№ 16411
гр. София, 16.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110155416 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Я. М. М., чрез пълномощника адв. А. Д.,
срещу „Фератум България“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на платени на ответника по нищожни
договор за потребителски кредит №1109803 от 10.01.2022г. и договор за гаранция,
сключен с „Фератум Банк“, в размер на 2 468 лева, ведно със законната лихва, считано
от 09.10.2023г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 10.01.2022г. сключил с ответника договор за
потребителски кредит № 1109803 в размер на 3000 лева, платими на 18 равни вноски,
като бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 35% и ГПР в размер на
49,66%. В договора било уговорено, че изпълнението на задължението на
кредитополучателя ще бъде обезпечено от „Фератум Банк“ и в същия ден ищецът
сключил договор за гаранция с посоченото дружествопри уговорено възнаграждение в
размер на 2790 лева. Излага, че на 17.01.2023 г. бил сключен анекс № 1 към договора за
кредит, по силата на който на ищеца били отпуснати допълнителни заемни средства в
размер на 800 лв., а лихвеният процент бил определен в размер на 24,53 %. Така общо
дължимата главница по договора възлизала на сумата от 3 800 лв. На същата дата бил
сключен и анекс № 1 към договора за гаранция, съгласно който дължимото
възнаграждение за гарант се изменяло на сумата от 3 360 лв. Излага твърдения, че е
платил по договора за кредит суми в общ размер на 6 268 лева на ответника „Фератум
България“ ЕООД. Поддържа, че горепосочените договори и анекси към тях са
нищожни като противоречащи на императивни правни норми. В договора за кредит не
било посочено кои точно разходи формират ГПР. Бил посочен размер на ГПР, който не
бил реално прилагания между страните, което представлявало заблуждаваща търговска
практика. Договорът противоречал на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Отделно
от това, посочва и че възнаграждението за гарант не било включено в ГПР, като
потребителят нямал възможност да откаже предоставянето на гаранция, доколкото
последното е било задължително условие за получаване на кредита. Единствената
реална възможност на потребителя да получи кредита била, като сключи договор за
предоставяне на поръчителство с посоченото от заемодателя лице. Сключеният
договор за поръчителство нямал за цел обезпечаване на заема, а единствено
начисляване на допълнителни разходи по кредита. Било налице уредено в ЗПК
задължение на кредитора преди сключване на договора за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна такава да откаже сключване на
1
договор. Поради това клаузата за обезпечаване на заема с поръчителство се намирала в
пряко противоречие със ЗПК, доколкото тази преценка следвало да бъде извършена
преди сключване на договора. Клаузата била изцяло неравноправна и нищожна, тъй
като била изцяло във вреда на потребителя, не отговаряла на изискванията за
добросъвестност и водела до неравновесие в правата на страните, както и не била
индивидуално уговорена. В нарушение на закона разходите по договора за
поръчителство не били включени в ГПР, въпреки че по същество представлявали
печалба за кредитора. Налице било противоречие с императивната разпоредба на чл.19,
ал.4 от ЗПК. Счита, че грешното посочване на ГПР следва да се приравни на
хипотезата на непосочен ГПР, водеща до недействителност на договора. На следващо
място поддържа, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, доколкото не бил
посочен лихвеният процент на ден. Поради това счита, че процесният договор за
потребителски кредит е недействителен, като нищожността на договора за
потребителски кредит водела до нищожност и на свързания с него договор за гаранция.
С оглед изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден
ответникът да му заплати сумата от 2 468 лева, представляваща разликата между
чистата стойност на кредита и платените от ищеца суми въз основа на нищожните
договор за кредит и договор за гаранция, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и
направените по делото разноски.
Ответникът „Фератум България“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Е. Ц., е
депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК,
с който оспорва изцяло предявения иск. Поддържа, че в договора са описани лихвеният
процент, съответно ГПР, както и на ищеца бил предоставен стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Към договора
за кредит бил приложен погасителен план, в който ясно и точно били описани всички
дължими вноски, техните размери и падежи, съответно размер на главница и лихва.
Съотношението между главница и лихва било посочено още в договора за кредит.
Възнаграждението, което ищецът се задължил да плати на трето лице, нямало как да
бъде посочено в погасителен план, тъй като не се дължало на „Фератум България“
ЕООД. Ищецът можел да обезпечи отпуснатия кредит по различни начини,
включително с поръчителство от избрани от него физически лица. Нямало как
кредитодателят да включи сумата, уговорена между потребителя и трето лице
(„Фератум Банк“), тъй като същата не била известна на кредитодателя преди
кредитополучателят да избере начин на обезпечаване на отпуснатия кредит. Договорът
за гаранция бил възмездна услуга, предоставЯ. от лице, различно от кредитодателя и
този разход не се включвал в ГПР по кредита. Необходимостта от обезпечение за
кредитора се явявала следствие на извършваната от него оценка на
кредитоспособността на потребителя. Кредитополучателят бил уведомен
предварително за изискванията на кредитора и разполагал с достатъчно време да
прецени кое от обезпеченията може да предостави. Сключването на договора за
гаранция не било задължително условие за сключване на договора за кредит.
Избраната възможност от ищеца била направена при подаване на заявка за кредит,
поради което същата се явявала индивидуално договорена по избор на потребителя. Не
било налице обогатяване с процесната сума, тъй като същата била платена с оглед
съществуващо задължение на ищеца. Поради изложеното моли предявеният иск да
бъде отхвърлен.
Предвид становището на страните съдът отделя за безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен договор за
предоставяне на потребителски кредит №1109803 от 10.01.2022г., както и анекс № 1
към договора от 17.01.2023 г.
Предявен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
2
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване твърдените основания за нищожност на договорите, респ. на
оспорените клаузи от същите; както и, че е заплатил на ответника спорната сума, а
ответникът следва да докаже наличието на основание за получаване и задържане на
сумата, както и фактите, от които произтичат възраженията му.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните
предпоставки за приемането им.
Искането на ответника за допускане на СТЕ, с въпросите посочени в отговора
на ИМ се явява основателно, поради което следва да бъде уважено.
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.06.2024г.
от 10:15 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между тях е сключен договор за предоставяне на потребителски
кредит №1109803 от 10.01.2022г., както и анекс № 1 към договора от 17.01.2023 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените към исковата молба и към отговора на
исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-техническа експертиза, с въпросите
посочени в отговора на исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата експертиза Н. Н. Х..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на 450 лв., вносим от ответника
по депозитна сметка на СРС, в едноседмичен срок от уведомяването.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца и
препис от писмения отговор на ответника.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3