№ 423
гр. Варна, 11.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Георги Йовчев
Дарина Ст. Маркова
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20243001000311 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Еос Матрикс“ ЕООД, чрез юрисконсулт В. Й.
срещу решение № 132/25.03.2024 г. постановено по търг. дело № 320/2023 г., по описа
на Окръжен съд – Варна, с което е признато за установено в отношенията между
страните, че С. П. С., ЕГН ********** не дължи на „Еос матрикс“ ЕООД сумите по
изп. дело № 202371104003377 относно вземане за сумата в общ размер от 15188.55
евро, от която 13 665 евро – главница, 1036.23 евро – договорна лихва за периода от
01.12.2011 г. до 03.08.2012 г., 456.77 евро – наказателна лихва за периода от 04.04.2012
г. до 03.08.2012 г., 30 евро – заемна такса, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 03.08.2012 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 594.12 лева – платена държавна такса и 747.06 лева –
юрисконсултско възнаграждение, за което вземане е издадена заповед за незабавно
изпълнение 6035/07.08.2012 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 11303/2012 г. по описа
на ВРС, поради изтекла погасителна давност, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Във въззивната жалба се обосновават твърдения за незаконосъобразност на
обжалваното решение. Основното възражение на въззивника е, че погасителна давност
не е настъпила за процесното вземане. Първоинстанционният съд е трябвало да вземе
предвид сключеното между страните споразумение от 16.06.2021 г., с което е
направено признание на вземането и е прекъсната давността на основание чл. 116 б.
„а“ ЗЗД, съответно е започнала да тече нова давност. На следващо място изтъква като
относим направен отказ от погасителна давност. Поддържа, че искането за прилагане
на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на
давността, без значение дали предприетото действие е дало за резултат
1
удовлетворяване на кредитора. Претендира отмяна на обжалваното решение и
присъждане на разноски в производството.
В предвидения срок е постъпил писмен отговор от С. П. С., чрез адв. Д. А., в
който се обосновава извод за неоснователност на жалбата. Оспорват се всички
твърдения в жалбата, като се излагат подробни съображения за това. Претендира се
жалбата да се остави без уважение, ведно с присъждане на разноски пред въззивния
съд.
Жалбата е процесуално допустима. Представени са доказателства за внасяне на
дължимата държавна такса по жалбата. Същата отговаря на останалите изисквания на
чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК за редовност.
Страните не правят искане по доказателствата.
Въззивният съд намира, че не се налага служебно събиране на доказателства или
даване на указания на страните за предприемане на процесуални действия за доказване
на релевантни факти и обстоятелства, тъй като очертаният от жалбата и отговора спор
е във връзка с тълкуване на юридически факти и преценка на събрани доказателства от
първоинстанционния съд.
Предвид изложеното, като прецени въззивната жалба за процесуално допустима и
редовна, съдебният състав намира, че същата следва да бъде приета и насрочена за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, II-ри състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на „Еос Матрикс“ ЕООД, чрез
юрисконсулт В. Й. срещу решение № 132/25.03.2024 г. постановено по търг. дело №
320/2023 г., по описа на Окръжен съд – Варна, с което е признато за установено в
отношенията между страните, че С. П. С., ЕГН ********** не дължи на „Еос матрикс“
ЕООД сумите по изп. дело № 202371104003377 относно вземане за сумата в общ
размер от 15188.55 евро, от която 13 665 евро – главница, 1036.23 евро – договорна
лихва за периода от 01.12.2011 г. до 03.08.2012 г., 456.77 евро – наказателна лихва за
периода от 04.04.2012 г. до 03.08.2012 г., 30 евро – заемна такса, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.08.2012 г.
до окончателното й изплащане, както и сумата 594.12 лева – платена държавна такса и
747.06 лева – юрисконсултско възнаграждение, за което вземане е издадена заповед за
незабавно изпълнение 6035/07.08.2012 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 11303/2012
г. по описа на ВРС, поради изтекла погасителна давност, на основание чл. 439, ал. 1
ГПК.
2
НАСРОЧВА производството по в.т.д. № 311/2024 г. по описа на ВнАпС в открито
съдебно заседание на 12.11.2024 г. от 13.30 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, с преписи от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3