Решение по дело №303/2020 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 260010
Дата: 14 август 2020 г. (в сила от 14 август 2020 г.)
Съдия: Тошка Иванова
Дело: 20205600500303
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р          Е         Ш         Е         Н         И         Е

№ 260010

 

 

гр.  Хасково, 14.08.2020  год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Хасковският окръжен съд…………….…………………………..…… в открито заседание на пети август  две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1. АННА ПЕТКОВА

                                                                                         2. ЙОНКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря П.Д.………………………………….……и в присъствието на прокурора ……………….……………..……………….……………………….……..като разгледа докладваното   от  съдия   И В А Н О В А  в. гр. д. №  303 по описа за 2020 год., взе предвид следното:

                                               Производството е по чл.435, ал.3 от ГПК.

                                               ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА – А.М.Ж., представлявана от адвокат Д.А.  е останала  недоволна от действията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ с рег. № 875, с район на действие Окръжен съд – Хасково – Захари Запрянов, извършени  по изп.д. №  682 / 2013 год. и обективирани в постановление за възлагане на недвижим имот от 19.12.2019 год., поради което ги обжалва с молба същите да бъдат отменени като незаконосъобразни, с доводи за това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно, имуществото не е възложено по най – високата предложена цена, продажбата била извършена под данъчната оценка на имота, нарушени били правилата, регламентиращи извършването на опис и определянето на цената, а началната цена била занижена, страните не били надлежно уведомявани за извършваните изпълнителни действия, с твърдения  за несеквестируемост на имота, който бил единствено жилище, предвид това, че притежаваната от нея ½ ид.ч.  от друг жилищен имот не е достатъчна да задоволи жилищните й нужди, съгласно Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство.

                                               Постъпили са обяснения от ЧСИ с доводи за неоснователност на жалбата.

                                               Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

                                               Изпълнително дело №  682 / 2013 год. по описа  на ЧСИ - З.Запрянов  е образувано по молба на „ПРОКРЕДИТ БАНК” АД – гр.София, подадена   на  14.06.2013  год.  и  издаден  в   полза на молителя изпълнителен лист от 29.05.2013  год. против ЕООД „Р– 2008“ – гр.***, А.М.Ж., Д.Б.Д. и А.А.Х..

                                                На 24.06.2013 год. и на 17.02.2016 год. на жалбоподателката – длъжник по изпълнението са връчени покани за доброволно изпълнение.

                                               С молба от 01.08.2016 год., подадена от жалбоподателката е посочен съдебен адрес, чрез адвокат А., с приложено пълномощно.

                                               С постановление от 07.07.2016 год. като взискател по изпълнението е присъединена Д.И.Х. въз основа на изпълнителен лист от 31.05.2016 год., издаден против жалбоподателката – А.М.Ж..

                                               С постановление от 14.07.2016 год., „ЕОС Матрикс“ ЕООД – гр.София е конституиран като взискател, в качеството му на цесионер по договор за цесия, сключен с първоначалния взискател - „Прокредит Банк /България/“ ЕАД, по отношение на който  производството по изпълнителното дело е прекратено.

                                               С постановление от 22.07.2016 год. като взискател по изпълнението е присъединена С.А.Л. въз основа на  изпълнителен лист от 19.11.2015 год., издаден против жалбоподателката – А.М.Ж..

                                               С постановление от 10.10.2016 год. като взискател по изпълнението е присъединен  „ЕОС Матрикс“ ЕООД – гр.София въз основа на представено удостоверение, установяващо вземането му против жалбоподателката – А.М.Ж. и П.К.И..

                                               Видно от приложения по делото нотариален акт /НА/ № 17, том I, рег. № 165, дело № 17 от 2013 год. е, че за обезпечаване вземането на „Ей Джи Би Файънайнс“ АД – гр.Бургас по договор за паричен заем, предоставен на жалбоподателката е учредена в полза на заемодателя договорна ипотека върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.721.217.1.23 по КККР на гр.***, с адрес на имота – гр.***. Ипотеката е заличена на 17.03.2015 год., видно от справка за имота на Служба по вписванията – Хасково.

                                               На 02.08.2013 год. е вписана възбрана върху ¼ ид.ч. от описания по-горе имот, а на 27.11.2015 год.  – по отношение и на останалите  ¾ ид.ч. от същия.

                                               За 20.01.2016 год. е насрочен опис на имота, за което жалбоподателката е уведомена при условията на чл.47 от ГПК – чрез залепване на уведомление. Описът е извършен на посочената дата, видно от съставения за това протокол - л.709, том втори.

                                               С постановление от 23.03.2016 год., съдебният изпълнител е определил като начална цена  за публичната продан сумата от 66 000 лева, представляваща 75 % от стойността на апартамента – 88 000 лева, и  9 000 лева, представляваща 75 % от стойността на гаража – 12 000 лева.

                                               Видно от приложеното удостоверение за данъчна оценка на имота е, че същата към 09.02.2016 год. е определена на 70 227 лева – общо за имота, от която 62 470.40 лева – за жилището и 7 756.70 лева – за гаража, както и това, че оценката е актуална за срок от шест месеца - л.713, том 2.

                                               С обявление от 23.08.2016 год. е насрочена публична продан на процесния имот за времето от 19.09.2016 год. до 19.10.2016 год., при начална цена от 66 000 лева, за което жалбоподателката е била уведомена на 29.08.2016 год.

                                               С постановление 18.10.2016 год. е спряно  изпълнителното производство по отношение на взискателя Д.Х..

                                               С молба от 18.10.2016 год., подадена от пълномощника на жалбоподателката е направено искане за преустановяване на принудителното изпълнение, насочено срещу процесния имот, позовавайки се на неговата  несеквестируемост.

                                               С постановление от 18.10.2016 год. е спряно изпълнителното производство в частта на насрочената публична продан по отношение на процесния имот и е назначено вещо лице със задача да даде заключение относно предназначението на друг, притежаван от жалбоподателката, недвижим имот, находящ се в с.***. С постановление от 08.11.2016 год.  за  вещо  лице  е определен И.И., в присъствието на който на 20. и 27.02.2017 год. е извършен оглед на имота.

                                               С постановление от 19.10.2016 год. е спряна насрочената публична продан по отношение на жилището, находящо се в гр.***.

                                               Видно от приложения по делото НА № 9, том IV, дело № 534 / 2010 год. е, че на 10.10.2010 год. Т.К. Ж. е прехвърлила на сина си – М. Ж. Ж. – баща на жалбоподателката 4/6 ид.ч. от УПИ, находящ се в с.***, Община Димитровград, с площ от 479 кв.м., съставляващ имот VIII, планоснимачен номер 197, квартал 25 по КРП на с.***, ведно с построените в същия имот  жилищна сграда с РЗП от 60 кв.м., с мазе от 40 кв.м., лятна кухня със застроена площ от 16 кв.м. и два селскостопански обекта, с площи от по 30 кв.м., както и нива от 8.901 кв.м., находяща се в м – та ***.

                                               На 30.11.2015 год. е вписана възбрана върху 5/6 ид.ч. от описания жилищен имот, находящ се в с.*** - л.634, том втори.

                                               На 10.08.2017 год. е представено заключение, изготвено от вещото лице Иванов, съгласно което УПИ VIII – 197, кв.25 по плана на с.***, Община Димитровград, Хасковска област, ведно с построените в имота жилищна сграда, лятна кухня, две селскостопански постройки, представлява съвкупност от сгради, помещения, покрити и / или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди и отговаря на нормативните изисквания за жилищен имот.

                                               С разпореждане от 11.08.2017 год., заключението на вещото лице Иванов е прието от съдебния изпълнител, ведно с което е възобновено производството по отношение на публичната продан на жилището, находящо се в гр.***, при начална цена от 66 000 лева, насрочена за периода от 16.09.2017 год. до 16.10.2017 год. На 30.07.2017 год. жалбоподателката е била уведомена за насрочената публична продан, а на 30.08.2017 год. й е бил връчен и препис от заключението на вещото лице Иванов.

                                               С постановление от 30.10.2017 год. проданта е обявена за нестанала, поради неявяване на купувач.

                                               С молба от 10.11.2017 год., подадена от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД е направено искане за насрочване на нова публична продан на жилището, находящо се в гр.***.

                                               С обявление от 24.11.2017 год. е насрочена публична продан на описания имот, която да се проведе за времето от 08.12.2017 год. до 08.01.2018 год., при начална цена от 59 400 лева. Провеждането на проданта е спряно с постановление от 08.01.2018 год., поради постъпила  от длъжника Ж. жалба, по повод на която е образувано в.гр.д. № 29 / 2018 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, приключило с решение № 39 от 07.02.2018 год., с което жалбата срещу насрочената публична продан на  имота, с доводи за неговата несеквестируемост, е отхвърлена като неоснователна.

                                               С молба от 06.12.2017 год., подадена от жалбоподателката е направено искане за назначаване на вещо лице, което да определи нова цена на жилището, находящо се в гр.***.

                                               С молба от 11.04.2018 год., подадена от взискателя Д.Х. е направено искане за възобновяване на изпълнението  по отношение на публичната продан на имота, находящ се в гр.***, по което искане съдебният изпълнител се е произнесъл с постановление от 13.04.2018 год., като е възобновил производството.

                                               С обявление от 13.04.2018 год. е насрочена публична продан на описания имот, при начална цена от 59 400 лева, за периода от 28.04.2018 год. до 28.05.2018 год., за което действие жалбоподателката е била уведомена на 18.04.2018 год.

                                               Постъпило е едно наддавателно предложение, подадено на 28.05.2018 год.  от Ф.М., с предложена  цена от 59 400 лева.

                                               С протокол от 29.05.2018 год. за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и на купувач, Ф.М. е обявена за купувач на имота за сумата от 59 400 лева.

                                               С постановление от 31.05.2018 год. имотът е възложен на Ф.М. за сумата от 59 400 лева.

                                               На 06.06.2018 год. жалбоподателката е уведомена за изготвяне на постановлението за възлагане, срещу което е падала жалба, входирана на 13.06.2018 год., въз основа на която е образувано в.гр.д. № 500 / 2018 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, приключило с решение от 14.08.2018 год., с което постановлението от 31.05.2018 год. за възлагане на имота, е отменено.

                                               С постановление от 20.08.2018 год. на съдебния изпълнител, в изпълнение на указанията, дадени с цитираното по-горе съдебно решение, е назначено вещо лице за определяне на пазарната стойност на имота.

                                               С молба от 29.08.2018 год., подадена от пълномощника на жалбоподателката е направено искане за вдигане на възбраната върху жилищния имот на длъжника, находящ се в гр.***, позовавайки се на несеквестируемост на имота, по отношение на което искане съдебният изпълнител е постановил отказ, позовавайки се на решение № 39 от 07.02.2018 год. на Окръжен съд – Хасково, с което е оставена без уважение жалбата на длъжника срещу насрочването на публична продан на  имота, приемайки, че жилището е  секвестируемо.

                                               На 19.11.2018 год. е представена експертна оценка, изготвена от Ж.М.Т., с която пазарната стойност на имота е определена на 70 600 лева. Съобщение за изготвената оценка е връчено на пълномощника на жалбоподателката на 20.11.2018 год.

                                               Поради заявено оспорване на оценката, с постановление от 04.12.2018 год. е назначена съдебно оценителна експертиза с вещо лице П. А. В., с представеното от който заключение пазарната стойност на жилището е определена на 100 090 лева.

                                               С постановление от 14.01.2019 год. на съдебния изпълнител като начална цена за публичната продан на жилищния имот е определена 68 276 лева, представляваща 80 % от пазарната цена - 85 345 лева, определена на основание чл.485, ал.2 от ГПК като средно аритметична от пазарните оценки, дадени в двете заключения – 70 600 лева и 100 090 лева.

                                               С обявление от 14.01.2019 год. е насрочена публична продан на жилищния имот при начална цена от 68 276 лева, за периода от 25.01.2019 год. до 25.02.2019 год., за което жалбоподателката е уведомена на 16.01.2019 год.

                                               С обявление от 10.06.2019 год. е насрочена публична продан на жилищния имот при начална цена от 61 448.40 лева, за периода от 29.06.2019 год. до 29.07.2019 год., за което жалбоподателката е уведомена на 14.06.2019 год. С постановление от 30.07.2019 год. проданта е обявена за нестанала, поради неявяване на купувач.

                                               С решение № 344 от 02.10.2019 год., постановено по в.гр.д. № 580 / 2019 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, е отхвърлена  жалбата на длъжника А.М.Ж. против действията на ЧСИ, изразяващи се в насрочване на публична продан на недвижим имот – л.2319, том 6.

                                               На 04.11.2019 год. е представена експертна оценка /актуализация/ за стойността на недвижим имот, находящ се в гр.***, определена от експерта Ж.Т. за сумата от  69 300 лева.

                                               С постановление от 05.11.2019 год., съдебният изпълнител е определил  начална цена на имота в размер на 55 440 лева, представляваща 80 % от пазарната цена – 69 300 лева. На същата дата е изготвено обявление за насрочване на публична продан за времето от 16.11.2019 год. до 16.12.2019 год., при начална цена от 55 440 лева, за което действие жалбоподателката Ж. е уведомена на 07.11.2019 год. – л.2351. С протокол от 14.11.2019 год. СИ е приел, че проданта е редовно разгласена. Постъпили са наддавателни предложения от П.Г. за закупуване на имота - с предложена цена от 55 640 лева и заплатен задатък в размер на 5 544 лева; от Б.А. – с предложена цена от 58 440 лева; от М.А. – с предложена цена от 58 501 лева и  внесен  задатък в размер на 5 544 лева; от А. А. с предложена от нея цена от 57 000 лева и внесен задатък от 5 544 лева; от Р.Р. - с предложена цена от 56 000 лева и  внесен задатък в размер на 5 544 лева; от Н.Х. – с предложена цена от 55 500 лева и  внесен задатък в размер на 5 544 лева. С протокол от 17.12.2019 год. за купувач на имота е обявен предложилият най - висока цена – М.Ж.А., на който с постановление от 19.12.2019 год. е възложен имота, за което жалбоподателката Ж. е уведомена на 09.01.2020 год., а подадената от нея жалба с вх. № 2212 е приета на 15.01.2020 год., от което следва извода, че е постъпила в двуседмичния срок  за обжалване, визиран в нормата на чл.436, ал.1 от ГПК, от надлежна страна – длъжник по изпълнението и против подлежащ на обжалване акт, съгласно чл.435, ал.3, предл.трето, вр. ал.2, т.2 от ГПК – обстоятелства, обуславящи допустимостта на жалбата.

                                               Разгледана по същество, жалбата е и основателна, по следните съображения:

                                               Правно релевантния по делото въпрос се свежда до това налице ли е секвестируемост на притежавания от длъжника недвижим имот в гр.***, по отношение на който са извършени действия по принудително изпълнение, включително и публична продан, приключила с обжалваното постановление за възлагане.

                                               В тази насока по делото се събраха писмени доказателства – нотариален акт /НА/ № 142 от 23.09.2010 год., скица № 591 от 01.06.2020 год., удостоверение за наследници, удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца, удостоверение на настоящ адрес и удостоверение на постоянен адрес, от които се установява, че жалбоподателката Ж. *** – предмет на обжалваното постановление за възлагане, притежава и 5/6 ид.ч. от друг недвижим имот, находящ се в с.***, Хасковска област, придобит по наследство, оставено от баща й – М.Ж.Ж., починал на 26.05.2015 год. От заключението на вещото лице И., представено по допуснатата и назначена по изпълнителното дело съдебно техническа експертиза, се установява, че  УПИ VIII – 197, кв.25 по плана на с.***, Община Димитровград, Хасковска област, ведно с построените в имота жилищна сграда, лятна кухня, две селскостопански постройки, представлява съвкупност от сгради, помещения, покрити и / или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди и отговаря на нормативните изисквания за жилищен имот. Наред с посоченото изискване обаче – имотът да е жилищен, същият трябва да бъде с площ, отговаряща на нормите за жилищни нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, предвидени в Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство /Наредбата/, приета на основание чл.444, т.7, предл.2 от ГПК. За изясняване на този въпрос, при разглеждане на делото пред въззивния съд е назначена съдебно – техническа експертиза, от представеното по която заключение се установява, че жилищната площ, определена съгласно § 1, ал.1 от Наредбата възлиза на 44.46 кв.м., получена като сбор от площите, измерени по вътрешния контур на жилищния етаж, а именно – 14.06 кв.м. – западна стая, 12.95 кв.м. – югозападна стая и 17.45 кв.м. – югоизточна стая. При определяне на жилищната площ, вещото лице С. не е включила площта на помещенията, намиращи се на първия - приземен етаж, изчислена съответно на 11.56 кв.м. – западна стая, 12.05 кв.м. – югозападна стая и 15.99 кв.м. - югоизточна стая, поради това, че същите не отговаряли на изискванията за с. височина на помещението – 2.65 м. и съответно – от 2.70 м. до 2.90 м., съгласно чл.45 от Строителните правила и норми за изграждане на населени места и Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, в редакцията им към момента на изграждане на жилището в с.*** – 1970 – 1980 год., предвид това, че измерената такава от експерта е определена на 2.40 м., т.е под предвидения законов минимум. По същите причини – поради неизпълване на изискването за с. височина, в площта, определена като жилищна такава, съгласно цитираната по-горе Наредба, вещото лице не е включило и площта на лятната кухня, достъпа до която се осъществявал чрез югоизточната стая от приземния етаж. В устния си доклад, депозиран в съдебно заседание, проведено на 05.08.2020 год., вещото лице посочва, че помещенията, намиращи се на приземния етаж, следва да се приемат като избени такива, поради което площта на същите не е включена, съгласно § 1, ал.2 от Наредбата, при определяне на  общата жилищна площ, необходима за задоволяване на жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство.

                                                           Ценейки заключението на вещото лице С., като обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните, съдът приема, че жилищният имот, находящ се в гр.*** – предмет на обжалваното възлагателно постановление се явява несеквестируемо имущество на длъжника Ж., съгласно чл.444, т.7 от ГПК, предвид обстоятелството, че другият, притежаван от длъжника жилищен имот, находящ се в с.*** , Хасковска област не отговаря на изискванията на жилищна площ от 40 кв.м., определена в нормата на чл.2, ал.1, т.2 от Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, предвидена за двучленно семейство, каквото безспорно е това на жалбоподателката – състоящо се от нея и от непълнолетната й дъщеря, данни в каквато насока съдът възприема от приложените по делото удостоверения за постоянен и настоящ адрес. Безспорно от  заключението на вещото лице С. се установи, че жилищна площ, определена с оглед изискванията в Наредбата, е в общ размер на 44.46 кв.м., която площ, редуцирана съобразно притежаваните от длъжника М.  5/6 ид.ч. от имота в с.Бодрово, се равнява на 37.05 кв.м., и безспорно не изпълва изискването за минимална жилищна площ от 40 кв.м.

                                                           С оглед на изложеното, съдът приема, че притежаваните от жалбоподателката 5/6 ид.ч. от жилищен имот в с.Бордово, не обосновават секвестируемост на  жилищния имот, находящ се в гр.*** – предмет на обжалваното постановление за възлагане, поради което същото  следва да бъде отменено като незаконосъобразно, съгласно нормата на чл.444, т.7 от ГПК, според която, за да се приеме за секвестируем имота, срещу който е насочено изпълнението, не е достатъчно длъжникът или член на семейството му да притежават друго жилище. Необходимо е още,  това „друго жилище“ да е в състояние да задоволява жилищните му нужди, съгласно правилата, предвидени в Наредбата, едно от които регламентира изискването на минимална жилищна площ, което в разглеждания казус не е налице.

                                                           Изложените в жалбата, предмет на разглеждане в настоящото производство, доводи за това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно, че имуществото не е възложено по най – високата предложена цена, че продажбата била извършена под данъчната оценка на имота, че били нарушени правилата, регламентиращи извършването на описа и определянето на цената, че началната цена била занижена, че  страните не били надлежно уведомявани за извършваните изпълнителни действия, съдът намира за ирелевантни, предвид изложените по-горе съображения на незаконосъобразност на обжалваното постановление, поради несеквестируемост на жилищния имот в гр.***. От друга страна същите са били въведени като доводи за незаконосъобразност  и в жалба вх.№ 65699 от 11.11.2019 год., подадена от длъжника Ж., въз основа на която е образувано в.гр.д. № 915 / 2019 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, приключило с решение № 9 от 15.01.2020 год., с което жалбата  е оставена без уважение, а изложените в нея твърдения за незаконосъобразност на посочените действия на съдебния изпълнител, предшестващи проданта – приети за неоснователни.

                                               Мотивиран така, съдът

                        Р                                 Е                                 Ш                               И

                                               По жалба, подадена от А.М.Ж., ЕГН **********, представлявана от адвокат Д.А., със съдебен адрес ***  против  действията на частен съдебен изпълнител Захари Запрянов, извършени по изпълнително дело № 20138750400682, ПОСТАНОВИ:

                                               ОТМЕНЯ постановление от 19.12.2019 год. за възлагане на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идендитификатор 77195.721.217.1.23 по КККР на гр.***, с адрес на имота – гр.***, попадащ в сграда с идентификатор  № 77195.721.217.1, разположена в поземлен имот с идентификатор  № 77195.721.217, с  предназначение  жилище,  апартамент  с площ от 104.20 кв.м., ведно с прилежащите части – таванско помещение № 6, с площ от 24 кв.м. и 7.775 % ид.ч. от  общите части на сградата, и от отстъпеното право на строеж върху терена.

                                               Решението не подлежи на обжалване.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                        ЧЛЕНОВЕ: