№ 703
гр. София, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ Административно
наказателно дело № 20231110209238 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от
М. В. С. против Наказателно постановление №23-4332-008578 от 18.05.2023 г.
на Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което са
наложени административни наказания на основание чл. 174, ал. 3,
предложение второ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за
извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП глоба в размер на 2 000 (две
хиляди) лева и лишаване от право на управление на моторно превозно
средство за срок от двадесет и четири месеца.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че
наказателното постановление е издадено при съществени нарушения на
административно производствените правила, материална
незаконосъобразност и е необосновано. Описанието на нарушението било
нелогично, тъй като смисълът му бил, че по време на управление на
автомобила водачът отказал теста. Позовава се на нарушения на Наредба №1
от 19.07.2017г. за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози при вземането
1
на проба на жалбоподателя, тъй като талон за изследване не му бил връчван,
което обстоятелство не било посочено и в самото наказателно постановление.
Не била ясна причината, поради което се налагало да бъде извършен
посочения тест. Липсвали и фактически основания за изследване, тъй като
разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от НРУКАКУНВТА изисквала наличие на
външни признаци, свързани с поведението и реакциите на водача, за да бъде
инициирана проверката. Поради изложеното отказът не бил неправомерен. Не
било спазено изискването за ясно и точно описание на нарушението, а именно
в какво се изразявало отказа на жалбоподателя да даде проба за употреба на
наркотични вещества, доколкото разпоредбата на чл. 15 от НРУКАКУНВТА
предвиждала три хипотези – отказ за получаване на талон за медицинско
изследване, на неявяване в определеното лечебно заведение и отказ за
депозиране на кръв. Позовава се и на нарушение на разпоредбата на чл. 40,
ал. 3 от ЗАНН.
Въззиваемата страна не е взел отношение по основателността на
жалбата, но прави възражение за прекомерност на претендираните деловодни
разноски.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 04.05.2023г. около 11:40 часа в гр.София М. В. С. управлявал по бул.
Сливница с посока на движение от пл.Сточна гара към бул. „Мария Луиза“
моторно превозно средство лек автомобил „Мерцедес Ц 200“ с номер на рама
WDB2030061A310092 с поставени рег. табели ***. Водачът е спрян от органи
на МВР и е поканен да му бъде извършена проверка с техническо средство
„Дръг тест“ 5000 с номер ARMM 0017 за употреба на наркотични вещества и
техни аналози, на което водачът отказал. На същия бил съставен талон за
изследване №113915 с предписание за явяване във ВМА гр.София, като
жалбоподателят не е дал кръвна проба за медицинско изследване.
Установената фактическа обстановка се доказва от административно-
наказателната преписка, съдържаща акта за установяване на административно
нарушение от 04.05.2023г., талон за изследване сериен №113915 от
04.05.2023г., Протокол за медицинско изследване на биолигични проби за
употреба на алкохол и/или на наркотични вещества или техни аналози от
2
04.05.2023г., докладна записка от К. Д., и показанията на свидетелите А. С. С.
и К. Руменов Д..
Показанията на свидетелите не са информативни за извършената
проверка за употреба на наркотични вещества. Свидетелят С. е потвърдил, че
автомобилът бил спрян за издирваща се регистрационна табела. Свидетелят
Д. посочва, че лицето било спряно във връзка с проверка за наркотични
вещества, но не си спомня дали е осъществена такава. Съдът дава вяра на
показанията на свидетелите, като взаимно допълващи се и потвърждаващи
участието им във въпросната проверка. Същите кореспондират със
съставената от свидетеля Д. докладна записка, в която свидетелят е отразил
спирането на автомобила, изчакването на екип на ОПП СДВР за тестване за
алкохол на водача и отказа му да бъде изпробван за наркотични вещества.
Изложеното в докладната записка кореспондира със съдържанието на
съставените при проверката талон за изследване и протокол за медицинско
изследване.
В талон за изследване сериен №113915 от 04.05.2023г. е отразен отказа
на жалбоподателя С. да му бъде извършена проверка за наркотични вещества
или техни аналози, а видно от саморъчно поставения подпис под текста на
талона, същият е връчен на жалбоподателя, противно на поддържаното в
жалбата му. Дадено е предписание за явяване във ВМА, с оглед избрания
начин за медицинско и химическо изследване. В определения 40 минутен
срок жалбоподателят се е явил във ВМА София, където също е отказал да
депозира проби, което е потвърдено с подписа на свидетеля Д., съгласно
Протокол за медицинско изследване на биолигични проби за употреба на
алкохол и/или на наркотични вещества или техни аналози от 04.05.2023г.
При установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице – наказания жалбоподател срещу обжалваемо наказателно
постановление в срока на обжалването му, поради което разглеждането и е
́
допустимо.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
Представените Заповед №8121К-13180/29.10.2019г. на Министъра на
3
вътрешните работи и Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2029г.
удостоверяват длъжностното качество на административнонаказващия орган.
Съгласно Заповед №8121з-1632/02.12.2022г. на Министъра на вътрешните
работи, актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление произхождат от компетентни органи.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
присъствието на нарушителя и един свидетел очевидец – свидетелят С.,
поради което не е налице соченото от жалбоподателя нарушение на чл. 40, ал.
3 от ЗАНН, доколкото е спазен принципа за публичност при съставянето му.
Срещу акта не е постъпило възражение.
Актът е съставен в деня, посочен като дата на извършване и
установяване на нарушението, а обжалваното наказателно постановление е
издадено две седмици след това, поради което не е налице нарушение на
давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
В разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е предвиден състав на
административно нарушение, при което водач на моторно превозно средство
… откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Съдът не намира непълнота в цифровата правна квалификация на
деянието. В акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление изрично е посочено второто предложение на
горната разпоредба. Въпреки това съдът намира, че е налице сочената от
жалбоподателя неяснота относно обстоятелствата на извършване на
нарушението. Същата се изразява не в естеството на отказа, доколкото в
наказателното постановление се сочи, че водачът отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство Дръг тест, а в непосочване на
мястото на извършване на нарушението. Както правилно е отбелязал
жалбоподателят, единствено се сочи пътната отсечка, на която
4
жалбоподателят е управлявал автомобила, но не и мястото, като
административен адрес или друг тип локация, в което му е извършена
проверка, съответно където водачът е бил спрян от органите на МВР и е
отказал да бъде проверен с техническото средство. Посоченото обстоятелство
засяга съществено правото на защита, тъй като е индивидуализиращо
извършеното деяние, съгласно чл. 57, ал. 5 от ЗАНН и при изричното
възражение в тази насока, съдът счита че съществено е нарушено правото на
защита. В изложения смисъл описанието на нарушението страда от неяснота,
която трудно би могла да бъде запълнена с тълкуване на посочените
обстоятелства, с оглед възможността за различни изводи, което отрицателно
засяга правото на защита.
Поради изложеното, съдът следва да отмени обжалваното наказателно
постановление, като издадено при съществено нарушение на
административно производствените правила.
При този изход на делото, с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява
основателно. Според договор правна защита и съдействие от 16.06.2023г.,
договорената сума за адвокатско възнаграждение е 900 лв., от които само 100
лв. са заплатени при подписване на договора. Не са представени
доказателства за заплащане на остатъка от договорената сума. Тъй като
подлежат на възстановяване само действително направените деловодни
разноски, то на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се възстанови от
бюджета на СДВР сумата, заплатена от жалбоподателя за адвокатско
възнаграждение в размер на 100, 00 лева.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 2 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-4332-008578 от 18.05.2023 г.
на Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
М. В. С. са наложени административни наказания на основание чл. 174, ал. 3,
предложение второ от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП глоба в размер на 2 000 (две хиляди) лева и лишаване от право на
управление на моторно превозно средство за срок от двадесет и четири
5
месеца.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на М. В. С. сумата от 100, 00 /сто/ лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София-
град с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението на
страните по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6