАН GA № 175419 за извършено административно нарушение по чл.150
от ЗДвП, Наказателно постановление № 18-0275-000631/11.12.2018г. на началник
група към ОДМВР Р, РУ И, влязло в сила на 08.03.2019 г., справка за нарушител/водач, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, справка за съдимост и приобщените по
реда на чл.283 от НПК.
Съдът
намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и
поотделно, установяват във възможната пълнота приетата по делото фактическа
обстановка и доказват авторството на деянието от страна на обвиняемия. Същата
не е спорна и между страните по делото. Фактическите констатации относно
времето, мястото и начина на извършване на деянието, се извеждат по несъмнен начин
от всички налични по делото доказателства.
Съдът
подложи на анализ дадените от обвиняемото лице на досъдебната фаза обяснения,
доколкото те освен доказателствено средство, носят характеристиките и на
средство за защита на обвиняемия. Макар кратки и съсредоточени основно върху
направеното признание, същите съдържат достатъчно доказателствена информация по
съществото на обвинението. Така направеното признание и установената от съда
фактическа обстановка намират опора и в показанията на полицейските служители,
които са извършили проверка на обвиняемия като водач на управляваното от него
МПС и са установили, че същият е неправоспособен водач, както и че в рамките на
една година от датата на проверката е бил наказан по административен ред за
управление на МПС без съответното свидетелство за управление на МПС. Последното
намира потвърждение и от писмените доказателства по делото - в частност от
справката за нарушител/водач и от Наказателно постановление №
18-0275-000631/11.12.2018 г. на началник група към ОДМВР Р, РУ И, влязло в сила
на 08.03.2019 г., от което се установява, че датата на реализираното от
обвиняемия поведение и извършването на проверка от полицейските служители
попада в едногодишния срок от влизане в сила на наказателното постановление, с
което на обвиняемия е наложено административно наказание за управление на МПС
без съответното СУМПС.
Първоинстанционният съдебен
състав кредитира показанията на свидетелите Т Л Т и А Ю Х – служители на РУ на
МВР И, доколкото същите са еднопосочни, взаимно допълващи се и без вътрешни
противоречия. В тях свидетелите излагат своите непосредствени възприятия по
повод осъщественото деяние, обстоятелствата, свързани с него /дата, място и
начин на извършване/, както и установеното в хода на извършената от тях
проверка. Показанията на посочените свидетели са последователни,
непротиворечиви, пресъздават логично хронологията на протеклите събития и
кореспондират с останалите доказателства по делото, поради което съдът се
доверява на тях при изграждане на своите фактически изводи. С тези аргументи
съдът възприема изложената фактическа обстановка въз основа на свидетелските
показания и на останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът постави в основата на
доказателствените си изводи останалите събрани по досъдебното производство
писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени на основание чл.283
от НПК, тъй като ги преценява като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи
се, кореспондиращи с гласните такива и относими към основния факт, включен в
предмета на доказване по делото.
Изложеното мотивира настоящата
съдебна инстанция да приеме за доказано по безспорен и категоричен начин, че обвиняемият
Н.В.З., ЕГН ********** с поведението си е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
Престъплението по чл.343в, ал.2
от НК е на формално извършване. За съставомерността му от обективна страна е
достатъчно да са налице следните три условия: деецът да е неправоспособен водач
на МПС; да е наказан по административен ред за управление на МПС без
съответното свидетелство за правоуправление и да е извършил същото деяние в
едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което му е
наложено административното наказание по пункт 2.
В настоящия случай от приетата
фактическа обстановка безспорно се установи, че обвиняемият Н.В.З. се явява
неправоспособен водач, доколкото същият никога не е притежавал валидно СУМПС.
На 27.02.2019 г. на същия е връчено наказателно постановление, с което му е
ангажирана отговорността, че управлява лек автомобил, без да притежава СУМПС.
Обвиняемият З. не е обжалвал наказателното постановление, поради което след
изтичане на предвидения в чл.59 ал.2 от ЗАНН седемдневен срок от връчването му,
същото е влязло в сила- на 08.03.2019 г. На 24.02.2020 г., преди да изтече
едногодишния срок от влизане в сила на наказателното постановление, при
извършена проверка от свидетелите Т Л Т и А Ю Х – служители на РУ на МВР И, е установено, че обвиняемият е управлявала
МПС, поради което безспорно е осъществил състава на деянието по чл.343в ал.2 от НК.
В конкретния случай е налице и
корелативно необходимата субективна страна на деянието, ведно с изискуемите от
закона интелектуални и волеви параметри на същата. От субективна страна
обвиняемият Н.В.З. е извършил деянието с
пряк умисъл като форма на вината. Съзнавал е, че не притежава съответно СУМПС,
но въпреки това е предприел управлението му.
Съдът намира, че са налице
кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки, визирани в разпоредбата
на чл.78а, ал.1 НК за освобождаване на Н.В.З. от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание- за престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, което е умишлено, се предвижда наказание “лишаване от свобода“ от една до
три години и „глоба“ от петстотин до хиляда и двеста лева. Видно от приложената
по делото справка за съдимост, деецът не е осъждан и не се е ползвал от
разпоредбата на чл.78а от НК. От деянието не са причинени имуществени вреди
като същевременно не са налице рестриктивните основания ситуирани в чл.78а,
ал.7 от НК.
Предвид гореизложеното, съдът
прие кумулативно наличие на всички предпоставки на чл.78а, ал.1 от НК, даващи
основание обвиняемият Н.В.З. да бъде
освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление с
налагане на административно наказание „Глоба“, което цитираната разпоредба
регламенитира в размера от 1 000 лева /хиляда лева/ до 5 000 лева /пет хиляди
лева/.
Съдът прие да бъде наложено
такова наказание “Глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лева, т.е. в минималния
размер, предвиден от закона, като отчете превес на смекчаващи вината и
отговорността на обвиняемия обстоятелства – чистото му съдебно минало,
оказаното съдействие на органите на
разследването, изразеното от него съжаление от постъпката, още и материалното
му положение. Посоченият размер на административно наказание кореспондира и със
поисканото от представителя на държавното обвинение.
Съдът приема, че така
определеното по вид и размер наказание ще окаже необходимото възпитателно и
поправително въздействие върху личността на обвиняемия. Отдава значение на
превантивния ефект, съблюдавайки изискванията както на специалната, така и на
генералната превенция – да се въздейства предупредително и възпитателно върху
дееца и останалите членове на обществото.
Доколкото обвиняемият е
неправоспособен водач, то наказанието лишаване от правоуправление по чл.78а,
ал.4 НК, се явява неприложимо по отношение на него.
По
изложените съображения, възприемайки по този начин обективната истина по
случая, ръководен от закона и своето вътрешно убеждение, съдът постанови
решението си в условията на чл.378, ал.4, т.1 от НПК във вр. с чл.78а, ал.1 от НК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: