Р Е Ш Е Н И Е
№ 553
гр. Горна Оряховица, 23.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря С.Б.като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 147 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди,
че между „***************“ ЕАД и ответника К.М. К. бил сключен договор за
потребителски кредит № CASH-10792611/16.06.2014 г., по силата на който
дружеството предоставило на ответника паричен креди в размер 1 200 лв. при
договорна лихва за целия срок на договора (до 23.10.2015 г.) в общ размер
1 552 лв. Твърди, че дружеството е изпълнило задължението си да предостави
заетата сума, а за ответника възникнало задължение за погасяването й на 16
месечни вноски, всяка от 172 лв. Признава, че ответникът е заплатил сума в общ
размер 2 304 лв., с която била погасена изцяло договорната лихва, а
главницата – частично до 448 лв. Твърди, че ответникът е преустановил плащането
от 21.02.2015 г. и до края на срока на договора – 23.10.2015 г. не изпълнил
задължението за погасяване на остатъка от кредита. Поради това счита, че
ответникът дължи и обезщетение в размер на законната лихва върху непогасеното
задължение от датата на изискуемост на първата неплатена вноска – 21.02.2015 г.
до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
01.10.2019 г. в размер от 388 лв. Ищецът твърди, че по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2015 г. „Микро кредит“ АД е
придобило от „***************“ ЕАД вземанията по договор за потребителски
кредит № CASH-10792611/16.06.2014 г., а след това – въз основа на Анекс № 2 от
08.04.2016 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.01.2015 г., ги е прехвърлило на ищеца. Твърди, че е изпратил уведомления до
ответника за извършване на цесиите, но те не са получени от ответника и
прилагайки, съобщенията към исковата молба, заявява, че ги връчва. Моли за
постановяване на решение, с което да се приеме за установено съществуването на
вземанията на ищеца по договор за потребителски кредит № CASH-10792611/16.06.2014
г., сключен между ответника и „***************“ ЕАД, както следва: 448 лв. –
главница, ведно със законната лихва от 02.10.2018 г. до окончателното й
изплащане и 388,16 лв. – обезщетение за забава в плащането за периода от
21.02.2015 г. до 01.10.2018 г., за които е издадена заповед № 2390/03.10.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1997/2018 г.
по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с присъждане на сторените в
заповедното и исковото производство разноски.
Ответникът, чрез назначения особен представител,
възразява, че уведомлението за цесиите не е достигнало до длъжника. Възразява,
че вземането е погасено по давност. Възразява, че уговорените договорна лихва и
годишен процент на разходите са прекомерни и счита договорните клаузи, които ги
предвиждат, за нищожни поради противоречие с добрите нрави. Сочи, че при тяхното
евентуално намаляване до 20-30 % или дори до 50 %, задължението на ответника ще
се яви изцяло погасено. В хода на устните състезания допълва възраженията си, с
оспорването, че вземането не е било изискуемо към момента на първата цесия,
което опорочава както нея, така и последващата цесия, с която вземането е
придобито от ищеца. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По силата на договор за потребителски кредит №
CASH-10792611/16.06.2014 г. г. „***************“ ЕАД е предоставило на
ответника К.М. К. сума в размер на 1 200 лв., получена в брой на 16.06.2014 г.
съгласно удостовереното от ответника с подписване на договора за кредит (чл.1
от условията по договора), служещ в тази част за разписка и съгласно
заключението по задача № 1 от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно
чл.2 и чл.3 от условията по договора, уговореното в част „Параметри и условия
по договора“ и „Погасителен план“, ответникът се задължил да върне заетата,
сума от 1 200 лв., ведно с платената от кредитора на застрахователен агент
застрахователна премия от 48 лв. за застраховка „Сигурност на плащанията“ и
договорна лихва – фиксиран годишен лихвен процент от 143,91 %, като годишният
процент на разходите по кредита бил 266,62 %. Съгласно приложения към договора
погасителен план, ответникът дължал на кредитора връщане на общо 2 752
лв., платими на 16 месечни погасителни вноски, всяка по 172 лв. за периода
25.07.2014 г. – 23.10.2015 г. В чл.4 от условията по договора било уговорено,
че при забава в плащането на една или повече вноски, кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва, ведно с разходите
за събиране на вземането. В чл.15 от условията по договора била уговорена възможност
„***************“ ЕАД да прехвърли задълженията си по договора на трето лице
без да е необходимо получаване на съгласие за това от кредитополучателя.
Съгласно
сертификат № CASH-10792611 от 16.06.2014 г., ответникът бил застрахован при
„Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, Клон
България“ за застрахователни събития смърт, инвалидизация над 70 %,
продължителни болнични над 30 календарни дни и хоспитализация в резултат от
злополука над 3 дни срещу застрахователна премия от 4 % от сумата по кредита, в
случая – 48 лв.
Заключението
по задача № 2 от съдебно-счетоводната експертиза и признанието на ищеца
установяват, че в периода от 24.07.2014 г. до 18.11.2014 г. ответникът е
заплатил на кредитора си „***************“ ЕАД общо 688 лв., с които били
погасени 134,22 лв. от главницата и 553,78 лв. от договорната лихва.
От
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2015 г. и извлечение от
Приложение № 1 към последния се установява, че на 13.01.2015 г. „***************“
ЕАД прехвърлило на „Микро кредит“ АД ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи
от договори за потребителски кредити, сключени с „***************“ ЕАД, с
длъжници, включително такива, които не изпълняват точно задълженията си, в т.ч.
и вземанията си по договора за кредит, сключен с ответника. „***************“
ЕАД упълномощило „Микро кредит“ АД да уведоми длъжниците за извършената цесия,
като му дало право и да преупълномощава трети лица.
Заключението
по задача № 2 от съдебно-счетоводната експертиза и признанието на ищеца
установяват, че в периода от 25.02.2015 г. до 18.08.2015 г. ответникът е
заплатил на „Микро кредит“ АД общо 516 лв., с които били погасени 149,07 лв. от
главницата и 366,93 лв. от договорната лихва.
От
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., анекс №
2 от 08.04.2016 г. към договора и извлечение от Приложение № 1 към анекса се
установява, че на 08.04.2016 г. „Микро кредит“ АД прехвърлило на ищеца вземанията
си срещу ответника по договора за кредит, сключен с „***************“ ЕАД. „Микро
кредит“ АД потвърдило сключването на цесията и упълномощило ищеца да уведоми
длъжниците за нея. На 25.04.2016 г. и на 10.01.2019 г. ищецът, като пълномощник
на „***************“ ЕАД и „Микро кредит“ АД, изпратил до ответника
уведомителни писма за цесиите, но те не били получени.
Заключението
по задача № 2 от съдебно-счетоводната експертиза и признанието на ищеца
установяват, че в периода от 31.10.2016 г. до 21.12.2017 г. ответникът е
заплатил на ищеца общо 1 100 лв., с които били погасени 468,71 лв. от
главницата и 631,29 лв. от договорната лихва.
Видно от заключението по задача № 3 на експертизата,
ответникът е извършил плащания в общ размер 2 304 лв., което се признава и от
ищеца. От тази сума 1 552 лв. били отнесени за погасяване на договорна
лихва, с което задължението било погасено изцяло. С остатъка от 752 лв. била
погасена частично главницата от 1 200 лв., като останали дължими още 448
лв. Експертизата дава заключение, че размерът на законната лихва от 21.02.2015
г. до 02.10.2018 г. е общо 388,16 лв. При изслушването си вещото лице уточнява,
че сумата е формирана като сбор от вземането за законна лихва, изтекла до датата
на цесията с ищеца от 133,98 лв. и лихвите, които той е начислявал след
цесията.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД. Уважаването им, с оглед твърденията на ищеца, е предпоставено от
кумулативното установяване на следните материалноправни предпоставки: наличие
на действително правоотношение по сключен договор за потребителски кредит между
ответника и „***************“ ЕАД с твърдяното от ищеца съдържание;
предоставяне от „***************“ ЕАД на
ответника заемната сума; прехвърляне на вземането на „***************“ ЕАД по
договора за кредит на „Микро кредит“ АД и след това от „Микро кредит“ АД на
ищеца и уведомяване на ответника за двете цесии.
В
случая се установи сключването на договор за потребителски кредит № CASH-10792611/16.06.2014
г. г. между „***************“ ЕАД и ответника със соченото от ищеца съдържание,
както и изпълнение на задължението на дружеството да предостави заемната сума. Предвид
съществените елементи на правоотношението, сключеният с ответника договор за кредит
по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, поради което спрямо правоотношението намират приложение
нормите на специалния закон. Договорът е сключен преди влизане в сила на
разпоредбите на чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК (ДВ, бр. 35/2014 г., в сила от
23.07.2014 г.), постановяващи нищожност на клаузи в договора, уреждащи годишен
процент на разходите, надвишаващ пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. По тези съображения клаузите,
уреждащи годишен процент на разходите от 266,62 % и договорна лихва
(част от годишния процент на разходите съгласно чл.19, ал.1 ЗПК) от 143,91 %,
не противоречат на закона, защото няма нормативно определено ограничение на
размера им към датата на сключване на договора.
От
съдържанието на посочените договорни клаузи е явно, че възнаграждението на
кредитора за ползване на предоставения на ответника финансов ресурс
(договорната лихва от 1 552 лв.) е по-високо от предоставената сума –
1 200 лв. Посоченото съотношение, определящо възнаграждението на кредитора
като близо 130 % от заема, е
необосновано, защото оценява акцесорното задължение за заплащане на договорна
лихва като икономически по-значимо за кредитора от основното задължение по
връщане на заетата сума. Уговарянето на договорна лихва в размер, по-висок от главницата,
води до несправедлив правен резултат – такава лихва очевидно не изпълнява
присъщите й функции да представлява възнаграждение за предоставения за ползване
финансов ресурс, а създава предпоставка и привидно основание за неоправдано обогатяване
на кредитора. Преценен от гледна точка на справедливостта и добросъвестността,
размерът на уговорената договорна лихва е в очевиден разрез с изискването за
равнопоставеност между субектите в гражданските и търговски правоотношения,
защото кредиторът, който по занятие извършва дейност по предоставяне на
потребителски кредити, е възложил на икономически по-слабата страна в
правоотношението заплащане на необосновано високо възнаграждение, съставляващо
на практика неговата прекомерна печалба. Подобен резултат е несъвместим с
добрите нрави и води на извод, че още към момента на уговарянето й, договорна
лихва е създала предпоставки и е целяла неоснователно обогатяване на кредитора
за сметка на потребителя. По тези съображения уговорената с договора за кредит договорна
лихва следва да се приеме за нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.
Предвид
установената частична недействителност на договора за потребителски кредит в
частта му, с която страните са уговорили размера на дължимата договорна лихва,
и липсата на императивна правна разпоредба, която може да се приложи и да
замести недействителната клауза в договора за потребителски кредит, съдът
намира, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.23 ЗПК, действаща
към момента на възникване на правоотношението и понастоящем, съгласно която
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Така ответникът дължи връщане единствено заетата сума
от 1 200 лв.
Установи
се, че ответникът е заплатил на първоначалния си кредитор, на „Микро кредит“ АД
и на ищеца сумата от общо 2 304 лв. Именно плащането и на тримата
кредитори изключва основателността на възражението на ответника, че не е бил
уведомен за цесиите. Той е извършил валидни плащания към всеки от титулярите на
вземането, с които е погасил повече от дължимото. Последното би било вярно,
дори ако разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК бе в сила към момента на възникване на правоотношението и съдът имаше възможност да я приложи по
реда на чл.26, ал.4 ЗЗД, защото ако годишният процент на разходите е формиран
само от годишна възнаградителна лихва от 50 %, то размерът й за целия срок на
договора би бил 468,09 лв., а цялата дължима сума – 1 668,09 лв. Доколкото
задължението на ответника е погасено чрез плащане, няма основание за
разглеждане на евентуално въведеното възражение за погасяване на вземането по
давност.
Ответникът е възразил изрично за погасяването по
давност и на акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва, поради което такава съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД не
може да се претендира преди 02.10.2015 г. Към тази дата, съгласно експертизата,
ответникът е бил заплатил 1 184 лв., т.е. били са дължими още 16 лв.,
платени на 31.10.2016 г. Дължимата законна лихва за посочения период е в размер
на 1,77 лв. и доколкото ответникът е заплатил още 1 104 лв. над дължимото
по договора за кредит, това вземане също е погасено.
В обобщение на изложеното, договорната клауза,
предвиждаща годишен процент на разходите от 266,62 % и договорна лихва от
143,91 %, урежда необосновано високо
оскъпяване на кредита, водещо до неоснователно обогатяване на икономически
по-силната страна и неравноправно третиране на потребителя, поради което
противоречи на добрите нрави. Тъй като няма възможност да бъде заменена от императивна
правна разпоредба (чл.19, ал.4 ЗПК не е действал към момента на сключване на
договора за кредит), ответникът съгласно чл.23 ЗПК дължи връщане само чистата
стойност на кредита – 1 200 лв., както и обезщетение за забава в плащането
на тази сума. Тези задължения са погасени чрез плащане, поради което искът за установяване на вземането за тях се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По присъждане на направените разноски:
Ответникът, представляван от особен представител, не
е сторил разноски в производството, а на ищеца, с оглед изхода от спора, няма
основание да му бъдат присъдени такива, поради което отговорност за разноски не
следва да бъде разпределяна.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковете
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр.****************************** 4, телефон: 02/4080100,
представлявано от Изпълнителния директор Д.Б.Б.срещу К.М. К., ЕГН **********,***№
15 да се приеме за установено по реда на чл.422 ГПК съществуването на вземания
по договор за потребителски
кредит № CASH-10792611/16.06.2014 г., сключен между К.М. К. и „***************“ ЕАД, както следва:
448 лв. /четиристотин четиридесет и
четири лева/ – главница, ведно със законната лихва от 02.10.2018 г. до
окончателното й изплащане и 388,16 лв.
/триста осемдесет и осем лева и шестнадесет стотинки/ – обезщетение за забава в
плащането за периода от 21.02.2015 г. до 01.10.2018 г., за които е издадена
заповед № 2390/03.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 1997/2018 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: