Решение по дело №5650/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 774
Дата: 15 юли 2022 г.
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20212120205650
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 774
гр. Бургас, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120205650 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба, подадена от арх. Р. ЯН. Г. със съдебен
адрес: ***, адв. Ю.Б. против наказателно постановление № Б-32/10.11.2021г., издадено от
Началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/, с което за
нарушение на чл.232, ал.1, т.1, предложение второ от ЗУТ и на основание на основание чл.
239, ал. 1, т. 2 от ЗУТ на Р. ЯН. Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1000 лева.
С жалбата се оспорва изцяло издаденото наказателно постановление. Счита, че се
касае за неправилна правна квалификация на нарушението. Оспорва да е налице нарушение,
излагат се подробни съображения. Не било обсъдено и дали не е налице хипотезата на чл. 28
ЗАНН. Моли за отмяна на наказателното постановление и за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. Б., който поддържа жалбата и прави доказателствени искания.
Наказващият орган се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на НП, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
като видно от обратна разписка за връчване на наказателно постановление л. 23, същото е
връчено на 26.11.2021г. жалбата е подадена на 06.12.2021г., от легитимирано да обжалва
лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира следното:
Р. ЯН. Г. е длъжностно лице - главен архитект на община Созопол и при изпълнение на
длъжността си издала разрешение за поставяне № 87/01.06.2021г. за „Заведение за бързо
1
обслужване“ с площ на обект 131м2 и допълнителна търговска площ 224м2 - о*** съгласно
одобрената схема, на територията на морски плаж „***“.
При проверка в община Созопол от св. К.М. на документацията, послужила за издаване
на разрешение за поставяне № 87/01.06.2021г. било установено, че за горния преместваем
обект, наименован „о***“ били одобрени проекти по части „Архитектура“ и „Конструкции“,
като в част „Конструктивна“ било записано: „при изпълнение на строителството да се
спазват изискванията на ПИПСМР и ТБ при СМР“ за монтажни работи, което от своя страна
било в противоречие с легалната дефиниция на преместваем обект. В обяснителната записка
в проекта по част „Конструктивна“, фаза ТП, за *** - „Заведение за бързо обслужване“/ в
зоната на морски плаж „***“ община Созопол, било записано, че „Носещата способност и
натоварването е в съответствие с действащите норми:.... “ След което били изброени норми
и наредби касаещи изцяло проектиране на сгради и проектиране на конструкциите на
строежите. В одобрените инвестиционни проекти за ***, предмет на издаденото разрешение
за поставяне №87/01.06.2021г., в част „Конструктивна“ било предвидено сглобяемо
строителство. Всичките конструктивни елементи били предвидени да бъдат сглобени чрез
поединичен монтаж на място, колоните се монтират към заложени в стоманобетона анкерни
шпилки. Останалите връзки между елементите се осъществява чрез заварки. В самия проект
изрично било записано: „при изпълнение на строителството да се спазват изискванията на
ПИПСМР“ за монтажни работи. Не било възможно преместването на обекта в
пространството да се осъществи, без той да загуби своята цялост, от което следвало, че
одобреният от главния архитект инвестиционен проект част „Архитектура“ и
„Конструктивна“ не носили характеристики за преместваеми обекти по смисъла на
дефиницията на §5, т. 80 от ДР на ЗУТ.
С писмо изх. № Б-1051-00-350/05.07.2021г. по описа на РДНСК Бургас, Р. ЯН. Г. била
поканена на 08.07.2021г. в 11.00 ч. да се яви в РДНСК Бургас за съставяне на АУАН.
Поканата била получена лично, с разписка от 05.07.2021г. В посочения ден Р.Я. не се явила
в РДНСК Бургас за съставяне на АУАН по реда на Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/, за което бил съставен Констативен протокол.
На основание чл. 36 и следващите от ЗАНН и чл. 238, ал. 2, т. 2 ЗУТ бил съставен
АУАН № Б- 13 /09.07.2021г. в отсъствието на посочения нарушител и връчен на Р. ЯН. Г. на
12.07.2021г. за нарушение на чл.56, ал.2, изр. първо от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/, вр. чл.13, ал.3 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, вр. с §
5, т. 40 и т.80 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗУТ, с което било прието, че е
изпълнила лошо задълженията си по ЗУТ и ЗУЧК.
В законоустановения 3 /три/ дневен срок, срещу АУАН № Б-13/09.07.2021г. постъпило
възражение от арх. Р. ЯН. Г.. Във възражението се твърдяло, че от техническата
документация било видно, че обектът ще се изпълнява от отделни конструктивни елементи,
предварително изработени по точен размер и сглобени на място - предварително излети и
поставени в пясъка бетонови фундаменти, дървени и алуминиеви греди и колони, крепежни
елементи, декинг настилка и др. Той можело да бъде преместен в пространството, без да
2
губи своята индивидуализация, и да бъде ползван на друго място със същото
предназначение. В терена нямало положена бетонова настилка, чието премахване да доведе
до промяна субстанцията на земята - съоръжението било закрепено към нея посредством
поставени в пясъка предварително изготвени стоманобетонови бетонови фундаменти, а
демонтажът на същото не изисквал разбиване на фундамента.
Административно наказващият орган не уважил възражението като счел същото за
неоснователно поради това, че съгласно одобрените инвестиционни проекти за о***,
предмет на издаденото разрешение за поставяне №87/01.06.2021г., в част „Конструктивна“
се установявало, че обектът е предвиден и изпълнен на място като сглобяемо строителство.
По никакъв начин не можело да се приеме твърдението изложено във възражението, че било
възможно преместването на обекта в пространството да се осъществи без той да загуби
своята цялост. Още повече, че видно и от проекта по част „Конструктивна“ било заложено
спазване при изпълнение на строителството изискванията на ПИПСМР. На следващо място,
съгласно одобрения инвестиционен проект по част „Конструктивна“, същият бил в
съответствие с действащите норми, които касаят конструкциите на строежите и
въздействията върху тях. Прието е, че одобреният инвестиционен проект по част
„Архитектура“ и „Конструктивна“ не касаят преместваеми обекти по смисъла на
дефиницията на пар. 5, т. 80 ДР на ЗУТ.
Наказващият орган приел, че Р. ЯН. Г. в качеството си на длъжностно лице - главен
архитект на община Созопол издала разрешение за поставяне № 87/01.06.2021г. за
„Заведение за бързо обслужване“- /о*** съгласно одобрената схема/, на територията на
морски плаж „***“, в нарушение на чл.56, ал.2, изр. първо от ЗУТ, вр. чл.13, ал.3 от ЗУЧК,
вр. с § 5, т. 40 и т.80 от ДР на ЗУТ, с което изпълнила лошо задълженията си по ЗУТ и
ЗУЧК, и осъществила състава на чл.232, ал.1, т.1, предложение второ от ЗУТ.
На 10.11.2021г. било издадено и обжалваното наказателно постановление с което е
прието, че арх. Р. ЯН. Г. е осъществила състава на чл. 232, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗУТ и й
е наложена глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
В хода на съдебното следствие беше допусната, изготвена и приета съдебно-
техническа експертиза. Вещото лице след като се е запознало с материалите по делото,
както и е извършило посещение на място депозира заключение, че се касае за преместваеми
обекти предназначени за експлоатация само през летния активен туристически сезон и са
проектирани и изпълнени съгласно това условие. Обектите за бързо обслужване - заведения
за хранене и развлечения заедно с обекти за осъществяване на задължителни дейности са
ситуирани в средната и в южната части на плажа и са групирани по следния начин:
група 1 - обекти с номера 21, 21.1 и 21.2 - за бързо обслужване, и обект № 14 - за
осъществяване на задължителни дейности;
група 2 - в непосредствена близост до група 1 през пътека за преминаване - обект № 16
за осъществяване на задължителни дейности и *** - за бързо обслужване.
Обекти 21,21.1,21.2 и 22 от двете групи формират едно общо заведение за бързо
3
обслужване – „КАВО“ и са стопанисвани от един наемател. Заведението е разположено в
средната част на плажа.
За процесния преместваем *** са налице одобрени проекти по части Архитектура,
Конструкции, ВиК и Електро.
От Главния архитект на община Созопол е издадено Разрешение за поставяне № 87/
01.06.2021 г. за ***. *** представлява заведение за бързо обслужване с площ 131 кв.м и
допълнителната търговска площ от 224 кв.м. По одобрен архитектурен проект обектът е с
правоъгълна форма и размери в план 25.00 х 5.24 м. Проектиран е като заведение за бързо
обслужване - хранене и развлечения. Състои се от кухненско-складова зона, обслужващи и
санитарни помещения за персонал и мокър бюфет.
Конструкцията на процесния обект се състои от предварително фабрично изработени и
транспортирани на място типови единични стоманобетонни монолитни фундаменти,
стоманени греди за подовата конструкция и покривни столици, стоманени колони и
диагонални укрепващи стоманени връзки по фасадни и вътрешни стени и покрив. В
конструктивния проект са приложени и монтажни планове на фундаментите, на подовата и
покривната конструкции, монтажни планове във вертикала (чертежи на вертикалните
разрези) и монтажни детайли. Връзките на колоните с фундаментите са болтови и са
изпълнени съгласно проекта, доколкото бе възможен оглед и заснемане през оградата около
обекта.
Допълнителната търговска площ към *** представлява преместваема дървена
платформа за разполагане на места за посетители и зони за почивка, обезопасена с
декоративни дървени парапети и дървени кашпи. Платформата се състои от носещи дървени
профили и дъсчена настилка. Над платформата като продължение на покрива на обекта е
проектирана и изпълнена дървена хоризонтална слънцезащитна конструкция тип пергола,
монтирана върху вертикални носещи дървени профили - колони.
Строителното изпълнение на процесния обект е установено при извършените огледи и
отговаря на одобрения проект по отношение на разположение, материал на фасадната
обработка, на фундаментите и колоните, тип на монтажа на колона към фундамент и
материал, конструкция и изпълнение на допълнителната търговска площ.
Вещото лице дава заключение, че в конструктивния проект за *** е предвидено
фундиране с единични стоманобетонни предварително фабрично отлети елементи.
Фундаментите са неразделна част от конструкцията, но не и неделима такава. Отделянето на
стоманената носеща конструкция на обекта от тези фундаменти е технологично възможно,
тъй като връзката им с колоните е болтова. Премахването на замонолитващия бетонен слой
между стоманената планка и шийката на фундамента не нарушава целостта нито на
колоната, нито на самия фундамент.
Единичните стоманобетонни фундаменти отговарят на изискването на § 5, т. 80 от ДР
на ЗУТ в частта „сглобяем конструктивен елемент, който е неразделна част от
преместваемия обект“.
4
Вещото лице сочи, че поставянето и/или премахването на процесните обекти заедно
със стоманобетонните фундаменти не изменя трайно субстанцията или начина на ползване
на земята - в случая средно сбитите влажни пясъци на плаж Смокини - север. Пясъкът
позволява лесно моделиране на земната основа, следователно възстановяването й би било
възможно без затруднения и използване на тежка специализирана строителна техника.
Фактическата обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Съдът счита, че следва да се довери на заключението на вещото лице като
обективно и безпристрастно изготвено, от компетентно лице и го кредитира изцяло. В
същото време следва да се вземе предвид, че АУАН е бил съставен от разпитания по делото
свидетел по документи като не е бил извършван оглед на място, а вещото лице е възприело
обектът, които е бил изграден.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност намира, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник на Регионална
дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ Бургас , видно от разпоредбата на
чл.239, ал.1, т.2 от ЗУТ вр. чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ и заповед № РД-13-171/13.06.2019г. на
началника на ДНСК и Заповед РД-15-116/28.10.2021г. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен от компетентно лице – главен инспектор в РДНСК
Бургас.
Формално АУАН и НП съдържат реквизитите в чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН, но
въпреки това според този състав НП следва да се отмени, тъй като не е доказано да е
осъществен състава на нарушението, за което се ангажира отговорността на арх. Р. Я..
Съгласно състава, за който е ангажирана отговорността на арх. Р.Я. чл. 232, ал. 1, т. 1,
предл. 2 ЗУТ се предвижда, че се наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон
не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице, което изпълни лошо задължения,
възложени му по този закон, актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи
по проектирането и строителството, както и решения и предписания, основани на тях.
В конкретния случай според този състав обаче не се установи и не се доказа от
наказващия орган да е осъществен състав на нарушението.
Съгласно чл. 13, ал. 3 ЗУЧК поставянето на преместваеми обекти и съоръжения на
територията на морските плажове, в т.ч. ползваната допълнителна търговска площ по чл. 10,
ал. 8, и на територията на националните курорти се разрешава от главния архитект на
общината въз основа на схема, одобрена от министъра на туризма.
В случая не е спорно, че се касае за територията на морски плаж.
Не е спорно и че Р. Я. има качеството на длъжностно лице като архитект на Община
Созопол и при изпълнение на функциите си е издала Разрешение за поставяне № 87 /
01.06.2021 г. за ***.
Съгласно определението на т. 80, § 5 от ДР за преместваем обект: „Преместваем обект“
е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността
5
и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да
губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със
същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е
отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или
начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се
отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при
необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен
конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен
да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи
за основа за изграждане на строеж“.
Според съдебния състав, кредитирайки заключението на вещото лице А., процесният
обект притежава характеристиките на премествам такъв и това е така, тъй като при
правилно проведени демонтаж и транспорт няма пречка обектите да бъдат отново сглобени
и монтирани на друго място със същото или подобно предназначение, без да губят
индивидуализация. Дадено е заключение, че единичните стоманобетонни фундаменти
отговарят на изискването на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ в частта „сглобяем конструктивен
елемент, който е неразделна част от преместваемия обект“ поради което и несъмнено следва
изводът, че се касае за преместваем обект, а не за строеж.
И доколкото на практика отговорността на жалбоподателя се ангажира не за това какво
реално е изградено, а дали от представения проект може да се направи извод, че не се става
въпрос за преместваем обект, а за строеж, то съдебният състав счита, че отново трябва да
даде вяра на заключението на вещото лице и че както вече се посочи съгласно заключението
изграденото съответства на проектната документация и е отразен в одобрената от
Министерство на туризма схема. Недвусмислено вещото лице дава отговор, че процесният
преместваем обект е отразен в одобрената от Министерство на туризма схема за поставяне
на преместваеми обекти на плажната ивица на морски плаж „***“ под номер - № 22. Площта
му заедно с допълнителната търговска площ са описани в таблица в обяснителната записка
към схемата и са спазени в одобрения архитектурен проект. В Приложение № 1 към СТЕ е
маркирано разположението на *** и обекти № 21, № 21.1 и № 21.2 и местоположението на
оградата.
Предвид посоченото според съдебния състав не може да се приеме, че при издаване на
разрешение за поставяне арх. Р. Я. лошо е изпълнила задълженията си и затова
наказателното постановление като неправилно следва да се отмени.
Съгласно чл. 63д от ЗАНН в съдебните производства по страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски. В случая жалбоподателката се
6
представлява от адвокат, за който обаче не са представени доказателства да са заплатени
разноски до приключване на съдебните прения, поради което и не се присъждат разноски за
адвокатска защита. По делото са сторени разноски от жалбоподателя за заплатено
възнаграждение за вещо лице за изготвена на експертиза общо в размер на 780 лева и затова
АНО дължи да заплати на жалбоподателя разноските за вещо лице.
Така мотивиран Районен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № Б-32/10.11.2021г., издадено от Началник на
Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/, с което за нарушение на
чл.232, ал.1, т.1, предложение второ от ЗУТ и на основание на основание чл. 239, ал. 1, т. 2
от ЗУТ на арх. Р. ЯН. Г. ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол гр.София да заплати на Р. ЯН.
Г. ЕГН ********** със съдебен адрес: ***, адв. Ю.Б., сумата от 780 /седемстотин и
осемдесет/ лева разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7