Р
Е Ш Е
Н И Е № 448
гр.Хасково, 05.07.2019
год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на тринадесети юни
през две хиляди
и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 678 по
описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от С.Т.В.,***
против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД – гр.София, иск с правно основание
чл.439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК – отрицателен установителен.
В исковата молба ищцата твърди,
че с решение от 19.04.2008г., постановено по гр.д. № 8885/2008г. по описа на
Районен съд-София, гражданско отделение, 46 състав, била осъдена да заплати на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, сумата от 1008.70 лева, ведно със законната лихва
върху нея, считано от предявяване на исковата молба в съда /29.02.2008г./ до
окончателното й изплащане, на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД сумата от 95 лева -
уговорена неустойка по договор от 16.02.2006г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от предявяване на исковата молба в съда /29.02.2008г./ до
окончателното й изплащане и на основание чл.64, ал.1 от ГПК /отм./ сума в размер
на 44.15 лева,
представляваща направени по делото разноски. На основание чл.404 от ГПК по
цитираното решение бил издаден Изпълнителен лист от 04.12.2009г., възоснова на
който било образувано изпълнително дело № 20199290400249 по описа на ЧСИ
Николета Кавакова, peг. №
929, с район на действие Окръжен съд-Хасково. На 21.03.2019г.
ищцата получила Покана за доброволно изпълнение, с която била уведомена за пръв
път, че е длъжник по образуваното изпълнително дело и дължи суми на посочения
взискател. Вследствие на извършена проверка по отношение на задълженията на
ищцата било установено, че след издаване на изпълнителния лист от 04.12.2009г.,
с Договор за цесия от 15.05.2015г. кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
прехвърлил вземанията си на взискателя по образуваното изпълнително
производство „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД /ищецът по делото/. Със
съобщение за образувано изпълнително дело ищцата била уведомена и че за
обезпечаване вземането по изпълнителното дело е наложен запор на притежаваните
от нея моторни превозни средства и бил насрочен опис на движими вещи за
23.04.2019г. От издаване на изпълнителния лист до образуване на изпълнителното
дело № 249/2019г. по описа на ЧСИ Николета Кавакова реални изпълнителни
действия за събиране на присъдените по изпълнителния лист суми спрямо ищцата не
били извършени. Поради изложеното счита, че за нея е възникнала правна
възможност да предяви иск на основание чл.439 от ГПК, съгласно който длъжникът
може да оспорва чрез иск изпълнението, като в тези случаи той може да се
позовава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, в което е издадено изпълнителното основание. Счита, че към
настоящия момент е изтекла погасителната давност по отношение на задълженията,
за които бил издаден този изпълнителен лист. Твърди, че това обстоятелство е
настъпило, поради следните съображения: Вземането на ищеца произтичало от
договора за заем, а за вземания, произтичащи от договор за заем, се прилагала
общата петгодишна давност, съгласно разпоредбите на чл.110 от ЗЗД. Относно
началния момент на давността следвало да се приложи разпоредбата на чл.117,
ал.2 от ЗЗД, съгласно която, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. За това задължение по отношение
на ищцата не били предприети действия за събиране на сумите, за които същата да
е била надлежно уведомена. Поради това вземанията, описани в изпълнителния
лист, се погасявали с изтичането на петгодишна давност, считано от влизане в
сила на съдебното решение, постановено по гр.д. № 8885/2008г. по описа на
Софийски районен съд, гражданско отделение, 46 състав, доколкото от момента на
влизане в сила на решението до образуване на изпълнително дело № 249/2019г. по
описа на ЧСИ Николета Кавакова, реални изпълнителни действия за събиране на
присъдените по изпълнителния лист суми, които да прекъсват давността, не били
извършвани. Това касаело период от повече от девет години, който значително
надвишавал предвидения в чл.110 от ЗЗД срок за погасяване на вземанията по
давност. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от 1008.70 лева,
ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на исковата
молба в съда /29.02.2008г./ до окончателното й изплащане, на основание чл.92,
ал.1 от ЗЗД
сумата от 95 лева - уговорена неустойка по договор от
16.02.2006г., ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на
исковата молба в съда /29.02.2008г./ до окончателното й изплащане и на основание чл.64, ал.1 от ГПК /отм./ сума в размер на 44.15 лева, представляваща направените по делото разноски, за
които суми е издаден изпълнителен лист по влязло в сила решение, постановено по
гр.д. № 8885/2008г. по описа на Софийски районен съд, гражданско отделение, 46
състав на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, бл. 12, вх. Б, ет.3, офис 305, вземанията
по който са прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление - гр.София, район Люлин, бул.“Панчо
Владигеров“ №21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2, с Договор за покупко-продажба
на вземания /цесия/ от 15.05.2015г. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Издаден е
изпълнителен лист от 04.12.2009г. по гр.д. № 8885/2008г. по
описа на Районен съд-София на
основание чл.404, чл.405 и чл.409 от ГПК-влязло в сила съдебно решение по
посоченото гражданско дело, според което решение ищцата С.Т.В. е била осъдена
да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД – София, на
основание чл.240, ал.1 от ЗЗД сумата 1008.70, сумата 95 лева на основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от подаване на исковата молба в
съда – 29.02.2008г. до окончателното й изплащане, както и сумата 44.15 лева –
разноски по делото.
С Молба, вх. № 08384/24.09.2010г. дружеството, в полза
на което е бил издаден цитирания изпълнтелен лист, е образувало изпълнително дело
№ 961/2010г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег.
№ 824,
с район на действие - района на Окръжен
съд-Пловдив. След образуване на изпълнителното производство ЧСИ е пристъпил към проверка на имущественото състояние на
длъжника С.В., проверка за налични публични задължения, наличие на банкови
сметки, трудови договори и др.
На 13.12.2010г.
на длъжника е била изпратена Покана за доброволно изпълнение, която
е била получена на 15.12.2010г. Събиране на необходимата
информация за принудително изпълнение ЧСИ е извършил и през 2013 година, като
отново са направени искания пред съответните институции за предоставяне на
информация съгласно чл.431 от ГПК. В хода на
принудителното изпълнение ЧСИ е изпратил Запорно съобщение до третото задължено лице
„Централна кооперативна банка” АД, изх.№ 21737/ 25.04.2014г.
На същата дата е била изпратена на длъжника и призовка за принудително
изпълнение.Както призовката,така и запорното съобщение до „ЦКБ” са били
надлежно доставени. ЧСИ К.Павлов е изпратил Запорно съобщение №
50107/20.10.2014г. и до третото задължено лице **********,в качеството му
на работодател на длъжника, което запорно съобщение е доставено на 23.10.2014г.
От доказателствата по делото
съдът установи още, че на 29.08.2018г. ЧСИ отново е изпратил на длъжника
Призовка
за принудително изпълнение, като го
уведомява, че е насрочен опис на движими вещи на 05.11.2018г., както и че е
наложен запор врху вземанията в две банки, посочени в самата
призовка.
По Молба на
взискателя от 17.10.2018г. изпълнителното дело е било прехвърлено при
ЧСИ Николета Кавакова, рег. № 929 и е било образувано под
нов № 20189290402298 по описа на ЧСИ Н.Кавакова. По делото са събрани неоспорими дказателства за извършено прехвърляне на
вземането на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на друго дружество, а
именно - на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ” ЕАД,
като длъжникът е бил уведомен
за извършеното прехвърляне, съгласно нормите на ЗЗД, а новият взискател е бил надлежно
конституиран в изпълнителното производство с Разпореждане от 14.09.2015г. Следва да се посочи, че
по тези обстоятества страните не спорят.
Няма спор още, че
след прехвърлянето на изпълнителното дело при ЧСИ Н.Кавакова, същата е продължила да извършва проверки и изисква данни за
имущественото състояние на длъжника, както и да налага
запор в банкови клонове, за които е имало данни за
налични вземания на длъжника. Видно е, че не е настъпило
изпълнение по посоченото дело, поради което
взискателят не е удовлетворен.
Спорен остава
въпросът само дали вземането на взискателя „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД се е погасило по давност, каквото
е основното възражение на ищцата, поради което същата не дължи сумите
по изпълнителния лист. Ищцата навежда доводи, че
поради характера на задължението й, произтичащо от
договор за заем, както и че задължението е признато със съдебно
решение, срокът на новата
давност е всякога пет години, като в тази
връзка се позовава на нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД. Ето
защо,
твърди, че след влизане в сила на съдебното решение по гр.д.№ 8885/2008 год. по описа на Районен
съд-София, доколкото не са били предприети никакви действия за събиране на
вземането до образуването на изп.д. № 249/2019 год. по описа на ЧСИ Н.Кавакова, то
вземането на взискателя се е погасило по давност, поради изтичането
на предвидения в закона 5 годишен срок.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, който е процесуално
допустим, доколкото се основава на факт, настъпил след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, а именно изтекла погасителна давност
на процесните вземания.
Разгледан по
същество, искът е основателен по следните съображения:
Съгласно чл.114,
ал.1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, и се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение – чл. 116, б.
“в“. Съгласно т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.
д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Освен това е обявено за изгубило сила
Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума на ВС,
според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането. В мотивите към т.10 е
посочено и че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ - насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането възоснова на влязлото в сила разпределение и др. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В настоящия казус
прекратяването на изпълнителното производство е настъпило поради т. н. „перемпция“,
т.е. бездействие на взискателя в продължение на две години. При настъпило по
силата на закона прекратяване, съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Във всички случаи на
прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига
наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни
действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия,
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са
придобили права /напр. купувачите от публична продан/, както и редовността на
извършените от трети задължени лица плащания.
В случая давносттта
е започнала да тече от издаването на изпълнителния лист - на 04.12.2009г., тъй
като само по себе си образуването на изпълнителното дело, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки и изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността. В този смисъл
съдът намира за основателно твърдението на ищцата за настъпило прекратяване по
силата на закона на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8
от ГПК, доколкото взискателят в продължение на две години от образуване на
изпълнителното производство на 24.09.2010г., не е поискал извършването на
изпълнителни действия. Т.н. „перемция“ е настъпила по силата на закона на
24.09.2012г. и всички, предприети по изпълнителното дело изпълнителни действия
се обезсилват по право. Извършените след това действия по принудително
изпълнение спрямо ищцата се явяват незаконосъобразни, тъй като са направени, когато
изпълнителното производство е било прекратено и не са предхождани от валидно
образуване на ново такова срещу същата. Ето защо и не са годни да породят
правни последици, респ. да прекъснат давностния срок за процесното вземане. Следователно, след
прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона – на
24.09.2012г., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и доколкото ново такова възоснова на същото изпълнително основание не
е било образувано преди да изтече давностният срок за самото вземане,
извършените изпълнителни действия, макар и да са били такива по принудително
събиране на вземането, не са прекъснали давността. Предвид така установеното,
съдът счита, че след изтичането на пет години, считано от 04.12.2009г.,
вземането се е погасило по давност към датата 04.12.2014г., към която дата все
още не са били предприети действия по ново образуване на валидно изпълнително
производство.
За пълнота на
мотивите следва да се посочи, че възражението на ответника досежно това следва
ли да се прилага ТР № 2/2015г. към висящите изпълнителни производства или не,
както и дали същото действа със задна дата, следва да бъде отбелязано следното:
По правило съдът намира, че цитираното ТР действа за в бъдеще, но същевременно е
нужно да се отбележи, че към момента на неговото постановяване – 26.06.2015г.,
изпълнителното производство е било вече прекратено по силата на закона, поради
което и не стои въпросът за приложение на тълкувателното решение, тъй като към
този момент липсва висящ изпълнителен процес.
Поради изложеното, предявеният иск се явява изцяло основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен. С оглед изхода на делото, ответникът
ще следва да заплати на ищцата направените по делото разноски за адвокат и платена
държавна такса. Направеното от процесуалния представител на ответника възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата съдът намира за
основателно по следните съображения: Ищцата е реализирала разноски в размер на 400
лева за адвокатско възнаграждение, като от представения Договор за правна
защита и съдействие се доказва по
категоричен начин заплащането на посочената сума /платена е в брой/. Съгласно
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес възнагражденията са следните: /чл.7, ал.2, т.2/ - „ при интерес от 1 000
лева до 5 000 лева – 300 лева + : % за горницата над 1 000 лева.
Настоящото дело е с интерес 1 147.85 лева, поради което заплатеното от ищцата
възнаграждение за адвокат в размер на 400 лева се явява прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. Ето защо и с оглед
направеното възражение на основание чл.78, ал.5 от ГПК, същото следва да бъде
намалено до сумата от 310 лева, които да се присъдят на ищцата като разноски за
адвокатско възнаграждение. Следва да се присъдят и направените разноски за платена
държавна такса в размер на 50 лева, или ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцата направените по настоящото дело разноски в размер на 360 лева, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439, ал.1 от ГПК, по отношение на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнесцентър „Люлин – 6“, ет. 2, че С.Т.В., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***,
офис 2, не дължи сумата от 1008.70 лева,
ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на исковата
молба в съда /29.02.2008г./ до окончателното й изплащане, на основание чл.92,
ал.1 от ЗЗД
сумата от 95 лева - уговорена неустойка по договор от
16.02.2006г., ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на
исковата молба в съда /29.02.2008г./ до окончателното й изплащане и на основание чл.64, ал.1 от ГПК /отм./ сума в размер на 44.15 лева, представляваща направените по делото разноски, за
които суми е издаден изпълнителен лист по влязло в сила решение, постановено по
гр.д. № 8885/2008г. по описа на Софийски районен съд, гражданско отделение, 46
състав на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, бл. 12, вх. Б, ет.3, офис 305, вземанията
по който са прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление - гр.София, район Люлин, бул.“Панчо
Владигеров“ №21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2, с Договор за покупко-продажба
на вземания /цесия/ от 15.05.2015г.
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление - гр.
София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнесцентър
„Люлин – 6“, ет. 2, да заплати на С.Т.В., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес ***, офис 2, направените по делото разноски в размер на 360 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ
:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.